Помагай когато можеш; направи всичко тогава – но когато е

" Помагай когато можеш; направи всичко тогава – само че когато е невероятно към този момент да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е необходим. Жалейката е едно, обстоятелствата са друго. Човек не скърби по-малко, в случай че вижда действителността и я приема. Само по този начин ще остане жив. "
Това са думи на родения на 22 юни 1898 година популярен немски публицист Ерих Мария Ремарк (починал през 1970 г.). На същата дата - 22 юни 1941 година, Германия нахлува в Съюз на съветските социалистически републики в границите на интервенция „ Барбароса ". Нека да си напомним няколко фрази от " Време да се живее, време да се мре " на Ремарк.
В последните години би трябвало да са имали премного за ястие - намерения си той. - Навсякъде, където бяхме - колкото им се желае. За червеите на Европа, Азия и Африка ние представляваме златен век. Предоставихме им армии от трупове. В сказанията на поколенията червеи ние ще бъдем положителните богове на изобилието. "

Той се отдръпна. Мъртъвци - доста мъртъвци имаше в тази земя. Най-напред убитите на съперника, най-много - на съперника, само че по-късно гибелта все по-властно настъпваше и в личните редове. Полковете трябваше непрекъснато да бъдат попълвани, другарите му от началото на войната бяха изчезнали един след различен, с цел да остане единствено шепа от тях. От приятелите, които бе имал, оставаше единствено един - Фрезенбург, пълководец на IV рота. Другите бяха или убити, или преместени, или пренесени в болница, или имаха щастието да бъдат изпратени като негодни в Германия. По-рано всичко това изглеждаше иначе. И се наричаше иначе.Той чу стъпките на Зауер, който се изкачваше по височината.- Имаше ли нещо изключително? - запита той.- Нищо. За миг ми се стори, че чух нещо. Бяха плъховете в обора, където са русите.Зауер погледна към хълма, където бяха заровени партизаните.- Тези най-малко имат собствен гроб.- Да. Сами си го изкопаха.Зауер се изплю.- Всъщност човек може да разбере тия нещастници. Земята, която разрушаваме, е тяхна земя.Гребер го погледна. Наистина през нощта човек мисли не по този начин, както денем, само че Зауер беше остарял боец и не бе прекомерно сензитивен.- Как ти пристигна това на мозъка? - запита той. - Навярно тъй като отстъпваме?- Разбира се. Представи си, че и те постъпят по този начин с нас? - За момент Гребер замълча. „ Не съм по-добър от него - намерения си той. - до момента в който можех и аз отблъсквах тези мисли по опция по-далеч от себе си. " - Странно! Как започваш да разбираш другите, когато самичък затънеш до гуша в калта - сподели той по-късно. - Когато се чувствуваш добре, не ти идват такива мисли в главата, нали?- Не, изцяло естествено.