Какво е психичното здраве на българинът и защо стресът се приема като системен проблем?
Поне двама от всеки петима са се срещали по един или различен метод с психологични разстройства като меланхолия, хранителни разстройства и други Обществото съумява да налучка кое е в действителност психологичен проблем и кое е единствено страст. Това сочи проучване на„ Галъп интернешънъл болкан “, дружно с фондация "Кожа - платформа за психологично здраве ". Проучването е във връзка Деня на психологичното здраве на 10 октомври.
В по-голямата си част хората у нас дават толерантни отговори във връзка с психологичните проблеми. Но под тези толерантни отговори личат очертанията на латентно отменяне. Например, цели 45%, или съвсем половината, споделят, че в случай че у нас някой признае психологичен проблем, близките ще стартират да го отбягват.
Личи подценяване на другите видове зависимости като действителен публичен проблем. За 37% от хората у нас в последна сметка, зависимостите са просто липса на задоволително воля.
Между 10 и 25% – т.е. най-малко близо милион и половина пълнолетни българи, при живеещи в страната не повече от 5.5 милиона – се простира диапазонът на консервативните и даже ретроградни схващания. Например, 12-13% не се двоумят да споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или позор. Вероятно, делът на сходни схващания е и много по-голям – поради скрити отзиви.
За 25% не е обикновено мъжете да плачат.
При мъжете изобщо, сякаш, тематиките, свързани с психологичното здраве, са и в по-голяма степен табу. Около две трети от българите споделят, че, при проблем, най-добре е да се търси експерт по психическа или психиатрична грижа, само че в редица други знаци личи, че търсенето на експерти по-скоро не е първата алтернатива.
Ясно проличава, че отношението към психологичното здраве зависи от качеството на живота: по-голямо внимание към тематиката могат да си разрешат групите с по-висок витален статус. Съвременният метод на живот прави по този начин, че стресът и тревогата във все по-голяма степен се възприемат като систематичен проблем, а не просто като страст.
В по-голямата си част хората у нас дават толерантни отговори във връзка с психологичните проблеми. Но под тези толерантни отговори личат очертанията на латентно отменяне. Например, цели 45%, или съвсем половината, споделят, че в случай че у нас някой признае психологичен проблем, близките ще стартират да го отбягват.
Личи подценяване на другите видове зависимости като действителен публичен проблем. За 37% от хората у нас в последна сметка, зависимостите са просто липса на задоволително воля.
Между 10 и 25% – т.е. най-малко близо милион и половина пълнолетни българи, при живеещи в страната не повече от 5.5 милиона – се простира диапазонът на консервативните и даже ретроградни схващания. Например, 12-13% не се двоумят да споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или позор. Вероятно, делът на сходни схващания е и много по-голям – поради скрити отзиви.
За 25% не е обикновено мъжете да плачат.
При мъжете изобщо, сякаш, тематиките, свързани с психологичното здраве, са и в по-голяма степен табу. Около две трети от българите споделят, че, при проблем, най-добре е да се търси експерт по психическа или психиатрична грижа, само че в редица други знаци личи, че търсенето на експерти по-скоро не е първата алтернатива.
Ясно проличава, че отношението към психологичното здраве зависи от качеството на живота: по-голямо внимание към тематиката могат да си разрешат групите с по-висок витален статус. Съвременният метод на живот прави по този начин, че стресът и тревогата във все по-голяма степен се възприемат като систематичен проблем, а не просто като страст.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ