Учителка прави концерт, събира пари за изкуствена става
Помогни си самичък, да ти помогне и Господ, е споделил народът. Водена от тази максима, от пословичната си борбеност и нестихващ оптимизъм, Мария Трифонова от Синитово сама се заема да провежда концерт, с който се надява да събере пари за витално нужната й интервенция с имплантиране на изкуствена става. Вече сме разказвали в предходни наши изявления за сложната орис на дамата, която като че ли става все по-силна с всяка срещната преграда по житейския си път. Този път изненада и нас, които към този момент я познаваме. Макар да няма опция сама да тича по институциите, защото е лежащо болна от октомври 2017 година, Мария единствено по телефона и посредством близки координира уреждането на благотворителното събитие, което към този момент е планувано.
Концертът ще бъде на 12 февруари от 19,00 часа в зала „ Маестро Георги Атанасов “ в Пазарджик. Вече се продават предложения, всяка от които е по 5 лв..
Дарения ще се събират и в транспарантна урна на входа на залата.
Пари за лекуване може да бъдат преведени и по банкова сметка:
02/0000000017508534, IBAN BG57STSA93000017508534,
Банка ДСК, Мария Иванова Трифонова.
Връзка с нея може да се реализира посредством профила й във Facebook.
Силната духом българка споделя, че може да няма пари, само че е богата на другари. Те не са я оставяли сама в тежки моменти, неразделно до нея са и в този момент. Именно близка другарка, с която са дружно от детските си години, дава концепцията за концерта. Донка Вълчева с подготвеност се заема и с множеството организационни въпроси. Нейният наследник – Георги Вълчев, талантлив пианист, е измежду главните реализатори, които ще излязат на сцена благотворително за Мария. Студентът притегля и цяла плеяда млади гении от Националното учебно заведение по музикално и танцово изкуство в Пловдив.
Първоначалната концепция е в залата да звучи единствено класическа музика. Когато обаче схващат, че Трифонова още веднъж се нуждае от помощ, доста от пазарджишките ансамбли и сформира сами я търсят и желаят да я поддържат с изкуството си. Така оповестената стратегия, в която се включват и деца от Професионалната гимназия по химични технологии, занапред ще се добавя.
Кметът на Синитово Борислав Алексиев спомага с ангажирането на залата, която от Община Пазарджик дават безплатно. С помощ съгласно силите си се включват още доста хора – отпечатват плакати и предложения, популяризират ги. Който е помолен от Мария за помощ, незабавно се отзовава. А тя е извънредно признателна за всеки жест, изработен за нея.
Трифонова не е серпантина да работи, до момента в който е била на крайник. Учителка е по специалност, приключила е и магистърска степен „ Библиотекознание “. Била е част от екипа на Езиковата гимназия, на ОУ „ Христо Ботев “, работила е в Славовица, Виноградец, Карабунар, в други учебни заведения и ведомства. В момента обаче не може да се движи сама, безработна е и в невъзможност. Въпреки това не се отчайва. Вярва, че ще се намерят положителни хора, които да й оказват помощ да се върне към естествения си живот. Още повече че става дума за неголяма сума. Но – голяма в сравнениее с единствения й приход –пенсия за неработоспособност от към 200 лв..
Жената от година и половина е на легло. Разчита на грижите на сестра си Петя Трифонова. На нейните ръце са и двамата им възрастни родители, също инвалиди, а самата тя не е здрава.
Мария е родена с нанизъм - невисок растеж. От години има проблеми с разнообразни стави по тялото си. Претърпяла е голям брой интервенции. До момента фамилията е успявало да се оправи единствено или единствено с помощ от близкото си обграждане - теглили заеми, продавали земи, синитовци и сътрудници помогнали. За идната намеса обаче околните не могат да се оправят - към този момент им е останала единствено къщата, в която живеят.
„ Отдавна имам проблеми със съпътстващи болести на опорно-двигателната система, споделя Мария. При хората с невисок растеж се показва друго - едни ги удря в гръбнака, при други - в други стави, кости. При мен се прояви в ставите. Имам и вродена луксация. Заради нея се наложи слагане на изкуствена тазобедрена става в Горна баня преди 11 години. Всичко беше наред до едно злополучно рухване на работното ми място в едно от учебните заведения. Първоначално тук лекари не видяха, че има контузии, въпреки че бяха направени доста фотоси, това не се откри в точния момент. Така потеглих по столични клиники, започнах лекуване.
Две интервенции претърпях и двете излязоха несполучливи. С тази за счупването - на процедура три интервенции, като единствено третата беше сполучлива. Принудих се да се обърна към частна клиника, тъй като от държавната в Горна баня започнаха да ме бавят и връщат, а в това време кракът ми отече и посиня ужасяващо. Така бе намерено строшаване в ходилото и още едно - в коляното. Тазобедрената става я смениха неколкократно, последния път - успешно. Само за последната такава интервенция сме дали 13 000 лв., а те за фамилията ми са доста пари! Всичко, което имахме - недвижимо, движимо, го продадохме “.
По рекомендация на лекари Мария прави промяна на травмираната колянна става, само че първият опит е неудачен. Получава доста мощна зараза. Развива сепсис. Спасяват я от сериозното състояние в Пазарджик, след това я препращат към София, където вършат 6 животоспасяващи интервенции. Оказва се, че още веднъж би трябвало да се смени ставата със специфична антибиотична. На място са сюрпризирани с по-висока с 1000 лв. цена, само че за часове съумяват да намерят другарски заеми от свои близки в София и заплащат, след това връщат.
Тази става обаче след това освен се размества, само че и раздира тъкани, което води до нови хирургични интервенции. След тях съветът е да се изчакат най-малко 3 месеца, с цел да може мястото да се успокои след толкоз доста интервенции. Те са изтекли в края на 2017 година.
През пролетта на предходната година, когато на Трифонови от дълго време не им е останало нищо за пласиране и към този момент имат единствено покрива над главата си, се постанова следващата интервенция, за която за пръв път се постанова да молят за помощ. Организираната тогава акция приключи сполучливо. Нужните 4 600 лв. бяха обезпечени най-много с помощта на уважението, с което се употребява Мария в обществото. Основни донори бяха нейни някогашни сътрудници от Езиковата гимназия, някогашни ученици на елитното учебно заведение, които помнят с положително, хора от родното й село, оказа помощ и кметът на Пазарджик Тодор Попов.
Малко преди да постъпи в болница обаче Трифонова развива нова зараза, още веднъж е на ръба на сепсис и изправена пред сложен избор – да пази парите за става или да купи с тях антибиотици, нужни безусловно за физическо оцеляване. По-голямата част от лекуването е домашно, на лични разходи. Някои от медикаментите са на цени, по-високи от месечната й пенсия. Трифонова се принуждава да заплати с даренията, с цел да избави живота си. В последна сметка парите свършват, а инфекцията още се спотайва в тялото й. Междувременно разгласява в профила си във Facebook касови бонове и фактури за всеки разход, с цел да се види, че не е злоупотребила.
При променените в положението й не се знае каква става би трябвало да се сложи при идната интервенция. Вероято ще се наложи да е посребрена, с цел да се избегне нова зараза, защото бактерията не е отстранена и от време на време се засилва. Прогнозната сума за импланта е сред 4 600 и 7 000 лв.. Освен тях са нужни средства за следоперативно лекуване, както и продължителна рехабилитация, като Здравната каса поема най-вече седмица оживление по клинична пътека. При това – с условие за компаньон в санаториума, тъй че излиза по-скъпо, в сравнение с частен рехабилитатор да прави домашни визити. А до възобновяване на придвижванията ще минат най-малко няколко месеца. За всяко вървене в болница Трифонова се принуждава да заплаща по 300 лв. за медицински превоз.
„ Не спирам да се надявам, че с тази опеация ще получа късмет още веднъж да проходя, да стартира работа, да си изкарвам прехраната, да бъда потребна както за себе си, по този начин и за близките, да не тежа на околните си и на обществото “, споделя тя.
Добрата вест е, че Мария е в релативно устойчиво. Още по-добрата – че не е сама в битката си за заслужен живот, а граденият с годините престиж й се отплаща. Жената обаче има потребност и от поддръжката на всеки от нас.
Нека още веднъж да й подадем ръка!
Концертът ще бъде на 12 февруари от 19,00 часа в зала „ Маестро Георги Атанасов “ в Пазарджик. Вече се продават предложения, всяка от които е по 5 лв..
Дарения ще се събират и в транспарантна урна на входа на залата.
Пари за лекуване може да бъдат преведени и по банкова сметка:
02/0000000017508534, IBAN BG57STSA93000017508534,
Банка ДСК, Мария Иванова Трифонова.
Връзка с нея може да се реализира посредством профила й във Facebook.
Силната духом българка споделя, че може да няма пари, само че е богата на другари. Те не са я оставяли сама в тежки моменти, неразделно до нея са и в този момент. Именно близка другарка, с която са дружно от детските си години, дава концепцията за концерта. Донка Вълчева с подготвеност се заема и с множеството организационни въпроси. Нейният наследник – Георги Вълчев, талантлив пианист, е измежду главните реализатори, които ще излязат на сцена благотворително за Мария. Студентът притегля и цяла плеяда млади гении от Националното учебно заведение по музикално и танцово изкуство в Пловдив.
Първоначалната концепция е в залата да звучи единствено класическа музика. Когато обаче схващат, че Трифонова още веднъж се нуждае от помощ, доста от пазарджишките ансамбли и сформира сами я търсят и желаят да я поддържат с изкуството си. Така оповестената стратегия, в която се включват и деца от Професионалната гимназия по химични технологии, занапред ще се добавя.
Кметът на Синитово Борислав Алексиев спомага с ангажирането на залата, която от Община Пазарджик дават безплатно. С помощ съгласно силите си се включват още доста хора – отпечатват плакати и предложения, популяризират ги. Който е помолен от Мария за помощ, незабавно се отзовава. А тя е извънредно признателна за всеки жест, изработен за нея.
Трифонова не е серпантина да работи, до момента в който е била на крайник. Учителка е по специалност, приключила е и магистърска степен „ Библиотекознание “. Била е част от екипа на Езиковата гимназия, на ОУ „ Христо Ботев “, работила е в Славовица, Виноградец, Карабунар, в други учебни заведения и ведомства. В момента обаче не може да се движи сама, безработна е и в невъзможност. Въпреки това не се отчайва. Вярва, че ще се намерят положителни хора, които да й оказват помощ да се върне към естествения си живот. Още повече че става дума за неголяма сума. Но – голяма в сравнениее с единствения й приход –пенсия за неработоспособност от към 200 лв..
Жената от година и половина е на легло. Разчита на грижите на сестра си Петя Трифонова. На нейните ръце са и двамата им възрастни родители, също инвалиди, а самата тя не е здрава.
Мария е родена с нанизъм - невисок растеж. От години има проблеми с разнообразни стави по тялото си. Претърпяла е голям брой интервенции. До момента фамилията е успявало да се оправи единствено или единствено с помощ от близкото си обграждане - теглили заеми, продавали земи, синитовци и сътрудници помогнали. За идната намеса обаче околните не могат да се оправят - към този момент им е останала единствено къщата, в която живеят.
„ Отдавна имам проблеми със съпътстващи болести на опорно-двигателната система, споделя Мария. При хората с невисок растеж се показва друго - едни ги удря в гръбнака, при други - в други стави, кости. При мен се прояви в ставите. Имам и вродена луксация. Заради нея се наложи слагане на изкуствена тазобедрена става в Горна баня преди 11 години. Всичко беше наред до едно злополучно рухване на работното ми място в едно от учебните заведения. Първоначално тук лекари не видяха, че има контузии, въпреки че бяха направени доста фотоси, това не се откри в точния момент. Така потеглих по столични клиники, започнах лекуване.
Две интервенции претърпях и двете излязоха несполучливи. С тази за счупването - на процедура три интервенции, като единствено третата беше сполучлива. Принудих се да се обърна към частна клиника, тъй като от държавната в Горна баня започнаха да ме бавят и връщат, а в това време кракът ми отече и посиня ужасяващо. Така бе намерено строшаване в ходилото и още едно - в коляното. Тазобедрената става я смениха неколкократно, последния път - успешно. Само за последната такава интервенция сме дали 13 000 лв., а те за фамилията ми са доста пари! Всичко, което имахме - недвижимо, движимо, го продадохме “.
По рекомендация на лекари Мария прави промяна на травмираната колянна става, само че първият опит е неудачен. Получава доста мощна зараза. Развива сепсис. Спасяват я от сериозното състояние в Пазарджик, след това я препращат към София, където вършат 6 животоспасяващи интервенции. Оказва се, че още веднъж би трябвало да се смени ставата със специфична антибиотична. На място са сюрпризирани с по-висока с 1000 лв. цена, само че за часове съумяват да намерят другарски заеми от свои близки в София и заплащат, след това връщат.
Тази става обаче след това освен се размества, само че и раздира тъкани, което води до нови хирургични интервенции. След тях съветът е да се изчакат най-малко 3 месеца, с цел да може мястото да се успокои след толкоз доста интервенции. Те са изтекли в края на 2017 година.
През пролетта на предходната година, когато на Трифонови от дълго време не им е останало нищо за пласиране и към този момент имат единствено покрива над главата си, се постанова следващата интервенция, за която за пръв път се постанова да молят за помощ. Организираната тогава акция приключи сполучливо. Нужните 4 600 лв. бяха обезпечени най-много с помощта на уважението, с което се употребява Мария в обществото. Основни донори бяха нейни някогашни сътрудници от Езиковата гимназия, някогашни ученици на елитното учебно заведение, които помнят с положително, хора от родното й село, оказа помощ и кметът на Пазарджик Тодор Попов.
Малко преди да постъпи в болница обаче Трифонова развива нова зараза, още веднъж е на ръба на сепсис и изправена пред сложен избор – да пази парите за става или да купи с тях антибиотици, нужни безусловно за физическо оцеляване. По-голямата част от лекуването е домашно, на лични разходи. Някои от медикаментите са на цени, по-високи от месечната й пенсия. Трифонова се принуждава да заплати с даренията, с цел да избави живота си. В последна сметка парите свършват, а инфекцията още се спотайва в тялото й. Междувременно разгласява в профила си във Facebook касови бонове и фактури за всеки разход, с цел да се види, че не е злоупотребила.
При променените в положението й не се знае каква става би трябвало да се сложи при идната интервенция. Вероято ще се наложи да е посребрена, с цел да се избегне нова зараза, защото бактерията не е отстранена и от време на време се засилва. Прогнозната сума за импланта е сред 4 600 и 7 000 лв.. Освен тях са нужни средства за следоперативно лекуване, както и продължителна рехабилитация, като Здравната каса поема най-вече седмица оживление по клинична пътека. При това – с условие за компаньон в санаториума, тъй че излиза по-скъпо, в сравнение с частен рехабилитатор да прави домашни визити. А до възобновяване на придвижванията ще минат най-малко няколко месеца. За всяко вървене в болница Трифонова се принуждава да заплаща по 300 лв. за медицински превоз.
„ Не спирам да се надявам, че с тази опеация ще получа късмет още веднъж да проходя, да стартира работа, да си изкарвам прехраната, да бъда потребна както за себе си, по този начин и за близките, да не тежа на околните си и на обществото “, споделя тя.
Добрата вест е, че Мария е в релативно устойчиво. Още по-добрата – че не е сама в битката си за заслужен живот, а граденият с годините престиж й се отплаща. Жената обаче има потребност и от поддръжката на всеки от нас.
Нека още веднъж да й подадем ръка!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ