Доклад за смъртността от COVID-19 у нас: Загубени са 860 хил. години живот
Поне 860 хиляди години евентуален живот са изгубили българите в двете години на пандемията от COVID-19. Това е сборът от годините, които всеки умрял в резултат на ковид, се е очаквало да изживее, само че не е съумял. По този индикатор България е първа в света.
Данните са от поръчан от страната експертен отчет за смъртността от COVID-19 в страната от март 2020 година до май 2022 година и оповестен от " Дневник ".
Според документа България се подрежда на второ място в света след Перу по смъртност от COVID-19 на 1 млн. души население и преди всичко по надвишена смъртност. Заключение дали това е обусловено от провежданата терапия обаче не може да бъде обещано. Експертите установяват, че смъртността измежду имунизираните е 20% по-ниска по отношение на неимунизираните. Отчита се, че през първата пандемична година всеки пети е бил лекуван в болнично заведение, само че в интензивните отделения не е имало дефицит на кревати.
Докладът е направен от работна група, образувана след заповед от февруари на последния постоянен министър на опазването на здравето проф. Асена Сербезова. Целта ѝ бе да извърши обширен разбор на записаната смъртност от COVID-19 в страната за двугодишен интервал от началото на епидемията. Председател на работната група е проф. доктор Ани Кеворкян, началник на катедра " Епидемиология и медицина на бедствените обстановки " в Медицински университет, Пловдив. В състава ѝ влизат още представители на Националния център по заразни и паразитни заболявания, Националния център по публично здраве и разбори и " Информационно обслужване ".
В разбора са употребявани данни за всички публично регистрирани случаи (1 126 945), приети в болница и умряли в България до края на март 2022 година Според данните междинната възраст на инфектираните е близо 48 година, като се показва, че наранени са били хора от на практика от всички възрасти - от 0 до 109 година Починалите за този интервал 36 192 души са в същия възрастов диапазон, само че със междинна възраст 71.5 година
В пъти повече от европейските страни
От началото на март 2020 година до 10 април 2022 година записаните умряли с COVID-19 в България са 36 700, което прави към 5 500 смъртни случая на милион население. За същия интервал надвишената смъртност е към 69 хиляди души (малко повече от 1% от популацията на страната), или 10 400 на милион население, показват специалистите.
В отчета надвишената (извънредна) смъртност се дефинира като броят умряли допълнително от предстоящото за съответния времеви интервал.
Тя се употребява като най-точния знак за жертвите на пандемията (преки и косвени), защото с изключение на публично записаните умряли от COVID-19, следва да се прибавят умряли от болестта без да бъдат публично регистрирани, както и умряли в резултат на ненавременното лекуване на други болести, породено от претоварването на здравната система, се споделя в отчета.
Авторите показват, че за изчисляването на изгубените години евентуален живот на 100 хиляди души население е употребена метрика, която регистрира предстоящата дълготрайност на живот за всеки умрял, и по-дефиниция дава по-голяма тежест на умрелите в по- млада възраст: " Например, един умрял мъж на 60-годишна възраст в България дава отговор на 17 изгубени години живот, до момента в който за един умрял мъж във Франция изгубените години живот са 23. Тези цифри подхождат на предстоящата дълготрайност на живот за тази възраст и пол в съответната страна ". В допълнение е приложена и сходна метрика, при която обаче за всички популации е възприето възрастовото систематизиране на общоприетото европейско население.
Според направените калкулации специалистите стигат до следните заключения:
- на база надвишена смъртност България записва 860 хиляди евентуално изгубени години живот
- приблизително на всеки умрял в резултат на пандемията се падат по 12.6 изгубени години живот
- междинната възраст на мъжете, умряли в резултат на пандемията, е 69 - 70 година, до момента в който при дамите към 74 година
" Данните за България от 11 500 изгубени години живот на 100 хиляди души население са неведнъж по-високи от тези за страни като Франция, Португалия, Холандия, Австрия, Белгия, Словения, Италия и Испания, където изгубените години живот на 100 хиляди души население варират сред 1 700 и 3 000 ", се споделя в отчета.
Към 22 май 2022 година България се подрежда на второ място в света след Перу по смъртност от COVID-19 на 1 млн. души население и преди всичко по надвишена смъртност.
Най-висока смъртност от 1945 година
Общата смъртност за целия интервал на наблюдаване е 3.21%, сочат данните. Докато по-голямата част от инфектираните с COVID-19 (53.8%) са били дами, то измежду умрелите множеството са мъже (55.2%). В отчета е посочено, че липсва изрично научнообосновано пояснение за какво за мъжете инфектирането е обвързвано с по-висок риск от гибел.
Наблюдава се наклонност в смяната на смъртността с повишаване на възрастта, като най-високи прирасти са във възрастовите групи при хората над 65 години достигайки извънредно високи стойности от 15% при 65-74 годишните, 22.71% при 85-94 годишните и 24.73% при най-малобройната, само че най-уязвима група на лицата над 95 години.
В отчета е посочено, че през 2021 година равнището на смъртност е най-високото в България, достигано в исторически проект от 1945 година до момента. Цитират се данните на Националния статистически институт (НСИ), които демонстрират, че броят на умрелите в страната през 2021 година е 148 995, а коефициентът на обща смъртност - 21.7%. Спрямо миналата година те се усилват с 24 260, или с 19.4%. Според годишните данни за умиранията по аргументи през 2020 година на Национален статистически институт общият брой на умрелите е 124 735, от които 8554 (7%) от SARS-CoV-2. В съпоставяне с 2019 година абсолютният брой на умрелите е повишен с 16 652.
Авторите се базират и на данни на Евростат, съгласно които коефициентът за смъртност през 2020 година приблизително за Евросъюза е 11.6 промила, а за България - 18 промила. Равнището на общата смъртност на популацията в България пък е най-високо измежду страните членки на Европейски Съюз през всяка година в интервала 2010-2020 година Данните демонстрират, че през 2020 година, белязана с пандемията, коефициентът за смъртност нараства във всички страни от Европейския съюз, само че най-силно изразено е в България, следвана от Румъния.
Не по-малко индикативен знак за здравето на нацията, обвързван със смъртността, е предстоящата дълготрайност на живота. В България тя демонстрира наклонност към покачване през последните двадесет години, само че през пандемичната 2020 година за първи път се следи понижение по този индикатор.
Средната дълготрайност на идния живот общо за популацията, изчислена за интервала 2019-2021 година е 73.6 години. Спрямо предходния интервал (2018-2020 г.) понижава с 1 година, което е внезапен спад на фона на бавното и гладко повишаване на този индикатор в годините.
По данни на Евростат през 2020 година този индикатор в България е с 6.8 години по-малък от междинния за страните от Европейски Съюз и най-нисък спрямо всички страни-членки на Европейски Съюз. Според заключението данните за общата, предотвратимата и предвидимата смъртност в България са доста по-високи от междинните за Европейски Съюз.
Голямата разлика сред записаната СОVID-19 смъртност и надвишената смъртност в страната се изяснява най-много от две тясно свързани условия. Първото е, че към 95% от всички регистрирани смъртни случаи от COVID-19 са на хора умряли в болнични заведения. По подобен метод са изключени болшинството от хората умряли от COVID-19 отвън болнични заведения. Второто е дребният брой направени проби, което значи, че доста умряли от COVID-19 в никакъв случай не са тествани и надлежно не влизат в формалната статистика. До август 2021 година в България са направени 530 теста на 1000 души население, което отрежда последно място в Европейски Съюз, като тестването се усъвършенства от есента на 2021 година, което води и до прочут спад в отношението сред надвишената и записана COVID-19 смъртност.
" Липсата на данни в единната осведомителна система за провежданата терапия при приетите в болница пациенти, включително умрелите, не разрешава отчитане въздействието на лечебния метод върху изхода на болестта ", акцентират специалистите.
Алфа и Делта разновидностите са били най-смъртоносни
Най-висока смъртност в България се следи в интервала на разпространяване на Алфа и Делта разновидностите на ковид. В интервала на разпространяване на Делта разновидността (след юли 2021 г.) се следи и най-високият дял на умрелите - 61.7% от всички умряли в предоставените данни. По време на третата вълна, доминирана от вид " Делта " са регистрирани най-високите стойности на 14-дневната смъртност. Това е и интервалът с доближат най-много в броя на направените проби на 100 хиляди души население, повлияно и от въведеното условие за " зелен документ " за влизане на обществени места на закрито.
Независимо, че данните от изследвания в разнообразни елементи на света свидетелстват за по-леко протичане и по-нисък късмет за хоспитализация и гибел при възпаление с Омикрон разновидността, данните на екипа демонстрират, че възрастните не престават да са в нараснал риск на фона на ниския имунизационен обсег.
Всеки пети инфектиран е влезнал в болница
Според данните до болница са стигнали 22% от всички инфектирани с ковид, като е налице асоциация сред възрастовата група и съотношението на приетите в болница - в най-голяма степен са били наранени инфектираните сред 45-54 година (18.3%), което дава отговор изцяло и на разпределението на популацията в страната.
Най-висок условен дял на приети в болница се открива във възрастовите групи сред 85 и 94 година и 75 и 84 година. По-често от болнични грижи са имали потребност мъжете. Най-висок условен дял на приети в болница се открива в областите Смолян (40.9%) и Разград (40.1%). Разград е и с най-висока кумулативна смъртност - 6.1%. В контраст региона с най-вече регистрирани случаи (София-град) е с най-нисък леталитет (1.61%) и в същото време с най-нисък дял приети в болница (12.6%), което създателите на отчета свързват с количествената и качествена осигуреност със здравни запаси.
Над половината (61%) от всички хоспитализации са главно през първата година на пандемията.
Най-много инфектирани пък са регистрирани в хода на третата епидемиологична вълна, доминирана от разновидността Делта - 43.6% от всички регистрирани в осведомителната система. Причината най-вероятно е, че тази вълна е най-продължителна - стартира през юли 2021 година и продължава към 20 седмици.
Макар и отбягвани, имунизациите работят
Докладът установи добре известния факт, че България е с най-ниското имунизационно покритие в Европа, като малко над 30% от хората са със приключен имунизационен курс.
Сред всички изследвани инфектирани със SARS CoV-2 неимунизирани са 87.22%. В групата на умрелите осезаемо доминират неимунизирани пациентите - 92.95%.
И при двата пола преобладаващата част от инфектираните са неимунизирани (жени: 73.9% и мъже: 72.8%). Установена е асоциация сред имунизационния статус и изхода при инфектираните. Въпреки че кривата на възрастта в групата на имунизираните е с 3.9 години по-висока от тази на неимунизираните, умрелите в тази група са с 20% по-малко по отношение на неимунизираните. 7.2% от умрелите са имунизирани по отношение на 27% при оздравелите. Възрастовата разликата сред двете групи умряли и възобновени е приблизително 25 година
От всички инфектирани, тези с най-малко една доза ваксина, признати в болница, са 17.6%, което е с 5.9% по-малко по отношение на групата на признатите неимунизирани (23.5%).
По отношение на имунизационния статус на умрелите, най-вече имунизирани измежду тях има по време на Омикрон разновидността (12%), което може да се свърже с избледняване на имунитета с времето, минало от първичната имунизация, както и изразената дарба на Омикрон за така наречен пробивни инфекции, показват създателите на отчета.
Показателен за въздействието на имунизационния обсег върху смъртността е фактът, че като цяло в областите на страната с най-нисък обсег (под 20%) - Монтана, Търговище, Смолян и Видин са регистрирани едни от най-високите стойности на смъртността.
Лекарите и леглата били задоволително
Въпреки че в разгара на пандемията измежду най-тежките проблеми беше посочвана неналичието на задоволително интензивни кревати и медицински експерти в лечебните заведения, отчетът заключава, че в нито един миг на пандемията " съществуването на кревати в отделенията за интензивно лекуване не е било застрашено ". Документът регистрира общият брой места и лекари, без да прави разграничаване по области.
Според данните осигуреността на лекари е 43 на 10 хиляди души за 2020 година и надвишава междинните европейски индикатори от 35.1 на 10 хиляди Въпреки това е регистрирано, че кадровото застраховане в структурите на публичното опазване на здравето в страната продължава да е в тежко положение. През 2020 година се откриват диспропорции в осигуреността с медицински експерти по области и райони, пораждащи неравенства в достъпа до здравна помощ.
Осигуряването на популацията с болнични кревати през 2020 година нараства на 78.4 на 10 хиляди души при непокътната ниска осигуреност с кревати за дълготрайна грижа - 3.1 на 10 хиляди Броят на леглата в лечебните заведения към 31 декември 2020 година е 51 991. През 2020 година броят на постъпилите в лечебните заведения е 1 876 441 индивида или 27.1 на 100 души от популацията. За същия интервал обслужените от незабавните отделения на лечебните заведения и центровете за Спешна помощ изненадващо са намалели по отношение на 2019 година - 2.26 млн. против 2.64 млн.
Анализ за смъртността от COVID-19 разпореди и Стойчо Кацаров, длъжностен министър на опазването на здравето през 2021 година Той бе на Националният център по публично здраве и разбори. В него бе посочено, че аргументите за нарасналата смъртност от ковид в страната са нереформираната здравна система, неприятният здравен статус на популацията и неприятното ръководство на рецесията.
Данните са от поръчан от страната експертен отчет за смъртността от COVID-19 в страната от март 2020 година до май 2022 година и оповестен от " Дневник ".
Според документа България се подрежда на второ място в света след Перу по смъртност от COVID-19 на 1 млн. души население и преди всичко по надвишена смъртност. Заключение дали това е обусловено от провежданата терапия обаче не може да бъде обещано. Експертите установяват, че смъртността измежду имунизираните е 20% по-ниска по отношение на неимунизираните. Отчита се, че през първата пандемична година всеки пети е бил лекуван в болнично заведение, само че в интензивните отделения не е имало дефицит на кревати.
Докладът е направен от работна група, образувана след заповед от февруари на последния постоянен министър на опазването на здравето проф. Асена Сербезова. Целта ѝ бе да извърши обширен разбор на записаната смъртност от COVID-19 в страната за двугодишен интервал от началото на епидемията. Председател на работната група е проф. доктор Ани Кеворкян, началник на катедра " Епидемиология и медицина на бедствените обстановки " в Медицински университет, Пловдив. В състава ѝ влизат още представители на Националния център по заразни и паразитни заболявания, Националния център по публично здраве и разбори и " Информационно обслужване ".
В разбора са употребявани данни за всички публично регистрирани случаи (1 126 945), приети в болница и умряли в България до края на март 2022 година Според данните междинната възраст на инфектираните е близо 48 година, като се показва, че наранени са били хора от на практика от всички възрасти - от 0 до 109 година Починалите за този интервал 36 192 души са в същия възрастов диапазон, само че със междинна възраст 71.5 година
В пъти повече от европейските страни
От началото на март 2020 година до 10 април 2022 година записаните умряли с COVID-19 в България са 36 700, което прави към 5 500 смъртни случая на милион население. За същия интервал надвишената смъртност е към 69 хиляди души (малко повече от 1% от популацията на страната), или 10 400 на милион население, показват специалистите.
В отчета надвишената (извънредна) смъртност се дефинира като броят умряли допълнително от предстоящото за съответния времеви интервал.
Тя се употребява като най-точния знак за жертвите на пандемията (преки и косвени), защото с изключение на публично записаните умряли от COVID-19, следва да се прибавят умряли от болестта без да бъдат публично регистрирани, както и умряли в резултат на ненавременното лекуване на други болести, породено от претоварването на здравната система, се споделя в отчета.
Авторите показват, че за изчисляването на изгубените години евентуален живот на 100 хиляди души население е употребена метрика, която регистрира предстоящата дълготрайност на живот за всеки умрял, и по-дефиниция дава по-голяма тежест на умрелите в по- млада възраст: " Например, един умрял мъж на 60-годишна възраст в България дава отговор на 17 изгубени години живот, до момента в който за един умрял мъж във Франция изгубените години живот са 23. Тези цифри подхождат на предстоящата дълготрайност на живот за тази възраст и пол в съответната страна ". В допълнение е приложена и сходна метрика, при която обаче за всички популации е възприето възрастовото систематизиране на общоприетото европейско население.
Според направените калкулации специалистите стигат до следните заключения:
- на база надвишена смъртност България записва 860 хиляди евентуално изгубени години живот
- приблизително на всеки умрял в резултат на пандемията се падат по 12.6 изгубени години живот
- междинната възраст на мъжете, умряли в резултат на пандемията, е 69 - 70 година, до момента в който при дамите към 74 година
" Данните за България от 11 500 изгубени години живот на 100 хиляди души население са неведнъж по-високи от тези за страни като Франция, Португалия, Холандия, Австрия, Белгия, Словения, Италия и Испания, където изгубените години живот на 100 хиляди души население варират сред 1 700 и 3 000 ", се споделя в отчета.
Към 22 май 2022 година България се подрежда на второ място в света след Перу по смъртност от COVID-19 на 1 млн. души население и преди всичко по надвишена смъртност.
Най-висока смъртност от 1945 година
Общата смъртност за целия интервал на наблюдаване е 3.21%, сочат данните. Докато по-голямата част от инфектираните с COVID-19 (53.8%) са били дами, то измежду умрелите множеството са мъже (55.2%). В отчета е посочено, че липсва изрично научнообосновано пояснение за какво за мъжете инфектирането е обвързвано с по-висок риск от гибел.
Наблюдава се наклонност в смяната на смъртността с повишаване на възрастта, като най-високи прирасти са във възрастовите групи при хората над 65 години достигайки извънредно високи стойности от 15% при 65-74 годишните, 22.71% при 85-94 годишните и 24.73% при най-малобройната, само че най-уязвима група на лицата над 95 години.
В отчета е посочено, че през 2021 година равнището на смъртност е най-високото в България, достигано в исторически проект от 1945 година до момента. Цитират се данните на Националния статистически институт (НСИ), които демонстрират, че броят на умрелите в страната през 2021 година е 148 995, а коефициентът на обща смъртност - 21.7%. Спрямо миналата година те се усилват с 24 260, или с 19.4%. Според годишните данни за умиранията по аргументи през 2020 година на Национален статистически институт общият брой на умрелите е 124 735, от които 8554 (7%) от SARS-CoV-2. В съпоставяне с 2019 година абсолютният брой на умрелите е повишен с 16 652.
Авторите се базират и на данни на Евростат, съгласно които коефициентът за смъртност през 2020 година приблизително за Евросъюза е 11.6 промила, а за България - 18 промила. Равнището на общата смъртност на популацията в България пък е най-високо измежду страните членки на Европейски Съюз през всяка година в интервала 2010-2020 година Данните демонстрират, че през 2020 година, белязана с пандемията, коефициентът за смъртност нараства във всички страни от Европейския съюз, само че най-силно изразено е в България, следвана от Румъния.
Не по-малко индикативен знак за здравето на нацията, обвързван със смъртността, е предстоящата дълготрайност на живота. В България тя демонстрира наклонност към покачване през последните двадесет години, само че през пандемичната 2020 година за първи път се следи понижение по този индикатор.
Средната дълготрайност на идния живот общо за популацията, изчислена за интервала 2019-2021 година е 73.6 години. Спрямо предходния интервал (2018-2020 г.) понижава с 1 година, което е внезапен спад на фона на бавното и гладко повишаване на този индикатор в годините.
По данни на Евростат през 2020 година този индикатор в България е с 6.8 години по-малък от междинния за страните от Европейски Съюз и най-нисък спрямо всички страни-членки на Европейски Съюз. Според заключението данните за общата, предотвратимата и предвидимата смъртност в България са доста по-високи от междинните за Европейски Съюз.
Голямата разлика сред записаната СОVID-19 смъртност и надвишената смъртност в страната се изяснява най-много от две тясно свързани условия. Първото е, че към 95% от всички регистрирани смъртни случаи от COVID-19 са на хора умряли в болнични заведения. По подобен метод са изключени болшинството от хората умряли от COVID-19 отвън болнични заведения. Второто е дребният брой направени проби, което значи, че доста умряли от COVID-19 в никакъв случай не са тествани и надлежно не влизат в формалната статистика. До август 2021 година в България са направени 530 теста на 1000 души население, което отрежда последно място в Европейски Съюз, като тестването се усъвършенства от есента на 2021 година, което води и до прочут спад в отношението сред надвишената и записана COVID-19 смъртност.
" Липсата на данни в единната осведомителна система за провежданата терапия при приетите в болница пациенти, включително умрелите, не разрешава отчитане въздействието на лечебния метод върху изхода на болестта ", акцентират специалистите.
Алфа и Делта разновидностите са били най-смъртоносни
Най-висока смъртност в България се следи в интервала на разпространяване на Алфа и Делта разновидностите на ковид. В интервала на разпространяване на Делта разновидността (след юли 2021 г.) се следи и най-високият дял на умрелите - 61.7% от всички умряли в предоставените данни. По време на третата вълна, доминирана от вид " Делта " са регистрирани най-високите стойности на 14-дневната смъртност. Това е и интервалът с доближат най-много в броя на направените проби на 100 хиляди души население, повлияно и от въведеното условие за " зелен документ " за влизане на обществени места на закрито.
Независимо, че данните от изследвания в разнообразни елементи на света свидетелстват за по-леко протичане и по-нисък късмет за хоспитализация и гибел при възпаление с Омикрон разновидността, данните на екипа демонстрират, че възрастните не престават да са в нараснал риск на фона на ниския имунизационен обсег.
Всеки пети инфектиран е влезнал в болница
Според данните до болница са стигнали 22% от всички инфектирани с ковид, като е налице асоциация сред възрастовата група и съотношението на приетите в болница - в най-голяма степен са били наранени инфектираните сред 45-54 година (18.3%), което дава отговор изцяло и на разпределението на популацията в страната.
Най-висок условен дял на приети в болница се открива във възрастовите групи сред 85 и 94 година и 75 и 84 година. По-често от болнични грижи са имали потребност мъжете. Най-висок условен дял на приети в болница се открива в областите Смолян (40.9%) и Разград (40.1%). Разград е и с най-висока кумулативна смъртност - 6.1%. В контраст региона с най-вече регистрирани случаи (София-град) е с най-нисък леталитет (1.61%) и в същото време с най-нисък дял приети в болница (12.6%), което създателите на отчета свързват с количествената и качествена осигуреност със здравни запаси.
Над половината (61%) от всички хоспитализации са главно през първата година на пандемията.
Най-много инфектирани пък са регистрирани в хода на третата епидемиологична вълна, доминирана от разновидността Делта - 43.6% от всички регистрирани в осведомителната система. Причината най-вероятно е, че тази вълна е най-продължителна - стартира през юли 2021 година и продължава към 20 седмици.
Макар и отбягвани, имунизациите работят
Докладът установи добре известния факт, че България е с най-ниското имунизационно покритие в Европа, като малко над 30% от хората са със приключен имунизационен курс.
Сред всички изследвани инфектирани със SARS CoV-2 неимунизирани са 87.22%. В групата на умрелите осезаемо доминират неимунизирани пациентите - 92.95%.
И при двата пола преобладаващата част от инфектираните са неимунизирани (жени: 73.9% и мъже: 72.8%). Установена е асоциация сред имунизационния статус и изхода при инфектираните. Въпреки че кривата на възрастта в групата на имунизираните е с 3.9 години по-висока от тази на неимунизираните, умрелите в тази група са с 20% по-малко по отношение на неимунизираните. 7.2% от умрелите са имунизирани по отношение на 27% при оздравелите. Възрастовата разликата сред двете групи умряли и възобновени е приблизително 25 година
От всички инфектирани, тези с най-малко една доза ваксина, признати в болница, са 17.6%, което е с 5.9% по-малко по отношение на групата на признатите неимунизирани (23.5%).
По отношение на имунизационния статус на умрелите, най-вече имунизирани измежду тях има по време на Омикрон разновидността (12%), което може да се свърже с избледняване на имунитета с времето, минало от първичната имунизация, както и изразената дарба на Омикрон за така наречен пробивни инфекции, показват създателите на отчета.
Показателен за въздействието на имунизационния обсег върху смъртността е фактът, че като цяло в областите на страната с най-нисък обсег (под 20%) - Монтана, Търговище, Смолян и Видин са регистрирани едни от най-високите стойности на смъртността.
Лекарите и леглата били задоволително
Въпреки че в разгара на пандемията измежду най-тежките проблеми беше посочвана неналичието на задоволително интензивни кревати и медицински експерти в лечебните заведения, отчетът заключава, че в нито един миг на пандемията " съществуването на кревати в отделенията за интензивно лекуване не е било застрашено ". Документът регистрира общият брой места и лекари, без да прави разграничаване по области.
Според данните осигуреността на лекари е 43 на 10 хиляди души за 2020 година и надвишава междинните европейски индикатори от 35.1 на 10 хиляди Въпреки това е регистрирано, че кадровото застраховане в структурите на публичното опазване на здравето в страната продължава да е в тежко положение. През 2020 година се откриват диспропорции в осигуреността с медицински експерти по области и райони, пораждащи неравенства в достъпа до здравна помощ.
Осигуряването на популацията с болнични кревати през 2020 година нараства на 78.4 на 10 хиляди души при непокътната ниска осигуреност с кревати за дълготрайна грижа - 3.1 на 10 хиляди Броят на леглата в лечебните заведения към 31 декември 2020 година е 51 991. През 2020 година броят на постъпилите в лечебните заведения е 1 876 441 индивида или 27.1 на 100 души от популацията. За същия интервал обслужените от незабавните отделения на лечебните заведения и центровете за Спешна помощ изненадващо са намалели по отношение на 2019 година - 2.26 млн. против 2.64 млн.
Анализ за смъртността от COVID-19 разпореди и Стойчо Кацаров, длъжностен министър на опазването на здравето през 2021 година Той бе на Националният център по публично здраве и разбори. В него бе посочено, че аргументите за нарасналата смъртност от ковид в страната са нереформираната здравна система, неприятният здравен статус на популацията и неприятното ръководство на рецесията.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ