„Заради дъщеря ми“. Тъжната история зад триумфа на Дания през 1992 г.
Помните ли приказния успех на датския тим на Евро 92? Тази приказка има и друга страна, само че тя не е занимателна, в противен случай – тя е тъжна и доста вдъхновяваша.
През 1992 година по политически аргументи националният тим на Югославия е отхвърлен от присъединяване на европейското по футбол, извършено в Швеция.
Това събитие довело до обстоятелството, че датският тим, който не се класирал за шампионата и бил към този момент на отмора по летните курорти, бил поканен да размени югославяните.
Първоначално никой в Дания не повярва на новината, всички я помислили за машинация. Тогава треньорът на датчаните Ричард Мелер-Нилсън почнал да събира датските футболисти от всички курорти по света – било доста мъчно, даже единствено тъй като играчите мислели, че това е някакъв подбив и затваряли телефоните.
С огромна компликация треньорът съумял да убеди играчите да дойдат на сбора на националния тим. Голямата звезда на „ аления динамит: Михаел Лаудруп да вземем за пример не пристигнал – той бил в спор с треньора и не желал да прекъсва ваканцията си, изключително откакто всички по света мислели, че датчаните отиват на шампионата като статисти.
Мелер-Нилсън също мислел по този начин, по тази причина помолил играчите да не прекъсват почивката си, тъй като щом отпаднели след трите мача в груповата фаза, след това всеки можел да си я продължи.
Отборът нямал подготвителен проект, разбор на противниците, безусловно нищо. Идеята била да излязат на терена, да пипнат топката, пък след това ще му мислят.
Халфът Ким Вилфорт също в началото отказал шампионата, а повода била ужасна – дребната му щерка умирала в болница за пациенти с рак. Треньорът и тимът разбрали в каква ужасна обстановка се намира бащата Вилфорт. Предложили му всевъзможни условия, само че той все отказвал.
Но болното момиче се нормализирало и тя, дружно със брачната половинка на Ким, го помолила да отиде на шампионата. Треньорът Нилсън разрешил на Вилфорт незабавно след мачовете да се върне в Дания, въпреки всичко Швеция е доста близо.
В първия мач Дания играе наедно с британците, във втория губи от Швеция, детето се разболява и по време на почивката брачната половинка моли Вилфорт незабавно да се върне в Копенхаген. Вилфорт подготвя куфара си, потегля си и моли другарите си да не го чакат, решил е да си тръгне от шампионата. Всички го схващат, Ким си потегля.
Той към този момент гледа мача с Франция в болничното заведение с щерка си. Дания открива резултата, Франция изравнява, всичко отива към отпадане, само че в самия край Елструп бележи победния гол против французите.
Вилфорт вижда по какъв начин цялата болница се оглася от радостни крясъци. Болни, нещастни хора, които съвсем няма защо да живеят, хора, стенещи и плачещи от ужасни болки, плешиви, слаби, изтощени и изгубили блясъка в очите си, внезапно оживяват, и той ги вижда щастливи.
Вижда по какъв начин се радват във всички отделения, вижда щастливата си щерка. Забравили са за съдбовната си болест, щастливи са, най-малко до момента в който трае мача, не запомнили са за терзанията си. Вилфорт се заключва в килера и ридае. Сърцето на датчанина се пръскало от наслада и болежка.
На полуфиналите Дания чака съвсем непобедимата Холандия, това е главният кандидат за трофея. С Ван Бастен, Рийкард, Куман, Гулит, Бергкамп, Блинд, Франк де Бур, Ван Брокелен, те са жадни за победа, нямат равни.
А какво прави Вилфорт? След прозрението в болничното заведение и настояванията на пациентите, както и желанието на щерка му, той се завръща в националния тим.
Той знае, той помни за кого играе Дания, за кого би трябвало да вкара, той помни какво тъкмо ще направи неизлечимо болните хора малко по-щастливи. След постоянното време резултатът е 2-2.
Стига се до дузпи. Бастен стреля ужасно. Уморен, измършавял, уплашен, в тежко психическо положение, Ким Вилфорт се запътва към точката на дузпата.
Той гледа към небето, гледа към Копенхаген, стреля и бележи. В очите му има сълзи, тъй като знае, че щерка му и всички пациенти са там, в пропитите от гибел отделения, щастливи и са не запомнили всичките си несгоди пред тв приемника.
Дания да стигне финала на европейското е като невероятна приказка, написана от най-известния датчанин – Ханс Кристиян Андерсен.
След мача Ким незабавно отпътува за Дания, щерка му се разболява доста. Седемгодишната Лин умирала.
Вилфорт отхвърля да играе на финала, само че околните му и всички заболели в клиниката безусловно го изгонват от отделението и желаят да се върне и да завоюва европейската купа за тях. Дъщеря му също пожелава това, в редките мигове, когато намира сили да приказва.
Всички помните финала с Германия, датчаните откриват рано, по-късно са притиснати от германците, към този момент са доста покрай равнене, само че 11 минути преди края на мача Ким Вилфорт вкарва най-важния си гол в живота, и трансформира фантазията на цялата нация в действителност.
Но той мислел единствено за тези, които в този момент са там, умират от болежка и безизходност в онкологичните отделения, празнувайки триумфа. Разбирал, че футболът и успеха измъкват хората от мъчителния пъкъл. Той, не, всички те, целият тим, го създали за тях, за всички тях и за умиращата Лин.
Голът на Ким във финала против германците се счита за един от най-емоционалните и трагични голове в историята на футбола.
Лятната приказка на датския народен тим ще бъде включена в „ златния фонд “ на историята на футбола.
Danish players celebrating Kim Vilfort’s goal at the EURO 1992 Final Gothenburg v. Germany pic.twitter.com/q2RzqGVVBW
— DanishFooty (@DanishFooty) February 12, 2015
Лин Вилфорт умряла няколко дни след финала. В последните часове от живота си тя споделила, че се гордее с татко си. Мечтата й се сбъднала. Дания спечелила и баща бил мощен.
Преди гибелта си тя мечтаела да зърне лятната приказка на датския тим и съумяла да я види. Това била приказка, написана за нея и за тези като нея. Те били щастливи това лято.
