1/2 от психичните болести се отключват в пубертета, 75% от българите в депресия без адекватна помощ
Половината от всички психологични болести стартират към 14-годишна възраст, а разпространяването на депресията се удвоява измежду хората над 65-годишна възраст, само че в България достъпът до услуги за предварителна защита е невисок. Това сподели доцент Михаил Околийски, представител на СЗО за България по време на онлайн полемика " Картина на психологичното здраве с фокус върху депресивните положения ".
По думите му 75 на 100 от българите, потърсилите помощ при депресивно разстройство са съобщили, че не получават съответна помощ. На всеки 10 хиляди индивида в света има по-малко от един експерт по психологично здраве, уточни още доцент Околийски.
Според него финансирането за психологично здраве е по-малко от един % от бюджета за опазване на здравето. От началото на опита да има услуги в общността в страната ни, към момента липсва добра връзка сред виновните институции. Центровете за психо-социална рехабилитация би трябвало да бъдат покрай обитаеми места, добави доцент Околийски. По думите му в изискванията на коронавирус пандемия никой не е помислил за психологичното положение на работещите " на първа линия ", а те са в доста висок риск от " бърнаут ". Не беше помислено и за психическото положение на възрастните хора, които останаха по домовете си, добави още той.
В Националния проект за възобновяване и резистентност е планувана рационализация и развиване на психиатричната помощ, като с 30 млн.лв. ще се поддържа националната тактика за психологично здраве, уточни представителят на СЗО. Стратегията допуска развиването на разнообразни услуги в общността, образования, съгласуваност на обществена и здравна сфера. Другата основна област е основаване на здравно образование на децата от 1 до 12 клас, като задачата е те да придобият познания, настройки и умения да се оправят с рецесии в връзките, да знаят по какъв начин да се пазят от недоброжелателно въздействие, както и познания във връзка с депресията, добави доцент Околийски.
Тъгата от загуба на непосредствен човек може да има опустошителни последици върху младежите, добави той. Не виждам края на пандемията, само че тя се неглижира и от новите управляващи.
По думите му 75 на 100 от българите, потърсилите помощ при депресивно разстройство са съобщили, че не получават съответна помощ. На всеки 10 хиляди индивида в света има по-малко от един експерт по психологично здраве, уточни още доцент Околийски.
Според него финансирането за психологично здраве е по-малко от един % от бюджета за опазване на здравето. От началото на опита да има услуги в общността в страната ни, към момента липсва добра връзка сред виновните институции. Центровете за психо-социална рехабилитация би трябвало да бъдат покрай обитаеми места, добави доцент Околийски. По думите му в изискванията на коронавирус пандемия никой не е помислил за психологичното положение на работещите " на първа линия ", а те са в доста висок риск от " бърнаут ". Не беше помислено и за психическото положение на възрастните хора, които останаха по домовете си, добави още той.
В Националния проект за възобновяване и резистентност е планувана рационализация и развиване на психиатричната помощ, като с 30 млн.лв. ще се поддържа националната тактика за психологично здраве, уточни представителят на СЗО. Стратегията допуска развиването на разнообразни услуги в общността, образования, съгласуваност на обществена и здравна сфера. Другата основна област е основаване на здравно образование на децата от 1 до 12 клас, като задачата е те да придобият познания, настройки и умения да се оправят с рецесии в връзките, да знаят по какъв начин да се пазят от недоброжелателно въздействие, както и познания във връзка с депресията, добави доцент Околийски.
Тъгата от загуба на непосредствен човек може да има опустошителни последици върху младежите, добави той. Не виждам края на пандемията, само че тя се неглижира и от новите управляващи.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ