Парвиз Умарбаев пред Nostrabet: Оставих много приятели в Пловдив, искам да печеля трофеи с ЦСКА 1948
Полузащитникът на ЦСКА 1948 – Парвиз Умарбаев, даде особено изявление за, в което аджикистанецът показа усещанията си след първите два месеца като част от „ аления “ клуб, откакто преди този момент беше част от Локомотив Пловдив в границите на 6 години. Той показа, че задачата е да печели титли и да се развива.
Разбира се, Умарбаев не не помни да се върне и към най-хубавите си мемоари с отбора от Пловдив, добавяйки, че е оставил доста другари и хубави мемоари в града. Той описа и за футболния си път, който е почнал като 13-годишно момче, което е трябвало да отиде единствено в Русия от Таджикистан. Самият полузащитник се надява, че един ден ще може да оказва помощ на свои сънародници да пробият в Европа.
Здравей, Парвиз! От няколко месеца насам си част от ЦСКА 1948. Как се адаптираш към клуба и добра ли е атмосферата в съблекалнята?
Вече повече от 2 месеца съм с отбора, да. Адаптацията върви добре и се усещам чудесно в тима. С оглед на положителните резултатите на отбора и атмосферата е на съвършено равнище.
Беше част от Локо Пловдив цели 6 години. Как се реши на тази стъпка?
Локомотив е тим, който ми даде пътя към Европа, когато бяха на 21 години. Пораснах като футболист там, завоювах две купи, Суперкупа и едно второ място. Постигнах максимума там и желаех ново предизвикателство за себе си, да отида на друго място и да печеля титли.
Остави и много другари в Пловдив, вероятно. Кой беше най-сладкият ти спомен със „ смърфовете?
Наистина, оставих доста положителни другари. Имам доста другари, които работят на стадиона и постоянно съм се чувствал ужасно в Пловдив. Винаги усещах любовта от почитателите на Локомотив.
Най-сладкият миг беше успеха против Ботев Пловдив за извоюваната първа купа. Много значим беше и сезонът, в който станахме втори. Тогава нямахме необятен кадър – към 16-17 индивида и играха едни същи 13 футболисти. С този състав взехме второ място, което беше огромно достижение за Локомотив Пловдив.
Целиш ли се в трофея от Купата на България с ЦСКА 1948?
Аз пристигнах в ЦСКА 1948 точно, с цел да спечелвам титли. Аз и целият тим ще се опитаме да побеждаваме, само че нямаме съответна цел нито в шампионата, нито за купата. Ще дадем всичко от себе си и ще забележим най-после на сезона до какви цели може да достигнем.
Кое е най-важното свойство, което е належащо за един тим, с цел да е сполучлив в тези турнирни мачове и кое беше разковничето за Локо Пд?
Имаше един интервал, когато при Бруно Акрапович нямахме победа в 13 мача. Тогава господин Крушарски остави тима да надгражда и даде шанса на треньора. Акрапович съумя да откри своята скица, както и точните играчи за нея. Това беше разковничето.
Имахме и доста добър колектив, както и доста положителни футболисти се бяхме събрали в оня интервал. Естествено, поддръжката от почитателите беше скъпа и нямаше да се оправим без нея.
Как би сравнил изискванията в двата клуба – Локомотив Пловдив и ЦСКА 1948?
През 2016-а, когато пристигнах в клуба, беше построено ново подготвително игрище в Локомотив и имахме опция да се приготвяме там. Винаги сме имали положителни условия за подготовка. Без да броим Лудогорец, който е доста напред по отношение на всички тимове в България, в Локомотив и организацията изцяло беше на високо равнище.
От два месеца съм в ЦСКА и тук също изискванията са чудесни. Клубът желае да пораства, упоритостите са огромни, само че ми би трябвало повече време, с цел да мога да сравня двата клуба в това отношение.
В момента сте отпред на класирането в efbet Лига. Каква е задачата за остатъка от акцията?
В момента сме първи, да, само че сезонът е доста дълъг и има много мачове. Във всеки мач, без значение от противника, се опитваме да печелим. Накрая на сезона ще забележим къде тъкмо се намираме. В клуба няма точна цел за последна позиция в шампионата. Събрани са положителни играчи, има огромна конкуренция и това може да е единствено за положително.
Играл си под управлението на страховит треньор като Бруно Акрапович, а към този момент и под това на Любо Пенев. Кое ти подхожда в работата на Пенев и по какъв начин би сравнил двамата?
Аз съм работил в Локомотив и със Сашо Тунчев, Красимир Петров, който сега е треньор на Пирин, както и Жоро Илиев, с който съм играл и той схваща доста от футбол.
Ако би трябвало да сравня Акрапович и Любо Пенев, макар че с втория работя единствено от към 2-3 месеца, и двамата държат ужасно доста на дисциплината. Много положителни неща съм чувал за Пенев и мога да се изучавам от него.
Тактически има разлика сред двамата, само че те постоянно изискват 100% от състезателите. Акрапович държеше на показване в тренировки и мачове. За него нямаше значение дали играем против водещ тим, или против по-нискоразреден – постоянно подготовката беше на най-много. Харесва ми, че дисциплината и при Пенев е на доста високо равнище. На мен това доста ми подхожда, тъй като по този начин ще се получат хубави неща.
В България си от шест години към този момент и си научил езика. Харесва ли ти животът тук и кое най-вече ти подхожда?
Както виждате, се пробвам да приказвам на български, да. Харесва ми доста тук. Имаше моменти, в които съм имал опция да отида в друга страна, само че оставах. Харесва ми шампионата и равнището. Хората подценяват силата на българското състезание и постоянно са ми казвали, че в Сърбия и Хърватия е по-високо равнището. Аз обаче не мисля, че шампионата тук е елементарен. Много положително е равнището на българското състезание. Харесва ми и животът, културата, а и към този момент научих езика. Има доста хубава природа в България, също. Аз съм подобен човек, който не обича да прави промени, в случай че ми подхожда обещано място, изключително откакто към този момент имам семейство.
Колко мъчно беше за теб първоначално, когато пристигна тук от Таджикистан?
Нямах никакъв боязън, когато направих крачката да дойда в България. Не знаех британски въобще. Сега го знам по-добре, макар че отново не е съвършен. За български въобще да не приказваме.
От 13-годишен съм в чужбина. Бях 6 години в Русия и още веднъж знаех единствено няколко думи от езика. Трябваше да отида в Казан без родителите си и без да знам никакви езици. Отидох в Рубин Казан, където играх 4 години за втория тим. За първия отбор имам един мач за Купата на Русия. След това бях в Б Група на Русия, където изкарах две години. Върнах в следствие в първенеца на Таджикистан - Истаклол, преди да дойда в Локомотив.
Никога не съм имал боязън през всички тези години. Дори откакто се върнах в Таджикистан от Русия, аз имах вяра, че фантазията ми да играя в Европа ще се сбъдне в даден миг.
Колко комплицирано е за един състезател от Таджикистан да пробие в Европа? В момента ти си един от дребното, в случай че не и единственият, който може да се похвали с това..
В последно време има доста малко таджикистански играчи на открито. Преди години имаше още двама играчи от Таджикистан в България. Сега в Левадия Талин има едно младо момче – нападател, както и още един играч. Повечето момчета от родината ни отиват в азиатски шампионати. В последните години в действителност единствено аз съумявам да съм почти непрекъснат с изявите си в Европа, само че ще забележим. В бъдеще се надявам да мога да оказвам помощ на младите таджикистански момчета да съумеят да стигнат до европейската сцена.
Какво би трябвало да се промени в таджикистанския футбол, първоначално?
Най-важно е да се промени манталитета. Едно момче би трябвало в действителност да желае да отиде в Европа, с цел да реализира задачата. Не приказвам обаче единствено на думи. Таджикистанските играчи би трябвало да са наясно, че идвайки като чужденец в друга страна, постоянно би трябвало да показваш на терена, че си по-добър от българин, да вземем за пример. Затова ти заплащат повече пари като чужденец. Не е елементарно да се утвърдиш в даден тим като чужденец – непрекъснато би трябвало да се доказваш и да държиш равнище.
Все още си млад – на 27 години. Каква е огромната цел пред теб във футбола?
Вече съм част от ЦСКА 1948 и имам контракт тук. Ще се опитам да печеля титли тук и да покажа добра игра. Според мен 27-28 е най-хубавата футболна възраст. Важно е по какъв начин си подкрепям тялото и по какъв начин се грижа за себе си. Усещам, че имам още доста години във футбола, с цел да играя на още по-добро равнище. В последните години към този момент не ми е забавно да вървя по питейни заведения. Предпочитам да упражнявам и да извозвам време със фамилията си, изключително откогато станах татко на щерка. Това са моите цели. Надявам се, че ще съумея да отида в още по-добро състезание след ЦСКА. Не всичко зависи от мен, много неща са в ръцете на Господ.
И за край, Парвиз – какво си пожелаваш за остатъка от 2022-а година?
За себе си поисквам здраве, както и на всички съотборници. Дано сме здрави, с цел да имаме опция да се трудим и да дадем всичко в оставащите мачове до края на годината. Дано вземе максимума от всички мачове и да държим мястото си. Продължаваме да си гоним задачите до дъно.
Разбира се, Умарбаев не не помни да се върне и към най-хубавите си мемоари с отбора от Пловдив, добавяйки, че е оставил доста другари и хубави мемоари в града. Той описа и за футболния си път, който е почнал като 13-годишно момче, което е трябвало да отиде единствено в Русия от Таджикистан. Самият полузащитник се надява, че един ден ще може да оказва помощ на свои сънародници да пробият в Европа.
Здравей, Парвиз! От няколко месеца насам си част от ЦСКА 1948. Как се адаптираш към клуба и добра ли е атмосферата в съблекалнята?
Вече повече от 2 месеца съм с отбора, да. Адаптацията върви добре и се усещам чудесно в тима. С оглед на положителните резултатите на отбора и атмосферата е на съвършено равнище.
Беше част от Локо Пловдив цели 6 години. Как се реши на тази стъпка?
Локомотив е тим, който ми даде пътя към Европа, когато бяха на 21 години. Пораснах като футболист там, завоювах две купи, Суперкупа и едно второ място. Постигнах максимума там и желаех ново предизвикателство за себе си, да отида на друго място и да печеля титли.
Остави и много другари в Пловдив, вероятно. Кой беше най-сладкият ти спомен със „ смърфовете?
Наистина, оставих доста положителни другари. Имам доста другари, които работят на стадиона и постоянно съм се чувствал ужасно в Пловдив. Винаги усещах любовта от почитателите на Локомотив.
Най-сладкият миг беше успеха против Ботев Пловдив за извоюваната първа купа. Много значим беше и сезонът, в който станахме втори. Тогава нямахме необятен кадър – към 16-17 индивида и играха едни същи 13 футболисти. С този състав взехме второ място, което беше огромно достижение за Локомотив Пловдив.
Целиш ли се в трофея от Купата на България с ЦСКА 1948?
Аз пристигнах в ЦСКА 1948 точно, с цел да спечелвам титли. Аз и целият тим ще се опитаме да побеждаваме, само че нямаме съответна цел нито в шампионата, нито за купата. Ще дадем всичко от себе си и ще забележим най-после на сезона до какви цели може да достигнем.
Кое е най-важното свойство, което е належащо за един тим, с цел да е сполучлив в тези турнирни мачове и кое беше разковничето за Локо Пд?
Имаше един интервал, когато при Бруно Акрапович нямахме победа в 13 мача. Тогава господин Крушарски остави тима да надгражда и даде шанса на треньора. Акрапович съумя да откри своята скица, както и точните играчи за нея. Това беше разковничето.
Имахме и доста добър колектив, както и доста положителни футболисти се бяхме събрали в оня интервал. Естествено, поддръжката от почитателите беше скъпа и нямаше да се оправим без нея.
Как би сравнил изискванията в двата клуба – Локомотив Пловдив и ЦСКА 1948?
През 2016-а, когато пристигнах в клуба, беше построено ново подготвително игрище в Локомотив и имахме опция да се приготвяме там. Винаги сме имали положителни условия за подготовка. Без да броим Лудогорец, който е доста напред по отношение на всички тимове в България, в Локомотив и организацията изцяло беше на високо равнище.
От два месеца съм в ЦСКА и тук също изискванията са чудесни. Клубът желае да пораства, упоритостите са огромни, само че ми би трябвало повече време, с цел да мога да сравня двата клуба в това отношение.
В момента сте отпред на класирането в efbet Лига. Каква е задачата за остатъка от акцията?
В момента сме първи, да, само че сезонът е доста дълъг и има много мачове. Във всеки мач, без значение от противника, се опитваме да печелим. Накрая на сезона ще забележим къде тъкмо се намираме. В клуба няма точна цел за последна позиция в шампионата. Събрани са положителни играчи, има огромна конкуренция и това може да е единствено за положително.
Играл си под управлението на страховит треньор като Бруно Акрапович, а към този момент и под това на Любо Пенев. Кое ти подхожда в работата на Пенев и по какъв начин би сравнил двамата?
Аз съм работил в Локомотив и със Сашо Тунчев, Красимир Петров, който сега е треньор на Пирин, както и Жоро Илиев, с който съм играл и той схваща доста от футбол.
Ако би трябвало да сравня Акрапович и Любо Пенев, макар че с втория работя единствено от към 2-3 месеца, и двамата държат ужасно доста на дисциплината. Много положителни неща съм чувал за Пенев и мога да се изучавам от него.
Тактически има разлика сред двамата, само че те постоянно изискват 100% от състезателите. Акрапович държеше на показване в тренировки и мачове. За него нямаше значение дали играем против водещ тим, или против по-нискоразреден – постоянно подготовката беше на най-много. Харесва ми, че дисциплината и при Пенев е на доста високо равнище. На мен това доста ми подхожда, тъй като по този начин ще се получат хубави неща.
В България си от шест години към този момент и си научил езика. Харесва ли ти животът тук и кое най-вече ти подхожда?
Както виждате, се пробвам да приказвам на български, да. Харесва ми доста тук. Имаше моменти, в които съм имал опция да отида в друга страна, само че оставах. Харесва ми шампионата и равнището. Хората подценяват силата на българското състезание и постоянно са ми казвали, че в Сърбия и Хърватия е по-високо равнището. Аз обаче не мисля, че шампионата тук е елементарен. Много положително е равнището на българското състезание. Харесва ми и животът, културата, а и към този момент научих езика. Има доста хубава природа в България, също. Аз съм подобен човек, който не обича да прави промени, в случай че ми подхожда обещано място, изключително откакто към този момент имам семейство.
Колко мъчно беше за теб първоначално, когато пристигна тук от Таджикистан?
Нямах никакъв боязън, когато направих крачката да дойда в България. Не знаех британски въобще. Сега го знам по-добре, макар че отново не е съвършен. За български въобще да не приказваме.
От 13-годишен съм в чужбина. Бях 6 години в Русия и още веднъж знаех единствено няколко думи от езика. Трябваше да отида в Казан без родителите си и без да знам никакви езици. Отидох в Рубин Казан, където играх 4 години за втория тим. За първия отбор имам един мач за Купата на Русия. След това бях в Б Група на Русия, където изкарах две години. Върнах в следствие в първенеца на Таджикистан - Истаклол, преди да дойда в Локомотив.
Никога не съм имал боязън през всички тези години. Дори откакто се върнах в Таджикистан от Русия, аз имах вяра, че фантазията ми да играя в Европа ще се сбъдне в даден миг.
Колко комплицирано е за един състезател от Таджикистан да пробие в Европа? В момента ти си един от дребното, в случай че не и единственият, който може да се похвали с това..
В последно време има доста малко таджикистански играчи на открито. Преди години имаше още двама играчи от Таджикистан в България. Сега в Левадия Талин има едно младо момче – нападател, както и още един играч. Повечето момчета от родината ни отиват в азиатски шампионати. В последните години в действителност единствено аз съумявам да съм почти непрекъснат с изявите си в Европа, само че ще забележим. В бъдеще се надявам да мога да оказвам помощ на младите таджикистански момчета да съумеят да стигнат до европейската сцена.
Какво би трябвало да се промени в таджикистанския футбол, първоначално?
Най-важно е да се промени манталитета. Едно момче би трябвало в действителност да желае да отиде в Европа, с цел да реализира задачата. Не приказвам обаче единствено на думи. Таджикистанските играчи би трябвало да са наясно, че идвайки като чужденец в друга страна, постоянно би трябвало да показваш на терена, че си по-добър от българин, да вземем за пример. Затова ти заплащат повече пари като чужденец. Не е елементарно да се утвърдиш в даден тим като чужденец – непрекъснато би трябвало да се доказваш и да държиш равнище.
Все още си млад – на 27 години. Каква е огромната цел пред теб във футбола?
Вече съм част от ЦСКА 1948 и имам контракт тук. Ще се опитам да печеля титли тук и да покажа добра игра. Според мен 27-28 е най-хубавата футболна възраст. Важно е по какъв начин си подкрепям тялото и по какъв начин се грижа за себе си. Усещам, че имам още доста години във футбола, с цел да играя на още по-добро равнище. В последните години към този момент не ми е забавно да вървя по питейни заведения. Предпочитам да упражнявам и да извозвам време със фамилията си, изключително откогато станах татко на щерка. Това са моите цели. Надявам се, че ще съумея да отида в още по-добро състезание след ЦСКА. Не всичко зависи от мен, много неща са в ръцете на Господ.
И за край, Парвиз – какво си пожелаваш за остатъка от 2022-а година?
За себе си поисквам здраве, както и на всички съотборници. Дано сме здрави, с цел да имаме опция да се трудим и да дадем всичко в оставащите мачове до края на годината. Дано вземе максимума от всички мачове и да държим мястото си. Продължаваме да си гоним задачите до дъно.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ