Защо времето започва да тече по-бързо с годините и можем ли да го спрем?
Помните ли какъв брой постепенно минаваха часовете в учебно заведение? Как 40 минути математика ни се костваха половин живот?
Колко дълго чакахме да пристигна Коледната почивка? Сякаш сред 15 септември и 25 декември имаше половин година.
Edna предлага Аксесоар за заплащане
А в този момент 40 минути са времето, което изкарваме без да усетим в рейса към у дома, и знаем , че на 15 септември към този момент може и да сме закъснели с организирането на коледното странствуване, тъй като времето е прекомерно малко.
С годините времето в действителност стартира да тече по-бързо или по-скоро нашето чувство за него се форсира. Защото то, Времето, е релативно разбиране единствено по себе си.
Защо се форсира времето?
Учените не са безапелационни за това изключително събитие, само че са уверени, че го има. Смята се, че мозъкът с времето натрупва повече опит и съумява по-бързо да обработи дадена обстановка.
В първите дни на нова работа да вземем за пример пътят до офиса и работният ден ви се костват дълги, тъй като са към момента нови и непознати за вас .
Unsplash
По-късно обаче навикът да ходите на работа и да изпълнявате служебните си отговорности се усвоява от мозъка до степен да не помните цели дни от работния развой.
Смените ли офиса обаче или добавите ли ново обвързване, още веднъж се поставяте в нова обстановка и мозъкът би трябвало да се приспособява.
Тогава той още веднъж стартира да обръща внимание на всеки подробност и по този начин времето условно се забавя – информацията се обработва по-бавно.
Същото е и с прекарванията . Като дребен човек не знае нищо. Преживява за първи път доста неща и те се резервират вечно в съзнанието му.
Unsplash
С времето значимите моменти в живота стават по-малко – раждане на дете, женитба или разлъка са главните житейски събития, които помним.
А времето сред тях като че ли минава в сън, тъй като всичко, което вършим в всекидневието си, към този момент ни е познато .
Тук появява и парадоксът „ Дните се влачат, годините летят “, който най-добре могат да схванат родителите на дребни деца.
Денонощието за една майка на кърмаче продължава към 200 часа поради еднообразието на дейностите, които прави.
7 години по-късно същата тази майка не може да си изясни къде са отлетели тези 7 години и денонощието й лети със скоростта на светлината.
Какво се е трансформирало?
В деня са влезнали доста повече отговорности – бебето към този момент е дете, което върви на учебно заведение, има извънкласни действия и понякога желае да върви на лагер.
Майката, с изключение на с детето си, е ангажирана със личната си работа и грижата за дома.
Weheartit
Дните безусловно излетяват, тъй като са разграфени до минути и всичко минава в бяг.
Тук се крие и ключът към ръководството на времето – положителният баланс сред нови прекарвания, рутина и отмора .
Трябва да даваме на мозъка си задоволително нови провокации, с които да забавяме времето, само че не би трябвало да го претрупваме, тъй като той ще спре да регистрира времето.
Не е толкоз мъчно, колкото звучи.
Как тъкмо да забавим времето, можете да видите в галерията – елементарно е и не лишава доста време
Още за спомените и живота
Хубавите мемоари са по-емоционално зареждащи от секса и шоколада 12 съвета от една 90-годишна жена за съразмерен живот Икигай или по какъв начин да разберем защо сме родени на този свят
Колко дълго чакахме да пристигна Коледната почивка? Сякаш сред 15 септември и 25 декември имаше половин година.
Edna предлага Аксесоар за заплащане А в този момент 40 минути са времето, което изкарваме без да усетим в рейса към у дома, и знаем , че на 15 септември към този момент може и да сме закъснели с организирането на коледното странствуване, тъй като времето е прекомерно малко.
С годините времето в действителност стартира да тече по-бързо или по-скоро нашето чувство за него се форсира. Защото то, Времето, е релативно разбиране единствено по себе си.
Защо се форсира времето?
Учените не са безапелационни за това изключително събитие, само че са уверени, че го има. Смята се, че мозъкът с времето натрупва повече опит и съумява по-бързо да обработи дадена обстановка.
В първите дни на нова работа да вземем за пример пътят до офиса и работният ден ви се костват дълги, тъй като са към момента нови и непознати за вас .
Unsplash По-късно обаче навикът да ходите на работа и да изпълнявате служебните си отговорности се усвоява от мозъка до степен да не помните цели дни от работния развой.
Смените ли офиса обаче или добавите ли ново обвързване, още веднъж се поставяте в нова обстановка и мозъкът би трябвало да се приспособява.
Тогава той още веднъж стартира да обръща внимание на всеки подробност и по този начин времето условно се забавя – информацията се обработва по-бавно.
Същото е и с прекарванията . Като дребен човек не знае нищо. Преживява за първи път доста неща и те се резервират вечно в съзнанието му.
Unsplash С времето значимите моменти в живота стават по-малко – раждане на дете, женитба или разлъка са главните житейски събития, които помним.
А времето сред тях като че ли минава в сън, тъй като всичко, което вършим в всекидневието си, към този момент ни е познато .
Тук появява и парадоксът „ Дните се влачат, годините летят “, който най-добре могат да схванат родителите на дребни деца.
Денонощието за една майка на кърмаче продължава към 200 часа поради еднообразието на дейностите, които прави.
7 години по-късно същата тази майка не може да си изясни къде са отлетели тези 7 години и денонощието й лети със скоростта на светлината.
Какво се е трансформирало?
В деня са влезнали доста повече отговорности – бебето към този момент е дете, което върви на учебно заведение, има извънкласни действия и понякога желае да върви на лагер.
Майката, с изключение на с детето си, е ангажирана със личната си работа и грижата за дома.
Weheartit Дните безусловно излетяват, тъй като са разграфени до минути и всичко минава в бяг.
Тук се крие и ключът към ръководството на времето – положителният баланс сред нови прекарвания, рутина и отмора .
Трябва да даваме на мозъка си задоволително нови провокации, с които да забавяме времето, само че не би трябвало да го претрупваме, тъй като той ще спре да регистрира времето.
Не е толкоз мъчно, колкото звучи.
Как тъкмо да забавим времето, можете да видите в галерията – елементарно е и не лишава доста време
Още за спомените и живота
Хубавите мемоари са по-емоционално зареждащи от секса и шоколада 12 съвета от една 90-годишна жена за съразмерен живот Икигай или по какъв начин да разберем защо сме родени на този свят
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ