Форест Уитакър и киното, което свързва човечеството
Помните го като джаз музикант, виртуоз на саксофона, или може би като нечовечен африкански деспот. Това, за което евентуално не знаете обаче, е отдадеността му към всяка роля - за първата в границите на единствено няколко месеца се научава да свири на саксофон, за втората проговаря суахили и стартира да свири на акордеон.
Той е Форест Уитакър и във вторник получи почетна Златна палма на кинофестивала в Кан. Отличието за изцяло творчество се връчва на актьори със забележителен принос, както към филмовото изкуство, по този начин и към общественозначими дела.
"Преди 34 години посетих Кан за първи път и това промени живота ми. Откакто взех решение да бъда артист, с тяло и душа се отдадох за свързването на човечеството посредством киното ", сподели Уитакър при приемането на премията.
Днес артистът има стотици функции и десетки оценки - Оскар за основна мъжка роля, Златен глобус, премия БАФТА, работил е с доста от най-големите имена в промишлеността. Използва името си и с цел да се бори за цивилен дела - от години поддържа организации, които се занимават с правата на индивида като Хюмън Райтс Уоч, от 2011 е и дипломат на ЮНЕСКО.
Пътят му към известността и върховете в актьорската специалност обаче стартира отдалеко. Първоначално Уитакър се занимава съществено с американски футбол - посредством точно на спортния си гений получава колежанска стипендия. След това посвещава времето си на музиката, като учи оперно пеене, до момента в който години по-късно получава стипендия за Университета в Бъркли, която му дава късмет да се посвети на актьорското майсторство.
Съвсем естествено първата кино роля в живота му е обвързвана със състезателен облик - през 1982 Уитакър играе футболист в комедията Fast Times at Ridgemont High. Ролята, с помощта на която обаче получава първото си самопризнание, идва четири години по-късно - в кино лентата The Color of Money на Мартин Скорсезе.
Големият му пробив идва малко по-късно, когато изиграва ролята на именития джаз музикант Чарли Паркър в Bird на режисьора Клинт Истууд. Именно за нея Уитакър печели първата си Златна палма от Кан и получава номинация за Златен глобус.
Най-големият му триумф обаче остава продукцията The Last King of Scotland, където изиграва президента на Уганда Иди Амин, който открива тирания в страната сред 1971 и 1979 година За това осъществяване Уитакър е почетен с редица оценки, измежду които е единственият му Оскар.
Именно тази роля дава мотив на някои кино критици да настояват, че Уитакър постоянно придава на коравосърдечни и зли герои някаква сензитивност и човещина, която те не заслужават.
"Не считам, че това е правилно ", споделя Уитакър в свое изявление за английския Гардиън. "Не ги върша по-добри в сравнение с са. Със сигурност човек не би трябвало да им прости някои техни дейности, само че и би трябвало да ги разбере. Това е нещото, което ми е забавно при изобразяването на зли герои ", прибавя той.
Уитакър признава, че е притеглен повече от всичко от спорните персони в историята. Тази, която мечтае да изиграе, е Луис Армстронг - джаз музикантът, който съгласно някои предава своята афро-американска общественост в желанието си да се хареса на бялата аудитория. Той постоянно е подложен на критика за това, че не е подкрепил в задоволителна степен битката на чернокожите за равни права.
"Той е бил демонизиран от личната си общественост ", споделя Уитакър. "Тези истории са забавни, тъй като в тях става въпрос за упованията и компромисите, които даден човек би трябвало да направи. "
Освен артист Уитакър през днешния ден се изявява и като продуцент. Филмът For the Sake of Peace, продуциран от него, беше показан в сряда в Кан. Той е режисьор и на два кино лентата - Waiting to Exhale (1995) и Hope Floats (1998). По думите му обаче режисирането на дуруги продукции не е измежду проектите му.
"Отнема доста време и отдаденост ", споделя той. "Не споделям, че няма да се случи в никакъв случай повече, само че сигурно няма да е в този момент ".
Той е Форест Уитакър и във вторник получи почетна Златна палма на кинофестивала в Кан. Отличието за изцяло творчество се връчва на актьори със забележителен принос, както към филмовото изкуство, по този начин и към общественозначими дела.
"Преди 34 години посетих Кан за първи път и това промени живота ми. Откакто взех решение да бъда артист, с тяло и душа се отдадох за свързването на човечеството посредством киното ", сподели Уитакър при приемането на премията.
Днес артистът има стотици функции и десетки оценки - Оскар за основна мъжка роля, Златен глобус, премия БАФТА, работил е с доста от най-големите имена в промишлеността. Използва името си и с цел да се бори за цивилен дела - от години поддържа организации, които се занимават с правата на индивида като Хюмън Райтс Уоч, от 2011 е и дипломат на ЮНЕСКО.
Пътят му към известността и върховете в актьорската специалност обаче стартира отдалеко. Първоначално Уитакър се занимава съществено с американски футбол - посредством точно на спортния си гений получава колежанска стипендия. След това посвещава времето си на музиката, като учи оперно пеене, до момента в който години по-късно получава стипендия за Университета в Бъркли, която му дава късмет да се посвети на актьорското майсторство.
Съвсем естествено първата кино роля в живота му е обвързвана със състезателен облик - през 1982 Уитакър играе футболист в комедията Fast Times at Ridgemont High. Ролята, с помощта на която обаче получава първото си самопризнание, идва четири години по-късно - в кино лентата The Color of Money на Мартин Скорсезе.
Големият му пробив идва малко по-късно, когато изиграва ролята на именития джаз музикант Чарли Паркър в Bird на режисьора Клинт Истууд. Именно за нея Уитакър печели първата си Златна палма от Кан и получава номинация за Златен глобус.
Най-големият му триумф обаче остава продукцията The Last King of Scotland, където изиграва президента на Уганда Иди Амин, който открива тирания в страната сред 1971 и 1979 година За това осъществяване Уитакър е почетен с редица оценки, измежду които е единственият му Оскар.
Именно тази роля дава мотив на някои кино критици да настояват, че Уитакър постоянно придава на коравосърдечни и зли герои някаква сензитивност и човещина, която те не заслужават.
"Не считам, че това е правилно ", споделя Уитакър в свое изявление за английския Гардиън. "Не ги върша по-добри в сравнение с са. Със сигурност човек не би трябвало да им прости някои техни дейности, само че и би трябвало да ги разбере. Това е нещото, което ми е забавно при изобразяването на зли герои ", прибавя той.
Уитакър признава, че е притеглен повече от всичко от спорните персони в историята. Тази, която мечтае да изиграе, е Луис Армстронг - джаз музикантът, който съгласно някои предава своята афро-американска общественост в желанието си да се хареса на бялата аудитория. Той постоянно е подложен на критика за това, че не е подкрепил в задоволителна степен битката на чернокожите за равни права.
"Той е бил демонизиран от личната си общественост ", споделя Уитакър. "Тези истории са забавни, тъй като в тях става въпрос за упованията и компромисите, които даден човек би трябвало да направи. "
Освен артист Уитакър през днешния ден се изявява и като продуцент. Филмът For the Sake of Peace, продуциран от него, беше показан в сряда в Кан. Той е режисьор и на два кино лентата - Waiting to Exhale (1995) и Hope Floats (1998). По думите му обаче режисирането на дуруги продукции не е измежду проектите му.
"Отнема доста време и отдаденост ", споделя той. "Не споделям, че няма да се случи в никакъв случай повече, само че сигурно няма да е в този момент ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ