Полтъргайст тероризира обитатели на къща в Хъмпти Ду, Австралия
Полтъргайст тероризира жители на къща в Хъмпти Ду, Австралия … През 1998 година, в продължение на 4 месеца, полтъргайст тероризира жителите на къща в град Хъмпти Ду, Австралия. Всичко стартира през януари 1998 година, когато жителите на дома на 90 McMinns Drive стартират да намират многочислени дребни камъни в къщата. Забелязват, че „ падат от някъде от горната страна “.
Таваните в къщата са без дупки и пукнатини, а камъчетата като че ли се появяват от нищото. Падат по пода, по леглата, масите и даже по главите на хората. Едноетажният дом е нает от Андрю и Кърсти Агиъс, Дейв Кларк и партньорката му Джил Съмървил, и Дъг Мърфи. Всички те съвсем по едно и също време виждат падащите дребни камъчета, към които по-късно се „ причисляват “ акумулатори, стъклени фрагменти, гаечни ключове и други дребни предмети. Предметите не просто се движат, а някои като че ли се пробват да ударят хората. Обитателите са изключително уплашени, когато към тях политат ножове. Хората вземат решение, че е „ нещо дяволско “ и канят локалния свещеника, който прави обред, само че това не оказва помощ. Тогава викат различен католически духовник, и когато още веднъж няма резултат, приканват православен духовник. Никакви молебствия не могат да спрат злонамерения полтъргайст. По време на един от обредите за филтриране, кръст с разпятие, който виси на стената, полита със мощ около свещеника. Тогава стартира най-лошото … Един ден, в банята на пода, Андрю Агиъс намира думата „ Car “ (кола), изписана с дребни камъчета.
По същия метод се появяват думите “Fire ” (огън), “Skin ” (кожа), “Help ” (помощ) и “Troy ” (Трой). Четете още: За призраци, полтъргайсти и още … с паранормалния откривател Алексей Евтушенко Съпоставяйки думите, жителите на къщата се досещат, че евентуално става дума за техния другар Трой Радац, който малко преди началото на появяването на полтъргайста изгаря жив в колата си, откакто попада в злополука. След появяването на тези думи полтъргайстът става доста по-насилствен – касетофонът е бутнат от рафта и се разрушава на части, прозорците в къщата и стъклените порти на шкафовете са счупени, летящ с висока скорост пепелник се разрушава в стената и други.
Слуховете за къщата с полтъргайста нарастват и скоро австралийските откриватели на паранормални феномени – Тони Хийли и Пол Кропър, схващат за това. Те отиват на мястото и прекарват няколко дни в дома, наблюдавайки активността на полтъргайста. По-късно написват книга за случая. Хийли споделя: „ Не познаваме някой, който е посетил къщата и я е напуснал скептично. Полтъргайстът е доста общителен да го накара да повярва в него … Аз персонално видях по какъв начин нещо се материализира във въздуха. Разговарях с жена, а тя седеше на дървената маса против мен. Четеше вестникарска публикация, държейки и двете си ръце на видно място. Имаше и други случаи, когато ножове и даже патрони свиреха над главите ни. По време на престоя ни там три пъти паднаха камъни от тавана. Съобщенията на пода и стените несъмнено имаха злобна конотация, само че работата е там, че в случай че в действителност искаше да ме нарани … можеше да забие нож в гърба ми, вместо да го хвърля около мен … “ Четири месеца по-късно полтъргайстът изчезва толкоз ненадейно, колкото се е появил. Напускането му към момента остава необяснимо, както и външният му тип. Може би това е било породено от неспокойния дух на умрелия Трой Радац, който по-късно се успокоява. Или зло създание, което просто си е играло там, употребявайки Трой като инструмент за заплашване …
Таваните в къщата са без дупки и пукнатини, а камъчетата като че ли се появяват от нищото. Падат по пода, по леглата, масите и даже по главите на хората. Едноетажният дом е нает от Андрю и Кърсти Агиъс, Дейв Кларк и партньорката му Джил Съмървил, и Дъг Мърфи. Всички те съвсем по едно и също време виждат падащите дребни камъчета, към които по-късно се „ причисляват “ акумулатори, стъклени фрагменти, гаечни ключове и други дребни предмети. Предметите не просто се движат, а някои като че ли се пробват да ударят хората. Обитателите са изключително уплашени, когато към тях политат ножове. Хората вземат решение, че е „ нещо дяволско “ и канят локалния свещеника, който прави обред, само че това не оказва помощ. Тогава викат различен католически духовник, и когато още веднъж няма резултат, приканват православен духовник. Никакви молебствия не могат да спрат злонамерения полтъргайст. По време на един от обредите за филтриране, кръст с разпятие, който виси на стената, полита със мощ около свещеника. Тогава стартира най-лошото … Един ден, в банята на пода, Андрю Агиъс намира думата „ Car “ (кола), изписана с дребни камъчета.
По същия метод се появяват думите “Fire ” (огън), “Skin ” (кожа), “Help ” (помощ) и “Troy ” (Трой). Четете още: За призраци, полтъргайсти и още … с паранормалния откривател Алексей Евтушенко Съпоставяйки думите, жителите на къщата се досещат, че евентуално става дума за техния другар Трой Радац, който малко преди началото на появяването на полтъргайста изгаря жив в колата си, откакто попада в злополука. След появяването на тези думи полтъргайстът става доста по-насилствен – касетофонът е бутнат от рафта и се разрушава на части, прозорците в къщата и стъклените порти на шкафовете са счупени, летящ с висока скорост пепелник се разрушава в стената и други.
Слуховете за къщата с полтъргайста нарастват и скоро австралийските откриватели на паранормални феномени – Тони Хийли и Пол Кропър, схващат за това. Те отиват на мястото и прекарват няколко дни в дома, наблюдавайки активността на полтъргайста. По-късно написват книга за случая. Хийли споделя: „ Не познаваме някой, който е посетил къщата и я е напуснал скептично. Полтъргайстът е доста общителен да го накара да повярва в него … Аз персонално видях по какъв начин нещо се материализира във въздуха. Разговарях с жена, а тя седеше на дървената маса против мен. Четеше вестникарска публикация, държейки и двете си ръце на видно място. Имаше и други случаи, когато ножове и даже патрони свиреха над главите ни. По време на престоя ни там три пъти паднаха камъни от тавана. Съобщенията на пода и стените несъмнено имаха злобна конотация, само че работата е там, че в случай че в действителност искаше да ме нарани … можеше да забие нож в гърба ми, вместо да го хвърля около мен … “ Четири месеца по-късно полтъргайстът изчезва толкоз ненадейно, колкото се е появил. Напускането му към момента остава необяснимо, както и външният му тип. Може би това е било породено от неспокойния дух на умрелия Трой Радац, който по-късно се успокоява. Или зло създание, което просто си е играло там, употребявайки Трой като инструмент за заплашване …
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ