Българите са само привидно толерантни към психичните проблеми
Поне двама от всеки петима са се срещали по един или различен метод с психологични разстройства като меланхолия, хранителни разстройства и други Обществото съумява да " налучка " кое е в действителност психологичен проблем и кое е единствено страст. В по-голямата си част хората у нас дават толерантни отговори във връзка с психологичните проблеми. Но под тези толерантни отговори личат очертанията на латентно отменяне. Например съвсем половината, споделят, че в случай че у нас някой признае психологичен проблем, близките ще стартират да го отбягват. Това демонстрират данните от пробно проучване на " Галъп интернешънъл болкан “ и фондация " Кожа - платформа за психологично здраве " () в навечерието на Деня на психологичното здраве 10 октомври.
От проучването проличава и подценяване на другите видове зависимости като действителен публичен проблем. За 37% от хората у нас в последна сметка, зависимостите са просто липса на задоволително воля. Между 10 и 25% – т.е. най-малко близо милион и половина пълнолетни българи, при живеещи в страната не повече от 5.5 милиона – се простира диапазонът на консервативните и даже ретроградни схващания. Например, 12-13% споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или позор. Вероятно, делът на сходни схващания е и много по-голям – поради скрити отзиви. За 25% не е обикновено мъжете да плачат. При мъжете изобщо, сякаш, тематиките, свързани с психологичното здраве, са и в по-голяма степен табу.
Около две трети от българите споделят, че, при проблем, най-добре е да се търси експерт по психическа или психиатрична грижа, само че в редица други знаци личи, че търсенето на експерти по-скоро не е първата алтернатива. Ясно проличава, че отношението към психологичното здраве зависи от качеството на живота: по-голямо внимание към тематиката могат да си разрешат групите с по-висок витален статус. Съвременният метод на живот прави по този начин, че стресът и тревогата във все по-голяма степен се възприемат като систематичен проблем, а не просто като страст.
От проучването проличава и подценяване на другите видове зависимости като действителен публичен проблем. За 37% от хората у нас в последна сметка, зависимостите са просто липса на задоволително воля. Между 10 и 25% – т.е. най-малко близо милион и половина пълнолетни българи, при живеещи в страната не повече от 5.5 милиона – се простира диапазонът на консервативните и даже ретроградни схващания. Например, 12-13% споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или позор. Вероятно, делът на сходни схващания е и много по-голям – поради скрити отзиви. За 25% не е обикновено мъжете да плачат. При мъжете изобщо, сякаш, тематиките, свързани с психологичното здраве, са и в по-голяма степен табу.
Около две трети от българите споделят, че, при проблем, най-добре е да се търси експерт по психическа или психиатрична грижа, само че в редица други знаци личи, че търсенето на експерти по-скоро не е първата алтернатива. Ясно проличава, че отношението към психологичното здраве зависи от качеството на живота: по-голямо внимание към тематиката могат да си разрешат групите с по-висок витален статус. Съвременният метод на живот прави по този начин, че стресът и тревогата във все по-голяма степен се възприемат като систематичен проблем, а не просто като страст.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ