Журналистите дават средна оценка за свобода на словото
Половината от публицистите у нас дават междинна оценка на свободата на словото в България, а добра - едвам 16,2%. Един от петима я дефинира като " неприятна ", а съвсем всеки десети - " доста неприятна ". Това демонстрират данните от проучване, в което са взели участие 204 работещи в медии в България. Годишната анкета е на Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ) и се организира за шести път. Докладът за 2022 година е озаглавен " Медии под обстрел ". Той въпреки всичко регистрира растеж на позитивните настройки измежду публицистите. Те дефинират като водещи фактори с бездънен отпечатък върху медийната среда пандемията, войната в Украйна и спиралата от политически рецесии в България.
Останалите систематизирания, направени от анкетата са, че публицистите в България са изправени пред серия от провокации като стрес, онлайн тормоз, закани за каузи, опит за интервенция в публицистичното наличие, автоцензура.
Увеличават се отговорите, съгласно които има растеж във вътрешния напън и автоцензурата измежду публицистите. От 2017 година насам автоцензурата пораства приблизително с 5 на 100. Появява се нов феномен - онлайн тормозът, обиди и закани в обществените мрежи и конгреси на медии. Всеки трети респондент счита, че това е измежду най-честите форми на външен напън. Всеки десети споделя, че е бил е заплашван със правосъдно дело, което е растеж с към 4% по отношение на предходното проучване на АЕЖ. Почти всеки втори публицист показва, че персонално е бил обект на непозволен напън поради работата си (47,5%).
След вътрешните източници на напън върху работата на публицистите водеща практиката е да се смъква или трансформира наличието от страна на по-високопоставен редактор. На второ място е посочена " принудата " от притежател на медията, следвана от " инструктажите " на рекламния отдел. Източници на външен напън са държавни, регионални и общински институции, като през последните две години делът на публицистите, които ги показват, се е нараснал. Все отново първото място измежду центровете на въздействие върху публицистичното наличие заемат политиците. Отреждат им го 72, 5% от участниците. Увеличение има и в натиска, който упражняват престъпните групировки.
Медиите регулярно са цел на политическа корист ", разяснява при представянето на резултатите ръководителят на АЕЖ Ирина Недева.> >
Останалите систематизирания, направени от анкетата са, че публицистите в България са изправени пред серия от провокации като стрес, онлайн тормоз, закани за каузи, опит за интервенция в публицистичното наличие, автоцензура.
Увеличават се отговорите, съгласно които има растеж във вътрешния напън и автоцензурата измежду публицистите. От 2017 година насам автоцензурата пораства приблизително с 5 на 100. Появява се нов феномен - онлайн тормозът, обиди и закани в обществените мрежи и конгреси на медии. Всеки трети респондент счита, че това е измежду най-честите форми на външен напън. Всеки десети споделя, че е бил е заплашван със правосъдно дело, което е растеж с към 4% по отношение на предходното проучване на АЕЖ. Почти всеки втори публицист показва, че персонално е бил обект на непозволен напън поради работата си (47,5%).
След вътрешните източници на напън върху работата на публицистите водеща практиката е да се смъква или трансформира наличието от страна на по-високопоставен редактор. На второ място е посочена " принудата " от притежател на медията, следвана от " инструктажите " на рекламния отдел. Източници на външен напън са държавни, регионални и общински институции, като през последните две години делът на публицистите, които ги показват, се е нараснал. Все отново първото място измежду центровете на въздействие върху публицистичното наличие заемат политиците. Отреждат им го 72, 5% от участниците. Увеличение има и в натиска, който упражняват престъпните групировки.
Медиите регулярно са цел на политическа корист ", разяснява при представянето на резултатите ръководителят на АЕЖ Ирина Недева.> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ