Последното интервю на Пенка Павлова: Песента „Злато моме” е моята визитна картичка
Помоли ме обаче за нещо друго - да й оказа помощ да издаде книгата, в която е разказала живота си, а има написани и доста стихотворения. “Кажи-речи за още една книга”, усмихна се певицата. Не съумях да извърша обещанието си. Изпълнителката на “Злато моме” към този момент я няма. Но съумях да направя последното си изявление с нея.
- Г-жо Павлова, известна сте като паметната певица на доста генерации. Навремето по всички тържества, пазари и панаири преобладаваха вашите песни, хората ви обичаха, името ви пълнеше концертните зали... Откъде да тръгнем през днешния ден, има ли начало и край песента?
- Песента е като един живот - не помниш по кое време е почнал, няма да схванеш и по кое време е приключил. А аз сякаш друго с изключение на песента от живота си не помня. Пея от преди повече от половин век. Непрекъснато. Навремето ходехме по села и по паланки, пеехме по нивите и по селските площади, по градските подиуми и по ремаркета, пеехме в овчарниците и краварниците.
Пътувахме пеш и с каруци, с каквото намерим, само че пеехме. С изранени крайници от време на време, различен път измръзнали или мокри от дъжда, само че хората ни слушаха и ни обичаха. Аз не знам дали има село, в което да не съм пяла!...
- Популярността в България ви води и в други страни?
- Пяла съм на огромни подиуми в Белгия, Швейцария, Норвегия, Италия, Америка. Може да ти прозвучи нескромно, само че моите песни “Търновската царица”, “Първом, първом” и “Злато моме” към момента са шлагери в Европа и в Америка.
- Издадохте албум с възрожденски песни, последният ви албум, доколкото знам?
- Така е! Този мой финален албум нарекох “Възраждане” и в него съм записала 17 възрожденски песни, измежду които “Къде си, вярна ти обич народна”, “Хубава си, моя горо”, “Пристанала”. Но гвоздеят на албума е песента “Скрити вопли” по текст на Димчо Дебелянов и по моя музика. С нея завоювах огромната премия на състезанието “Златният кестен” в Петрич.
- Когато пеете пред аудитория, хората постоянно желаят да чуят песента ви “Първом, първом”, за какво?
- Защото доста от моите фенове знаят нейната история. “Първом, първом” се “роди” през далечната 1966 година и е доста специфична ария за мен, тъй като е прекомерно персонална... Текстът е мой, музиката е на акордеониста Петко Дачев. Но ще си призная - взела съм две четиристишия от стихотворението “На нощта си явен месец” на дядо Славейков.
По този мотив Борислав Геронтиев, когато за първи път чул песента, споделил: “Ако дядо Славейков чуе по какъв начин Пенка Павлова пее “Първом, първом”, ще стане от гроба, ще се поклони и в собствен жанр ще й рече: “Аз за тебе, душо блага, тази ария съчиних”.
- Но вие премълчахте още нещо значимо за тази ария?
- Знам защо приказваш. Аз го заявих и пред моята аудитория, по-скоро изповядах се, че “Първом, първом” е нашата с Петко Дачев ария и е отдадена на шестгодишната ни невероятна обич. Той си отиде преди няколко години и аз се надявам там, горе, отново да се срещнем...
Знаеш ли какъв брой хора са се опитвали да пеят тази ария? Много, само че те просто нямат моя глас... Може би единствено починалата Недялка Керанова съумя да изпее “Първом, първом” по този начин, че и на мен да ми хареса. Но тя беше събитие в българската национална музика и надали ще се повтори...
- Познавахте ли се с нея?
- Не единствено че се познавахме, ние бяхме приятелки. Тя беше радостен и одушевен човек, безгрижник. Веднъж пътуваме двете за някакво село и тя ни в чеп, ни в ръкав ми вика: “Пенке, в случай че чуеш интелигентна приказка от мен, да знаеш, че не е моя, чула съм я от някъде...” Друг път си почиваме след концерт, излегнали сме се на едни кресла, аз съм се замислила, а погледът ми инцидентно върху нея, а тя: “Какво ме гледаш? Бивол в тресавище не си ли виждала?”. По този метод Недялка се майтапеше с многото си килограми...
- Казваш, че сте били приятелки и с майката на Вежди Рашидов?
- И с нея бяхме огромни приятелки. Кадрие Лятифова беше и певица, и актриса, имаше необикновен глас. Винаги се обличаше красиво, а и беше красива. С нея съм била на концерти в Кърджали и в селата в близост. Като запееше тя, на първо време залата притихваше, а след това някои мъже скачаха и започваха да си късат ризите.
Такива страсти предизвикваше... Много неща сме си споделяли с нея. Разказвала ми е по какъв начин принудително я омъжили за доста по-възрастен човек от нея, само че песента и сцената й запълваха живота. Загина неуместно. Пътувала с товарен камион по това, нашето време, когато транспортните средства бяха малко. Камионът се обърнал в канавката и я затиснал. Живяла единствено няколко часа, умряла от раните си в болничното заведение.
- Вие по тази причина ли станахте водач в тези сложни години, с цел да има с какво да се предвижвате?
- Аз съм първата жена в Стара Загора, която записа заедно с мъжете шофьорските курсове, и първа си купих “Москвич” 407. Карах си го сама, но дамите в Стара Загора не желаеха да го одобряват за обикновено. Веднъж ме среща една стара жена и ми вика: “Пенке ма, ти колата като мъж си я карала, не те ли е позор?”. Не аз, й крещя, той мъжът ми кара колата, и дамата се успокои...
- Бяхте и в Америка, за какво не останахте там?
- Това се случи през 1999 година Поканиха ме да преподавам българска национална музика на студенти в Лос Анджелис. Интересно ми беше, само че носталгията по България надви. Останах там седем месеца и си потеглих. Сякаш Бог не е бил склонен да пътувам в този ден, тъй като паднах, ударих си крайници, имах съществени проблеми, и в този момент накуцвам, мъчно се изкачвам по стълбища.
- Защо казвате, че песента “Злато моме” е вашата визитна картичка?
- Тази ария стана известна, дето се вика, на целия свят с помощта на мене. Тя е доста сложна за осъществяване и не всеки би се заел да я пее. Аз я чух още когато бях млада, от една стара жена, която ми даде текста и ми запя песента. Влюбих се в нея. Пяла съм я милион пъти и където и да съм, хората стартират да скандират “Злато моме”...
- То и “Търновската царица” е ваша ария, но една друга певица твърди, че е нейна?
- Знам, Илка Александрова просто ми я открадна, присвои си я като нейна ария. Но моите фенове знаят от какъв брой години аз пея тази ария.
- На 85 години сте, а изглеждате доста добре, пее ви се?...
- Разбира се, че ми се пее и това предпочитание ще ме съпровожда до гроба. Иначе не се окайвам, виж зъбите ми, нямам
нито един негоден от тях...
Тодорка НИКОЛОВА
/вестник "Над 55 "/
- Г-жо Павлова, известна сте като паметната певица на доста генерации. Навремето по всички тържества, пазари и панаири преобладаваха вашите песни, хората ви обичаха, името ви пълнеше концертните зали... Откъде да тръгнем през днешния ден, има ли начало и край песента?
- Песента е като един живот - не помниш по кое време е почнал, няма да схванеш и по кое време е приключил. А аз сякаш друго с изключение на песента от живота си не помня. Пея от преди повече от половин век. Непрекъснато. Навремето ходехме по села и по паланки, пеехме по нивите и по селските площади, по градските подиуми и по ремаркета, пеехме в овчарниците и краварниците.
Пътувахме пеш и с каруци, с каквото намерим, само че пеехме. С изранени крайници от време на време, различен път измръзнали или мокри от дъжда, само че хората ни слушаха и ни обичаха. Аз не знам дали има село, в което да не съм пяла!...
- Популярността в България ви води и в други страни?
- Пяла съм на огромни подиуми в Белгия, Швейцария, Норвегия, Италия, Америка. Може да ти прозвучи нескромно, само че моите песни “Търновската царица”, “Първом, първом” и “Злато моме” към момента са шлагери в Европа и в Америка.
- Издадохте албум с възрожденски песни, последният ви албум, доколкото знам?
- Така е! Този мой финален албум нарекох “Възраждане” и в него съм записала 17 възрожденски песни, измежду които “Къде си, вярна ти обич народна”, “Хубава си, моя горо”, “Пристанала”. Но гвоздеят на албума е песента “Скрити вопли” по текст на Димчо Дебелянов и по моя музика. С нея завоювах огромната премия на състезанието “Златният кестен” в Петрич.
- Когато пеете пред аудитория, хората постоянно желаят да чуят песента ви “Първом, първом”, за какво?
- Защото доста от моите фенове знаят нейната история. “Първом, първом” се “роди” през далечната 1966 година и е доста специфична ария за мен, тъй като е прекомерно персонална... Текстът е мой, музиката е на акордеониста Петко Дачев. Но ще си призная - взела съм две четиристишия от стихотворението “На нощта си явен месец” на дядо Славейков.
По този мотив Борислав Геронтиев, когато за първи път чул песента, споделил: “Ако дядо Славейков чуе по какъв начин Пенка Павлова пее “Първом, първом”, ще стане от гроба, ще се поклони и в собствен жанр ще й рече: “Аз за тебе, душо блага, тази ария съчиних”.
- Но вие премълчахте още нещо значимо за тази ария?
- Знам защо приказваш. Аз го заявих и пред моята аудитория, по-скоро изповядах се, че “Първом, първом” е нашата с Петко Дачев ария и е отдадена на шестгодишната ни невероятна обич. Той си отиде преди няколко години и аз се надявам там, горе, отново да се срещнем...
Знаеш ли какъв брой хора са се опитвали да пеят тази ария? Много, само че те просто нямат моя глас... Може би единствено починалата Недялка Керанова съумя да изпее “Първом, първом” по този начин, че и на мен да ми хареса. Но тя беше събитие в българската национална музика и надали ще се повтори...
- Познавахте ли се с нея?
- Не единствено че се познавахме, ние бяхме приятелки. Тя беше радостен и одушевен човек, безгрижник. Веднъж пътуваме двете за някакво село и тя ни в чеп, ни в ръкав ми вика: “Пенке, в случай че чуеш интелигентна приказка от мен, да знаеш, че не е моя, чула съм я от някъде...” Друг път си почиваме след концерт, излегнали сме се на едни кресла, аз съм се замислила, а погледът ми инцидентно върху нея, а тя: “Какво ме гледаш? Бивол в тресавище не си ли виждала?”. По този метод Недялка се майтапеше с многото си килограми...
- Казваш, че сте били приятелки и с майката на Вежди Рашидов?
- И с нея бяхме огромни приятелки. Кадрие Лятифова беше и певица, и актриса, имаше необикновен глас. Винаги се обличаше красиво, а и беше красива. С нея съм била на концерти в Кърджали и в селата в близост. Като запееше тя, на първо време залата притихваше, а след това някои мъже скачаха и започваха да си късат ризите.
Такива страсти предизвикваше... Много неща сме си споделяли с нея. Разказвала ми е по какъв начин принудително я омъжили за доста по-възрастен човек от нея, само че песента и сцената й запълваха живота. Загина неуместно. Пътувала с товарен камион по това, нашето време, когато транспортните средства бяха малко. Камионът се обърнал в канавката и я затиснал. Живяла единствено няколко часа, умряла от раните си в болничното заведение.
- Вие по тази причина ли станахте водач в тези сложни години, с цел да има с какво да се предвижвате?
- Аз съм първата жена в Стара Загора, която записа заедно с мъжете шофьорските курсове, и първа си купих “Москвич” 407. Карах си го сама, но дамите в Стара Загора не желаеха да го одобряват за обикновено. Веднъж ме среща една стара жена и ми вика: “Пенке ма, ти колата като мъж си я карала, не те ли е позор?”. Не аз, й крещя, той мъжът ми кара колата, и дамата се успокои...
- Бяхте и в Америка, за какво не останахте там?
- Това се случи през 1999 година Поканиха ме да преподавам българска национална музика на студенти в Лос Анджелис. Интересно ми беше, само че носталгията по България надви. Останах там седем месеца и си потеглих. Сякаш Бог не е бил склонен да пътувам в този ден, тъй като паднах, ударих си крайници, имах съществени проблеми, и в този момент накуцвам, мъчно се изкачвам по стълбища.
- Защо казвате, че песента “Злато моме” е вашата визитна картичка?
- Тази ария стана известна, дето се вика, на целия свят с помощта на мене. Тя е доста сложна за осъществяване и не всеки би се заел да я пее. Аз я чух още когато бях млада, от една стара жена, която ми даде текста и ми запя песента. Влюбих се в нея. Пяла съм я милион пъти и където и да съм, хората стартират да скандират “Злато моме”...
- То и “Търновската царица” е ваша ария, но една друга певица твърди, че е нейна?
- Знам, Илка Александрова просто ми я открадна, присвои си я като нейна ария. Но моите фенове знаят от какъв брой години аз пея тази ария.
- На 85 години сте, а изглеждате доста добре, пее ви се?...
- Разбира се, че ми се пее и това предпочитание ще ме съпровожда до гроба. Иначе не се окайвам, виж зъбите ми, нямам
нито един негоден от тях...
Тодорка НИКОЛОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ