Проклетата каста: „недосегаемите“ в държавните и наднационалните елити
Помилването от американския президент Байдън на личния му наследник е признак
На 1 декември 2024 година, няколко седмици преди края на мандата си, президентът на Съединени американски щати Джоузеф Байдън помилва сина си Хънтър, който е упрекнат в редица федерални наказателни обвинявания, в това число нарушение на наредбите за огнестрелните оръжия и укриване на многомилионни суми от заплащане на налози.
Следният откъс в текста на указа за опрощение наподобява покъртителен: „
Трябва да се означи, че терминът „ опрощение “ не отразява тъкмо това, което направи Байдън във връзка с сина си. В заглавието на указа в действителност участва думата „ опрощение “, само че деликатният прочит на текста на указа допуска друго.
Факт е, че президентът на Съединени американски щати в оставка освободи сина си от отговорност освен за тези закононарушения, за които към този момент са повдигнати обвинявания против него, само че и за
Така Байдън извърши акт не на опрощение (за което официално има пълномощия) или даже на прошка (за което няма правомощия), а неочакван за 21 век акт - а точно издаването на на индулгенция - освобождение от отговорност за всяко закононарушение, свършено в предишното!
Нека оставим преценката за конституционността на този тип неправови актове на съвестта на „ най-демократичната ” правна система в света. За задачите на тази публикация обаче е значимо да се означи цялостната липса на отговорност за представителите на западната властова прослойка.
Изненадващо, историята с различен американски президент, който помилва незаконния си брат, към този момент е забравена. През 2001 година, в последния ден от президентството си, Бил Клинтън подписа опрощение на брат си Роджър, който беше изправен пред обвинявания, свързани с опиати.
Постоянно повтаряната мантра, че „ никой не е над закона ” в днешния свят показва съществуването на прослойка на „ недосегаемите ”. Въпреки това, в допълнение към кастата на недосегаемите, която включва политическите елити на обособените страни, които въпреки всичко са под контрола на неприятно функционираща, само че въпреки всичко съществуваща контролна система, се образува нова, несъществуваща до момента легална прослойка на недосегаемите, чиито привилегии не могат да се съпоставят с държавните недосегаеми касти.
Това са в действителност наднационалните и световни недосегаеми касти. За тях няма даже публични механизми за надзор. Членовете на тези касти не носят отговорност късно и при никакви условия.
Преди няколко седмици бяха повдигнати обвинявания в полов тормоз против прокурора на Международния углавен съд (МНС) Карим Хан. Ето обаче казусът: прокурорът на МНС публично е включен в категорията на недосегаемите.
Да, той счита себе си за имащ право да издава заповеди за арест на ръководителите на всяка страна, даже и на тези, които не са страни по Статута на МНС, само че във връзка с него се ползва безспорен имунитет. Просто няма кой да образува наказателно дело против него.
Прокуратурата на Холандия, където се намира МНС, няма пълномощия да преследва висши чиновници на МНС и няма различен механизъм.
Самият МНС в действителност отхвърли да се заеме със случая на Карим Хан. Председателят на МНС, който през март т.г., припявайки мантрата, че „ никой не е над закона “, разгласи, че преди малко е подписал заповед за арест на президента на Русия, въобще не мисли да се занимава със случая на Карим Хан.
За това приказва неговата реакция. Той просто... мълчи. Също като президиума на съда. Подобно безмълвие обаче е оглушително. Това безмълвие при тези условия единствено акцентира обстоятелството, че целият Международен углавен съд, като институция, не желае да проверява закононарушенията на личните си чиновници.
Интересното е, че това не е първият път, когато прокурори от интернационалните наказателни съдилища са упрекнати в осъществяване на закононарушения. През 2006 година основният прокурор на процеса против Слободан Милошевич, британецът Джефри Найс, беше тихомълком освободен от трибунала (или по-точно договорът му не беше подновен) след привършване на процеса.
Както оповестиха вътрешни лица от МТБЮ, повода е и скандал за половия тормоз от страна на основния прокурор към други чиновници. За да бъдем почтени, би трябвало да се означи, че не е извършено следствие. Но точно мълчанието, с което се „ реши ” въпросът с Дж. Найс, е главният проблем – в интернационалните наказателни съдилища няма нито механизъм за отговорност, нито действително предпочитание проблемите да се вземат решение, когато зародят. И тези проблеми се случват с изненадваща прецизност.
Делото на основния прокурор на МНС Карим Хан също не е първото в Международния углавен съд. През 2006 година първият прокурор на МНС, Луис Морено Окампо, беше упрекнат в полов тормоз от личния си прессекретар. Инцидентът се случил по време на престоя на Л. Морено Окапмо в Южна Африка, когато основният прокурор на МНС взел ключовете от журналистката и заречен да ги върне единствено след интимна връзка. (1)
Този път делото беше прегледано от особено основан състав от трима съдии, които стигнаха до изненадващо решение: от една страна, те откриха обстоятелството на интимни връзки в подтекста на „ играта “ с ключовете, само че тяхното решение беше да задължи жалбоподателя да съобщи аудиозаписите, които има и които потвърждават закононарушението на Окампо за... заличаване! (2)
За следващ път виждаме, че нямаме работа с обособени нарушители на високи позиции, а с незаконна организация, наречена Международен углавен съд, която се пробва да прикрие закононарушения, осъществени от високопоставени чиновници и даже да унищожи доказателствата за тях.
Държавите, основали Международния углавен съд, евентуално са вярвали, че могат да управляват институцията. Забравиха обаче да основат действителен механизъм за подобен надзор. Всъщност страните, основали МНС, демонстрираха незаконна доверчивост, като сътвориха неконтролируемо страшилище, което, апропо, към този момент стартира да хапе самите си „ притежатели “ (по-точно тези, които неправилно се смятаха за такива).
През 2017 година Южна Африка взе назад решението си да се отдръпна от МНС. Включително заради обстоятелството, че тя сякаш Особено изненадващо е да се следи такава доверчивост от страни, които изцяло са разбрали какво е световният неоколониализъм и по какъв начин и до каква степен може да се бори с него „ от вътрешната страна “.
По този метод, макар обстоятелството, че на нигерийски жител беше разрешено да служи като президент на МНС, това не можеше да попречи на започването на следствие на МНС против нигерийското държавно управление. Същата доверчивост беше осъществена и от Монголия, която неотдавна избута собствен арбитър в МНС, само че незабавно се оказа на „ подсъдимата пейка “ за това, че не арестува президента на Русия по време на неотдавнашното му посещаване в Монголия.
„ не съумя да повлияе по никакъв метод на по-нататъшното развиване на събитията, когато Улан Батор се опита да апелира решението на МНС по негов адрес. МНС просто не разреши на Монголия да апелира! Нека подчертаем, че той не отхвърли жалбата на Монголия, а даже не разреши подаването на такава!
Така виждаме, че сега са основани освен държавни касти на „ недосегаемите “, които се освобождават от отговорност, само че и наднационални и световни касти от този тип. Членовете на тези международни касти не подлежат на никаква отговорност, даже когато станат известни обстоятелствата за осъществени от тях закононарушения.
Създаването на такава проклета прослойка има своите цели. Тези цели не са публично декларирани на никое място, само че стават явни от събитията на протичащите се събития. Редица заповеди за арест на държавни и държавни ръководители, в това число страни, които не са страни по контракта за основаване на Международния углавен съд, ни разрешават да заключим, че има опит да се сътвори нов инструмент за заличаване на суверенитета на страните посредством елиминиране на нежеланите лица измежду висшето политическо и военно управление на страните.
Международният углавен съд е умислен като таран против нежелани страни и затова съставлява една от сериозните закани за интернационалния мир и сигурност. И проклетата прослойка на „ недосегаемите “, които имат безспорен имунитет от каквато и да е отговорност, е призвана да стане реализатор на волята на тези, които одобряват решения за съответния лист от такива страни.
––––––––––––––––––––––––
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4661Яков Кедми: Проблемът в Сирия може да се реши, в случай че Путин принуди Ердоган да промени политиката сиАлтернативен Поглед5402Яков Кедми: Карлсон прави за решение на спора в Украйна повече от администрацията на БайдънАлтернативен Поглед17365Проф. Пламен Киров за " пазарната народна власт " в БългарияАлтернативен Поглед12597Проф. Пламен Киров: Не съм оптимист, че утре/днес-б.р./ ще бъде решен въпросът с избор на ръководител на НСАлтернативен Поглед28035Недялко Недялков: България продължава да чака своя Виктор Орбан, своя Джорджеско, своя ФицоАлтернативен Поглед128465Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед123653Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед118540Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности Източник: pogled.info
На 1 декември 2024 година, няколко седмици преди края на мандата си, президентът на Съединени американски щати Джоузеф Байдън помилва сина си Хънтър, който е упрекнат в редица федерални наказателни обвинявания, в това число нарушение на наредбите за огнестрелните оръжия и укриване на многомилионни суми от заплащане на налози.
Следният откъс в текста на указа за опрощение наподобява покъртителен: „
Трябва да се означи, че терминът „ опрощение “ не отразява тъкмо това, което направи Байдън във връзка с сина си. В заглавието на указа в действителност участва думата „ опрощение “, само че деликатният прочит на текста на указа допуска друго.
Факт е, че президентът на Съединени американски щати в оставка освободи сина си от отговорност освен за тези закононарушения, за които към този момент са повдигнати обвинявания против него, само че и за
Така Байдън извърши акт не на опрощение (за което официално има пълномощия) или даже на прошка (за което няма правомощия), а неочакван за 21 век акт - а точно издаването на на индулгенция - освобождение от отговорност за всяко закононарушение, свършено в предишното!
Нека оставим преценката за конституционността на този тип неправови актове на съвестта на „ най-демократичната ” правна система в света. За задачите на тази публикация обаче е значимо да се означи цялостната липса на отговорност за представителите на западната властова прослойка.
Изненадващо, историята с различен американски президент, който помилва незаконния си брат, към този момент е забравена. През 2001 година, в последния ден от президентството си, Бил Клинтън подписа опрощение на брат си Роджър, който беше изправен пред обвинявания, свързани с опиати.
Постоянно повтаряната мантра, че „ никой не е над закона ” в днешния свят показва съществуването на прослойка на „ недосегаемите ”. Въпреки това, в допълнение към кастата на недосегаемите, която включва политическите елити на обособените страни, които въпреки всичко са под контрола на неприятно функционираща, само че въпреки всичко съществуваща контролна система, се образува нова, несъществуваща до момента легална прослойка на недосегаемите, чиито привилегии не могат да се съпоставят с държавните недосегаеми касти.
Това са в действителност наднационалните и световни недосегаеми касти. За тях няма даже публични механизми за надзор. Членовете на тези касти не носят отговорност късно и при никакви условия.
Преди няколко седмици бяха повдигнати обвинявания в полов тормоз против прокурора на Международния углавен съд (МНС) Карим Хан. Ето обаче казусът: прокурорът на МНС публично е включен в категорията на недосегаемите.
Да, той счита себе си за имащ право да издава заповеди за арест на ръководителите на всяка страна, даже и на тези, които не са страни по Статута на МНС, само че във връзка с него се ползва безспорен имунитет. Просто няма кой да образува наказателно дело против него.
Прокуратурата на Холандия, където се намира МНС, няма пълномощия да преследва висши чиновници на МНС и няма различен механизъм.
Самият МНС в действителност отхвърли да се заеме със случая на Карим Хан. Председателят на МНС, който през март т.г., припявайки мантрата, че „ никой не е над закона “, разгласи, че преди малко е подписал заповед за арест на президента на Русия, въобще не мисли да се занимава със случая на Карим Хан.
За това приказва неговата реакция. Той просто... мълчи. Също като президиума на съда. Подобно безмълвие обаче е оглушително. Това безмълвие при тези условия единствено акцентира обстоятелството, че целият Международен углавен съд, като институция, не желае да проверява закононарушенията на личните си чиновници.
Интересното е, че това не е първият път, когато прокурори от интернационалните наказателни съдилища са упрекнати в осъществяване на закононарушения. През 2006 година основният прокурор на процеса против Слободан Милошевич, британецът Джефри Найс, беше тихомълком освободен от трибунала (или по-точно договорът му не беше подновен) след привършване на процеса.
Както оповестиха вътрешни лица от МТБЮ, повода е и скандал за половия тормоз от страна на основния прокурор към други чиновници. За да бъдем почтени, би трябвало да се означи, че не е извършено следствие. Но точно мълчанието, с което се „ реши ” въпросът с Дж. Найс, е главният проблем – в интернационалните наказателни съдилища няма нито механизъм за отговорност, нито действително предпочитание проблемите да се вземат решение, когато зародят. И тези проблеми се случват с изненадваща прецизност.
Делото на основния прокурор на МНС Карим Хан също не е първото в Международния углавен съд. През 2006 година първият прокурор на МНС, Луис Морено Окампо, беше упрекнат в полов тормоз от личния си прессекретар. Инцидентът се случил по време на престоя на Л. Морено Окапмо в Южна Африка, когато основният прокурор на МНС взел ключовете от журналистката и заречен да ги върне единствено след интимна връзка. (1)
Този път делото беше прегледано от особено основан състав от трима съдии, които стигнаха до изненадващо решение: от една страна, те откриха обстоятелството на интимни връзки в подтекста на „ играта “ с ключовете, само че тяхното решение беше да задължи жалбоподателя да съобщи аудиозаписите, които има и които потвърждават закононарушението на Окампо за... заличаване! (2)
За следващ път виждаме, че нямаме работа с обособени нарушители на високи позиции, а с незаконна организация, наречена Международен углавен съд, която се пробва да прикрие закононарушения, осъществени от високопоставени чиновници и даже да унищожи доказателствата за тях.
Държавите, основали Международния углавен съд, евентуално са вярвали, че могат да управляват институцията. Забравиха обаче да основат действителен механизъм за подобен надзор. Всъщност страните, основали МНС, демонстрираха незаконна доверчивост, като сътвориха неконтролируемо страшилище, което, апропо, към този момент стартира да хапе самите си „ притежатели “ (по-точно тези, които неправилно се смятаха за такива).
През 2017 година Южна Африка взе назад решението си да се отдръпна от МНС. Включително заради обстоятелството, че тя сякаш Особено изненадващо е да се следи такава доверчивост от страни, които изцяло са разбрали какво е световният неоколониализъм и по какъв начин и до каква степен може да се бори с него „ от вътрешната страна “.
По този метод, макар обстоятелството, че на нигерийски жител беше разрешено да служи като президент на МНС, това не можеше да попречи на започването на следствие на МНС против нигерийското държавно управление. Същата доверчивост беше осъществена и от Монголия, която неотдавна избута собствен арбитър в МНС, само че незабавно се оказа на „ подсъдимата пейка “ за това, че не арестува президента на Русия по време на неотдавнашното му посещаване в Монголия.
„ не съумя да повлияе по никакъв метод на по-нататъшното развиване на събитията, когато Улан Батор се опита да апелира решението на МНС по негов адрес. МНС просто не разреши на Монголия да апелира! Нека подчертаем, че той не отхвърли жалбата на Монголия, а даже не разреши подаването на такава!
Така виждаме, че сега са основани освен държавни касти на „ недосегаемите “, които се освобождават от отговорност, само че и наднационални и световни касти от този тип. Членовете на тези международни касти не подлежат на никаква отговорност, даже когато станат известни обстоятелствата за осъществени от тях закононарушения.
Създаването на такава проклета прослойка има своите цели. Тези цели не са публично декларирани на никое място, само че стават явни от събитията на протичащите се събития. Редица заповеди за арест на държавни и държавни ръководители, в това число страни, които не са страни по контракта за основаване на Международния углавен съд, ни разрешават да заключим, че има опит да се сътвори нов инструмент за заличаване на суверенитета на страните посредством елиминиране на нежеланите лица измежду висшето политическо и военно управление на страните.
Международният углавен съд е умислен като таран против нежелани страни и затова съставлява една от сериозните закани за интернационалния мир и сигурност. И проклетата прослойка на „ недосегаемите “, които имат безспорен имунитет от каквато и да е отговорност, е призвана да стане реализатор на волята на тези, които одобряват решения за съответния лист от такива страни.
––––––––––––––––––––––––
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4661Яков Кедми: Проблемът в Сирия може да се реши, в случай че Путин принуди Ердоган да промени политиката сиАлтернативен Поглед5402Яков Кедми: Карлсон прави за решение на спора в Украйна повече от администрацията на БайдънАлтернативен Поглед17365Проф. Пламен Киров за " пазарната народна власт " в БългарияАлтернативен Поглед12597Проф. Пламен Киров: Не съм оптимист, че утре/днес-б.р./ ще бъде решен въпросът с избор на ръководител на НСАлтернативен Поглед28035Недялко Недялков: България продължава да чака своя Виктор Орбан, своя Джорджеско, своя ФицоАлтернативен Поглед128465Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед123653Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед118540Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ