Данъчният експерт Пламен Донев: Не е вярно, че в Бюджет 2025 няма ръст на данъци и осигуровки, увеличението на максималния осигурителен праг сочи друго
Получаващите по-високи заплати да заплащат и по-високи налози и осигуровки е предложение, което се чува от години. Това надлежно изисква смяна на на данъчно-осигурителната ни система. С подготовката на Бюджет 2025, тематиката още веднъж придобива новост.
Данъчният специалист Пламен Донев изясни, че сигурно повдигането на налози и осигуровки е пряк път към растеж на приходите в държавния бюджет. Но въпросът кой е справедливият метод при определянето на размера на налозите и осигуровките, остава.
Според него и към този миг честните хора, които не укриват приходи, заплащат доста на страната.
" Да речем над 18-годишна възраст - по 1 000 лева на месец. Това е данъчно-осигурителната тежест на един човек, като включим всички налози, в това число и Данък добавена стойност, което плащаме за всяка стока, която купуваме, дружно с акцизите. Това е сметка, която включва и пенсионерите. Ако ги изключим и тях, а и безработните, и оставим единствено работещите - отиваме към 2 000 лева на човек ", изясни специалистът в изявление за предаването " Ревизия " по Nova News.
Донев е безапелационен, че вместо просто да се мисли за повдигане на налози и осигуровки, ще е по-добре ръководещите да премислят другите данъчни облекчения. „ Освен това има огромни групи от приходи, които изобщо не се таксуват – да вземем за пример от продажба на недвижими парцели ”, показва той.
По думите му плоският налог е по-справедлив и оказва помощ повече на стопанската система. " Моето мнение е, че плоският налог е по-справедлив. Така или другояче хората с по-високи приходи заплащат повече. Сега се желае те да заплащат по-голям %. Аргументът е, че просто те могат. Да вземем от тези, които могат да платят. Така не се подтиква цялостната икономическа интензивност. Тези хора имат тласъци да крият приходи, а и имаме действителен резултат на понижаване на икономическата интензивност, тичане от България ", съобщи специалистът.
Според Донев и сега в България се крият налози, само че повода не е в самите тях, а в осигуровките. " Така работи системата, че лицата нямат тласък да се обезпечават на действителните си приходи, тъй като при пенсия те не получават съразмерни пари на това, което са внесли ", показва той.
По думите му, въпреки държавното управление да твърди, че в проектобюджета за 2025 година няма нарастване на налози и осигуровки, това не е правилно, като самото нарастване на оптималния застрахователен предел на процедура е нарастване на тежестта.
" Най-лесно е да вземем от тези, които имат. Но заслужено ли е? ", попита още той.
Бюджет 2025 е под напън и ръководещите се чудят по какъв начин да съберат задоволително пари, че да съумеят да покрият доста по-високите разноски, които същите политици утвърдиха преди по-малко от година. Освен това не могат да си разрешат и да отворят по-голям бюджетен недостиг от допустимите 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, с цел да не чуем „ Не ” за еврото.
Тъй като задачата е сложна, още веднъж на дневен ред се извиха гласовете, които желаят тотална смяна на сегашния модел на плосък налог и замяната му с напредничав. При него по-богатите заплащат повече като % от приходите си и вярата е, че по този начин страната ще събере повече пари в хазната.
И въпреки, че властта отсрочва повдигането на осигуровките за след 2 години, още след месец би трябвало да се вдигне оптималният застрахователен предел. Онези, които получават по-високи заплати, да заплащат и повече за осигуровки.
В „ Ревизия ” са създали съпоставяне на размера на удръжките на примерни заплати - надлежно от 2 000 лв. и 6 000 лв..
От по-ниската заплата страната прибира над 22 % налози и осигуровки. При заплата от 6 000 лева данъчно-осигурителната тежест е под 18 на 100. Разликата е близо 5 пункта - в интерес на този, който печели 3 пъти повече.
