Едни 89 секунди от живота на велик президент като Джими Картър, които винаги се забравят
Помня, че попаднах на една от книгите му, “Faith: A Journey for All ”, на някакво летище, а и също по този начин помня, че Иван Костов се съгласи да приказваме по тази книга, да приказваме за вярата, дали е съществително, дали е глагол, както и за други неща. Беше добър диалог.
Картър идва в телевизионно време, това са годините на подем на телевизионната политическа изразителност. Президентите към този момент са “ТВ президенти ”, първият ефирен спор “Никсън-Кенеди ” се е случил; оставката на Никсън се предава по телевизията; малкия екран е монокултурно събитие, което се гледа от всички едновременно. CNN се появява през 1980 година и ерата на кабелната теливизия и политическото разделяне следва, по времето на Картър обаче малкия екран е една. Една телевизия за цялата нация. Картър употребява малкия екран, с цел да стане президент, само че същата тази телевизия го смъква от власт. В месеци на загуба на американско схващане, когато американският народ търси самоличността си, той е непретенциозен, логичен, изчерпателен, наличен. Картър има своите мощни моменти, изключително интервютата с Барбара Уолтърс, която умря също в последните дни на декември, само че през 2022 година.
Но има един съответен миг, така наречен Malaise speech, която той произнася по малкия екран на 15 юли 1979 година. Реч, каквато американската политическа класа не е виждала и до момента, в границите на повече от 30 минути Картър споделя за едно свое, на процедура социологическо-журналистическо изследване.
Никой президент не е произнасял такава тирада — колкото откровена, толкоз и стряскаща. Всъщност по това време Америка е в задълбочаваща се енергийна и икономическа рецесия, инфлацията е толкоз висока, колкото са дълги опашките пред бензиностанциите. Картър има намерение да приказва за това пред нацията, само че трансформира желанията си и прави нещо като социологическо изследване. Отделя си 10 дни и кани разнообразни американци в Кемп Дейвид — от служащи до религиозни водачи — с цел да отговорят на въпроса за какво Америка не се развива както би трябвало, за какво духът на нацията е невисок, къде държавното управление бърка? И получава канонада от отговори: “Поканих в Кемп Дейвид хора от съвсем всеки сегмент на нашето общество – предприемачи и служащи, учители и проповедници, губернатори, кметове и частни лица.
Бяха невероятни 10 дни и желая да споделя с вас какво чух. Първо, получих доста персонални препоръки. Нека изтъквам няколко от типичните мнения, които записах.
От губернатор от южните щати: " Г-н президент, вие не ръководите тази нация - вие просто управлявате държавното управление. ”
" Вече не се виждате хората задоволително. "
„ Някои от членовете на вашия кабинет не наподобяват лоялни. Няма задоволително дисциплинираност измежду тях. “
„ Не ни говорете за политика или механизми на ръководство, а за схващане на нашето общо богатство.
„ Г-н президент, в неволя сме. Говорете с нас за кръв, пот и сълзи. “
„ Ако вие водите, господин президент, ние ще ви следваме. “
Много хора приказваха за себе си и за положението на нацията ни.
Млада жена от Пенсилвания: „ Чувствам се толкоз надалеч от държавното управление. Чувствам, че елементарните хора са изключени от политическата власт. “
И един млад господин: „ Някои от нас са страдали от криза през целия си живот. “
Мнение на набожен водач: „ Никакъв веществен дефицит не може да засегне значимите неща като Божията обич към нас или нашата обич един към различен. “
Това някак обобщава доста други изказвания: „ Г-н президент, изправени сме пред морална и духовна рецесия “.
Няколко от нашите полемики бяха на тематика сила и имам тетрадка, цялостна с мнения и препоръки. Ще прочета единствено няколко.
„ Не можем да продължаваме да консумираме 40 % повече сила, в сравнение с произвеждаме. Когато внасяме нефт, ние също внасяме инфлация плюс безработица. “
" Трябва да използваме това, което имаме. Близкият изток има единствено пет % от международната сила, само че Съединените щати имат 24 %. "
„ Ще има други картели и други дефицити. Американската мъдрост и храброст сега могат да дефинират пътя, който да следваме в бъдеще. “
Това беше положително: " Бъдете смели, господин президент. Може да вършим неточности, само че сме подготвени да опитвам. "
Тези 10 дни потвърдиха вярата ми в благоприличието, силата и мъдростта на американския народ, само че също по този начин потвърдиха някои от дългогодишните ми опасения по отношение на главните проблеми на нашата нация. ”
Кой би повярвал, че всичко това се случва, освен това по националната телевизия, която — подсещам — не е застрашена от кабелни малките екрани, които предават нещо друго, това е главната национална телевизия, която всички гледат. Ще кажете — какъв брой хубаво, президентът е открит и разкрива компликациите пред нацията, само че в действителност резултатът е изумителен. Много е забавно да се следи цялата половинчасова тирада — тук-там тонът на Картър е приглушен и умислен, след това проницателен, по-късно чете бележки от бюрото си, като че ли в действителност претърпява разкритията от своето социологическо-журналистическо изследване дружно с публиката.
Ако търсите освежителен детайл за страна, изпъднала в дълбока икономическа рецесия — подобен няма. Няма и апел към обединяване и работа, с цел да се изправи Америка на крайници, колкото и задачата на речта да е таман такава. Ако речта е изповед, то това е изповед пар ексаланс. Ако речта е прочувствена разтуха за една нация, то това не е нужната разтуха. Колкото речта да е откровена, едвам се пробва да приключи с положителна нотка, тя се възприема от публиката като земетръсно несполучлив опит за обединяване на една нация. Вярно, в кратковременен проект има отрезвяващ резултат, само че единствено за малко време.
Речта обаче е културно-антропологична фотография на една нация, която надали би могла да бъде направена толкоз ловко, какво остава от настоящ президент. В някакъв смисъл — остарява добре като хубаво вино, гледайте я в този момент и ще прочетете в нея роман за Америка на прага на 80-те, който сте привикнали да получавате от най-хубавите писатели. Тук ваш повествовател е настоящ президент.
Колкото до всичко останало, което Картър направи откакто престана да е президент, знаете, чели сте. Самият факт, че има деца в Африка, които са кръстени на него, значи какъв брой доста заслуги има президентът Картър откакто престана да бъде президент. Но не трябва да се принязават и множеството достижения, които имаше, до момента в който беше в Овалния кабинет.
Погребението на Картър ще бъде на 9 януари 2025 година.
Картър идва в телевизионно време, това са годините на подем на телевизионната политическа изразителност. Президентите към този момент са “ТВ президенти ”, първият ефирен спор “Никсън-Кенеди ” се е случил; оставката на Никсън се предава по телевизията; малкия екран е монокултурно събитие, което се гледа от всички едновременно. CNN се появява през 1980 година и ерата на кабелната теливизия и политическото разделяне следва, по времето на Картър обаче малкия екран е една. Една телевизия за цялата нация. Картър употребява малкия екран, с цел да стане президент, само че същата тази телевизия го смъква от власт. В месеци на загуба на американско схващане, когато американският народ търси самоличността си, той е непретенциозен, логичен, изчерпателен, наличен. Картър има своите мощни моменти, изключително интервютата с Барбара Уолтърс, която умря също в последните дни на декември, само че през 2022 година.
Но има един съответен миг, така наречен Malaise speech, която той произнася по малкия екран на 15 юли 1979 година. Реч, каквато американската политическа класа не е виждала и до момента, в границите на повече от 30 минути Картър споделя за едно свое, на процедура социологическо-журналистическо изследване.
Никой президент не е произнасял такава тирада — колкото откровена, толкоз и стряскаща. Всъщност по това време Америка е в задълбочаваща се енергийна и икономическа рецесия, инфлацията е толкоз висока, колкото са дълги опашките пред бензиностанциите. Картър има намерение да приказва за това пред нацията, само че трансформира желанията си и прави нещо като социологическо изследване. Отделя си 10 дни и кани разнообразни американци в Кемп Дейвид — от служащи до религиозни водачи — с цел да отговорят на въпроса за какво Америка не се развива както би трябвало, за какво духът на нацията е невисок, къде държавното управление бърка? И получава канонада от отговори: “Поканих в Кемп Дейвид хора от съвсем всеки сегмент на нашето общество – предприемачи и служащи, учители и проповедници, губернатори, кметове и частни лица.
Бяха невероятни 10 дни и желая да споделя с вас какво чух. Първо, получих доста персонални препоръки. Нека изтъквам няколко от типичните мнения, които записах.
От губернатор от южните щати: " Г-н президент, вие не ръководите тази нация - вие просто управлявате държавното управление. ”
" Вече не се виждате хората задоволително. "
„ Някои от членовете на вашия кабинет не наподобяват лоялни. Няма задоволително дисциплинираност измежду тях. “
„ Не ни говорете за политика или механизми на ръководство, а за схващане на нашето общо богатство.
„ Г-н президент, в неволя сме. Говорете с нас за кръв, пот и сълзи. “
„ Ако вие водите, господин президент, ние ще ви следваме. “
Много хора приказваха за себе си и за положението на нацията ни.
Млада жена от Пенсилвания: „ Чувствам се толкоз надалеч от държавното управление. Чувствам, че елементарните хора са изключени от политическата власт. “
И един млад господин: „ Някои от нас са страдали от криза през целия си живот. “
Мнение на набожен водач: „ Никакъв веществен дефицит не може да засегне значимите неща като Божията обич към нас или нашата обич един към различен. “
Това някак обобщава доста други изказвания: „ Г-н президент, изправени сме пред морална и духовна рецесия “.
Няколко от нашите полемики бяха на тематика сила и имам тетрадка, цялостна с мнения и препоръки. Ще прочета единствено няколко.
„ Не можем да продължаваме да консумираме 40 % повече сила, в сравнение с произвеждаме. Когато внасяме нефт, ние също внасяме инфлация плюс безработица. “
" Трябва да използваме това, което имаме. Близкият изток има единствено пет % от международната сила, само че Съединените щати имат 24 %. "
„ Ще има други картели и други дефицити. Американската мъдрост и храброст сега могат да дефинират пътя, който да следваме в бъдеще. “
Това беше положително: " Бъдете смели, господин президент. Може да вършим неточности, само че сме подготвени да опитвам. "
Тези 10 дни потвърдиха вярата ми в благоприличието, силата и мъдростта на американския народ, само че също по този начин потвърдиха някои от дългогодишните ми опасения по отношение на главните проблеми на нашата нация. ”
Кой би повярвал, че всичко това се случва, освен това по националната телевизия, която — подсещам — не е застрашена от кабелни малките екрани, които предават нещо друго, това е главната национална телевизия, която всички гледат. Ще кажете — какъв брой хубаво, президентът е открит и разкрива компликациите пред нацията, само че в действителност резултатът е изумителен. Много е забавно да се следи цялата половинчасова тирада — тук-там тонът на Картър е приглушен и умислен, след това проницателен, по-късно чете бележки от бюрото си, като че ли в действителност претърпява разкритията от своето социологическо-журналистическо изследване дружно с публиката.
Ако търсите освежителен детайл за страна, изпъднала в дълбока икономическа рецесия — подобен няма. Няма и апел към обединяване и работа, с цел да се изправи Америка на крайници, колкото и задачата на речта да е таман такава. Ако речта е изповед, то това е изповед пар ексаланс. Ако речта е прочувствена разтуха за една нация, то това не е нужната разтуха. Колкото речта да е откровена, едвам се пробва да приключи с положителна нотка, тя се възприема от публиката като земетръсно несполучлив опит за обединяване на една нация. Вярно, в кратковременен проект има отрезвяващ резултат, само че единствено за малко време.
Речта обаче е културно-антропологична фотография на една нация, която надали би могла да бъде направена толкоз ловко, какво остава от настоящ президент. В някакъв смисъл — остарява добре като хубаво вино, гледайте я в този момент и ще прочетете в нея роман за Америка на прага на 80-те, който сте привикнали да получавате от най-хубавите писатели. Тук ваш повествовател е настоящ президент.
Колкото до всичко останало, което Картър направи откакто престана да е президент, знаете, чели сте. Самият факт, че има деца в Африка, които са кръстени на него, значи какъв брой доста заслуги има президентът Картър откакто престана да бъде президент. Но не трябва да се принязават и множеството достижения, които имаше, до момента в който беше в Овалния кабинет.
Погребението на Картър ще бъде на 9 януари 2025 година.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ