Защо толкова бавно забогатяваме
Поне един път годишно Евростат подхранва с настоящи данни заключението, че България е " най-бедната страна в Европейски Съюз ". Става въпрос за сравненията сред страните съгласно равнището на брутния вътрешен артикул на човек от популацията по паритет на покупателната дарба.
И по този начин, България е (и непроменяемо след 2006 година, когато Румъния ни изпреварва) на опашката с Брутният вътрешен продукт на човек, равняващ се на 59% от междинното за Европейски Съюз. Доближихме с 2 пункта през 2022 година, отново с по 2 пункта през миналата година и годината на пандемията. Въпросът най-просто дефиниран е: може ли по-добре? Защо забогатяваме по-бавно от други?
Отговорът дава развиването в други страни от Централна и Източна Европа. Традиционно се съпоставяме с Румъния, и изводите не са в наша изгода - през 2022 година Румъния диша във врата на Полша, изравни Португалия и Унгария, към този момент е надалеч през Словакия и Гърция.
Но в случай че търсим " първенец ", това е Литва - от 2010 до 2022 година равнището на Брутният вътрешен продукт на човек приближава междинното за Европейски Съюз с 29 процентни пункта, при 24 пункта за Румъния и 14 за България. Ако гледаме по-дългата история, от 2000 година до момента Литва съкратява изоставането с 52 пункта, Румъния с 51, а България - с 30 пункта. Сега Литва, дружно с Естония, която също е измежду най-хубавите образци, приближава даже Италия, а към този момент е над междинния Брутният вътрешен продукт на човек на Испания.
Обобщението е ясно: в случай че гледаме интервала след световната финансова рецесия, България пораства, само че Литва и Румъния порастват по-бързо. За дванадесетте години от 2011 до 2022 в това число, средногодишният действителен растеж на Брутният вътрешен продукт в България е към 2,2%, до момента в който в Литва и Румъния е по към 3,5%.
Голямата разлика сред България и отличниците е равнището на вложенията. Не е открит различен метод за дълготрайно и стабилно увеличение на капацитета на стопанската система, стимулиране на нововъведенията и повишението на продуктивността от вложението в инфраструктура, машини, съоръжение, нови технологии. Инвестициите са и тези, които могат сензитивно да покачат продуктивността на труда и в последна сметка и възнагражденията. България влага малко, Литва и Румъния - доста повече:
И още една огромна разлика, която също постоянно подминаваме - вложенията не са макроикономическа абстракция, те носят напредък и разцвет в случай че генерират конкурентоспособни артикули и услуги, продавани сполучливо на пазара. А за по-бедни и относително дребни стопански системи това значи експорт. Още повече, за ЦИЕ участието в Европейски Съюз обезпечава голям и богат пазар.
Свикнали сме, в това число неведнъж и в това издание, да посочваме положителните темпове на напредък на българския експорт - както на промишлени артикули, по този начин и на ИТ услуги, туризъм, превоз. Как обаче стои България спрямо " отличниците " по догонване? Защо в България се влага толкоз по-малко спрямо Литва и Румъния е въпрос, който се надяваме да стартира да диктува дневния ред на политиците след изборите.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
И по този начин, България е (и непроменяемо след 2006 година, когато Румъния ни изпреварва) на опашката с Брутният вътрешен продукт на човек, равняващ се на 59% от междинното за Европейски Съюз. Доближихме с 2 пункта през 2022 година, отново с по 2 пункта през миналата година и годината на пандемията. Въпросът най-просто дефиниран е: може ли по-добре? Защо забогатяваме по-бавно от други?
Отговорът дава развиването в други страни от Централна и Източна Европа. Традиционно се съпоставяме с Румъния, и изводите не са в наша изгода - през 2022 година Румъния диша във врата на Полша, изравни Португалия и Унгария, към този момент е надалеч през Словакия и Гърция.
Но в случай че търсим " първенец ", това е Литва - от 2010 до 2022 година равнището на Брутният вътрешен продукт на човек приближава междинното за Европейски Съюз с 29 процентни пункта, при 24 пункта за Румъния и 14 за България. Ако гледаме по-дългата история, от 2000 година до момента Литва съкратява изоставането с 52 пункта, Румъния с 51, а България - с 30 пункта. Сега Литва, дружно с Естония, която също е измежду най-хубавите образци, приближава даже Италия, а към този момент е над междинния Брутният вътрешен продукт на човек на Испания.
Обобщението е ясно: в случай че гледаме интервала след световната финансова рецесия, България пораства, само че Литва и Румъния порастват по-бързо. За дванадесетте години от 2011 до 2022 в това число, средногодишният действителен растеж на Брутният вътрешен продукт в България е към 2,2%, до момента в който в Литва и Румъния е по към 3,5%.
Голямата разлика сред България и отличниците е равнището на вложенията. Не е открит различен метод за дълготрайно и стабилно увеличение на капацитета на стопанската система, стимулиране на нововъведенията и повишението на продуктивността от вложението в инфраструктура, машини, съоръжение, нови технологии. Инвестициите са и тези, които могат сензитивно да покачат продуктивността на труда и в последна сметка и възнагражденията. България влага малко, Литва и Румъния - доста повече:
И още една огромна разлика, която също постоянно подминаваме - вложенията не са макроикономическа абстракция, те носят напредък и разцвет в случай че генерират конкурентоспособни артикули и услуги, продавани сполучливо на пазара. А за по-бедни и относително дребни стопански системи това значи експорт. Още повече, за ЦИЕ участието в Европейски Съюз обезпечава голям и богат пазар.
Свикнали сме, в това число неведнъж и в това издание, да посочваме положителните темпове на напредък на българския експорт - както на промишлени артикули, по този начин и на ИТ услуги, туризъм, превоз. Как обаче стои България спрямо " отличниците " по догонване? Защо в България се влага толкоз по-малко спрямо Литва и Румъния е въпрос, който се надяваме да стартира да диктува дневния ред на политиците след изборите.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ