„Галъп“: 1/4 от българите не знаят дали искат да са част от ЕС и НАТО, или да са с Русия и Китай
Половината избират Европейски Съюз и НАТО, 17% - Русия и Китай
Мнозинството от българите декларират стабилно доверие към демократичните модели, към Европейския съюз и в по-общ проект към демократичния свят. Водещи по доверие измежду българското общество са европейски демокрации като Германия (50%), Франция (39%), Великобритания (37%). Сред тях Германия е с позитивен рейтинг (разликата сред „ доверие “ и „ съмнение “), който възлиза на +13.
От друга страна, се следи задълбочаване на недоверието на българите към Русия, което стартира да нараства след началото на съветската експанзия против Украйна. Настоящото проучване записва 30% доверие, а съпоставката с аналогичните данни от 2021 година, 2022 година и 2023 година демонстрира понижаване на доверието към тази страна.
Така да вземем за пример, в случай че през септември 2021 година, т.е. преди нападението против Украйна, рейтингът на Русия е бил позитивен (+2), то през септември 2022 година, т.е. след началото на експанзията, към този момент е негативен, -15. През 2023 г. това негативно равнище се запазва (-14), а през актуалната година бележи нов спад до -22: „ доверие “ декларират 30%, а „ съмнение – 52%. Що се отнася до доверието към Съединени американски щати, актуалното проучване записва 27% доверие.
Изследователската процедура демонстрира, че без значение от въздействието, което оказва настоящата американска политика върху настройките на българите, при две разнообразни администрации, на Доналд Тръмп и на Джо Байдън, за интервала от 2016 година до момента, доверието към Съединени американски щати е стабилно и се движи в границите на 26-31%.
Доверието в Европейския съюз остава обичайно високо – за интервала от септември 2023 до септември 2024 година, се следи покачване от 54,2% на 59,5%. За същия интервал се е нараснало и доверието в НАТО – от 32% на 40,1%. Отчетливи са поколенческите и политически разделения по оста Запад-Изток, Демокрация-Автокрация.
Това са част от изводите от постоянния мониторинг на „ Галъп интернешънъл болкан “ по значимите ориентири на всеобщото схващане. Поредният сондаж беше при започване на септември в национална извадка с изявленията „ лице в лице “ с таблети.
Ако българите бяха изправени пред предполагаем избор, 49,9% биха избрали България да е част от демократичния свят, т.е. от Европейския съюз, НАТО и прочие, 25,5% не могат да дефинират коя опция избират, а едвам 17,1% биха избрали различен вид интеграционни общности към Русия и Китай. Останалите се затрудняват да отговорят. Дори и част от отговорите да съдържат обществена желателност, те са ясно удостоверение за преобладаващите публични настройки у нас. При най-младите, да вземем за пример, убеждението, че мястото на България е в Европейски Съюз и НАТО доближава до над 70%, до момента в който при най-възрастните картината е разнородна, само че и там натрупванията в интерес на европейския път на развиване са най-осезателни.
Последните наблюдения се удостоверяват и от пряк отговор на въпроса за персоналните възгледи. 48,8% са в „ западна “ посока, а в „ източна “ са 20,6%. И тук обаче сериозен е делът на тези, които не могат да дефинират – 30,6%. Вероятно в отговорите се съдържа и така наречен обществена желателност, само че цялостната конструкция на записаните настройки е видна.
Доверието в Европейския съюз остава обичайно високо. За интервала от септември 2023 до септември 2024 година, да вземем за пример, даже има известно покачване от 54,2% на 59,5%. В същото време недоверието към Европейски Съюз спада за интервала от 37,1% на 28,3%. Следва да се означи, че в предишни интервали данните са били и още по-положителни. Въпреки съмненията, ясно е, че публичният избор е ориентиран изрично към Европейски Съюз и на фона на българските национални институции обликът на европейските институции и Европейски Съюз като цяло наподобява неоспорим.
Данните сочат, че единствено за година доверието в НАТО се е нараснало от 32% на 40,1%, до момента в който недоверието е намаляло от 53,5% на 45,4%.
Наблюдаваният растеж в доверието на българите към Европейски Съюз и НАТО е многофакторно свързан, само че във всички случаи измежду аргументите за него следва да се открои ролята на двата съюза като генератор на сигурност, отбрана, икономическо развиване и непоклатимост за България на фона на геополитическите турбуленции и закани.
„ Галъп интернешънъл болкан “ направи пробна инспекция на отношението към разнообразни страни, които са образци за световни и европейски фактори. Най-високо утвърждение получава Германия – 49,9% доверие, въпреки да се следи известна ерозия в последните месеци. Следваща е Унгария с 41% доверие, само че и с немалки дялове на съмнение, следвана от Франция – 38,9% и Англия – 37,3%. Наблюдава се нов спад в доверието на българите към Русия след началото на съветската експанзия против Украйна. Настоящото проучване записва 30% доверие. Съпоставката с аналогичните данни от проучванията на „ Галъп интернешънъл болкан “ през 2021 година, 2022 година и 2023 година демонстрира стабилно повишаване на недоверието към тази страна. Така да вземем за пример, в случай че през септември 2021 година, т.е. преди нападението против Украйна, рейтингът на Русия е бил позитивен (+2), то през септември 2022 година, т.е. след началото на експанзията, към този момент е негативен, -15. През 2023 година това негативно равнище се резервира (-14), а през актуалната година бележи нов спад до -22: „ доверие “ декларират 30%, а „ съмнение – 52%. Доверието към Съединени американски щати е в границите на обичайните стойности, които в интервала на двете последни администрации (на Доналд Тръмп и Джо Байдън) от 2016 до 2024 година, флуктуират сред 26-31%. Настоящото проучване записва доверие към Съединени американски щати от 27,2%. Данните, насъбрани от мониторинга през годините демонстрират, че настоящият политически жанр на ръководство в дадена страна оказва въздействие върху цялостния неин облик у нас. В актуалното проучване образец в това отношение е Унгария – записва се доверие от 41%, което може да се изясни със благосклонностите на българите към по-категоричното отстояване на национални позиции в рамите на Европейски Съюз, което демонстрира унгарският политически хайлайф.
Що се отнася до Китай, страната се приема с доверие от едвам 23,6% от българите и доста съмнение от 52,4%. Това може да се изясни както с незадоволителното познаване и културните разлики, по този начин и със декларираното желание на болшинството от българите към демократичните модели в Европа.
Както може да се чака, с възрастта и политическите пристрастия структурата на мненията се трансформира. Носталгични, предизвикани от агитация или пък от активността на вътрешни артисти, настроения се обостриха изключително в хода на съветската експанзия против Украйна. Въпреки това обаче водещото желание в всеобщото схващане на българите към демократичните страни е стабилно.
е извършено сред 28 август и 5 септември 2024 година измежду 802 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
Мнозинството от българите декларират стабилно доверие към демократичните модели, към Европейския съюз и в по-общ проект към демократичния свят. Водещи по доверие измежду българското общество са европейски демокрации като Германия (50%), Франция (39%), Великобритания (37%). Сред тях Германия е с позитивен рейтинг (разликата сред „ доверие “ и „ съмнение “), който възлиза на +13.
От друга страна, се следи задълбочаване на недоверието на българите към Русия, което стартира да нараства след началото на съветската експанзия против Украйна. Настоящото проучване записва 30% доверие, а съпоставката с аналогичните данни от 2021 година, 2022 година и 2023 година демонстрира понижаване на доверието към тази страна.
Така да вземем за пример, в случай че през септември 2021 година, т.е. преди нападението против Украйна, рейтингът на Русия е бил позитивен (+2), то през септември 2022 година, т.е. след началото на експанзията, към този момент е негативен, -15. През 2023 г. това негативно равнище се запазва (-14), а през актуалната година бележи нов спад до -22: „ доверие “ декларират 30%, а „ съмнение – 52%. Що се отнася до доверието към Съединени американски щати, актуалното проучване записва 27% доверие.
Изследователската процедура демонстрира, че без значение от въздействието, което оказва настоящата американска политика върху настройките на българите, при две разнообразни администрации, на Доналд Тръмп и на Джо Байдън, за интервала от 2016 година до момента, доверието към Съединени американски щати е стабилно и се движи в границите на 26-31%.
Доверието в Европейския съюз остава обичайно високо – за интервала от септември 2023 до септември 2024 година, се следи покачване от 54,2% на 59,5%. За същия интервал се е нараснало и доверието в НАТО – от 32% на 40,1%. Отчетливи са поколенческите и политически разделения по оста Запад-Изток, Демокрация-Автокрация.
Това са част от изводите от постоянния мониторинг на „ Галъп интернешънъл болкан “ по значимите ориентири на всеобщото схващане. Поредният сондаж беше при започване на септември в национална извадка с изявленията „ лице в лице “ с таблети.
Ако българите бяха изправени пред предполагаем избор, 49,9% биха избрали България да е част от демократичния свят, т.е. от Европейския съюз, НАТО и прочие, 25,5% не могат да дефинират коя опция избират, а едвам 17,1% биха избрали различен вид интеграционни общности към Русия и Китай. Останалите се затрудняват да отговорят. Дори и част от отговорите да съдържат обществена желателност, те са ясно удостоверение за преобладаващите публични настройки у нас. При най-младите, да вземем за пример, убеждението, че мястото на България е в Европейски Съюз и НАТО доближава до над 70%, до момента в който при най-възрастните картината е разнородна, само че и там натрупванията в интерес на европейския път на развиване са най-осезателни.
Последните наблюдения се удостоверяват и от пряк отговор на въпроса за персоналните възгледи. 48,8% са в „ западна “ посока, а в „ източна “ са 20,6%. И тук обаче сериозен е делът на тези, които не могат да дефинират – 30,6%. Вероятно в отговорите се съдържа и така наречен обществена желателност, само че цялостната конструкция на записаните настройки е видна.
Доверието в Европейския съюз остава обичайно високо. За интервала от септември 2023 до септември 2024 година, да вземем за пример, даже има известно покачване от 54,2% на 59,5%. В същото време недоверието към Европейски Съюз спада за интервала от 37,1% на 28,3%. Следва да се означи, че в предишни интервали данните са били и още по-положителни. Въпреки съмненията, ясно е, че публичният избор е ориентиран изрично към Европейски Съюз и на фона на българските национални институции обликът на европейските институции и Европейски Съюз като цяло наподобява неоспорим.
Данните сочат, че единствено за година доверието в НАТО се е нараснало от 32% на 40,1%, до момента в който недоверието е намаляло от 53,5% на 45,4%.
Наблюдаваният растеж в доверието на българите към Европейски Съюз и НАТО е многофакторно свързан, само че във всички случаи измежду аргументите за него следва да се открои ролята на двата съюза като генератор на сигурност, отбрана, икономическо развиване и непоклатимост за България на фона на геополитическите турбуленции и закани.
„ Галъп интернешънъл болкан “ направи пробна инспекция на отношението към разнообразни страни, които са образци за световни и европейски фактори. Най-високо утвърждение получава Германия – 49,9% доверие, въпреки да се следи известна ерозия в последните месеци. Следваща е Унгария с 41% доверие, само че и с немалки дялове на съмнение, следвана от Франция – 38,9% и Англия – 37,3%. Наблюдава се нов спад в доверието на българите към Русия след началото на съветската експанзия против Украйна. Настоящото проучване записва 30% доверие. Съпоставката с аналогичните данни от проучванията на „ Галъп интернешънъл болкан “ през 2021 година, 2022 година и 2023 година демонстрира стабилно повишаване на недоверието към тази страна. Така да вземем за пример, в случай че през септември 2021 година, т.е. преди нападението против Украйна, рейтингът на Русия е бил позитивен (+2), то през септември 2022 година, т.е. след началото на експанзията, към този момент е негативен, -15. През 2023 година това негативно равнище се резервира (-14), а през актуалната година бележи нов спад до -22: „ доверие “ декларират 30%, а „ съмнение – 52%. Доверието към Съединени американски щати е в границите на обичайните стойности, които в интервала на двете последни администрации (на Доналд Тръмп и Джо Байдън) от 2016 до 2024 година, флуктуират сред 26-31%. Настоящото проучване записва доверие към Съединени американски щати от 27,2%. Данните, насъбрани от мониторинга през годините демонстрират, че настоящият политически жанр на ръководство в дадена страна оказва въздействие върху цялостния неин облик у нас. В актуалното проучване образец в това отношение е Унгария – записва се доверие от 41%, което може да се изясни със благосклонностите на българите към по-категоричното отстояване на национални позиции в рамите на Европейски Съюз, което демонстрира унгарският политически хайлайф.
Що се отнася до Китай, страната се приема с доверие от едвам 23,6% от българите и доста съмнение от 52,4%. Това може да се изясни както с незадоволителното познаване и културните разлики, по този начин и със декларираното желание на болшинството от българите към демократичните модели в Европа.
Както може да се чака, с възрастта и политическите пристрастия структурата на мненията се трансформира. Носталгични, предизвикани от агитация или пък от активността на вътрешни артисти, настроения се обостриха изключително в хода на съветската експанзия против Украйна. Въпреки това обаче водещото желание в всеобщото схващане на българите към демократичните страни е стабилно.
е извършено сред 28 август и 5 септември 2024 година измежду 802 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ