Поне веднъж годишно Евростат подхранва с актуални данни заключението, че

...
Поне веднъж годишно Евростат подхранва с актуални данни заключението, че
Коментари Харесай

Лъчезар Богданов, ИПИ: Защо толкова бавно забогатяваме?

Поне един път годишно Евростат подхранва с настоящи данни заключението, че България е „ най-бедната страна в Европейски Съюз “. Става въпрос за сравненията сред страните съгласно равнището на брутния вътрешен артикул на човек от популацията по паритет на покупателната дарба. И по този начин, България е (и непроменяемо след 2006 година, когато Румъния ни изпреварва) на опашката с Брутният вътрешен продукт на човек, равняващ се на 59% от междинното за Европейски Съюз. Доближихме с 2 пункта през 2022 година, отново с по 2 пункта през миналата година и годината на пандемията. Въпросът най-просто дефиниран е: може ли по-добре? Защо забогатяваме по-бавно от други? Отговорът дава развиването в други страни от Централна и Източна Европа. Традиционно се съпоставяме с Румъния, и изводите не са в наша изгода – през 2022 година Румъния диша във врата на Полша, изравни Португалия и Унгария, към този момент е надалеч през Словакия и Гърция. Но в случай че търсим „ първенец “, това е Литва – от 2010 до 2022 година равнището на Брутният вътрешен продукт на човек приближава междинното за Европейски Съюз с 29 процентни пункта, при 24 пункта за Румъния и 14 за България. Ако гледаме по-дългата история, от 2000 година до момента Литва съкратява изоставането с 52 пункта, Румъния с 51, а България – с 30 пункта. Сега Литва, дружно с Естония, която също е измежду най-хубавите образци, приближава даже Италия, а към този момент е над междинния Брутният вътрешен продукт на човек на Испания. Обобщението е ясно: в случай че гледаме интервала след световната финансова рецесия, България пораства, само че Литва и Румъния порастват по-бързо. За дванадесетте години от 2011 до 2022 в това число, средногодишният действителен растеж на Брутният вътрешен продукт в България е към 2,2%, до момента в който в Литва и Румъния е по към 3,5%. Голямата разлика сред България и отличниците е равнището на вложенията. Не е открит различен метод за дълготрайно и стабилно увеличение на капацитета на стопанската система, стимулиране на нововъведенията и повишението на продуктивността от вложението в инфраструктура, машини, съоръжение, нови технологии. Инвестициите са и тези, които могат сензитивно да покачат продуктивността на труда и в последна сметка и възнагражденията. България влага малко, Литва и Румъния – доста повече: Докато за интервала 2010-2022 година в Литва образуването на главен капитал регистрира средногодишен действителен растеж от 6,4%, а в Румъния – 3,9%, в България имаме спад от 0,1%. Практически вложенията в България стагнират. Нещата не се трансформират към положително – в последните 5 години, средногодишния действителен растеж в България е едвам 0,2%, до момента в който в Румъния е 5,1%, а в Литва – 6%. Така през 2022 година в литовската стопанска система се влага със 107% повече (т.е. повече от двойно) в действително изражение спрямо 2010 година, в румънската – с 57% повече, а в българската – с 3 % по-малко. През предходната година бруто образуването на главен капитал в България е едвам 15,4% от Брутният вътрешен продукт – равнище, невиждано от средата на 1990-те години. За последните пет години то е приблизително 17,6% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Литва е 21,2% от Брутният вътрешен продукт, а в Румъния – 23,4% от Брутният вътрешен продукт. И още една огромна разлика, която също постоянно подминаваме – вложенията не са макроикономическа абстракция, те носят напредък и разцвет в случай че генерират конкурентоспособни артикули и услуги, продавани сполучливо на пазара. А за по-бедни и относително дребни стопански системи това значи експорт. Още повече, за ЦИЕ участието в Европейски Съюз обезпечава голям и богат пазар. Свикнали сме, в това число неведнъж и в това издание, да посочваме положителните темпове на напредък на българския експорт – както на промишлени артикули, по този начин и на ИТ услуги, туризъм, превоз. Как обаче стои България спрямо „ отличниците “ по догонване? Износът на артикули и услуги на България нараства в действително изражение с по 5,2% средногодишно за интервала от 2011 до 2022 година, до момента в който в Румъния средногодишният ритъм е 7,8%, а в Литва – 8,1%. През последните пет години разликата се усилва – междинният ритъм за България е 2,9%, в Румъния е 4,5%, а в Литва – 9,1%. През 2022 година износът е на артикули и услуги от България е в действително изражение с 81% над осъществения през 2010 година, до момента в който в Румъния повишаването е със 139%, а в Литва – със 151%! Защо в България се влага толкоз по-малко спрямо Литва и Румъния е въпрос, който се надяваме да стартира да диктува дневния ред на политиците след изборите.
Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР