Защо Смоленск служи за щит на Русия с векове
Поляците и литовците горят от предпочитание да завладеят този град. Но Смоленск въпреки всичко си остава съветски.
В продължение на епохи този град играе основна роля за отбранителната система на Русия. Разположен на границата със актуален Беларус, Смоленск прикрива най-краткия път от Европа до сърцето на страната – Москва.
Изглед към Смоленск от Хълмовата катедрала (1911-1912)Колекция на Сергей Михайлович Прогулкин-Горский / Библиотека на Конгреса
Първото споменаване в летописите на бъдещия „ щит на Русия “, както постоянно назовават Смоленск, е от 863 година. Още тогава градът, който е център на племенния съюз на кривичите, е оживен и добре укрепен. През 882 година киевският княз Олег го причислява към зараждащата се тогава древноруска страна, която през днешния ден назоваваме Киевска Рус.
Походът на Олег към СмоленскРадзивиловска летопис / фотография със свободен достъп
След разпадането на последната през XII в. Смоленск става столица на огромно независимо княжество. Процъфтяването на града в оня интервал се дължи на обстоятелството, че той е значимо звено от комерсиалния път от Балтийско море до Византийската империя, прочут като пътя „ от варягите до гърците “.
Изглед към Катедралния успенски събор от Казанската планина, Смоленск (1911-1912)Колекция на Сергей Михайлович Прокудин-Горский / Библиотека на Конгреса
След опустошителното настъпление на монголите в Рус в средата на XIII в. интервалът на благополучие и успокоение за Смоленск свършва. При това в главен проблем за града се трансформират не пришълците от изток. Великото литовско княжество, което съществено е разширило територията си за сметка на отслабените съветски земи (литовците даже са завладяли контрола над „ майката на съветските градове “ Киев) не може да не включи Смоленск в областта на своите ползи.
Изглед на Смоленск, 1787 година, сбирка на ЕрмитажаFine Art Images / Heritage Images/Getty Images
Двете княжества ту работят като съдружници, ту се сблъскват на бойното поле. В последна сметка, през 1404 година, литовският княз Витовт, след двумесечна блокада, завладява Смоленск, лишава независимостта му и причислява земите му към своята страна. Шест години по-късно смоляните в състава на полско-литовската армия се включват в разгрома на Тевтонския медал в Грюнвалдската борба. „ В това стълкновение съветските рицари от смоленските земи настойчиво се сражаваха под личните си три флагове, единствено те не се втурнаха в бягство и по този начин заслужиха велика популярност “, с възхита за тях полският историк от XV в. Ян Длугош.
Обсадата на Смоленск (1404 г.) Миниатюра от летописа „И еликият княз Юрий Святославич Смоленский се затвори в града със своите смоляни и се сражаваше самоотвержено“Снимка със свободен достъп
Великото Московско княжество, което по това време се е трансформирало в център на обединените съветски земи, няма желание да се помири с обстоятелството, че мощната цитадела Смоленск, където минава основният път до Москва, е в ръцете на политическия му противник. Между руснаците и литовците (а след образуването на Жечпосполита през 1569 година – и поляците) стартира траяла дълги десетилетия битка за града.
Смоленск (1610)Снимка със свободен достъп
Московчани завладяват Смоленск под собствен надзор след сполучливата за тях война от 1512-1522 година, с цел да го правят отстъпка на поляците при започване на XVII в. в интервал на дълбока политическа и икономическа рецесия за Русия, известна като Смутните времена. Безрезултатно за тях приключва и така наречен Смоленска война през 1632-1634 година. Едва през 1667 година, след края на Тринайсетгодишната война, която поляците назовават „ Руския потоп “, градът дефинитивно минава под властта на съветския цар.
Предаването на Михаил Шейн на крал Владислав IV Ваза през 1634 година в Смоленск, неизвестен художник, 1634 и 1659 г.Национален музей, Краков / Снимка със свободен достъп
„ Смоленск е просторен и добре организиран град. Руснаците го считат за непобедимото барикада на своето родно място. Напоследък, след възвръщането му от Полша, влизането в него е неразрешено за всички непознати министри и посланици поради опасения, че могат да схванат какво е разположението на крепостта и да се възползват от това при положение на война. Мястото на смоленските воеводи е най-почетно и се дава на велможи, заслужили цялостното доверие на царя (по това време той е царски родственик). В града има огромен гарнизон. Допускането на чужденци в него е неразрешено и се санкционира със гибел “, за пътуването си австрийският посланик Лизек Адолф, който посещава Смоленск през 1675 година. За него градските управляващи вършат изключение.
Сцена край Смоленск, Вилхелм Амандус БеерСнимка със свободен достъп
Независимо, че границата на Руската империя се реалокира съществено на запад през последвалото столетие, на Смоленск му е съдено да взе участие в няколко огромни сражения. В хода на Отечествената война през 1812 година точно тук на 3 август се сплотяват 1-и и 2-и Западни съветски отряди, които до тогава разпръснато отстъпват от западната граница под натиска на „ Великата войска “ на Наполеон.
Наполеон в горящия Смоленск, Албрехт Адам, 1836 г.Ketterer Kunst / фотография със свободен достъп
На 16 август към Смоленск стартира първото огромно стълкновение от тази война, в което страната губи към 20 000 души. Руската армия е принудена да отстъпи и да изостави града, само че Наполеон по този начин и не съумява, както се надява, изцяло да разгроми своя съперник. Скоро в обхванатия от пожари и зарязан от жителите си Смоленск влиза френската войска. „ Тя мина през тези димящи и окървавени отломки с военна музика и нормалната за нея помпозност. Но очевидци на славата ѝ нямаше. Това бе представление без фенове, съвсем безплодна победа, кървава популярност и пушек, който ни обграждаше и като че ли беше единственият резултат от нашата победа и неин знак “, френският бригаден военачалник Филип Пол дьо Сегюр.
Битката при Смоленск, 17 август 1812 година, Жан-Шарл Ланглуа, 1839 г.Дворецът Версай / фотография със свободен достъп
В хода на Втората международна война Смоленск се трансформира в костелив орех за немската група армии „ Център “, която настава към Москва. Според проектите на командването на Вермахта, градът би трябвало да бъде високомерен до 29 юни, само че на немците им се постанова да останат тук чак до септември. След като губи 750 000 души (убити, ранени, пленени и безследно изчезнали), Червената войска въпреки всичко съумява да затрудни немския блицкриг.
П. Бернштейн / РИА „Новости“
„ Смоленското стълкновение продължи два месеца и включваше цяла серия от яростни интервенции, минали с изменчив триумф за двете страни и трансформирали се в отлична, въпреки и доста скъпа школа по военно майсторство за руските бойци и командири; скъпа школа за руското командване, в това число и за Върховното главнокомандване, при организирането на актуален пердах с толкоз твърдоглав, мощен и умел зложелател, при ръководството на войските в хода на яростни, постоянно сменящи формата си битки “, в записките си маршал Александър Василевский. Червената войска освобождава Смоленск на 25 септември 1943 година. След това многострадалният „ град-щит “ най-сетне излиза в подобаващ отдих.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
В продължение на епохи този град играе основна роля за отбранителната система на Русия. Разположен на границата със актуален Беларус, Смоленск прикрива най-краткия път от Европа до сърцето на страната – Москва.
Изглед към Смоленск от Хълмовата катедрала (1911-1912)Колекция на Сергей Михайлович Прогулкин-Горский / Библиотека на Конгреса
Първото споменаване в летописите на бъдещия „ щит на Русия “, както постоянно назовават Смоленск, е от 863 година. Още тогава градът, който е център на племенния съюз на кривичите, е оживен и добре укрепен. През 882 година киевският княз Олег го причислява към зараждащата се тогава древноруска страна, която през днешния ден назоваваме Киевска Рус.
Походът на Олег към СмоленскРадзивиловска летопис / фотография със свободен достъп
След разпадането на последната през XII в. Смоленск става столица на огромно независимо княжество. Процъфтяването на града в оня интервал се дължи на обстоятелството, че той е значимо звено от комерсиалния път от Балтийско море до Византийската империя, прочут като пътя „ от варягите до гърците “.
Изглед към Катедралния успенски събор от Казанската планина, Смоленск (1911-1912)Колекция на Сергей Михайлович Прокудин-Горский / Библиотека на Конгреса
След опустошителното настъпление на монголите в Рус в средата на XIII в. интервалът на благополучие и успокоение за Смоленск свършва. При това в главен проблем за града се трансформират не пришълците от изток. Великото литовско княжество, което съществено е разширило територията си за сметка на отслабените съветски земи (литовците даже са завладяли контрола над „ майката на съветските градове “ Киев) не може да не включи Смоленск в областта на своите ползи.
Изглед на Смоленск, 1787 година, сбирка на ЕрмитажаFine Art Images / Heritage Images/Getty Images
Двете княжества ту работят като съдружници, ту се сблъскват на бойното поле. В последна сметка, през 1404 година, литовският княз Витовт, след двумесечна блокада, завладява Смоленск, лишава независимостта му и причислява земите му към своята страна. Шест години по-късно смоляните в състава на полско-литовската армия се включват в разгрома на Тевтонския медал в Грюнвалдската борба. „ В това стълкновение съветските рицари от смоленските земи настойчиво се сражаваха под личните си три флагове, единствено те не се втурнаха в бягство и по този начин заслужиха велика популярност “, с възхита за тях полският историк от XV в. Ян Длугош.
Обсадата на Смоленск (1404 г.) Миниатюра от летописа „И еликият княз Юрий Святославич Смоленский се затвори в града със своите смоляни и се сражаваше самоотвержено“Снимка със свободен достъп
Великото Московско княжество, което по това време се е трансформирало в център на обединените съветски земи, няма желание да се помири с обстоятелството, че мощната цитадела Смоленск, където минава основният път до Москва, е в ръцете на политическия му противник. Между руснаците и литовците (а след образуването на Жечпосполита през 1569 година – и поляците) стартира траяла дълги десетилетия битка за града.
Смоленск (1610)Снимка със свободен достъп
Московчани завладяват Смоленск под собствен надзор след сполучливата за тях война от 1512-1522 година, с цел да го правят отстъпка на поляците при започване на XVII в. в интервал на дълбока политическа и икономическа рецесия за Русия, известна като Смутните времена. Безрезултатно за тях приключва и така наречен Смоленска война през 1632-1634 година. Едва през 1667 година, след края на Тринайсетгодишната война, която поляците назовават „ Руския потоп “, градът дефинитивно минава под властта на съветския цар.
Предаването на Михаил Шейн на крал Владислав IV Ваза през 1634 година в Смоленск, неизвестен художник, 1634 и 1659 г.Национален музей, Краков / Снимка със свободен достъп
„ Смоленск е просторен и добре организиран град. Руснаците го считат за непобедимото барикада на своето родно място. Напоследък, след възвръщането му от Полша, влизането в него е неразрешено за всички непознати министри и посланици поради опасения, че могат да схванат какво е разположението на крепостта и да се възползват от това при положение на война. Мястото на смоленските воеводи е най-почетно и се дава на велможи, заслужили цялостното доверие на царя (по това време той е царски родственик). В града има огромен гарнизон. Допускането на чужденци в него е неразрешено и се санкционира със гибел “, за пътуването си австрийският посланик Лизек Адолф, който посещава Смоленск през 1675 година. За него градските управляващи вършат изключение.
Сцена край Смоленск, Вилхелм Амандус БеерСнимка със свободен достъп
Независимо, че границата на Руската империя се реалокира съществено на запад през последвалото столетие, на Смоленск му е съдено да взе участие в няколко огромни сражения. В хода на Отечествената война през 1812 година точно тук на 3 август се сплотяват 1-и и 2-и Западни съветски отряди, които до тогава разпръснато отстъпват от западната граница под натиска на „ Великата войска “ на Наполеон.
Наполеон в горящия Смоленск, Албрехт Адам, 1836 г.Ketterer Kunst / фотография със свободен достъп
На 16 август към Смоленск стартира първото огромно стълкновение от тази война, в което страната губи към 20 000 души. Руската армия е принудена да отстъпи и да изостави града, само че Наполеон по този начин и не съумява, както се надява, изцяло да разгроми своя съперник. Скоро в обхванатия от пожари и зарязан от жителите си Смоленск влиза френската войска. „ Тя мина през тези димящи и окървавени отломки с военна музика и нормалната за нея помпозност. Но очевидци на славата ѝ нямаше. Това бе представление без фенове, съвсем безплодна победа, кървава популярност и пушек, който ни обграждаше и като че ли беше единственият резултат от нашата победа и неин знак “, френският бригаден военачалник Филип Пол дьо Сегюр.
Битката при Смоленск, 17 август 1812 година, Жан-Шарл Ланглуа, 1839 г.Дворецът Версай / фотография със свободен достъп
В хода на Втората международна война Смоленск се трансформира в костелив орех за немската група армии „ Център “, която настава към Москва. Според проектите на командването на Вермахта, градът би трябвало да бъде високомерен до 29 юни, само че на немците им се постанова да останат тук чак до септември. След като губи 750 000 души (убити, ранени, пленени и безследно изчезнали), Червената войска въпреки всичко съумява да затрудни немския блицкриг.
П. Бернштейн / РИА „Новости“ „ Смоленското стълкновение продължи два месеца и включваше цяла серия от яростни интервенции, минали с изменчив триумф за двете страни и трансформирали се в отлична, въпреки и доста скъпа школа по военно майсторство за руските бойци и командири; скъпа школа за руското командване, в това число и за Върховното главнокомандване, при организирането на актуален пердах с толкоз твърдоглав, мощен и умел зложелател, при ръководството на войските в хода на яростни, постоянно сменящи формата си битки “, в записките си маршал Александър Василевский. Червената войска освобождава Смоленск на 25 септември 1943 година. След това многострадалният „ град-щит “ най-сетне излиза в подобаващ отдих.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ