Полша иска Русия да ѝ върне картини, заграбени от Червената армия
Полша си желае назад седем картини, които са били откраднати от руските войски по времето на Втората международна война. В момента те се намират в един от водещите музеи в Москва.
Министърът на културата Пьотр Глински сподели още, че към 20 предходни претенции към Русия за връщане на хиляди други предмети от този интервал са останали без отговор. Сред поисканите продукти са архиви от концентрационния лагер Аушвиц, картини на Албрехт Дюрер, Ханс Холбайн Млади и Кранах, както ии ръкописи на полски създатели.
" До този ден държавното управление на Русия не е разгледало нито едно от настояванията ", съобщи Глински.
По думите му Русия е единствената от няколкото страни, към които е отправено публично питане и която не е дала отговор на него. Двете страни имат исторически обтегнати връзки, които се усложниха още повече след началото на нашествието в Украйна.
Искането на Варшава се отнася до седем картини на италиански художници, които сега се намират в Държавния музей за изящни изкуства " Пушкин " в Москва. Произведенията датират от 14 до 18 век, а измежду тях са произведения като Двама светци " на Спинело Аретино и " Поклонение на Христовото дете " на Лоренцо ди Креди.
Преди Втората международна война те са били в сбирките на полското аристократично семейство Чарториски в двореца Виланов, както и в Познан, Вроцлав и Лодз.
Министърът на културата споделя, че е мъчно да се реши каква част от полското изкуство и просвета е била унищожена или разграбена от окупационните войски на нацистка Германия и Съветския съюз по време на войната, само че по това време се счита, че полските музеи са изгубили към 50% от сбирките си.
" Следите на стотици хиляди предмети водят към Руската федерация и към някогашните руски републики ", сподели той.
Според него Полша " в никакъв случай няма да спре да търси културни полезности, които са били ограбени " по време на войната. Само от 2016 година насам Полша си е върнала повече от 600 заграбени културни полезности, само че нито една от тях не е от Русия, сподели Глински.
Министърът на културата Пьотр Глински сподели още, че към 20 предходни претенции към Русия за връщане на хиляди други предмети от този интервал са останали без отговор. Сред поисканите продукти са архиви от концентрационния лагер Аушвиц, картини на Албрехт Дюрер, Ханс Холбайн Млади и Кранах, както ии ръкописи на полски създатели.
" До този ден държавното управление на Русия не е разгледало нито едно от настояванията ", съобщи Глински.
По думите му Русия е единствената от няколкото страни, към които е отправено публично питане и която не е дала отговор на него. Двете страни имат исторически обтегнати връзки, които се усложниха още повече след началото на нашествието в Украйна.
Искането на Варшава се отнася до седем картини на италиански художници, които сега се намират в Държавния музей за изящни изкуства " Пушкин " в Москва. Произведенията датират от 14 до 18 век, а измежду тях са произведения като Двама светци " на Спинело Аретино и " Поклонение на Христовото дете " на Лоренцо ди Креди.
Преди Втората международна война те са били в сбирките на полското аристократично семейство Чарториски в двореца Виланов, както и в Познан, Вроцлав и Лодз.
Министърът на културата споделя, че е мъчно да се реши каква част от полското изкуство и просвета е била унищожена или разграбена от окупационните войски на нацистка Германия и Съветския съюз по време на войната, само че по това време се счита, че полските музеи са изгубили към 50% от сбирките си.
" Следите на стотици хиляди предмети водят към Руската федерация и към някогашните руски републики ", сподели той.
Според него Полша " в никакъв случай няма да спре да търси културни полезности, които са били ограбени " по време на войната. Само от 2016 година насам Полша си е върнала повече от 600 заграбени културни полезности, само че нито една от тях не е от Русия, сподели Глински.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ