Маслото златно и пак ни продават ментета
Половината от пробите на кравето масло у нас, взети за проучване от асоциация „ Активни потребители” са с несъответствия от стандарта, оповестява бТВ. Отклоненията варират от прибавяне на немлечни мазнини, прибавяне на вода, погрешно етикиране, до вложение на неразрешени от закондателството съставки като фунгицида натамицин.
Принципно кравето масло е доста елементарен за произвеждане артикул, а условията към него, годни за целия свят, са елементарни и разбираеми – маслото се състои от 82% лой и до 16% вода. Не се позволява прибавяне на никакви други съединения.
През 2014 година асоциация „ Активни потребители” тества 15 марки масло за съществуване на немлечни мазнини и вода. При четири от тях беше открито прибавяне на растителни мазнини, а при едно имаше повече вода.
През 2015 година бяха изследвани 10 марки . В четири от тях имаше немлечни мазнини.
По-добра ли е обстановката в този момент? Оказва се, че не – в противен случай.
За теста през 2017 година са употребявани 10 марки масло . Продуктите са купени от търговски обекти в Несебър и Бургас през август, а проучването им е траяло до октомври. Според българското законодателство продуктите с добавени немлечни мазнини наложително се отбелязват като „ имитиращи ”, а на опаковката им се изписват типа и % на заместителя. Това условие не е спазено .
От изследваните 10 търговски марки в три се открива нерегламентирано вложение на немлечни мазнини. Това са надлежно 10-грамова опаковка на „ Маркенбутер ЕООД” (производител посочен на опаковката, на кашона е различен – „ Милтекс КК ЕООД”, Варна) и две марки от 125 гр масло („ Чепеларе” и „ Хранинвест”), създадени от „ Хранинвест ЕООД”, с. Кичево, област Варна.
Количеството на употребяваните немлечни мазнини варира от 40 до 60% по отношение на общата масленост . При две от комерсиалните марки - тези на компания „ Хранинвест”, в допълнение е открито и вложение на огромни количества вода. Това е комерсиална машинация, само че води до доста утежняване на качеството на храната.
Вложените немлечни, най-вероятно хидрогенирани растителни мазнини, покачват риска от сърдечно-съдови заболявания. Допълнителната вода от своя страна усилва вероятността от развиване на патогенни микроорганизми, както и окислителни процеси водещи до струпване в продукта на токсични и канцерогенни съединения.
Натамицинът в маслото
Рискът от бързо повреждане при вложение на спомагателна вода се понижава посредством вложение на антибактериални и антигъбични препарати за удължение периодите на продължителност.
Натамицинът (Е235) е едно от тези съединения. Това е фунгицид (препарат, сразяващ гъби) от групата на макролидните полиени и се добива от естествения вариант на Streptomyces natalensis или на Streptococus lactis.
Той се употребява в хранителната промишленост от дълго време, само че приложението му има редица ограничавания. В Европейския съюз натамицинът е позволен единствено за незадълбочено отнасяне на някои сирена и сухи колбаси – за попречване развиването на плесени (Директива 95/2 от 1995). Влагането на натамицин в краве масло е неразрешено в Европейски Съюз.
При три от тестваните 10 марки се открива натамицин – „ Чепеларе “ и „ Хранинвест “, създадени от „ Хранинвест ЕООД”, като и марката „ Роса “ на „ Белла България “. Количествата варират от 8 до 32 мг/кг .
Натамицинът в маслата без подозрение е прибавен съзнателно от производителите , тъй като няма никакъв различен метод за неговото попадане в краве масло. Влагането му е жестоко нарушаване на българското и европейското законодателство.
Това съединяване е относително едва токсично за хората , само че все пак съставлява риск за здравето по следните аргументи: Натамицинът инхибира развиването на забележими плесени по повърхността на маслото, само че не стопира растежа на патогенните бактерии .
Слагайки натамицин, производителите безконтролно усилват периодите на валидност на маслото, само че това води до риск от развиване на рисковите бактерии, изключително когато той е смесен с нараснало наличие на вода.
Натамицинът е алерген и по тази причина неговото наличие в храните наложително би трябвало да се отбелязва на етикета. Освен това той е следващият химикал, натоварващ без потребност метаболизма на консуматорите. Неговото наличие в кравето масло не носи никакви преимущества, които биха обосновали потреблението му.
Проблемните етикети
Установени са и проблеми с етикирането: при две търговски марки няма информация за наличието на белтък; действително измереното количество мазнини е доста по-ниско от информацията на етикетите при две марки; при пет проби измереното наличие на белтък е с повече от 10% по-ниско от заявеното ; при три марки водата в кравето масло е доста по-висока от стандарта (16%) .
Някои от откритите в етикетите нарушавания са разследване на умишленото прибавяне на немлечни мазнини и/или вода.
При други производителят е признал влагането на спомагателна вода в продукта, само че маркираното на етикета е по-малко от действително откритото.
Проучването на „ Активни потребители” демонстрира, че единствено в две от 10 марки всичко е наред, а в още три отклоненията са незначителни и няма да се отразят на здравето на потребителите.
При другите пет марки обаче се открива нерегламенирано и/или нелегално вложение на немлечни мазнини, вода и фунгицида натамицин. Това са следните търговски артикули: Miltex, Butter на „ Милтекс КК”, „ Чепеларе” на „ Хранинвест”, „ Роса” на „ Белла България” и „ Хранинвест”. Консумирането на изброените търговски марки може да се отрази отрицателно на здравето на хората, показват от асоциация „ Активни потребители”.
Грубите нарушавания са открити при пет марки, които се създават от три български компании. За две от тях – „ Милтекс” и „ Хранинвест”, това не е за първи път. Техни артикули са засичани с добавени немлечни мазнини и вода при проучванията на „ Активни потребители” и през 2014 и 2015 година /Марица.бг
тагове масло менте златно
Принципно кравето масло е доста елементарен за произвеждане артикул, а условията към него, годни за целия свят, са елементарни и разбираеми – маслото се състои от 82% лой и до 16% вода. Не се позволява прибавяне на никакви други съединения.
През 2014 година асоциация „ Активни потребители” тества 15 марки масло за съществуване на немлечни мазнини и вода. При четири от тях беше открито прибавяне на растителни мазнини, а при едно имаше повече вода.
През 2015 година бяха изследвани 10 марки . В четири от тях имаше немлечни мазнини.
По-добра ли е обстановката в този момент? Оказва се, че не – в противен случай.
За теста през 2017 година са употребявани 10 марки масло . Продуктите са купени от търговски обекти в Несебър и Бургас през август, а проучването им е траяло до октомври. Според българското законодателство продуктите с добавени немлечни мазнини наложително се отбелязват като „ имитиращи ”, а на опаковката им се изписват типа и % на заместителя. Това условие не е спазено .
От изследваните 10 търговски марки в три се открива нерегламентирано вложение на немлечни мазнини. Това са надлежно 10-грамова опаковка на „ Маркенбутер ЕООД” (производител посочен на опаковката, на кашона е различен – „ Милтекс КК ЕООД”, Варна) и две марки от 125 гр масло („ Чепеларе” и „ Хранинвест”), създадени от „ Хранинвест ЕООД”, с. Кичево, област Варна.
Количеството на употребяваните немлечни мазнини варира от 40 до 60% по отношение на общата масленост . При две от комерсиалните марки - тези на компания „ Хранинвест”, в допълнение е открито и вложение на огромни количества вода. Това е комерсиална машинация, само че води до доста утежняване на качеството на храната.
Вложените немлечни, най-вероятно хидрогенирани растителни мазнини, покачват риска от сърдечно-съдови заболявания. Допълнителната вода от своя страна усилва вероятността от развиване на патогенни микроорганизми, както и окислителни процеси водещи до струпване в продукта на токсични и канцерогенни съединения.
Натамицинът в маслото
Рискът от бързо повреждане при вложение на спомагателна вода се понижава посредством вложение на антибактериални и антигъбични препарати за удължение периодите на продължителност.
Натамицинът (Е235) е едно от тези съединения. Това е фунгицид (препарат, сразяващ гъби) от групата на макролидните полиени и се добива от естествения вариант на Streptomyces natalensis или на Streptococus lactis.
Той се употребява в хранителната промишленост от дълго време, само че приложението му има редица ограничавания. В Европейския съюз натамицинът е позволен единствено за незадълбочено отнасяне на някои сирена и сухи колбаси – за попречване развиването на плесени (Директива 95/2 от 1995). Влагането на натамицин в краве масло е неразрешено в Европейски Съюз.
При три от тестваните 10 марки се открива натамицин – „ Чепеларе “ и „ Хранинвест “, създадени от „ Хранинвест ЕООД”, като и марката „ Роса “ на „ Белла България “. Количествата варират от 8 до 32 мг/кг .
Натамицинът в маслата без подозрение е прибавен съзнателно от производителите , тъй като няма никакъв различен метод за неговото попадане в краве масло. Влагането му е жестоко нарушаване на българското и европейското законодателство.
Това съединяване е относително едва токсично за хората , само че все пак съставлява риск за здравето по следните аргументи: Натамицинът инхибира развиването на забележими плесени по повърхността на маслото, само че не стопира растежа на патогенните бактерии .
Слагайки натамицин, производителите безконтролно усилват периодите на валидност на маслото, само че това води до риск от развиване на рисковите бактерии, изключително когато той е смесен с нараснало наличие на вода.
Натамицинът е алерген и по тази причина неговото наличие в храните наложително би трябвало да се отбелязва на етикета. Освен това той е следващият химикал, натоварващ без потребност метаболизма на консуматорите. Неговото наличие в кравето масло не носи никакви преимущества, които биха обосновали потреблението му.
Проблемните етикети
Установени са и проблеми с етикирането: при две търговски марки няма информация за наличието на белтък; действително измереното количество мазнини е доста по-ниско от информацията на етикетите при две марки; при пет проби измереното наличие на белтък е с повече от 10% по-ниско от заявеното ; при три марки водата в кравето масло е доста по-висока от стандарта (16%) .
Някои от откритите в етикетите нарушавания са разследване на умишленото прибавяне на немлечни мазнини и/или вода.
При други производителят е признал влагането на спомагателна вода в продукта, само че маркираното на етикета е по-малко от действително откритото.
Проучването на „ Активни потребители” демонстрира, че единствено в две от 10 марки всичко е наред, а в още три отклоненията са незначителни и няма да се отразят на здравето на потребителите.
При другите пет марки обаче се открива нерегламенирано и/или нелегално вложение на немлечни мазнини, вода и фунгицида натамицин. Това са следните търговски артикули: Miltex, Butter на „ Милтекс КК”, „ Чепеларе” на „ Хранинвест”, „ Роса” на „ Белла България” и „ Хранинвест”. Консумирането на изброените търговски марки може да се отрази отрицателно на здравето на хората, показват от асоциация „ Активни потребители”.
Грубите нарушавания са открити при пет марки, които се създават от три български компании. За две от тях – „ Милтекс” и „ Хранинвест”, това не е за първи път. Техни артикули са засичани с добавени немлечни мазнини и вода при проучванията на „ Активни потребители” и през 2014 и 2015 година /Марица.бг
тагове масло менте златно
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ