Поне 45 млн. лв. е загубата за икономиката на София

Поне 45 млн. лева е загубата за стопанската система на София и страната от транспортната „ стачка “ в София. Това е непроизведената брутна добавена стойност за половин работен ден, колкото са изгубили софиянци допълнително през дните, в които нямаше наземен превоз в столицата.

Това сочат изчисленията на топ икономиста Красен Станчев, които са оповестени от Института за пазарна стопанска система. Ето неговия разбор:

SafeNews публикува текста без редакторска интервенция:

За по този начин наречената „ стачка “ към този момент никой не си е правил труда да пресметне даже „ на коляно “ какво значи тя за стопанската система на София и на страната. Очевидно е обаче, че с нея са свързани избрани, към този момент невъзвръщаеми разноски (т.е. „ потънали гемии “).

Те постоянно са сложни за пресмятане.

Не e тук мястото да изяснявам за какво е по този начин. Но и би било безпредметна рекламация такова пресмятане да се чака от „ бенефициентите “ на разрешението на провокираните от тях проблеми, от министерството на финансите, общинските управляващи, нейните транспортни компании или коментаторите на обвързваните със „ стачката “ пристрастености.

Изчисление на директните непредвидени последствия

През 2024 година Софийската община регистрира „ рекордни разноски за по-добър градски превоз “.

Става дума за бюджет от съвсем 530 милиона лв. или почти 0.25% от Брутният вътрешен продукт на страната. Като дял от Брутният вътрешен продукт на област град София (69 милиарда лв. за 2023 година), това за същата година прави 0.77%. Естествено това не са загуби, а разход за производството на нова добавена стойност.

Важните детайлности в този пейзаж са следните обстоятелства:

от въпросните 500 милиона, 37 милиона лв. са за нарастване на заплатите с 15%; собствените доходи на софийските транспортни компании са 183 милиона лв. (или 35%), оставалите разноски се финансират от общинския и централния бюджет, като приносът на последния е 155 милиона; повече от 100 милиона лв. от бюджета са за заплати; от тях 10 са за „ Метрополитен “, който не стачкува.

За да се направи пресмятане, са нужни някои стилизирани допускания. При тях, с цел да се схване релативно закостенял, безрисков метод, множеството насочни данни са на основата на към този момент открити индикатори. Ето допусканията:

Пътуванията за 2024 година са 324 милиона броя или 887.7 хиляди дневно или 37 хиляди на час (ако се допусна, че превозът работи през цялото денонощие); Половината пътнически транспорти в София по време на стачката са обслужени от метрото, т.е. другите транспортни компании не са дали услугата на 18 хиляди евентуални пасажери на час; 60% от пътувания са на работещи хора, при ниво на претовареност в столицата за 2023 година от 78% от популацията в дейна, т.е. останалите 40% са напредвания пешком, със личен транспорт или на гости на града; Приемам, че „ стачката “ продължава четири дни и че загубата на работно време е един час дневно или половин работен ден за целия интервал на провеждането й.

През индикатора „ брутна добавена стойност “ (БДС) на един ангажиран, при отчитането му за град София, е допустимо да се очертае приблизителната картина на пропуснатите изгоди или на потъналите гемии за стопанската система.

С известно закръгляване надолу, за 2023 година БДС на град София е 69 милиарда лв. или 189 милиона лв. дневно. Очевидно цената на индикатора е по-висока за 2024 и актуалната година. Но одобрявам по-старите данни, с цел да осигуря нужната консервативност на пресмятанията.

Преки „ потънали гемии “

При направените допускания се оказва, че все още на привършване на „ стачката “, загубата за стопанската система на София и страната би била 94.5 милиона лв. за един работен ден, „ лишен “ от „ стачката “.

Ако се вземат поради „ спестените “ за момента разноски за дневни вложения в градския превоз на София (гориво, електричество и заплати), загубата е почти 90 милиона лв. дневно или 45 милиона лв., при допускането, че фактически непроизведената БДС е за половин работен ден – 45 милиона лв.. 

Това са калкулации на база на индикаторите за 2023 година, само че в случай че ги актуализираме за 2024 година, евентуално размерът на пропуснатите директни изгоди ще нарасне до около 49 млн. лева. Това е над три пъти повече от препоръчаното от централния бюджет за нарастване на заплатите на чиновниците в наземния транспорт от 15 млн. лв.

Трудно изчислими „ гемии “

Предвид на нивото на възнаграждение на чиновниците на градския превоз (за тях тя е малко по-висока от следната брутна месечна заплата в София – 3 386 лева), 15–процентното нарастване от предходната година и „ резултатът на запушване “ при дейно прекъсване на градския превоз, „ стачката “ не е стачка, а рекет.

Тази форма на рекет е типична. Тя се употребява постоянно от синдикати, други политически деятели или представителни на разнообразни субсидирани области на стопанската система.

Успехът на рекета посредством „ стачката “ на надземния превоз в София не може да не породи вяра за други сходни рекети в близко бъдеще.

Този триумф е явна загуба за данъкоплатците от цяла България. Те също така заплащат и отоплението на София.

Източник: Институт по пазарна стопанска система

Още вести четете в: Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News