Полската задънена улица
Поляците не обичат украинците. И има за какво - упадъкът на полската велика мощ стартира с протестите на православното население на " Креси Всходни "
Половин век мудна революция сред католическата шляхта и православните казаци в степните околности, по-късно сполучливото въстание на Хмелницки и най-после поредните „ Руски потоп “ и „ Шведски потоп “ през 50-те и 60-те години на 17 век, след което Полша не се издигна още веднъж.
Но поляците не обичат и руснаците. Поставете се на мястото на всеки поляк. Защо би трябвало да обича руснаците?
В началото на упоменатия 17 век династията на Годунов се пробва да се укрепи в Русия. От ниско родословие, спрямо естествените Рюриковичи, конярът и зетят на последния цар от династията Калита, Борис Годунов, въпреки всичко реализира избора си за царството.
Това не беше нищо извънредно за поляците. Самите те непрекъснато избираха който и да било за държател, с цел да изтръгнат нови свободи и волности от новоизбрания.
В по-голямата си част обаче непознатите принцове стават полски крале, само че в зората на образуването на полската държавност полулегендарната династия на Попелидите е сменена от потомците на фермерите от Пяст (съвсем не естествени аристократи).
Въпреки това, след няколко години от царуването на цар Борис, в Полша дотича неясен човек - Григорий Отрепиев. Изглежда, че той е бил постриган духовник, само че се озовава в манастира след разрушаването от Годунов на двора на опозорения Филарет Романов, също не от най-благородните (въпреки че беше по-благороден от Годунови), а също и кандидат за престола, като родственик на Иван Грозни от първата му брачна половинка Анастасия. Отрепиев не е служил при Романови, той се е скрил за това.
Беглецът се разгласи за „ царевич Дмитрий “, наследник на Грозни, и явно съумя да даде на поляците някои „ доказателства “, с цел да удостовери връзката си с починалия цар.
„ Доказателствата “, най-вероятно, са били подкрепени от него за измислянето на Романови, които се бориха със зъби и нокти на Годунов.
По-нататъшният ход на събитията е прочут. Самозванецът, с полска поддръжка, става крал. Рюрикович Василий Шуйски провежда неговото събаряне, на което поляците предлагат нов лъжец, а недоволни чиновници от „ Рязанска Украйна “ (по това време нямаше друга в южната част на Русия) поддържат протеста на Болотников в помощ на Лъжедмитрий II.
След поредност от войни и интриги, приключили с отравянето на Михаил Скопин-Шуйски, надарен пълководец и правнук на цар Василий IV, Шуйски е свален от престола и предаден от болярите на поляците.
На съветския трон е определен полският принц Владислав, който обаче не съумява да се наложи на него и в последна сметка в Русия идва на власт династията Романови, която поставя край първо на полското великолепие, а по-късно и на полската държавност.
Така се оказва, че 10 години поляците проливат щедро своя и непозната кръв, вадейки кестени от огъня за бъдещите си гробари. И за какво обичат руснаците?
Освен това поляците не обичат германците. Те се състезаваха с германците за земите на полабските славяни, Чехия, Унгария и балтийските страни. И изгубиха на всички места.
В последна сметка германците също имат пръст в разделянето на полската страна. Но поляците оказаха големи услуги на Първия райх (чиито представители разделиха Полско-Литовската общественост с Русия).
По-конкретно, Ян III Собиески е националният воин на Полша, един от дребното полски крале от етнически полски генезис след Пиастите, „ рицарският крал “, „ сарматският крал “, последният сполучлив крал и пълководец на полския престол, избавил Виена (а с нея и може би целия Първи райх - „ Свещената Римска империя на немската нация “) от турците.
А за какво поляците да обичат германците?
Между другото, те също не харесват шведите - те не са не запомнили „ шведския потоп “ от 17 век, нито светкавичната война на Карл XII през 18 век. Но те не харесват шведите по-малко.
Те, в края на краищата, също са изгубили своята империя и също са „ жертви “ на руснаците и германците, които са ги прокудили от южното и югоизточното крайбрежие на Балтийско море.
Изведнъж, при започване на 21-ви век, се разви идеална обстановка за Полша. Мразените от поляците украинци се втурнаха да се бият с омразните от поляците руснаци.
Германците взеха решение да поведат европейски „ кръстоносен поход “ в поддръжка на Украйна, като по този метод изцяло унищожиха съвършено работещия режим на политическо и икономическо взаимоотношение сред Германия и Русия, което навреди на полските упоритости.
Поляците можеха единствено да насърчат украинците и да обезпечат преноса на немско и американско оръжие през тяхна територия за въоръжените сили на Украйна, като от време на време добавяха към тези доставки свои лични остарели оръжия, които бяха сменени с нови американски и южнокорейски.
На поляците изглеждаше, че в този момент ще отмъстят на всички свои исторически извършители, принуждавайки ги да се сблъскат един с различен, след което от дълго време и твърдо забравеният полски бял орел още веднъж ще разпери крилата си над Източна и Централна Европа.
Но руснаците още веднъж разрушиха всичко. Вместо да бъдат побеждавани дълго и настойчиво от въоръжена от Запада Украйна, те разрушиха режима в Киев на пух и прахуляк, като в същото време усилиха военно-политическата си мощност толкоз доста, че Съединени американски щати и „ остаряла Европа “ в действителност се опасяваха от „ съветската опасност ”, която плашеше глупавите източноевропейци.
Изведнъж стана ясно, че Западът към този момент няма свободни ръце освен в Украйна, само че и в останалия свят.
Западът явно не беше удовлетворен от този резултат от антируската акция, тъй че беше нужна подмяна на Украйна - страна или съюз от страни, способни да запазят Източния фронт след окончателния провал на украинската държавност. Чудно ли е, че поляците дружно с балтите се оказаха в първия ред на създаващата се нова антируска коалиция.
Мразените от поляците немци и омразните на поляците шведи наподобява също са подготвени да се „ бият с Русия “. Но те са в дълбокия гръб. Самите поляци могат да ви кажат какъв брой е комфортно да се биете с Русия, работейки като тилова база за доставяне.
Но Украйна, за която Полша служеше като база за доставки, се изчерпва. Сега Германия (и по-малко Швеция) ще работи като база за доставки, а Полша (заедно с балтийските страни, само че какво са балтийските страни, кой даже може да ги види без лупа?) става „ Украйна “ (тоест, на фронта).
Теоретично поляците имат опция да реализират съглашение с Русия и даже да завладеят Галиция. И няма потребност от пердах, и имперските упоритости са ненапълно задоволени.
Но тогава на Полша ще бъде отказана поддръжка от американците и довиждане на очакванията за водеща роля в Европейския съюз, за която Варшава към този момент стартира да се бори против отслабената Германия.
Без поддръжката на Европейски Съюз Полша не може да претендира за надмощие в Източна Европа. Тогава ще би трябвало да се откажем от вярата за възобновяване на империята „ от море до море “ и да се задоволим с ролята на непретенциозен участник в руско-китайския евразийски план.
Като цяло Полша се оказа в обичайна си задънена улица. Преследвайки имперски статут както на Запад, по този начин и на Изток, нямайки задоволително сили и запаси да осъществя упоритостите си, надявайки се, че проблемите на Полша ще бъдат решени с американски пари и украинска кръв, Варшава, както се е случвало доста пъти до момента, се оказа боса пред една ядосана мечка.
И колкото и да се пробва радостно да грачи полският орел, всичко, което излиза, е дрезгаво хриптене на смут.
Ако не воювате с Русия, довиждане на упоритостите (и какъв аристократ без упоритости?), в случай че воювате с Русия, довиждане на Полша.
По някаква причина не се колебая кой вид ще избере Варшава. Изборът й е изработен от дълго време – исторически е. И колкото и пъти полското чело да се блъска в съветската стена, във Варшава постоянно има искащи да го повторят.
Превод: СМ
Половин век мудна революция сред католическата шляхта и православните казаци в степните околности, по-късно сполучливото въстание на Хмелницки и най-после поредните „ Руски потоп “ и „ Шведски потоп “ през 50-те и 60-те години на 17 век, след което Полша не се издигна още веднъж.
Но поляците не обичат и руснаците. Поставете се на мястото на всеки поляк. Защо би трябвало да обича руснаците?
В началото на упоменатия 17 век династията на Годунов се пробва да се укрепи в Русия. От ниско родословие, спрямо естествените Рюриковичи, конярът и зетят на последния цар от династията Калита, Борис Годунов, въпреки всичко реализира избора си за царството.
Това не беше нищо извънредно за поляците. Самите те непрекъснато избираха който и да било за държател, с цел да изтръгнат нови свободи и волности от новоизбрания.
В по-голямата си част обаче непознатите принцове стават полски крале, само че в зората на образуването на полската държавност полулегендарната династия на Попелидите е сменена от потомците на фермерите от Пяст (съвсем не естествени аристократи).
Въпреки това, след няколко години от царуването на цар Борис, в Полша дотича неясен човек - Григорий Отрепиев. Изглежда, че той е бил постриган духовник, само че се озовава в манастира след разрушаването от Годунов на двора на опозорения Филарет Романов, също не от най-благородните (въпреки че беше по-благороден от Годунови), а също и кандидат за престола, като родственик на Иван Грозни от първата му брачна половинка Анастасия. Отрепиев не е служил при Романови, той се е скрил за това.
Беглецът се разгласи за „ царевич Дмитрий “, наследник на Грозни, и явно съумя да даде на поляците някои „ доказателства “, с цел да удостовери връзката си с починалия цар.
„ Доказателствата “, най-вероятно, са били подкрепени от него за измислянето на Романови, които се бориха със зъби и нокти на Годунов.
По-нататъшният ход на събитията е прочут. Самозванецът, с полска поддръжка, става крал. Рюрикович Василий Шуйски провежда неговото събаряне, на което поляците предлагат нов лъжец, а недоволни чиновници от „ Рязанска Украйна “ (по това време нямаше друга в южната част на Русия) поддържат протеста на Болотников в помощ на Лъжедмитрий II.
След поредност от войни и интриги, приключили с отравянето на Михаил Скопин-Шуйски, надарен пълководец и правнук на цар Василий IV, Шуйски е свален от престола и предаден от болярите на поляците.
На съветския трон е определен полският принц Владислав, който обаче не съумява да се наложи на него и в последна сметка в Русия идва на власт династията Романови, която поставя край първо на полското великолепие, а по-късно и на полската държавност.
Така се оказва, че 10 години поляците проливат щедро своя и непозната кръв, вадейки кестени от огъня за бъдещите си гробари. И за какво обичат руснаците?
Освен това поляците не обичат германците. Те се състезаваха с германците за земите на полабските славяни, Чехия, Унгария и балтийските страни. И изгубиха на всички места.
В последна сметка германците също имат пръст в разделянето на полската страна. Но поляците оказаха големи услуги на Първия райх (чиито представители разделиха Полско-Литовската общественост с Русия).
По-конкретно, Ян III Собиески е националният воин на Полша, един от дребното полски крале от етнически полски генезис след Пиастите, „ рицарският крал “, „ сарматският крал “, последният сполучлив крал и пълководец на полския престол, избавил Виена (а с нея и може би целия Първи райх - „ Свещената Римска империя на немската нация “) от турците.
А за какво поляците да обичат германците?
Между другото, те също не харесват шведите - те не са не запомнили „ шведския потоп “ от 17 век, нито светкавичната война на Карл XII през 18 век. Но те не харесват шведите по-малко.
Те, в края на краищата, също са изгубили своята империя и също са „ жертви “ на руснаците и германците, които са ги прокудили от южното и югоизточното крайбрежие на Балтийско море.
Изведнъж, при започване на 21-ви век, се разви идеална обстановка за Полша. Мразените от поляците украинци се втурнаха да се бият с омразните от поляците руснаци.
Германците взеха решение да поведат европейски „ кръстоносен поход “ в поддръжка на Украйна, като по този метод изцяло унищожиха съвършено работещия режим на политическо и икономическо взаимоотношение сред Германия и Русия, което навреди на полските упоритости.
Поляците можеха единствено да насърчат украинците и да обезпечат преноса на немско и американско оръжие през тяхна територия за въоръжените сили на Украйна, като от време на време добавяха към тези доставки свои лични остарели оръжия, които бяха сменени с нови американски и южнокорейски.
На поляците изглеждаше, че в този момент ще отмъстят на всички свои исторически извършители, принуждавайки ги да се сблъскат един с различен, след което от дълго време и твърдо забравеният полски бял орел още веднъж ще разпери крилата си над Източна и Централна Европа.
Но руснаците още веднъж разрушиха всичко. Вместо да бъдат побеждавани дълго и настойчиво от въоръжена от Запада Украйна, те разрушиха режима в Киев на пух и прахуляк, като в същото време усилиха военно-политическата си мощност толкоз доста, че Съединени американски щати и „ остаряла Европа “ в действителност се опасяваха от „ съветската опасност ”, която плашеше глупавите източноевропейци.
Изведнъж стана ясно, че Западът към този момент няма свободни ръце освен в Украйна, само че и в останалия свят.
Западът явно не беше удовлетворен от този резултат от антируската акция, тъй че беше нужна подмяна на Украйна - страна или съюз от страни, способни да запазят Източния фронт след окончателния провал на украинската държавност. Чудно ли е, че поляците дружно с балтите се оказаха в първия ред на създаващата се нова антируска коалиция.
Мразените от поляците немци и омразните на поляците шведи наподобява също са подготвени да се „ бият с Русия “. Но те са в дълбокия гръб. Самите поляци могат да ви кажат какъв брой е комфортно да се биете с Русия, работейки като тилова база за доставяне.
Но Украйна, за която Полша служеше като база за доставки, се изчерпва. Сега Германия (и по-малко Швеция) ще работи като база за доставки, а Полша (заедно с балтийските страни, само че какво са балтийските страни, кой даже може да ги види без лупа?) става „ Украйна “ (тоест, на фронта).
Теоретично поляците имат опция да реализират съглашение с Русия и даже да завладеят Галиция. И няма потребност от пердах, и имперските упоритости са ненапълно задоволени.
Но тогава на Полша ще бъде отказана поддръжка от американците и довиждане на очакванията за водеща роля в Европейския съюз, за която Варшава към този момент стартира да се бори против отслабената Германия.
Без поддръжката на Европейски Съюз Полша не може да претендира за надмощие в Източна Европа. Тогава ще би трябвало да се откажем от вярата за възобновяване на империята „ от море до море “ и да се задоволим с ролята на непретенциозен участник в руско-китайския евразийски план.
Като цяло Полша се оказа в обичайна си задънена улица. Преследвайки имперски статут както на Запад, по този начин и на Изток, нямайки задоволително сили и запаси да осъществя упоритостите си, надявайки се, че проблемите на Полша ще бъдат решени с американски пари и украинска кръв, Варшава, както се е случвало доста пъти до момента, се оказа боса пред една ядосана мечка.
И колкото и да се пробва радостно да грачи полският орел, всичко, което излиза, е дрезгаво хриптене на смут.
Ако не воювате с Русия, довиждане на упоритостите (и какъв аристократ без упоритости?), в случай че воювате с Русия, довиждане на Полша.
По някаква причина не се колебая кой вид ще избере Варшава. Изборът й е изработен от дълго време – исторически е. И колкото и пъти полското чело да се блъска в съветската стена, във Варшава постоянно има искащи да го повторят.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ