Когато конякът се превърна в чай
Помня, че на татко ми му бяха подарили коняк „ Наполеон “, аз го изпих, а на негово място налях чай. След две седмици поканих на посетители едно момиче да ги срещна.
Майка ми подреди масата, а татко ми сложи две бутилки: водка и коняк и сподели: „ Налейте си! Ние – споделя – със сина по мъжки ще пием водка, а гостенката ни – коняк! “
Е, почнахме да пием, майка ми и татко ми гледат момичето, а тя повдигна чашата и я изпи на екс. Майка ми се изчерви и сподели:
– Често ли пиете по този начин?
Момичето:
– Всеки ден.
Баща ми се изкашля и сподели:
– Удоволствието е скъпо!
Девойката сподели:
– Е, пари постоянно се намират!
Аз се обадих мощно:
– Може би да погледаме телевизия?!
Баща ми:
– Тук е по-интересно, в сравнение с по малкия екран.
И сипаха още на приятелката ми. Тя хвана чашката с два пръста и сподели:
– Не бях пила от толкоз дребна.
Майка ми изтърва ножа си от масата. Аз:
– Ще пристигна мъж! (б.р. – съгласно поверие)
Баща ми:
– Вече е пристигнал!
А момичето отпи и сподели:
– Така се опасявах да дойда при вас, мислех, че няма да ме харесате.
Баща ми се обади вежливо:
– В общи линии, ни харесахте, единствено че не пиете ли доста?
Момичето:
– Чашата е малко, в случай че ми бяхте сипали в по-голяма…
Баща ми:
– Ама това е половината ми заплата!
Момичето:
– Толкова малко ли получавате?!
Баща ми:
– А Вие?
Момичето:
– Достатъчно, с цел да пием с мама всяка вечер!
Майка ми, вдигнала ножа, в този момент изтърва вилицата. Аз споделих:
– Ще пристигна жена!
Баща ми:
– Да не дава Бог!
Момичето:
– Ние имаме фамилна традиция: събираме се дружно и пием! Само че го обичаме парещ!
Майка ми изтърва чинията. Аз:
– На шанс е!
Баща ми:
– Той към този момент е тук!
Майка ми:
– Голямо семейство ли имате?
Майка ми:
– Имам още баба и сестра, а татко ми умря – пиеше доста!
Баща ми:
– А Вие значи не пиете доста?!
Момичето:
– Не, пия по две чашки.
Той:
– Това е половин бутилка!
Момичето:
– Е, и? Важното е вечер да не се яде нищо!
Майка ми:
– Значи даже и не мезите?!
Момичето:
– Че за какво, имаме си конфитюр.
Баща ми:
– Той върви с лимон.
Момичето:
– С лимон го пие баба ми. На осемдесет години е, а до момента в който не го изпие, не ляга да спи!
Тук татко ми стана и сподели:
– Беше ми прелестно да се срещнем.
Момичето:
– На мен също. Благодаря за чая!
– Какъв чай? – извика татко ми. И внезапно разбра всичко. Погледна ме с вълчи взор, а аз споделих:
– Стоеше половин година, изпих го, с цел да не се скапе!
Предполагам, че съм го произнесъл неубедително, тъй като получих пестник зад врата!
