Полярното сияние, на което станахме свидетели, е резултат от силна геомагнитна буря
Полярно зарево беше следено над Северна България предходната вечер. Небето се обагри в ален червеникав цвят, а доста запалянковци запечатаха гледката с обективите си.
Никодим Димитров снимал сиянието край село Ушинци, Разградско. " Цял ден очаквам, зареждам телефона, камера, фотоапарат, каквото има и чакаме. Тук рядко се вижда ", споделя той пред NOVA.
Никодим разказва гледката и цветовете. " Червено и леко жълто, само че едва, доста едва се вижда жълтото. Главното е розово-червено, алено, но мощно. Хубаво е да има и други цветове, както на север, само че късмет ", сподели още Никодим.
" Физически поради кривината на земната повърхнина, тъй като е сфера, от нашите географски ширини не можем да забележим други цветове, с изключение на алено ", изяснява доцент Никола Петров, шеф на Националната астрономическа обсерватория " Рожен ".
По следите на сиянието тръгнал и физикът Пенчо Маркишки. Запечатал явлението от Обсерватория Белоградчик. " Не е мъчно да се улови мига, защото това зарево продължава дълго, стига човек да бъде на вярното място в вярното време ", споделя физикът в Института по астрономия с НАО към Българска академия на науките.
Феноменът, който може да се следи и през днешния ден, е обвързван със мощна геомагнитна стихия.
" Имаше напълно скоро доста мощно слънчево изригване, което изпрати поток от плазма по посока на земята, през вчерашния ден следобяд този поток доближи нашата планета. Ние виждаме резултата от частици, които са доста огромна височина – на над 300 километра от Земята, и то основно във взаимоотношение с кислородни атоми ", прибавя доцент Петя Трифонова от Националния институт по геофизика, геодезия и география.
Въпреки красивия резултат, геомагнитните стихии са опасност за изкуствените спътници и връзките, споделят учените. " Ако интернетът отпадне за по-дълго, това значи злополучие, не можем без разплащания по мрежата, употребяваме всевъзможни електронни услуги ", показва още Маркишки.
Полярното зарево беше очевидно у нас и през май. Причината да го следим все по-често от България е, че се намираме в така наречен " най-много на слънчева интензивност ", което скоро ще се промени.
" Вероятно след 1-2 години няма чак толкоз да приказваме за слънчеви изригвания и експлоадирания, и няма да имаме опция да следим полярни сияния от България, само че след 11 години още веднъж ще можем да си приказваме за тях ", споделя още доцент Петров.
