Чакай… полицаите пак ли се самообгазиха…?
Помните ли 17 март 2019 година?
Човек би предположил, че ще си вземат поука, но…
Говори се, че в ИСУЛ са минали над 20 униформени чиновници, явно от разпределените да охраняват „ културно-масовото мероприятие “ митинг в София. Служителите са потърпевши от… сълзотворен газ.
Знам, че това, което четете, ви звучи с подигравателен звук, обаче аз напълно съществено им съчувствам. Представяте ли си какво е да работиш един до друг с някой, който ще те обгази със сълзотворен газ? И на следващия ден, дето се споделя, би трябвало отново да се гледате в очите (колкото там са ви останали), да разцъквате лаф в пушалнята и да се вършиме, че нищо не се е случило.
И това се случва няма и две седмици след епистоларното послание на Министерство на вътрешните работи към народа: „ Заради безапелационния отвод на уредниците да съблюдават условията на закона, Столична дирекция на вътрешните работи не обезпечава провеждането на тези нерегламентирани мероприятия. Отговорността за това е напълно на лицата, които се самоопределят като уредници на противозаконните дейности и на тези, които нерегламентирано блокират пътни кръстовища “.
Да, вярно прочете: „ … отговорността е напълно на лицата, които са уредници на противозаконните дейности “.
Малко по-късно с подигравка написах:
„ Отсега нататък полицейски представители ще отиват на място и ще реагират САМО на законни грабежи, законни убийства и набези, законни автогонки и покупко-продажби с опиати, както и обири на коли, за които има авансово издадени позволения по открития ред. При всички останали случаи на НЕЗАКОННА активност от полицията не може да се чака да участва “.
Вижте, аз не съм специалист, само че, в случай че задачата е обезпечаване на ред, несъмнено се следва неверен протокол и си вършиме личните чиновници за смях. И, повярвайте ми, не им е по никакъв начин прелестно. Работата им така и така е много неприятна. Ако задачата ви обаче е комедия… да, добре—получава ви се.
Значи служителите на реда са се самообгазили и виждаме по какъв начин нещата се извъртат към „ виновността е на противниковия тим “. Малко ще е мъчно да се получи тоя път. Да кажеш: „ ето и нашите момчета пострадаха “, когато са потърпевши от ръката на сътрудник, е прекомерно сюрреалистично и нереално, само че за българските земи е една напълно общоприета „ рамка “. И затова…
… и по тази причина няма по какъв начин тези дейности да не избият в предпочитание за неизбежно съпоставяне (не, не по формулата „ каквато ви страната, такива ви и […], само че в случай че тази асоциация ти изплува в главата, не мога да я спра) с останалите сфери от нашия живот.
Където и да „ бръкнеш “, в която и да е сфера, ще намериш подобаващ образец за съпоставяне, само че дано да се спрем на опазването на здравето, тъй като са ми най-пресни усещанията, а и тъй като вълнува доста хора. А и тъй като сравнението пасва като ръкавица на към този момент упоменатата нагоре газова каскада.
Не знам за какво толкоз доста експерти от опазването на здравето са решили, че е успокоително за пациента да споделят, че те персонално са по-зле от него. Отиваш на гастроентеролог и чуваш: „ Е-е-е, че мойта язва е къде-къде по-голяма от твойта! Кво се плашиш! “; отиваш на невролог и ти той ти споделя, че неговите изкривявания по гръбнака са е-е-е-е какъв брой по-страшни от твоите; ендокринологът ти споделя, че щитовидната му жлеза е с размерите на пъпеш, а диабетът му избива стойностите през тавана… какво се притесняваш за себе си?
И, почтена дума, не знам по какъв начин и за какво са решили, че това е успокоително. Ако отида на фитнес и видя, че инструкторът е пълен чичко, който не може да се наведе да си върже обувките, тъй като му пречи шкембето, няма да се успокоя. Никак. Защо болните лекари да ме успокояват?
Добре, че не са решили и патоанатомите да се състезават с пациентите си кой е по-зле… Всъщност, не знам дали не са. А и, имайки поради положението на „ системата “, не е несъмнено дали няма и там да излязат „ по-зле “.
Наистина не мога да схвана за какво неприятното положение би трябвало да се употребява за утешение или за опрощение. Имате ли визия какъв брой пари годишно потъват и в Министерство на вътрешните работи, и в здравната система?
Защо резултатите, такива каквито ги виждаме, би трябвало да се извиняват с „ но ние сме по-зле, но ние сме доста зле “…?
Най-горе в текста написах „ културно-масовото мероприятие “ митинг. Решихте, че е просто смешка, нали? Не е. На митингите от 2013 година Министерство на вътрешните работи се подиграваше със чиновниците си и с цел да не им изплащат полагащите им се компенсации за ексклузивен труд, ги пишеха охранявал „ културно-масовото мероприятие “ или „ спортно събитие “. А не е като в Министерство на вътрешните работи да не се наливат пари… Много пари.
Нали разбирате, че резултатите са съгласно вложените средства. Това е като:
- Искам да ми боядисате колата в два преливащи цвята, металик, само че с подчертани очертания по извивките на профила, да има трети цвят на капака и четвърти за тавана.
- Супер. 2500 лева
- Е-е-е… доста е! Имам един другар, ще го направи за 50 лева
- Мѝ добре, иди при приятеля ти, да го направи за 50 лева
И, разбирате ли… резултатите ни постоянно са като боядисване за 50 лева А пари има, не е като да няма. Просто изчезват.
Човек би предположил, че ще си вземат поука, но…
Говори се, че в ИСУЛ са минали над 20 униформени чиновници, явно от разпределените да охраняват „ културно-масовото мероприятие “ митинг в София. Служителите са потърпевши от… сълзотворен газ.
Знам, че това, което четете, ви звучи с подигравателен звук, обаче аз напълно съществено им съчувствам. Представяте ли си какво е да работиш един до друг с някой, който ще те обгази със сълзотворен газ? И на следващия ден, дето се споделя, би трябвало отново да се гледате в очите (колкото там са ви останали), да разцъквате лаф в пушалнята и да се вършиме, че нищо не се е случило.
И това се случва няма и две седмици след епистоларното послание на Министерство на вътрешните работи към народа: „ Заради безапелационния отвод на уредниците да съблюдават условията на закона, Столична дирекция на вътрешните работи не обезпечава провеждането на тези нерегламентирани мероприятия. Отговорността за това е напълно на лицата, които се самоопределят като уредници на противозаконните дейности и на тези, които нерегламентирано блокират пътни кръстовища “.
Да, вярно прочете: „ … отговорността е напълно на лицата, които са уредници на противозаконните дейности “.
Малко по-късно с подигравка написах:
„ Отсега нататък полицейски представители ще отиват на място и ще реагират САМО на законни грабежи, законни убийства и набези, законни автогонки и покупко-продажби с опиати, както и обири на коли, за които има авансово издадени позволения по открития ред. При всички останали случаи на НЕЗАКОННА активност от полицията не може да се чака да участва “.
Вижте, аз не съм специалист, само че, в случай че задачата е обезпечаване на ред, несъмнено се следва неверен протокол и си вършиме личните чиновници за смях. И, повярвайте ми, не им е по никакъв начин прелестно. Работата им така и така е много неприятна. Ако задачата ви обаче е комедия… да, добре—получава ви се.
Значи служителите на реда са се самообгазили и виждаме по какъв начин нещата се извъртат към „ виновността е на противниковия тим “. Малко ще е мъчно да се получи тоя път. Да кажеш: „ ето и нашите момчета пострадаха “, когато са потърпевши от ръката на сътрудник, е прекомерно сюрреалистично и нереално, само че за българските земи е една напълно общоприета „ рамка “. И затова…
… и по тази причина няма по какъв начин тези дейности да не избият в предпочитание за неизбежно съпоставяне (не, не по формулата „ каквато ви страната, такива ви и […], само че в случай че тази асоциация ти изплува в главата, не мога да я спра) с останалите сфери от нашия живот.
Където и да „ бръкнеш “, в която и да е сфера, ще намериш подобаващ образец за съпоставяне, само че дано да се спрем на опазването на здравето, тъй като са ми най-пресни усещанията, а и тъй като вълнува доста хора. А и тъй като сравнението пасва като ръкавица на към този момент упоменатата нагоре газова каскада.
Не знам за какво толкоз доста експерти от опазването на здравето са решили, че е успокоително за пациента да споделят, че те персонално са по-зле от него. Отиваш на гастроентеролог и чуваш: „ Е-е-е, че мойта язва е къде-къде по-голяма от твойта! Кво се плашиш! “; отиваш на невролог и ти той ти споделя, че неговите изкривявания по гръбнака са е-е-е-е какъв брой по-страшни от твоите; ендокринологът ти споделя, че щитовидната му жлеза е с размерите на пъпеш, а диабетът му избива стойностите през тавана… какво се притесняваш за себе си?
И, почтена дума, не знам по какъв начин и за какво са решили, че това е успокоително. Ако отида на фитнес и видя, че инструкторът е пълен чичко, който не може да се наведе да си върже обувките, тъй като му пречи шкембето, няма да се успокоя. Никак. Защо болните лекари да ме успокояват?
Добре, че не са решили и патоанатомите да се състезават с пациентите си кой е по-зле… Всъщност, не знам дали не са. А и, имайки поради положението на „ системата “, не е несъмнено дали няма и там да излязат „ по-зле “.
Наистина не мога да схвана за какво неприятното положение би трябвало да се употребява за утешение или за опрощение. Имате ли визия какъв брой пари годишно потъват и в Министерство на вътрешните работи, и в здравната система?
Защо резултатите, такива каквито ги виждаме, би трябвало да се извиняват с „ но ние сме по-зле, но ние сме доста зле “…?
Най-горе в текста написах „ културно-масовото мероприятие “ митинг. Решихте, че е просто смешка, нали? Не е. На митингите от 2013 година Министерство на вътрешните работи се подиграваше със чиновниците си и с цел да не им изплащат полагащите им се компенсации за ексклузивен труд, ги пишеха охранявал „ културно-масовото мероприятие “ или „ спортно събитие “. А не е като в Министерство на вътрешните работи да не се наливат пари… Много пари.
Нали разбирате, че резултатите са съгласно вложените средства. Това е като:
- Искам да ми боядисате колата в два преливащи цвята, металик, само че с подчертани очертания по извивките на профила, да има трети цвят на капака и четвърти за тавана.
- Супер. 2500 лева
- Е-е-е… доста е! Имам един другар, ще го направи за 50 лева
- Мѝ добре, иди при приятеля ти, да го направи за 50 лева
И, разбирате ли… резултатите ни постоянно са като боядисване за 50 лева А пари има, не е като да няма. Просто изчезват.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ