The Spectator: Дайте шанс на реализма на Тръмп
Поне на едно място в света заканите на Тръмп да анексира Гренландия, Канада и Панамския канал провокираха забавление. По явни аргументи това беше Русия. Повечето руснаци така и така от дълго време считат американския натарив за „ ред, учреден на правила “ просто като на маска за същинските американски имперски цели и по този начин наречените национални ползи. Сега Тръмп изхвърля тази маска.
По-важното е, че за съветския истаблишмънт думите на Тръмп са удостоверение, че той и Путин гледат на международната политика съвсем по един и същи метод: като разделяне на сфери на въздействие, огромни покупко-продажби и безмилостна отбрана на националните ползи.
По време на украинския майдан и съветската интервенция в Украйна през 2014 година, немският канцлер Ангела Меркел съобщи, че Путин е скъсал връзка с действителността и „ живее в различен свят “. Но Тръмп наподобява живее в същия свят. Това повдига извънредно тревожния за английския и европейския хайлайф въпрос: какво ще стане, в случай че Путин и Тръмп (и Си Дзинпин и Нарендра Моди) в действителност са доста по-близо до действителността, в сравнение с европейските институции през последното потомство и затова имат повече благоприятни условия да се договорят между тях?
В края на краищата тези водачи са в добра компания: техният хладно реален мироглед за света за първи път е идейно дефиниран от Тукидид преди повече от 2400 години. Ами в случай че най-хубавата основа за международен ред е точно уважителното схващане, че страните би трябвало да дефинират личните си ползи? И в случай че ги считат за витално значими и се усещат задоволително мощни, за какво да не стартират и война, с цел да ги защитят?
Либералните интернационалисти като Меркел (които са болшинството измежду образованите пластове на западното общество и затова формулират реториката на западните държавни управления от тяхната камбанария) виждат това като световно-историческа регресия и покруса. Напълно допустимо е да са прави. Нищо обаче не е предопределено. Трябва да сме подготвени да разгледаме хипотезата, че методът на Тръмп може да обезпечи доста по-обещаваща основа за международен мир от тази, преследвана от Съединените щати и техните европейски спътници след края на Студената война; само че единствено в случай че (и това е колосално „ в случай че “) Тръмп желае да разбере и зачита жизненоважните ползи на други огромни страни и в действителност се ангажира да заобикаля нови войни. Ако Тръмп е квалифициран за това, тогава е малко евентуално Русия или Китай да поемат екзистенциалния риск да посегнат на жизненоважните ползи на Съединени американски щати, както ги схваща Тръмп.
В края на краищата американският демократичен интернационализъм от последните десетилетия не съумя да предотврати доста войни, да понижи интернационалното напрежение или даже (извън някогашна Югославия) да спре филантропичните произшествия. Напротив, той ни докара до поредност от произшествия. Разбира се, това значително се дължи на незаобиколимите действителности в международната политика, само че също и на обстоятелството, че демократичният интернационализъм се е слял изцяло с „ доктрината Улфовиц “ от 1992 година, която значително се е трансформирала в общоприета оперативна процедура на всяка последваща администрация. Според тази теория Съединени американски щати би трябвало да бъдат единственият хегемон освен в света, само че и във всеки негов район поотделно.
Предполага се, че това е належащо в името на разпространяването на „ свободата “ и, в случай че е належащо за нейното налагане, посредством военна мощ и стопански напън. Никоя страна не би трябвало да има каквото и да е въздействие отвън границите си отвън това, което Вашингтон разрешава. Всички страни са длъжни да трансформират своето вътрешнополитическо устройство и външна политика в сходство с концепциите и желанията на Съединените щати. Именно тази пренебрежителност прозираше зад концепцията за „ края на историята “ от Фукуяма.
Това са тъкмо думите, които бихте очаквали да чуете в предпоследните подиуми от старите филми за Джеймс Бонд, когато злодеят, завързал Джеймс, се киска: „ Сега, когато сте в моята власт, пълководец Бонд, ще ви разкрия моя брилянтен проект за реализиране на владичество над целия свят, ха-ха-ха! "
Винаги е било ясно за всички хора, даже за тези с най-елементарни исторически знания или дарба да виждат света през очите на незападните страни, че този американски проект ще бъде отритнат от множеството страни и ще докара до извънредно напрежение и риск от война с Русия, Китай и всяка друга мощ, която има вяра, че има историческото право и жизненоважен интерес да упражнява въздействие оттатък своите граници - както е несъмнено от самата нея, а не от Съединените щати.
„ Доктрината Улфовиц “ залегна в основата на появилата се по-късно „ теория Буш “. Сенатор Теди Кенеди я назова „ апел към американския империализъм от 21-ви век, който никоя друга страна не може или не би трябвало да одобри “. Целите на тази теория към този момент напълно явно надвишават лимитираните военни и стопански благоприятни условия на Съединените щати, да не приказваме за Европа. Тъй като демократичният интернационализъм се провали толкоз ясно, може би е време да се даде късмет на реализма на Тръмп.
За Европейски Съюз отхвърлянето на демократичния интернационализъм от страна на Тръмп е най-тежкият потрес. Но да се надяваме, че този потрес ще се трансформира в животворно лекарство, което даже може да избави Европейския съюз - най-малко в леко изменен тип. В последна сметка Европейски Съюз, който в първите десетилетия беше извънредно скъпа институция, през последните години пое по евентуално гибелен път, възприемайки своя лична версия на демократичната интернационалистка грандомания, която подведе Америка.
Европейски Съюз се опита да се трансформира от свободна конфедерация от народи в наднационална страна без никаква основа за всеобща легитимност, била тя национална или демократична. За задачата на тази стратегия вътрешните граници сред страните от Европейски Съюз бяха отстранени - макар обстоятелството, че външните граници никога не бяха затворени. Европейският съюз живееше с мечти за безкрайна взаимозаменяемост и безформеност на обществата, културите и популацията, като в същото време изискваше източноевропейските страни, учредени на етническия шовинизъм, да се съгласят да одобряват бързата ерозия и дълготрайното унищожаване на техните етнически групи. Европейски Съюз облекчи разпоредбите за участие в името на по-нататъшното разширение и се опита да упорства страните отвън Европейски Съюз и НАТО да следват същите правила като членовете на тези групи. А в този момент Европейският съюз даже си фантазира себе си като някаква военна суперсила, макар че множеството от неговите „ бойци “ могат да се нарекат общително субсидирани туристи, пътуващи на автостоп.
След такава апология на Тръмп, в този момент би трябвало да дефинираме и неговите дейности. Ако гръмогласните закани на Тръмп съумеят да измъкнат отстъпки от Дания, Панама, Канада и Мексико (последното по-специално в региона на контрола върху миграцията), може да се каже, че те работят за американските ползи. Съвсем ясно е обаче, че Тръмп обича огромните изречения поради перченето и не счита за належащо да обуздава езика си. Наричайки Канада „ 51-вият щат “ и преименувайки Мексиканския залив на Американски залив, той няма да реализира нищо друго с изключение на подсилване на националната опозиция против американските искания.
Разбира се, в случай че Тръмп в действителност анексира Гренландия посредством мощ или посредством стопански шантаж, или (както той към този момент заплаши) стартира трансгранични военни удари против мексиканските наркокартели, това ще бъде злополука за Съединените щати, която ще тласне европейските страни към обятията на Русия, а Латинска Америка в прегръдката на Китай. Поне в тази ситуация с Гренландия това е изцяло ненужна случка. Датчаните и гренландците надали ще отхвърлят настояванията на Вашингтон за повече военни бази или повече концесии за потребни изкопаеми на американски компании в Гренландия.
Що се отнася съответно до Гренландия, би трябвало да се направи още едно значимо конкретизиране. В разбора си изхождам от това, че Тръмп мисли рационално в подтекста на остарели и универсални хрумвания за държавните ползи и връзките сред страните. Но какво ще стане, в случай че към този момент има нов повсеместен фактор, който заплашва да направи всички тези парадигми ненужни? Причината за повишаването на интереса на Съединени американски щати към интернационалната сигурност и търговия (не единствено от страна на Тръмп) в Гренландия и Арктика е опцията и предизвикването, основано от топенето на полярните ледове заради провокираното от индивида изменение на климата, което Тръмп отхвърля да съществува.
Природните запаси на Гренландия обаче, въпреки и обилни, към момента не са неограничени и на процедура няма мислени нови закани за сигурността в Арктика, с изключение на във фантазиите на адмирали, жадни за бюджетни средства, и учени, мечтаещи за грантове. Каква опасност в последна сметка съставлява засилената морска интензивност на Русия и Китай в Арктика? Нашествие на остров Бафинова земя?
Междувременно широкомащабното размразяване на ледената шапка на Гренландия внезапно ще увеличи морското ниво, ще наруши океанските течения (включително Гълфстрийм) и естествените метеорологични условия, а също по този начин ще докара до сериозен риск от бързо и неконтролируемо изменение на климата, което никоя страна, в това число Съединени американски щати, не може да преживее. Ако това се случи, единствената посмъртна отбрана на Тръмп пред трибунала на историята ще бъде, че той е бъркал толкоз, колкото и всички останали модерни водачи.
Превод за " Гласове "
По-важното е, че за съветския истаблишмънт думите на Тръмп са удостоверение, че той и Путин гледат на международната политика съвсем по един и същи метод: като разделяне на сфери на въздействие, огромни покупко-продажби и безмилостна отбрана на националните ползи.
По време на украинския майдан и съветската интервенция в Украйна през 2014 година, немският канцлер Ангела Меркел съобщи, че Путин е скъсал връзка с действителността и „ живее в различен свят “. Но Тръмп наподобява живее в същия свят. Това повдига извънредно тревожния за английския и европейския хайлайф въпрос: какво ще стане, в случай че Путин и Тръмп (и Си Дзинпин и Нарендра Моди) в действителност са доста по-близо до действителността, в сравнение с европейските институции през последното потомство и затова имат повече благоприятни условия да се договорят между тях?
В края на краищата тези водачи са в добра компания: техният хладно реален мироглед за света за първи път е идейно дефиниран от Тукидид преди повече от 2400 години. Ами в случай че най-хубавата основа за международен ред е точно уважителното схващане, че страните би трябвало да дефинират личните си ползи? И в случай че ги считат за витално значими и се усещат задоволително мощни, за какво да не стартират и война, с цел да ги защитят?
Либералните интернационалисти като Меркел (които са болшинството измежду образованите пластове на западното общество и затова формулират реториката на западните държавни управления от тяхната камбанария) виждат това като световно-историческа регресия и покруса. Напълно допустимо е да са прави. Нищо обаче не е предопределено. Трябва да сме подготвени да разгледаме хипотезата, че методът на Тръмп може да обезпечи доста по-обещаваща основа за международен мир от тази, преследвана от Съединените щати и техните европейски спътници след края на Студената война; само че единствено в случай че (и това е колосално „ в случай че “) Тръмп желае да разбере и зачита жизненоважните ползи на други огромни страни и в действителност се ангажира да заобикаля нови войни. Ако Тръмп е квалифициран за това, тогава е малко евентуално Русия или Китай да поемат екзистенциалния риск да посегнат на жизненоважните ползи на Съединени американски щати, както ги схваща Тръмп.
В края на краищата американският демократичен интернационализъм от последните десетилетия не съумя да предотврати доста войни, да понижи интернационалното напрежение или даже (извън някогашна Югославия) да спре филантропичните произшествия. Напротив, той ни докара до поредност от произшествия. Разбира се, това значително се дължи на незаобиколимите действителности в международната политика, само че също и на обстоятелството, че демократичният интернационализъм се е слял изцяло с „ доктрината Улфовиц “ от 1992 година, която значително се е трансформирала в общоприета оперативна процедура на всяка последваща администрация. Според тази теория Съединени американски щати би трябвало да бъдат единственият хегемон освен в света, само че и във всеки негов район поотделно.
Предполага се, че това е належащо в името на разпространяването на „ свободата “ и, в случай че е належащо за нейното налагане, посредством военна мощ и стопански напън. Никоя страна не би трябвало да има каквото и да е въздействие отвън границите си отвън това, което Вашингтон разрешава. Всички страни са длъжни да трансформират своето вътрешнополитическо устройство и външна политика в сходство с концепциите и желанията на Съединените щати. Именно тази пренебрежителност прозираше зад концепцията за „ края на историята “ от Фукуяма.
Това са тъкмо думите, които бихте очаквали да чуете в предпоследните подиуми от старите филми за Джеймс Бонд, когато злодеят, завързал Джеймс, се киска: „ Сега, когато сте в моята власт, пълководец Бонд, ще ви разкрия моя брилянтен проект за реализиране на владичество над целия свят, ха-ха-ха! "
Винаги е било ясно за всички хора, даже за тези с най-елементарни исторически знания или дарба да виждат света през очите на незападните страни, че този американски проект ще бъде отритнат от множеството страни и ще докара до извънредно напрежение и риск от война с Русия, Китай и всяка друга мощ, която има вяра, че има историческото право и жизненоважен интерес да упражнява въздействие оттатък своите граници - както е несъмнено от самата нея, а не от Съединените щати.
„ Доктрината Улфовиц “ залегна в основата на появилата се по-късно „ теория Буш “. Сенатор Теди Кенеди я назова „ апел към американския империализъм от 21-ви век, който никоя друга страна не може или не би трябвало да одобри “. Целите на тази теория към този момент напълно явно надвишават лимитираните военни и стопански благоприятни условия на Съединените щати, да не приказваме за Европа. Тъй като демократичният интернационализъм се провали толкоз ясно, може би е време да се даде късмет на реализма на Тръмп.
За Европейски Съюз отхвърлянето на демократичния интернационализъм от страна на Тръмп е най-тежкият потрес. Но да се надяваме, че този потрес ще се трансформира в животворно лекарство, което даже може да избави Европейския съюз - най-малко в леко изменен тип. В последна сметка Европейски Съюз, който в първите десетилетия беше извънредно скъпа институция, през последните години пое по евентуално гибелен път, възприемайки своя лична версия на демократичната интернационалистка грандомания, която подведе Америка.
Европейски Съюз се опита да се трансформира от свободна конфедерация от народи в наднационална страна без никаква основа за всеобща легитимност, била тя национална или демократична. За задачата на тази стратегия вътрешните граници сред страните от Европейски Съюз бяха отстранени - макар обстоятелството, че външните граници никога не бяха затворени. Европейският съюз живееше с мечти за безкрайна взаимозаменяемост и безформеност на обществата, културите и популацията, като в същото време изискваше източноевропейските страни, учредени на етническия шовинизъм, да се съгласят да одобряват бързата ерозия и дълготрайното унищожаване на техните етнически групи. Европейски Съюз облекчи разпоредбите за участие в името на по-нататъшното разширение и се опита да упорства страните отвън Европейски Съюз и НАТО да следват същите правила като членовете на тези групи. А в този момент Европейският съюз даже си фантазира себе си като някаква военна суперсила, макар че множеството от неговите „ бойци “ могат да се нарекат общително субсидирани туристи, пътуващи на автостоп.
След такава апология на Тръмп, в този момент би трябвало да дефинираме и неговите дейности. Ако гръмогласните закани на Тръмп съумеят да измъкнат отстъпки от Дания, Панама, Канада и Мексико (последното по-специално в региона на контрола върху миграцията), може да се каже, че те работят за американските ползи. Съвсем ясно е обаче, че Тръмп обича огромните изречения поради перченето и не счита за належащо да обуздава езика си. Наричайки Канада „ 51-вият щат “ и преименувайки Мексиканския залив на Американски залив, той няма да реализира нищо друго с изключение на подсилване на националната опозиция против американските искания.
Разбира се, в случай че Тръмп в действителност анексира Гренландия посредством мощ или посредством стопански шантаж, или (както той към този момент заплаши) стартира трансгранични военни удари против мексиканските наркокартели, това ще бъде злополука за Съединените щати, която ще тласне европейските страни към обятията на Русия, а Латинска Америка в прегръдката на Китай. Поне в тази ситуация с Гренландия това е изцяло ненужна случка. Датчаните и гренландците надали ще отхвърлят настояванията на Вашингтон за повече военни бази или повече концесии за потребни изкопаеми на американски компании в Гренландия.
Що се отнася съответно до Гренландия, би трябвало да се направи още едно значимо конкретизиране. В разбора си изхождам от това, че Тръмп мисли рационално в подтекста на остарели и универсални хрумвания за държавните ползи и връзките сред страните. Но какво ще стане, в случай че към този момент има нов повсеместен фактор, който заплашва да направи всички тези парадигми ненужни? Причината за повишаването на интереса на Съединени американски щати към интернационалната сигурност и търговия (не единствено от страна на Тръмп) в Гренландия и Арктика е опцията и предизвикването, основано от топенето на полярните ледове заради провокираното от индивида изменение на климата, което Тръмп отхвърля да съществува.
Природните запаси на Гренландия обаче, въпреки и обилни, към момента не са неограничени и на процедура няма мислени нови закани за сигурността в Арктика, с изключение на във фантазиите на адмирали, жадни за бюджетни средства, и учени, мечтаещи за грантове. Каква опасност в последна сметка съставлява засилената морска интензивност на Русия и Китай в Арктика? Нашествие на остров Бафинова земя?
Междувременно широкомащабното размразяване на ледената шапка на Гренландия внезапно ще увеличи морското ниво, ще наруши океанските течения (включително Гълфстрийм) и естествените метеорологични условия, а също по този начин ще докара до сериозен риск от бързо и неконтролируемо изменение на климата, което никоя страна, в това число Съединени американски щати, не може да преживее. Ако това се случи, единствената посмъртна отбрана на Тръмп пред трибунала на историята ще бъде, че той е бъркал толкоз, колкото и всички останали модерни водачи.
Превод за " Гласове "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ