Помните ли първите месеци на Иван Гешев като главен прокурор,

Помните ли първите месеци на Иван Гешев като основен прокурор, когато с каскет и импровизирано облекло, обикаляше села и паланки и говореше с хората за проблемите им? Едва ли има някой, който да не помни тези моменти, само че по-важното е какво посочваха те и какво се случи по-късно.

С визитите си в дребните обитаеми места, пропити от битова престъпност, обири, грабежи, изнасилвания, Гешев сподели на жителите им, които до тогава не бяха виждали с очите си основен прокурор, по какъв начин полиция, прокуратура и локална власт, могат да работят дружно, а страната я има. Обиколките на обвинител №1 имаха превантивна цел против безчинствата и мародерството на локалните бабаити, които когато виждат по какъв начин страната е там в дребната махала, сигурно ще се позамислят преди да продължат да слагат себе си над закона. Докато основният прокурор всекидневно бе цел на насмешки и офанзиви, вместо да е в кабинета, бе там при следващата жертва на безочлив обир, с цел да вдъхне кураж на проверяващите и с цел да успокои самотния дъртак, който се е разделил с пенсията си. И, да, обиколките на Гешев имаха резултат, тъй като статистиката по категоричен метод сподели, че спад на битовата престъпност бе реализиран.

Измина повече от година, обвинител №1 към този момент съвсем не може да бъде забелязан в дребните обитаеми места. Защо ли? Защото – главният инструмент за борба с престъпността – полицията, бе пратена от политическото управление на Министерство на вътрешните работи да води война с прокуратурата. Не е загадка, че вътрешният министър Бойко Рашков даже забрани на подчинените си да взаимодействат с държавното обвиняване и да крият от прокуратурата следствията и работата си. В същото време Рашков безспирно сипеше обвинявания против прокурори и персонално против основния прокурор, като в опитите му за „ изгерътването “ на Гешев развяваше даже дипломата му от Академията на Министерство на вътрешните работи. 

Най-логичният резултат от разпада на държавността, от офанзивите на изпълнителната власт против правосъдната, не закъсня. Престъпността стартира да се надига както буйна трева след пролетен проливен дъжд. Ежедневие станаха тежките грабежи в селата и паланките, върнаха се даже телефонните измамници, които години наред се бяха покрили, точно поради взаимоотношението на службите на Министерство на вътрешните работи и Специализираната прокуратура. Случаят от Перник с прокурорското синче Васил Михайлов, който дълго време е вилнял и безчинствал със самочувствието на недостижим, е следващ образец за това до какво води систематичното разрушение на държавността. След като историята с магистратското отроче закупи социална популярност, Министерство на вътрешните работи прати стотици служители на реда в Перник, кметът Станислав Владимиров звънна по телефона и на основния прокурор, системата се задвижи и Михайлов най-вероятно ще остане в ареста.

Но Васил Михайлов е един от многото сходни локални бабаити, които занапред ще показват своята надменност, най-малко до момента в който обстановката не стане нетърпима. И за жал те ще стават от ден на ден, просто тъй като изпълнителната власт, в лицето на държавното управление и Министерство на вътрешните работи, си разрешиха да блокират работата на прокуратурата. Наказателната отговорност е лична, само че виновност за случаи като този от Перник носят и всички тези политици, протестъри и поръчкови медии, които нагнетяваха ненавист и непоносимост към прокуратурата и в частност към основния прокурор, рушейки престижа им, а оттова и държавността.

Казусите със самозабравили се локални феодали, местни незаконни босове или хулигани ще зачестяват и тъй като отиващото си Народно заседание унищожи и един от инструментите за противопоставяне против тях, а точно – спецправосъдието. Философията на закритите спецсъдилища и спецпрокуратури беше точна тази – да няма феодални зависимости, градени с десетилетия. Да няма обязаност сред локалния пехливанин, полицейския шеф, прокурора и съдията. Е, олигархията съумя да смачка спецправосъдието, тъкмо когато то стартира да изпраща в пандиза бабаити като Ценко Чоков и Митьо Очите. Така че това, което виждаме през днешния ден в Перник, занапред ще се случва в цяла България и виновността тук няма да е на основния прокурор, нито даже на полицията, а на тези политици, които употребяват властта, с цел да обслужват олигархията.