Истинският Радев, фалшивият Радев
Помните ли по какъв начин президентът Румен Радев излезе пред Президентството с вдигнат пестник и сподели " Мутри, вън "? Густо беше, признавам. Много сладко изглеждаше най-сетне да вземем да чистим мафиотите и некадърните блюдолизци, които са най-голямата им мощ и трансформират България в това, което е (няма да употребявам точната думичка, тъжно е). И вдъхновяващо.
Когато погледнем зад спецефектите обаче, значим е сюжетът. Затова и в киното има филми, които са безконечни – поради сюжета. Ако той не коства, всеки пестник е бутафорен.
Какво ни сподели Радев с юмрука и репликата за мутрите? Че правдивост в измерението " всекиму заслуженото " най-сетне ще има – по този начин го разбрах. И че всеки ще си гледа работата съзнателно, без различен да му се бърка. Съдът гледа своята, държавното управление – своята, Народното събрание – своята. Утопийка, нали разбирате? Хората сме такива – умиляваме се от фантазии и ги преследваме, колкото и да е донкихотовско.
Да забележим донкихотовското за Радев. Не при Радев, а за него. Оставям ссега леко обратно, че размаха юмрука чак когато копоите на Гешев му пристигнаха на посетители – преди този момент, при избора на Гешев за основен прокурор, подписа указа, въпреки че организации като " Иницитива Правосъдие за всеки " даваха хрумвания. Но Радев избра друго и това деяние беше явен сигнал! Пределно ясно е, че в случай че беше се обърнал към съда, вероятността да завоюва беше доста дребна. Само че щеше на 100% да покаже, че желае да се бори, тъй като пази правила. И това не трябва да се не помни - както не трябва да се не разрешава и, до момента в който той още им беше главнокомандващ и тя още не му се водеше публично жена. Не за друго, ами тъй като отново опираме до " нашите хора " и " вашите хора " - щуробаджанащината с една дума.
Като приказваме за правила, къде е правилото на разделяне на управляващите в изказването на Радев, че било дезинформация, че?! Не стана ли кристално ясно, че и че в тази обстановка вероятен излаз е социалистите да бъдат изгонени, тъй като нормално в такива случаи става тъкмо по този начин, т.е. съдът би трябвало да реши? Не че обезателно ще бъдат изгонени, само че че подобен вид, даже на хартия, има? Значи не е дезинформация баш - пресилване е, само че в случай че някой не владее четене с схващане, си е негов проблем. Както е и проблем да няма бързо пояснение и изясняване от регионалната администрация и президентът да приказва със заемане на твърда позиция преди обяснението. Освен това – нали Радев е президент, не би трябвало ли самото служебно държавно управление първо да вземе позиция, тъй като медийната информация касае него? Разделение на управляващите или не напълно, като са нашите приятели, не непознатите.
Друг образец –. Дали е хубаво, дали е неприятно, само че към момента законодателството ни е такова, че като си с двойно поданство, не можеш да заемаш избрани постове. Личното ми мнение е, че това е неуместно законодателство и би трябвало да бъде променено. Но когато закон бива нарушаван, това основава чувство за неправда – а нали юмрукът беше за справедливостта? Законът е измерението на справедливостта и по тази причина е извънредно време като избираме депутати, да се сещаме, че те ще ни вършат справедливостта – изключително като не вървим да гласуваме.
Та да се върна на въпроса с Петков – Радев взе, че сподели на Конституционния съд, че трябвало да зареже делото, тъй като към този момент служебното държавно управление, в което беше Петков, го няма. Така било по едикоя си правосъдна процедура. Само че Петков като министър е вземал решения, чиито последици оказват въздействие и до през днешния ден. Пример – смени или задейства процедури за промяна на управления на разнообразни подопечни на икономическото министерство структури. Новите ръководители още работят и дефинират политиката на развиване на тези структури – това е следствие, което не е изчезнало с изгубването на служебното държавно управление, в което Петков беше министър. Така че има защо да гледа съдът всъщност - тъй като към момента по закон не може да си министър, в случай че си с двойно поданство.
А какво приказва говоренето на Радев за самия него, изключително като политик и знак на същинска смяна, всеки пред себе си почтено да реши. Червен, наследник, бял, черен, жълт, зелен, пембен – най-после постоянно се сещаме за справедливостта, когато различен е в мощна позиция да каже кои са наши и кои са ваши. Докога?!
Автор: Ивайло Ачев
Когато погледнем зад спецефектите обаче, значим е сюжетът. Затова и в киното има филми, които са безконечни – поради сюжета. Ако той не коства, всеки пестник е бутафорен.
Какво ни сподели Радев с юмрука и репликата за мутрите? Че правдивост в измерението " всекиму заслуженото " най-сетне ще има – по този начин го разбрах. И че всеки ще си гледа работата съзнателно, без различен да му се бърка. Съдът гледа своята, държавното управление – своята, Народното събрание – своята. Утопийка, нали разбирате? Хората сме такива – умиляваме се от фантазии и ги преследваме, колкото и да е донкихотовско.
Да забележим донкихотовското за Радев. Не при Радев, а за него. Оставям ссега леко обратно, че размаха юмрука чак когато копоите на Гешев му пристигнаха на посетители – преди този момент, при избора на Гешев за основен прокурор, подписа указа, въпреки че организации като " Иницитива Правосъдие за всеки " даваха хрумвания. Но Радев избра друго и това деяние беше явен сигнал! Пределно ясно е, че в случай че беше се обърнал към съда, вероятността да завоюва беше доста дребна. Само че щеше на 100% да покаже, че желае да се бори, тъй като пази правила. И това не трябва да се не помни - както не трябва да се не разрешава и, до момента в който той още им беше главнокомандващ и тя още не му се водеше публично жена. Не за друго, ами тъй като отново опираме до " нашите хора " и " вашите хора " - щуробаджанащината с една дума.
Като приказваме за правила, къде е правилото на разделяне на управляващите в изказването на Радев, че било дезинформация, че?! Не стана ли кристално ясно, че и че в тази обстановка вероятен излаз е социалистите да бъдат изгонени, тъй като нормално в такива случаи става тъкмо по този начин, т.е. съдът би трябвало да реши? Не че обезателно ще бъдат изгонени, само че че подобен вид, даже на хартия, има? Значи не е дезинформация баш - пресилване е, само че в случай че някой не владее четене с схващане, си е негов проблем. Както е и проблем да няма бързо пояснение и изясняване от регионалната администрация и президентът да приказва със заемане на твърда позиция преди обяснението. Освен това – нали Радев е президент, не би трябвало ли самото служебно държавно управление първо да вземе позиция, тъй като медийната информация касае него? Разделение на управляващите или не напълно, като са нашите приятели, не непознатите.
Друг образец –. Дали е хубаво, дали е неприятно, само че към момента законодателството ни е такова, че като си с двойно поданство, не можеш да заемаш избрани постове. Личното ми мнение е, че това е неуместно законодателство и би трябвало да бъде променено. Но когато закон бива нарушаван, това основава чувство за неправда – а нали юмрукът беше за справедливостта? Законът е измерението на справедливостта и по тази причина е извънредно време като избираме депутати, да се сещаме, че те ще ни вършат справедливостта – изключително като не вървим да гласуваме.
Та да се върна на въпроса с Петков – Радев взе, че сподели на Конституционния съд, че трябвало да зареже делото, тъй като към този момент служебното държавно управление, в което беше Петков, го няма. Така било по едикоя си правосъдна процедура. Само че Петков като министър е вземал решения, чиито последици оказват въздействие и до през днешния ден. Пример – смени или задейства процедури за промяна на управления на разнообразни подопечни на икономическото министерство структури. Новите ръководители още работят и дефинират политиката на развиване на тези структури – това е следствие, което не е изчезнало с изгубването на служебното държавно управление, в което Петков беше министър. Така че има защо да гледа съдът всъщност - тъй като към момента по закон не може да си министър, в случай че си с двойно поданство.
А какво приказва говоренето на Радев за самия него, изключително като политик и знак на същинска смяна, всеки пред себе си почтено да реши. Червен, наследник, бял, черен, жълт, зелен, пембен – най-после постоянно се сещаме за справедливостта, когато различен е в мощна позиция да каже кои са наши и кои са ваши. Докога?!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ