Поляците са корави и непримирими хора. Доказвали са го неведнъж

Поляците са корави и непримирими хора. Доказвали са го нееднократно през годините. Доказват го и в този момент. Но няма да се стопираме на настоящите тъжни геополитически събития, а ще се върнем на други тъмни времена – тези от Втората международна война. И ще разкажем историята на полския боксьор Тадеуш Петшиковски, минал през ужаса на концентрационните лагери и спечелил прозвището си Шампиона на Аушвиц.

Теди, както го назовават околните му, е през 1917 година във Варшава. В ранните си години остава сирак и е заставен самичък да се оправя с живота. Започва работа още като дете, а редом с това тренира и бокс. Като играч на столичния клуб Легия попада под крилото на Феликс Стам, патриарха на полския бокс. При него развива гения си и става столичен първенец на Варшава и втори в страната преди експлоадирането на войната.

Експертите от тези години го дефинират като едно от явленията на бокса и бъдеща звезда на националния тим. Перспективите пред него са огромни, само че стартират да го изтезават травми, които доста забавят развиването на кариерата му. А през 1939 година над Полша се сгъстяват черните облаци на войната, откакто прилежаща Германия намерено предявява териториални искания към страната. На 1 септември елементи на Вермахта минават полската граница и стартират масирана атака.

Инвазията в Полша е лесна задача за германците. Съпротивата на локалните не е в положение да спре напредването на мощната военна машина. Когато избухва войната, Теди се бие в леката артилерия във Варшава против настъпващия зложелател. Скоро столицата пада и Петшиковски стартира да търси други способи за битка с нашествениците. През 1940 година се пробва да избяга във Франция, към момента неокупирана, с цел да се причисли към полската войска в заточение, която се образува там. Но е спрян и задържан на унгарско-югославската граница. Изпратен е в пандиза, в началото в Мушина, а по-късно в Нови Сач и Тарнов. А през юни 1940 година германците изпращат Петшиковски в концентрационния лагер Аушвиц.

Той е един от първите, които попадат в пъкъла на Освиенцим.
Още от първите дни в лагера излиза наяве, че най-трудното нещо в него ще е оцеляването. Теди и другарите му работят по 14 часа на денонощие и търпят униженията на нацистите. Но през март 1941 година животът на боксьора в лагера се трансформира фрапантно. Една неделя, седнал на купчина тухли, до момента в който чисти бълхите от облеклата си, чува крясъци на полски, идващи от посока на лагерната кухня. Когато отива там, вижда, че оживлението е поради боксов мач на спонтанен кръг.
Германски надзорник на име Валтер Дюнинг, който също е бил боксьор в немското състезание и твърди, че е някогашен първенец в междинна категория в предвоенните години, има навика да тормози пандизчиите.

Само за две седмици работа в лагера Дюнинг ранява над 20 души, а слуховете за неговата грубост се популяризират бързо. Виковете на полски са не нещо друго, а апел към Теди да премери сили с Валтер. Целият лагер се надява Петшиковски да успее, макар че двамата са в тотално разнообразни категории. Полякът е мършав до неразбираемост и е с 25-30 кг по-лек от противника. Залогът обаче е парче самун и репутацията на боксьор номер 1 в лагера, което е задоволително на Тадеуш да се съгласи без никакво съмнение. „ Нямам какво да изгубвам “, споделя полякът и се включва в неравната борба. Самият Дюнинг го пита на няколко пъти дали е сигурен, че желае този пердах, а Петшиковски е неотстъпчив в желанието си.

„ Боят стартира, а мислите проблясваха през главата ми като светкавици. Спомних си за боксовата ми кариера, за треньора Стам, за първия ми и финален дуел на кръга. Знаех единствено едно – би трябвало да печеля. Дюнинг беше добър боксьор, само че не знам кой от нас беше по-добрият. Както и да е, аз си споделих, че невъзможното може да стане допустимо “, споделя Теди.

Още в първия рунд полякът шокира германеца с няколко тежки попадения и има явно преимущество. Наздирателите гледат невярващо, а полските пандизчии въодушевено скандират: „ Бий швабата! “.

Окрилен от положителното начало, Теди продължава да обработва тежко противника и във втория рунд. Пуска му кръв и надзирателят се предава. Валтер се демонстрира като благородник, признава превъзходството на съперника и му дава половин самун и няколко кубчета маргарин, които Петшиковски разделя със съкилийниците си. Като премия за успеха над Дюнинг, началниците на лагера местят поляка в плевнята. На новата позиция той има достъп до мляко и друга храна и постоянно съумява да открадне по нещо и за приятелите си.

До 1942-ра боевете в лагера се трансформират в всекидневие. През този интервал Тадеуш се бие десетки пъти, а някои от дуелите му са против съществени противници. И залогът е огромен.
Така да вземем за пример на Петшиковски му е препоръчано да се бие за два казана чорба с френски пандизчия. Печели и устройва пир на цялото затворническо крило. Надзирателите залагат пари, а един от СС-овците, Карл Егерсдорф, печели огромна сума с помощта на успеха на поляка. Той е толкоз удовлетворен от него, че в чест на триумфа му подрежда да му бъдат доставени още три съда със чорба. Общо пет!

Надзирателите в лагера уреждат към 40 боксови срещи за Теди Петшиковски, от които той губи единствено една или две. Историята не е единомислеща по този въпрос. Знае се сигурно, че датският евреин Леу Сандерс побеждава Теди един път, само че пада на реванша.
Тадеуш стига и до борба с още един от надзирателите, прочут с жестокостта си към поляците. Прегазва го безпроблемно, само че тази победа му коства скъпо.

След мача Теди е инфектиран съзнателно с тиф и в болничното заведение се лута сред живота и гибелта. Нацистите го оставят на произвола на ориста, само че на помощ се притичат другарите му, които в деня на значима ревизия му оказват помощ да се изправи още веднъж на крайници, с цел да се покаже на управлението на лагера. Началниците дават заповед да се помогне на поляка и лекарите да започат да поставят грижи за него. Така той съумява да се оправи с заболяването и се възвръща до положение още веднъж да стартира да се боксира сполучливо.

Но Тадеуш от ден на ден стартира да нервира идеолозите на нацизма, които не желаят да се примирят с обстоятелството, че германци губят борби против поляк.
Черни облаци надвисват над боксьора и животът му е в заплаха. За благополучие през 1943 година е изместен в лагера „ Нойенгам “ край Хамбург, а на изпроводяк от Аушвиц Дюнинг го изпраща с чисто нов чифт боксови ръкавици като подарък.

В „ Нойенгам “ Теди се боксира в още 20 мача – все победи, което по никакъв начин не се харесва на нацистите. И там потеглят клюки, че ще бъде погубен, и още веднъж е изместен – този път в лагера Берген-Белсен в Долна Саксония. Там остава до април 1945 година, когато съюзническите сили го освобождават.
Когато излиза от лагера, Петшиковски е единствено на 28.

Животът към момента е пред него и има намерение да се отдаде на бокса. През 1946 година Теди провежда боксов шампионат за военни, а през 1947 година се завръща в родината си, където свидетелства против нацистите. Опитва се да възобнови кариерата си, само че годините в лагерите са се отразили много на здравословното му положение и е заставен да се откаже.

През 50-те години на предишния век Тадеуш приключва Университета по физическо образование във Варшава. Скоро по-късно стартира да работи като преподавател по физическо и треньор по бокс. Отива си от този свят през април 1991-ва на 74-годишна възраст.
Угасва един заслужен и смел човек. Угасва Шампиона н Аушвиц.