Полските генерали и злото от 13 декември 1981 г.
Полша няма да не помни този ден: преди 40 години ген. Войчех Ярузелски постанова военно състояние, потвърждавайки, че по този начин избавя страната си от руска инвазия. Следващите 19 месеца са белязани от арести и дълбока меланхолия, напомня.
Танкове плъзнаха по улиците на Варшава в оня снежен 13 декември 1981 година. Въоръжени бойци охраняваха държавната резиденция и други стратегически обекти. А милицията контролираше колите и пешеходците. Ако те хванеха с позиви в джоба - незабавно те отвеждаха в сектора.
В оня неделен ден човек и по телефона не можеше да се обади: връзките бяха преднамерено прекратени. А от тв приемника говореше един-единствен човек: партийният и държавен началник военачалник Войчех Ярузелски, който информираше за наложеното военно състояние. " Нашата страна е изправена на ръба на пропастта ", с тъмен глас твърдеше генералът. " Не дни, а часове ни разделят от същинска национална злополука. " Тъкмо поради тази заплаха било наложено военното състояние, съобщи генералът и хвърли цялата виновност върху.
Генерал Войчех Ярузелски
Генералът от тв приемника
През лятото на 1980 година вълна от стачки по балтийското крайбрежие на Полша докара в последна сметка до формалното признание на профсъюза " Солидарност ", управителен от Лех Валенса. Това към този момент национално придвижване бързо събра близо 10 милиона члена. Без да прикрива антикомунистическата си настройка, то непрестанно усилваше натиска против държавното управление посредством стачки и митинги. По-късно журналистите щяха да нарекат този интервал " Карнавал на свободите ".
Омаломощената и раздирана от вътрешни несъгласия Полска обединена работническа партия (ПОРП) - т.е., ръководещите комунисти - пасивно отстъпваше, само че все пак не желаеше да подели властта с опозицията. Камо ли пък да ѝ я връчи напълно. В същото време заради острия недостиг бяха въведени купони за питателните артикули - нещо, което поляците помнеха от годините на войната. Но и това не оказа помощ. Снимките на празни рафтове в магазините и на хора, щастливо прегърнали ролки тоалетна хартия, се трансфораха в печален документ за икономическата покруса в страната.
Московските приятели недвусмислено демонстрираха на своите полски съратници, че са извънредно недоволни от това развиване на нещата. Войските на Варшавския контракт организираха две взаимни учения в края на 1980 и напролет на 1981, които трябваше да изплашен Варшава и напълно целеустремено да напомнят на хората за окупацията на Чехословакия през 1968 година. " Трябва да упражняваме непрекъснат напън " - това декларира на съвещание на руското Политбюро генералният секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев на 16 април 1981 година. И до през днешния ден историците спорят дали Москва в действителност е била подготвена да прати войски в Полша или пък просто е желала да сплаши поляците. Тъй или другояче ПОРП не съумя да овладее ситуацията и по този начин удари часът на генералите. Ярузелски първо беше определен за министър-председател, след това пое и управлението на партията и концентрира цялата власт в свои ръце. Той назначи военни и по най-ключовите позиции в държавното ръководство.
През нощта против 13 декември Военният съвет за национално избавление (ВСНС) взе властта в страната. Мобилизирани бяха 70 000 бойци с 1750 танка, плюс 30 000 полицаи - с общи сили те трябваше да прекършат съпротивата на опозицията. Веднага след въвеждането на военното състояние бяха задържани и интернирани 3000 деятели на " Солидарност " дружно с цялото управление, отпред с Лех Валенса. Стачките и всевъзможни всеобщи събирания бяха неразрешени, военните постановиха и вечерен час. Движението " Солидарност " беше неразрешено, а по-късно го оповестиха и за необуздано.
Лех Валенса през 1980-а
И тогава Полша потъна в меланхолия
Въпреки изненадващия удар на генералите, " Солидарност " въпреки всичко съумя да активизира хората в някои предприятия и да ги вдигне на опозиция против войската и милицията. Най-тежките конфликти се развихриха на 16 декември 1981 в каменовъглената мина " Вуйек " в Катовице, където бяха убити деветима миньори.
Военната хунта бързо съумя да смачка " Солидарност " като всеобщо антикомунистическо придвижване и да възвърне властта на остарялата система. До края на 1982 година близо 10 000 души бяха интернирани, а 12 000 бяха наказани от военни трибунали. Военното състояние беше анулирано през юли 1983.
Полша потъна в дълбока икономическа и социална меланхолия. Стотици хиляди младежи обърнаха тил на родината си и емигрираха - най-много във Федерална Република Германия. Външният дълг на полската страна набъбна до немислимата по това време сума от 40 милиарда $. Полша беше на процедура в фалит и в интернационална изолираност. Обществото непрестанно беше разтърсвано и от политически убийства - като това на католическия просветител Йежи Попиелушко, премахнат от чиновници на Вътрешното министерство.
Нови очаквания покълнаха едвам след огромните промени на интернационалната политическа сцена. От 1985 година отпред на Съветския съюз застана Михаил Горбачов, чиято политика на " публичност " и " перестройка " даде нова глътка въздух на полската съпротива. През 1988 година в страната се надигнаха две нови протестни талази, които демонстрираха, че " Солидарност " може да е разтурена, само че не и победена. Така се стигна до Кръглата маса през 1989, вследствие на която бяха планувани и първите релативно свободни избори в Източния блок откогато комунистите взеха властта. За министър-председател беше определен Тадеуш Мазовиецки - консултант на " Солидарност ", прекарал последните осем години като интерниран. Година по-късно именитият работен водач Лех Валенса беше определен за президент на страната.
Ерих Хонекер, Милош Якеш, Михаил Горбачов, Войчех Ярузелски, Николае Чаушеску и Тодор Живков във Варшава през юли 1988.
Генерал Ярузелски - изменник или воин?
Политиците и историците спориха за същинската роля на военачалник Ярузелски чак до гибелта му през 2014. Едни го считат за народен изменник, изпратил бойци и танкове против личното си население, единствено и единствено с цел да резервира властта на комунистическата партия. Други пък го величаят като народен воин, избавил страната си от руска окупация и от същинска кървава баня.
През 2011 година Лех Валенса посети тежко болния военачалник в болничното заведение и му подаде ръка. Но дали му е дал прошка? В изявление за Дъждовни води Валенса споделя, че Ярузелски също е бил родолюбец, който се опитал да избави страната си от руско посягане - въпреки и по собствен личен метод. А самият Войчех Ярузелски написа в книгата си " 30 години по-възрастен " следното: " Моля за опрощение поради тежките ограничавания, наложени от военното състояние () Но това беше единственият вероятен излаз, който в последна сметка се оказа логичен. Това беше най-малкото зло, само че даже и най-малкото зло постоянно си остава зло. "
Танкове плъзнаха по улиците на Варшава в оня снежен 13 декември 1981 година. Въоръжени бойци охраняваха държавната резиденция и други стратегически обекти. А милицията контролираше колите и пешеходците. Ако те хванеха с позиви в джоба - незабавно те отвеждаха в сектора.
В оня неделен ден човек и по телефона не можеше да се обади: връзките бяха преднамерено прекратени. А от тв приемника говореше един-единствен човек: партийният и държавен началник военачалник Войчех Ярузелски, който информираше за наложеното военно състояние. " Нашата страна е изправена на ръба на пропастта ", с тъмен глас твърдеше генералът. " Не дни, а часове ни разделят от същинска национална злополука. " Тъкмо поради тази заплаха било наложено военното състояние, съобщи генералът и хвърли цялата виновност върху.
Генерал Войчех Ярузелски
Генералът от тв приемника
През лятото на 1980 година вълна от стачки по балтийското крайбрежие на Полша докара в последна сметка до формалното признание на профсъюза " Солидарност ", управителен от Лех Валенса. Това към този момент национално придвижване бързо събра близо 10 милиона члена. Без да прикрива антикомунистическата си настройка, то непрестанно усилваше натиска против държавното управление посредством стачки и митинги. По-късно журналистите щяха да нарекат този интервал " Карнавал на свободите ".
Омаломощената и раздирана от вътрешни несъгласия Полска обединена работническа партия (ПОРП) - т.е., ръководещите комунисти - пасивно отстъпваше, само че все пак не желаеше да подели властта с опозицията. Камо ли пък да ѝ я връчи напълно. В същото време заради острия недостиг бяха въведени купони за питателните артикули - нещо, което поляците помнеха от годините на войната. Но и това не оказа помощ. Снимките на празни рафтове в магазините и на хора, щастливо прегърнали ролки тоалетна хартия, се трансфораха в печален документ за икономическата покруса в страната.
Московските приятели недвусмислено демонстрираха на своите полски съратници, че са извънредно недоволни от това развиване на нещата. Войските на Варшавския контракт организираха две взаимни учения в края на 1980 и напролет на 1981, които трябваше да изплашен Варшава и напълно целеустремено да напомнят на хората за окупацията на Чехословакия през 1968 година. " Трябва да упражняваме непрекъснат напън " - това декларира на съвещание на руското Политбюро генералният секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев на 16 април 1981 година. И до през днешния ден историците спорят дали Москва в действителност е била подготвена да прати войски в Полша или пък просто е желала да сплаши поляците. Тъй или другояче ПОРП не съумя да овладее ситуацията и по този начин удари часът на генералите. Ярузелски първо беше определен за министър-председател, след това пое и управлението на партията и концентрира цялата власт в свои ръце. Той назначи военни и по най-ключовите позиции в държавното ръководство.
През нощта против 13 декември Военният съвет за национално избавление (ВСНС) взе властта в страната. Мобилизирани бяха 70 000 бойци с 1750 танка, плюс 30 000 полицаи - с общи сили те трябваше да прекършат съпротивата на опозицията. Веднага след въвеждането на военното състояние бяха задържани и интернирани 3000 деятели на " Солидарност " дружно с цялото управление, отпред с Лех Валенса. Стачките и всевъзможни всеобщи събирания бяха неразрешени, военните постановиха и вечерен час. Движението " Солидарност " беше неразрешено, а по-късно го оповестиха и за необуздано.
Лех Валенса през 1980-а
И тогава Полша потъна в меланхолия
Въпреки изненадващия удар на генералите, " Солидарност " въпреки всичко съумя да активизира хората в някои предприятия и да ги вдигне на опозиция против войската и милицията. Най-тежките конфликти се развихриха на 16 декември 1981 в каменовъглената мина " Вуйек " в Катовице, където бяха убити деветима миньори.
Военната хунта бързо съумя да смачка " Солидарност " като всеобщо антикомунистическо придвижване и да възвърне властта на остарялата система. До края на 1982 година близо 10 000 души бяха интернирани, а 12 000 бяха наказани от военни трибунали. Военното състояние беше анулирано през юли 1983.
Полша потъна в дълбока икономическа и социална меланхолия. Стотици хиляди младежи обърнаха тил на родината си и емигрираха - най-много във Федерална Република Германия. Външният дълг на полската страна набъбна до немислимата по това време сума от 40 милиарда $. Полша беше на процедура в фалит и в интернационална изолираност. Обществото непрестанно беше разтърсвано и от политически убийства - като това на католическия просветител Йежи Попиелушко, премахнат от чиновници на Вътрешното министерство.
Нови очаквания покълнаха едвам след огромните промени на интернационалната политическа сцена. От 1985 година отпред на Съветския съюз застана Михаил Горбачов, чиято политика на " публичност " и " перестройка " даде нова глътка въздух на полската съпротива. През 1988 година в страната се надигнаха две нови протестни талази, които демонстрираха, че " Солидарност " може да е разтурена, само че не и победена. Така се стигна до Кръглата маса през 1989, вследствие на която бяха планувани и първите релативно свободни избори в Източния блок откогато комунистите взеха властта. За министър-председател беше определен Тадеуш Мазовиецки - консултант на " Солидарност ", прекарал последните осем години като интерниран. Година по-късно именитият работен водач Лех Валенса беше определен за президент на страната.
Ерих Хонекер, Милош Якеш, Михаил Горбачов, Войчех Ярузелски, Николае Чаушеску и Тодор Живков във Варшава през юли 1988.
Генерал Ярузелски - изменник или воин?
Политиците и историците спориха за същинската роля на военачалник Ярузелски чак до гибелта му през 2014. Едни го считат за народен изменник, изпратил бойци и танкове против личното си население, единствено и единствено с цел да резервира властта на комунистическата партия. Други пък го величаят като народен воин, избавил страната си от руска окупация и от същинска кървава баня.
През 2011 година Лех Валенса посети тежко болния военачалник в болничното заведение и му подаде ръка. Но дали му е дал прошка? В изявление за Дъждовни води Валенса споделя, че Ярузелски също е бил родолюбец, който се опитал да избави страната си от руско посягане - въпреки и по собствен личен метод. А самият Войчех Ярузелски написа в книгата си " 30 години по-възрастен " следното: " Моля за опрощение поради тежките ограничавания, наложени от военното състояние () Но това беше единственият вероятен излаз, който в последна сметка се оказа логичен. Това беше най-малкото зло, само че даже и най-малкото зло постоянно си остава зло. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ