Европа се отказва от целта за нулеви емисии
Помните ли „ чистата нула “? Европейските политици биха желали да я забравите, защото през есента континентът всеобщо се втурна към изхода от климатичната политика, се споделя в коментар на „ Уолстрийт джърнъл “.
„ Нетни нулеви излъчвания “ се отнасяше до упоритостта да се реализиран нулеви излъчвания на въглероден диоксид на чиста база доникъде на века за попречване на климатичните промени. Европа обичаше тази концепция, макар че тя беше може би най-абсурдната политическа концепция, която някой в миналото е имал. Независимо от разноските, индустриалното опустошаване, научните несигурности и цялостната повърхностност на сходна самодейност, когато Китай и Индия отхвърлят да се включат, Европа се впусна с цялостна мощ във войната против въглерода.
Но в този момент гласоподавателите изискват помирение, в случай че не и цялостна капитулация. Все повече изследвания на публичното мнение и възходящи политически доказателства предвещават краха на този план – и то по-скоро, в сравнение с по-късно.
Около 39% от британците или считат, че опасенията за климатичните промени са пресилени, или не знаят, съгласно шокиращо изследване на публичното мнение, оповестено от вестник „ Таймс “ в Лондон. Това може да не наподобява доста – което значи, че 61% от интервюираните считат, че климатичните промени са опасност – само че е забележителна цифра, имайки поради предходните изследвания. Делът на тези, които споделят, че несъмнено считат, че опасността за климата е пресилена (25%), се е нараснал от 16% през 2021 година, макар (или може би заради) хроничния алармизъм в медиите и съвсем цялостното единогласие измежду главната политическа класа.
Но даже и тези гласоподаватели, които считат, че климатичните промени са действителен проблем, не считат, че той е значим. Климатът е паднал надалеч надолу в листата с целите на гласоподавателите във Англия и съвсем на всички места другаде в Европа. В Германия, която от дълго време е бастион на нулевите излъчвания, изследвания преди изборите през февруари демонстрираха, че единствено 25% от гласоподавателите са класирали климата измежду трите най-важни за тях въпроса. Последващо изследване сподели, че 41% от интервюираните считат, че Германия би трябвало да направи повече във връзка с климатичните промени, което е спад от 55% единствено преди две години.
Политическите последици не могат да бъдат надалеч. Във Англия министър председателят Киър Стармър желае да приказва за всичко друго, с изключение на за климата, защото неговата администрация последователно понижава разнообразни задължения за нулеви излъчвания и отстранява министъра на климата Ед Милибанд. Германският канцлер Фридрих Мерц е на война против условията на Европейския съюз за електрически коли, които заплашват немската автомобилна промишленост. Френският президент Еманюел Макрон наподобява се пробва да блокира амбициозните нови климатични цели за Европейски Съюз.
Нещата най-сетне доближиха сериозна точка, тъй като бранителите на климата към този момент са изчерпали всички лесни политически ограничения – релативно лесни или евтини условия, такси и налози върху тази или онази промишленост. Ключовата дума е „ релативно “, защото гласоподавателите към този момент се плашат от доста от разноските. А в този момент семействата са на огневата линия за спомагателни климатични ограничения.
Поучително в анкетата на „ Таймс “ е дългият лист с неща, които английските гласоподаватели не са подготвени да създадат или да платят в преследването на нулеви излъчвания. Делът на тези, които са подготвени да платят повече за интернационалните самолетни пътувания, с цел да се борят с климатичните промени, е понижен до 48% от 57% през 2021 година (а действителният брой ще бъде доста по-нисък, в случай че някой политик в миналото се опита да вкара налог върху въглеродните излъчвания от самолетните пътувания). Делът на тези, които са подготвени да заплащат повече за автомобилно гориво, е понижен от 36% на 26%, а делът на тези, които са подготвени да заплащат по-високи налози за идеята на климата, е понижен фрапантно.
Разходите за битката с климатичните промени стават все по-тежки освен количествено, само че и качествено. Хората към този момент наподобява имат вяра, че политиките за нулеви излъчвания ще се отразят отрицателно на работните им места и на стопанската система като цяло. „ Таймс “ открива, че единствено 23% от интервюираните имат вяра, че политиките за климата ще основат работни места, а повече хора имат вяра, че политиките за климата ще имат отрицателен резултат върху стопанската система (30%), в сравнение с позитивен (25%).
Едно е да се желае от семействата да заплащат няколко лири или евро повече за силата си или даже да карат електрически автомобили, които нормално биха отхвърлили. Съвсем друго е, в случай че гласоподавателите стартират да се тормозят, че прехраната им е застрашена. Германците толерираха идиотски климатични политики в продължение на години, чак досега, в който нулевите излъчвания започнаха да унищожават скъпата автомобилна промишленост на страната. Сега германците бързо губят интерес към климата.
Ако религията на климата се характеризира с пуританска суровост, политическата наклонност в цяла Европа се трансформира във форма на либертинизъм от епохата на Реставрацията. Моят обичан образец: Марин льо Пен, водач на френската бунтовническа дясна партия „ Национален фронт “, трансформира по-широкото разпространяване на климатиците в централна тематика на предизборната си акция. Явно, гъската на „ чистата нула “ ще бъде добре охладена, а не изпечена.
Не очаквайте това да бъде тиха гибел. Климатично-индустриалният комплекс остава огромен, идеологически зает и финансово подвластен от плана за нулеви излъчвания и всички негови дотации. Чувства се, че политиците към момента изследват до каква степен гласоподавателите им са се отрекли от откровените си вярвания за климата, които са поддържали в продължение на десетилетия. Все отново се усеща ясна смяна в настроенията по този въпрос – и тя не е към стопляне.
„ Нетни нулеви излъчвания “ се отнасяше до упоритостта да се реализиран нулеви излъчвания на въглероден диоксид на чиста база доникъде на века за попречване на климатичните промени. Европа обичаше тази концепция, макар че тя беше може би най-абсурдната политическа концепция, която някой в миналото е имал. Независимо от разноските, индустриалното опустошаване, научните несигурности и цялостната повърхностност на сходна самодейност, когато Китай и Индия отхвърлят да се включат, Европа се впусна с цялостна мощ във войната против въглерода.
Но в този момент гласоподавателите изискват помирение, в случай че не и цялостна капитулация. Все повече изследвания на публичното мнение и възходящи политически доказателства предвещават краха на този план – и то по-скоро, в сравнение с по-късно.
Около 39% от британците или считат, че опасенията за климатичните промени са пресилени, или не знаят, съгласно шокиращо изследване на публичното мнение, оповестено от вестник „ Таймс “ в Лондон. Това може да не наподобява доста – което значи, че 61% от интервюираните считат, че климатичните промени са опасност – само че е забележителна цифра, имайки поради предходните изследвания. Делът на тези, които споделят, че несъмнено считат, че опасността за климата е пресилена (25%), се е нараснал от 16% през 2021 година, макар (или може би заради) хроничния алармизъм в медиите и съвсем цялостното единогласие измежду главната политическа класа.
Но даже и тези гласоподаватели, които считат, че климатичните промени са действителен проблем, не считат, че той е значим. Климатът е паднал надалеч надолу в листата с целите на гласоподавателите във Англия и съвсем на всички места другаде в Европа. В Германия, която от дълго време е бастион на нулевите излъчвания, изследвания преди изборите през февруари демонстрираха, че единствено 25% от гласоподавателите са класирали климата измежду трите най-важни за тях въпроса. Последващо изследване сподели, че 41% от интервюираните считат, че Германия би трябвало да направи повече във връзка с климатичните промени, което е спад от 55% единствено преди две години.
Политическите последици не могат да бъдат надалеч. Във Англия министър председателят Киър Стармър желае да приказва за всичко друго, с изключение на за климата, защото неговата администрация последователно понижава разнообразни задължения за нулеви излъчвания и отстранява министъра на климата Ед Милибанд. Германският канцлер Фридрих Мерц е на война против условията на Европейския съюз за електрически коли, които заплашват немската автомобилна промишленост. Френският президент Еманюел Макрон наподобява се пробва да блокира амбициозните нови климатични цели за Европейски Съюз.
Нещата най-сетне доближиха сериозна точка, тъй като бранителите на климата към този момент са изчерпали всички лесни политически ограничения – релативно лесни или евтини условия, такси и налози върху тази или онази промишленост. Ключовата дума е „ релативно “, защото гласоподавателите към този момент се плашат от доста от разноските. А в този момент семействата са на огневата линия за спомагателни климатични ограничения.
Поучително в анкетата на „ Таймс “ е дългият лист с неща, които английските гласоподаватели не са подготвени да създадат или да платят в преследването на нулеви излъчвания. Делът на тези, които са подготвени да платят повече за интернационалните самолетни пътувания, с цел да се борят с климатичните промени, е понижен до 48% от 57% през 2021 година (а действителният брой ще бъде доста по-нисък, в случай че някой политик в миналото се опита да вкара налог върху въглеродните излъчвания от самолетните пътувания). Делът на тези, които са подготвени да заплащат повече за автомобилно гориво, е понижен от 36% на 26%, а делът на тези, които са подготвени да заплащат по-високи налози за идеята на климата, е понижен фрапантно.
Разходите за битката с климатичните промени стават все по-тежки освен количествено, само че и качествено. Хората към този момент наподобява имат вяра, че политиките за нулеви излъчвания ще се отразят отрицателно на работните им места и на стопанската система като цяло. „ Таймс “ открива, че единствено 23% от интервюираните имат вяра, че политиките за климата ще основат работни места, а повече хора имат вяра, че политиките за климата ще имат отрицателен резултат върху стопанската система (30%), в сравнение с позитивен (25%).
Едно е да се желае от семействата да заплащат няколко лири или евро повече за силата си или даже да карат електрически автомобили, които нормално биха отхвърлили. Съвсем друго е, в случай че гласоподавателите стартират да се тормозят, че прехраната им е застрашена. Германците толерираха идиотски климатични политики в продължение на години, чак досега, в който нулевите излъчвания започнаха да унищожават скъпата автомобилна промишленост на страната. Сега германците бързо губят интерес към климата.
Ако религията на климата се характеризира с пуританска суровост, политическата наклонност в цяла Европа се трансформира във форма на либертинизъм от епохата на Реставрацията. Моят обичан образец: Марин льо Пен, водач на френската бунтовническа дясна партия „ Национален фронт “, трансформира по-широкото разпространяване на климатиците в централна тематика на предизборната си акция. Явно, гъската на „ чистата нула “ ще бъде добре охладена, а не изпечена.
Не очаквайте това да бъде тиха гибел. Климатично-индустриалният комплекс остава огромен, идеологически зает и финансово подвластен от плана за нулеви излъчвания и всички негови дотации. Чувства се, че политиците към момента изследват до каква степен гласоподавателите им са се отрекли от откровените си вярвания за климата, които са поддържали в продължение на десетилетия. Все отново се усеща ясна смяна в настроенията по този въпрос – и тя не е към стопляне.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ