Държавата ще осигури 3 млн. лв. за участието ни в проекта Геномът на Европа
Поне 3 милиона лв. са нужни за генериране на първите 1000 генома, с които България ще взе участие в плана “Геномът на Европа ” по самодейността “1+ милиона европейски генома “ (1+MГ). Парите ще бъдат обезпечени от страната в границите на Национална пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 година До края на тази година ще бъдат отпуснати 1 млн. лева, останалите 2 млн. лева ще бъдат заложени в бюджета за 2022 година
Това стана ясно през днешния ден при визитата на премиера Стефан Янев и просветния министър проф. Николай Денков в Центъра по молекулна медицина и Катедрата по здравна химия и биохимия на Медицинския университет (МУ) в София. Те са част от Националния академични комплекс за биомедицински и приложни проучвания (НУКБПИ), който обгръща инфраструктури за фундаментални и приложни биомедицински проучвания от медицинските университети в София и Пловдив.
![Експерт: Гените, които носим, дефинират по какъв начин ще протече коронавирусът]( "Експерт: Гените, които носим, дефинират по какъв начин ще протече коронавирусът")
Експерт: Гените, които носим, дефинират по какъв начин ще протече коронавирусът
Най-вероятно ще се окаже, че гените, които носим, дефинират по какъв начин ще протече коронавирусната зараза. Вече стартират да се натрупват все...
България е част от самодейността “1+МГ ”, чиято задача е да се съберат един милион генома в границите на Европейския съюз до края на 2022 година Участват 22 страни от Европейски Съюз, Обединеното кралство и Норвегия. Всяка от тях ще генерира посредством секвениране неповторима национална референтна сбирка от геномни данни. Тя ще бъде от изгода за персонализираните тактики за опазване на здравето и предварителна защита в съответната страна. В рамките на самодейността „ 1+MГ “ националните сбирки ще образуват “Геномът на Европа ” - референтна база данни за проучвания и нововъведения в опазването на здравето. Тя ще помогне за предварителната защита и лекуването на доста болести като рак, диабет, заболявания на сърдечно-съдовата система.
С парите, които МУ-София ще получи от страната, България ще сътвори своя база от геномни данни, с която ще се включи в “1+МГ ”. Центърът по молекулна медицина към този момент има задоволително готови експерти и е оборудван с нужната високотехнологична инсталация. В МУ-София министър председателят Янев и министър Денков видяха две лаборатории, които разполагат с няколко съвременни платформи за секвениране, в това число с най-високопроизводителен секвенатор от ново потомство, единствен в България. „ Имаме експертна и софтуерна подготвеност за огромни изследвания при разнообразни болести - редки, обществено значими, както и за популационни проучвания и генериране на геномни данни “, изясни акад. Лъчезар Трайков, ректор на МУ-София.
С помощта на тази инсталация по план, финансиран от фонд „ Научни проучвания “ (ФНИ) на Министерството на образованието и науката, ще бъдат изследвани и оценени също геномите на гостоприемника и на вируса при българи, преболедували COVID-19. Целта е да се открият генетичните аргументи, свързани с по-тежкото протичане на болестта. Оборудването към този момент се употребява и за най-съвременна диагностика на редки генетични болести.
Освен бранша по геномика, акад. Трайков сподели на премиера Янев и министър Денков също Лабораторията по микрочипов разбор, в която се правят проучвания за пренатална и постнатална диагностика на наследствени заболявания, както и за изясняване на генетичната причина при редица редки генетични синдроми. В Лабораторията за сигнална трансдукция на гостите бяха показани високоспециализирани проучвания, посредством които на клетъчно и биохимично равнище се обясняват измененията в човешкия организъм, водещи до разнообразни болести. Те оказват помощ също за намиране на новаторски медикаменти и способи за лекуване и за бърза диагностика, в това число и за COVID-19.
![Хора с разновидности в гените не могат да се заразят с COVID-19]( "Хора с разновидности в гените не могат да се заразят с COVID-19")
Хора с разновидности в гените не могат да се заразят с COVID-19
Хората с избрани разновидности в гените си не могат да се заразят с ковид, оповестяват от Роспотребнадзор, представени от ТАСС. „...
Центърът по молекулна медицина е основан като научна инфраструктура на МУ-София с поддръжката на Европейската комисия. Впоследствие той става съществена част от Националния академични комплекс за биомедицински и приложни проучвания. Чрез своята биобанка той взе участие и в европейската научна инфраструктура за биобанкиране BBMRI-ERIC. До момента в НУКБПИ са вложени общо 12,685 млн. лева от фонд „ Научни проучвания “ и от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 година
Още от ОБРАЗОВАНИЕ:
Това стана ясно през днешния ден при визитата на премиера Стефан Янев и просветния министър проф. Николай Денков в Центъра по молекулна медицина и Катедрата по здравна химия и биохимия на Медицинския университет (МУ) в София. Те са част от Националния академични комплекс за биомедицински и приложни проучвания (НУКБПИ), който обгръща инфраструктури за фундаментални и приложни биомедицински проучвания от медицинските университети в София и Пловдив.
Най-вероятно ще се окаже, че гените, които носим, дефинират по какъв начин ще протече коронавирусната зараза. Вече стартират да се натрупват все...
България е част от самодейността “1+МГ ”, чиято задача е да се съберат един милион генома в границите на Европейския съюз до края на 2022 година Участват 22 страни от Европейски Съюз, Обединеното кралство и Норвегия. Всяка от тях ще генерира посредством секвениране неповторима национална референтна сбирка от геномни данни. Тя ще бъде от изгода за персонализираните тактики за опазване на здравето и предварителна защита в съответната страна. В рамките на самодейността „ 1+MГ “ националните сбирки ще образуват “Геномът на Европа ” - референтна база данни за проучвания и нововъведения в опазването на здравето. Тя ще помогне за предварителната защита и лекуването на доста болести като рак, диабет, заболявания на сърдечно-съдовата система.
С парите, които МУ-София ще получи от страната, България ще сътвори своя база от геномни данни, с която ще се включи в “1+МГ ”. Центърът по молекулна медицина към този момент има задоволително готови експерти и е оборудван с нужната високотехнологична инсталация. В МУ-София министър председателят Янев и министър Денков видяха две лаборатории, които разполагат с няколко съвременни платформи за секвениране, в това число с най-високопроизводителен секвенатор от ново потомство, единствен в България. „ Имаме експертна и софтуерна подготвеност за огромни изследвания при разнообразни болести - редки, обществено значими, както и за популационни проучвания и генериране на геномни данни “, изясни акад. Лъчезар Трайков, ректор на МУ-София.
С помощта на тази инсталация по план, финансиран от фонд „ Научни проучвания “ (ФНИ) на Министерството на образованието и науката, ще бъдат изследвани и оценени също геномите на гостоприемника и на вируса при българи, преболедували COVID-19. Целта е да се открият генетичните аргументи, свързани с по-тежкото протичане на болестта. Оборудването към този момент се употребява и за най-съвременна диагностика на редки генетични болести.
Освен бранша по геномика, акад. Трайков сподели на премиера Янев и министър Денков също Лабораторията по микрочипов разбор, в която се правят проучвания за пренатална и постнатална диагностика на наследствени заболявания, както и за изясняване на генетичната причина при редица редки генетични синдроми. В Лабораторията за сигнална трансдукция на гостите бяха показани високоспециализирани проучвания, посредством които на клетъчно и биохимично равнище се обясняват измененията в човешкия организъм, водещи до разнообразни болести. Те оказват помощ също за намиране на новаторски медикаменти и способи за лекуване и за бърза диагностика, в това число и за COVID-19.
Хората с избрани разновидности в гените си не могат да се заразят с ковид, оповестяват от Роспотребнадзор, представени от ТАСС. „...
Центърът по молекулна медицина е основан като научна инфраструктура на МУ-София с поддръжката на Европейската комисия. Впоследствие той става съществена част от Националния академични комплекс за биомедицински и приложни проучвания. Чрез своята биобанка той взе участие и в европейската научна инфраструктура за биобанкиране BBMRI-ERIC. До момента в НУКБПИ са вложени общо 12,685 млн. лева от фонд „ Научни проучвания “ и от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 година
Още от ОБРАЗОВАНИЕ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ