Българските данъкоплатци още плащат порочната цифровизация
Помни ли някой, че преди 6-7 години у нас бе осъществен развой по промяна на метода на лъчение на телевизионния сигнал, наименуван цифровизация и разгласен за „ нова епоха в развиването на електронните медии в България “. Преди изключването на остарелия аналогов сигнал и минаването на новия бяха пръснати към 18 млн. лева за осведомителна акция, посредством която се втълпяваше на феновете, че протичащото се е от голямо значение за тях, че ще докара до приемането на доста повече безвъзмездни стратегии с елементарна антена в семействата и че качеството на сигнала ще е доста по-добро. Държавата разгласи и график за все по-мащабното разрастване на цифровизацията, който трябваше да обхване нови и нови малките екрани и радиа, да включи спомагателни услуги като интернет, доставка на наличие чартърен, охранителни екстри и така нататък Все неща, които дигитализацията донесе на хората в други страни в Европа и по света, само че които по този начин и не стигнаха до нас.
Днес единственият спомен от този интервал останаха към момента срещащите се смешки с неособено истинската, само че мощно въртяна реклама " Ама по какъв начин да го свържа бе, момче? ". Същата трябваше да въплъщава срещата на остарялото с новите технологии и да ознаменува успеха на вторите. Никой към този момент обаче не приказва за самата цифровизация и не чака нищо от нея - нито повече безвъзмездни стратегии, нито други усъвършенствания и облекчения.
Както и в други сфери, българският преход към
цифровизация на ефира се оказа най-сбърканият
Това можеше да е единственият презрян резултат от стореното от най-малко две държавни управления – на Сергей Станишев и първото на Бойко Борисов, в случай че обаче данъкоплатците у нас и до момента не плащаха за невъобразимо порочния и абсурден метод, по който тя бе осъществена. Как се случва това? Следват поясненията.
Българска национална телевизия е в сериозно финансово положение с насъбрани отговорности от 37 милиона лева, призна преди дни краткотрайният общоприет шеф Емил Кошлуков. С доклада си за интервала март – май т.г. Кошлуков, който е претендент за титулярен началник на малкия екран, опита да се разграничи от дейностите на някогашния й шеф Константин Каменаров, макар че бе част от неговия екип. Най-големи са задълженията за лъчение на сигнала на БНТ1, БНТ2 и БНТ3 - към 10 млн. лева, проличава от упоменатия доклад. С тези пари държавната телевизия заплаща точно за цифровото си покритие в цялата страна. Нужна е помощ от страна на финансовото министерство, защото Българска национална телевизия на практика е във банкрут, разяснява Кошлуков пред Съвет за електронни медии, където документът бе показан.
В тази си част последният разбор за положението на Българска национална телевизия не се разграничава с съвсем нищо от предходните. Предишният началник на „ Сан Стефано “ 29 преди Каменаров и Кошлуков - Вяра Анкова, също не разплащаше отговорностите за разпространяването на сигнала с гласувания бюджет от Народното събрание (за последните години- над 65 млн. лева.), а очакваше спомагателни пари. И нормално ги получаваше: откогато ефирът бе цифровизиран през 2013 година, Българска национална телевизия получи изключителна дотация през всички години, без предходната.
В същото време разноските на Българска национална телевизия по това перо по този начин и не понижиха, макар че това бе едно от обещанията за преимуществата на „ цифровата епоха “. Тези разноски не понижават точно в следствие от сбъркания метод, по който страната организира процедурата в края на предишното десетилетие и съвсем доникъде на настоящето. Битката кой да построи и кой да владее мрежата за цифрова транслация бе една от най-ожесточените в началния стадий на процеса. Тя стартира още по времето на държавното управление на Тройната коалиция с министър председател Сергей Станишев и продължи и при ГЕРБ. Въпреки че според разпоредбите на Европейска комисия в този бизнес трябваше да се сътвори конкуренция и макар че в един миг предпочитание да построи така наречен мултиплекс имаше и австрийската социална телевизия ORF, в последна сметка всички разрешителни за градеж на мултиплекси се оказаха в ръцете на разнообразни като имена компании, само че
до една свързани със притежателя на банкрутиралата КТБ Цветан Василев
Това се случи след серия от брутални лобистки ремонти в законодателството, целящи да отстранят останалите претенденти, и след серия от нагласени състезания. Така през 2013 година и четирите мултиплекса, които трябваше да проработят в първия стадий на цифровизацията, се оказаха финансирани посредством КТБ. А победител в състезанието за построяването на мултиплексите от втория стадий на цифровизацията също стана сдружение, обвързвано с Василев. На доктрина сега България трябваше да се намира точно в този втори стадий, в който към този момент десетки родни електронни медии трябваше да се популяризират по новия прийом.
Подчиняването на всички процеси, засягащи „ една нова епоха “, на ползите на един-единствен човек, докара до такава степен, че след банкрута на КТБ и бягството на Цветан Василев в Сърбия цифровизацията в България зацикли и на процедура не се случи. Плановете на мощните на деня до 2013 година за великански доходи от ефирно тв разпространяване се провалиха, откакто частните стратегии всеобщо отхвърлиха да се качат на мултиплексите, а избраха да се излъчват по кабел и спътник. Въпреки че сега към 30 канала имат право на такова разпространяване, на процедура единствените, които действително участват на едничкия останал да действа народен мултиплекс, са БНТ1, БНТ2, БНТ3, Би Ти Ви, Нова телевизия и " България он еър ". През друга, районна платформа с елементарна антена в София могат да се ловят още Канал 3, „ Европа “, „ Дъ Войс “, „ Фен фолк тв “ и „ Фолклор тв “.
Така на процедура към този момент години наред издържаната от данъкоплатците Българска национална телевизия цялостни финансовите пробойни в цифровия транспорт, зейнали поради неналичието на частен интерес към новата преносна система. По всичко проличава, че нещата скоро няма да се трансформират, а е евентуално да не се трансформират и в по-дългосрочен аспект. Едно, тъй като никой държавен орган към този момент не приказва за сбъркана българска цифровизация, второ, тъй като и в частния бранш не се вижда подтик и самодейност по казуса. От към 4 години притежател на така наречен Национално ръководство " Радиотелевизионни станции ", или НУРТС, което излъчва както стратегиите на Българска национална телевизия, по този начин и на останалите оператори, е компания „ НУРТС Диджитъл “, която е част от „ Виваком “ (бивша БТК). Приватизираният преди към 15 година държавен телеком ръководи в това време и лична сателитна платформа за заплатен транспорт на телевизионни стратегии. Което значи, че ползата на „ Виваком “ да развива сходна безвъзмездна мрежа и да прибавя към нея нови и нови услуги, с цел да я прави атрактивна за феновете, е много подозрителен. И ще остане подобен, до момента в който има държавни управления, които всяка година дават на шефовете на публичната телевизия толкоз пари, колкото те изискат, да заплащат просрочените си отговорности.
Днес единственият спомен от този интервал останаха към момента срещащите се смешки с неособено истинската, само че мощно въртяна реклама " Ама по какъв начин да го свържа бе, момче? ". Същата трябваше да въплъщава срещата на остарялото с новите технологии и да ознаменува успеха на вторите. Никой към този момент обаче не приказва за самата цифровизация и не чака нищо от нея - нито повече безвъзмездни стратегии, нито други усъвършенствания и облекчения.
Както и в други сфери, българският преход към
цифровизация на ефира се оказа най-сбърканият
Това можеше да е единственият презрян резултат от стореното от най-малко две държавни управления – на Сергей Станишев и първото на Бойко Борисов, в случай че обаче данъкоплатците у нас и до момента не плащаха за невъобразимо порочния и абсурден метод, по който тя бе осъществена. Как се случва това? Следват поясненията.
Българска национална телевизия е в сериозно финансово положение с насъбрани отговорности от 37 милиона лева, призна преди дни краткотрайният общоприет шеф Емил Кошлуков. С доклада си за интервала март – май т.г. Кошлуков, който е претендент за титулярен началник на малкия екран, опита да се разграничи от дейностите на някогашния й шеф Константин Каменаров, макар че бе част от неговия екип. Най-големи са задълженията за лъчение на сигнала на БНТ1, БНТ2 и БНТ3 - към 10 млн. лева, проличава от упоменатия доклад. С тези пари държавната телевизия заплаща точно за цифровото си покритие в цялата страна. Нужна е помощ от страна на финансовото министерство, защото Българска национална телевизия на практика е във банкрут, разяснява Кошлуков пред Съвет за електронни медии, където документът бе показан.
В тази си част последният разбор за положението на Българска национална телевизия не се разграничава с съвсем нищо от предходните. Предишният началник на „ Сан Стефано “ 29 преди Каменаров и Кошлуков - Вяра Анкова, също не разплащаше отговорностите за разпространяването на сигнала с гласувания бюджет от Народното събрание (за последните години- над 65 млн. лева.), а очакваше спомагателни пари. И нормално ги получаваше: откогато ефирът бе цифровизиран през 2013 година, Българска национална телевизия получи изключителна дотация през всички години, без предходната.
В същото време разноските на Българска национална телевизия по това перо по този начин и не понижиха, макар че това бе едно от обещанията за преимуществата на „ цифровата епоха “. Тези разноски не понижават точно в следствие от сбъркания метод, по който страната организира процедурата в края на предишното десетилетие и съвсем доникъде на настоящето. Битката кой да построи и кой да владее мрежата за цифрова транслация бе една от най-ожесточените в началния стадий на процеса. Тя стартира още по времето на държавното управление на Тройната коалиция с министър председател Сергей Станишев и продължи и при ГЕРБ. Въпреки че според разпоредбите на Европейска комисия в този бизнес трябваше да се сътвори конкуренция и макар че в един миг предпочитание да построи така наречен мултиплекс имаше и австрийската социална телевизия ORF, в последна сметка всички разрешителни за градеж на мултиплекси се оказаха в ръцете на разнообразни като имена компании, само че
до една свързани със притежателя на банкрутиралата КТБ Цветан Василев
Това се случи след серия от брутални лобистки ремонти в законодателството, целящи да отстранят останалите претенденти, и след серия от нагласени състезания. Така през 2013 година и четирите мултиплекса, които трябваше да проработят в първия стадий на цифровизацията, се оказаха финансирани посредством КТБ. А победител в състезанието за построяването на мултиплексите от втория стадий на цифровизацията също стана сдружение, обвързвано с Василев. На доктрина сега България трябваше да се намира точно в този втори стадий, в който към този момент десетки родни електронни медии трябваше да се популяризират по новия прийом.
Подчиняването на всички процеси, засягащи „ една нова епоха “, на ползите на един-единствен човек, докара до такава степен, че след банкрута на КТБ и бягството на Цветан Василев в Сърбия цифровизацията в България зацикли и на процедура не се случи. Плановете на мощните на деня до 2013 година за великански доходи от ефирно тв разпространяване се провалиха, откакто частните стратегии всеобщо отхвърлиха да се качат на мултиплексите, а избраха да се излъчват по кабел и спътник. Въпреки че сега към 30 канала имат право на такова разпространяване, на процедура единствените, които действително участват на едничкия останал да действа народен мултиплекс, са БНТ1, БНТ2, БНТ3, Би Ти Ви, Нова телевизия и " България он еър ". През друга, районна платформа с елементарна антена в София могат да се ловят още Канал 3, „ Европа “, „ Дъ Войс “, „ Фен фолк тв “ и „ Фолклор тв “.
Така на процедура към този момент години наред издържаната от данъкоплатците Българска национална телевизия цялостни финансовите пробойни в цифровия транспорт, зейнали поради неналичието на частен интерес към новата преносна система. По всичко проличава, че нещата скоро няма да се трансформират, а е евентуално да не се трансформират и в по-дългосрочен аспект. Едно, тъй като никой държавен орган към този момент не приказва за сбъркана българска цифровизация, второ, тъй като и в частния бранш не се вижда подтик и самодейност по казуса. От към 4 години притежател на така наречен Национално ръководство " Радиотелевизионни станции ", или НУРТС, което излъчва както стратегиите на Българска национална телевизия, по този начин и на останалите оператори, е компания „ НУРТС Диджитъл “, която е част от „ Виваком “ (бивша БТК). Приватизираният преди към 15 година държавен телеком ръководи в това време и лична сателитна платформа за заплатен транспорт на телевизионни стратегии. Което значи, че ползата на „ Виваком “ да развива сходна безвъзмездна мрежа и да прибавя към нея нови и нови услуги, с цел да я прави атрактивна за феновете, е много подозрителен. И ще остане подобен, до момента в който има държавни управления, които всяка година дават на шефовете на публичната телевизия толкоз пари, колкото те изискат, да заплащат просрочените си отговорности.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ