Фредерик Б. Чери: Изглежда невероятно, че еврейската общност в България е избягнала унищожението
" Половин век след публикуването в Съединени американски щати се появява на български фундаменталното проучване " Българските евреи и Окончателното решение " от американския историк и българист Фредерик Б. Чери. Авторитетен труд, който хвърля повече светлина върху един от най-мрачните интервали в новата история на България и света, неутрален роман за героизъм, виновност, закононарушения, кураж, морал и възмездие " - по този начин е показана монографията в анотацията на издателство " Сиела ",
Изданието е допълнено със изчерпателен увод от специалиста в Държавна организация " Архиви " Иванка Гезенко и с подробни обяснителни бележки от нея към събития и персони, упоменати в проучването. Обширен следговор е написал проф. Иван Илчев, който е придружавал американския историк при визитите му в България.
Анотацията отбелязва, че въпреки историографията по тематиката да е доста повишена, ориста на българските евреи през Втората международна война в Царство България към момента поражда разнопосочни, а постоянно и крайни отзиви - от изказванието за цялостна заслуга на цар Борис III за спасението на еврейското население в рамките на България, до отказване и вменяване на цялостна виновност на българската страна за депортацията на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот.
Фредерик Б. Чери, който умира през 2020 година, посещава България няколко пъти през 60-те години и началото на 70-те години на предишния век и не крие интереса и благосклонностите си към страната ни. Запознава се, благодарение на български архиви, а в чужбина и с немски и израелски документи, с изявленията с очевидци и оживели, измежду които британския дипломат в София до 1941 година Джордж Рендъл и на Германия през Втората международна война Адолф Бекерле, както и с голям брой други източници.
Така, ползвайки и архиви на Третия райх, които след войната се намират в Съединени американски щати, построява историческа хроника, която се пробва да показа събитията оптимално независимо, без да робува на идеологии и без да спекулира.
Какво е отношението на нацистка Германия към евреите и какъв е бил натискът, който се упражнява върху цар Борис III и българското държавно управление по еврейския въпрос? Кои са събитията, довели до депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия? Каква е публичната реакция в страната? И за какво години наред по този начин и не може да се реализира исторически консенсус за случилото се в тези години? На тези въпроси търси отговора американският историк, професор и експерт по българска история в Университета на Индиана, Съединени американски щати.
Обстойно са прегледани икономическите и политическите предпоставки, които обуславят комплицираната обстановка, в която се оказва обвързаната с Третия райх България. Авторът наблюдава с детайлности включването на страната във Втората международна война като съдружник на Оста, прави изчерпателен разбор на мирните връзки сред евреите и останалите етноси в страната, както и обзор на спорадичните антиеврейски политики, прилагани с изменчив триумф.
Освен политиката на държавните институции откривателят проучва и ролята на духовници, политици, общественици и елементарни хора за спасяването на евреите от територията на Царство България, измежду тях дейностите на митрополит Стефан и митинга на зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев с групата депутати против депортацията на българските евреи.
Пред " Дневник " Иванка Гезенко прави оценка монографията като обективно проучване, едно от най-хубавите, които са се появявали у нас. А проф. Иван Илчев приключва следговора си в книгата с разсъждения по трънливия въпрос, по който откривателите към момента не реализират консенсус:
" И най-после, за ролята на цар Борис III. За нея са счупени доста исторически шпаги. Самият проф. Чери е доста внимателен, само че по-скоро накланя виновността към владетеля. Нямам желание да влизам в полемиката, само че дано посоча две неща. На първо място, Борис III в никакъв случай не е бил антисемит, само че ползите на българската страна за него са стояли преди всичко и в случай че бе считал, че евреите би трябвало да бъдат пожертвани за това, надали би се колебал.
И второ: След 1936 година, та до гибелта му, на процедура никое значимо решение в България не е вземано без неговото категорично или подразбиращо се единодушие, та съгласно мен, нито депортацията, нито отлагането й биха били вероятни без най-малко безмълвното единодушие на царя. "
" Дневник " разгласява въведението на създателя Фредерик Б. Чери към книгата " Българските евреи и Окончателното решение ", предоставено от издателство " Сиела ":
Моят аргумент да реша да проучвам използването на нацистката политика на Окончателно решение на еврейския въпрос във връзка с евреите в България, е смайващият факт, че след Втората международна война броят на евреите в България е по-голям, в сравнение с преди войната. През призмата на общата покруса от военните години наподобява необикновено, че еврейската общественост в една дребна страна - изключително в страна, част от Оста - е съумяла да избегне повсеместното заличаване.
За самите българи тази особеност е източник на горделивост: те претендират, че са единствената нация в окупирана Европа, в която всички евреи са оживели. По този въпрос се разгаря сериозен политически спор, който визира и идеята, и метода на оцеляване на еврейската общественост в България. Спорът се показва посредством въпроса: " Кой избави българските евреи? "
В момента значителните несъгласия се въртят към ролята на цар Борис ІІІ в събитията, засягащи еврейския въпрос в страната му. Едни приписват заслугата за спасяването на евреите на царя и настояват, че го е направил по авансово премислен проект, по който умишлено е преиначавал пред Берлин желанията си. Други настояват, че неочакваната и необяснена гибел на царя през 1943 година е в действителност ликвидиране, поръчано или персонално от Хитлер, или от Хитлеровото обграждане, заради отхвърли на Борис да позволи на нацистите да депортират българските евреи в лагерите на гибелта в Полша.
Българските евреи и Окончателното решение (1940 - 1944)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка От другата страна са някои историци и коментатори, чието мнение е, че българските евреи са били избавени макар царя. Те настояват, че Борис или е бил напълно склонен с нацистката политика на антисемитизъм, или е бил апатичен към нея и само натискът на групи в самата България и отвън страната са го заставили да се откаже от проектите си за депортация на евреите в Полша.
Реакцията на България към Окончателното решение се усложнява от депортацията на гръцки и югославски евреи от териториите на Балканите, окупирани от България. Защо София депортира евреите оттова, а се поколебава да стори същото с евреите с българско поданство? Може би българският надзор над тези територии е бил по-слаб? Или небългарските евреи са били пожертвани, с цел да се спасят евреите с българско поданство?
Настоящият труд си слага за цел да прегледа позицията и дейностите на българското държавно управление във връзка с евреите в тези решаващи години. Като изследвам политическия напън, оказван на София, и отклика на този напън, изразил се в приемането на антисемитското законодателство, и процедурите по депортацията - и осъществените, и анулираните, се надявам да назова повода за парадокса на Окончателното решение в един от балканските съдружници на Германия.
В книгата се проучват и разликите в позицията на София и реакцията във връзка с
" българските " и " небългарските " евреи. Описал съм в по-големи детайлности подготовката към депортацията и процедурите, с цел да покажа нечовешката и в същото време чудновато механична и бюрократична природа в реализирането на условието за Окончателно решение в България (вероятно и другаде). Подробностите в процедурите по депортация в България са основа за изследване на същите тези процедури в други области на нацистка Европа. Нещо повече, държанието на българското държавно управление под политически напън може да разясни освен естеството на политиката на България и на Оста при започване на четиридесетте години, само че и общото естество на еврейския проблем в Европа.
Настоящата книга изследва и отношението на другите сегменти в българските ръководещи кръгове и обществото към еврейския въпрос и Окончателното решение. Тези сегменти включват царя и Двора, Църквата, Народното събрание (парламента), политическата съпротива и разнообразни други групи. Проучвам също значимия въпрос за относителната тежест на политическите сили вътре в страната, както и на тези отвън нея, да вземем за пример Съюзниците, при намесата им в събитията, засягащи евреите в България.
Накрая преглеждам претенцията на българите, че са единствената нация в нацистка Европа, която е избавила евреите си; в действителност дискутирам дали има изгода да се задава въпросът " Кой избави българските евреи? ".
" Спасяването на българските евреи ": загадката на едно необятно публикувано мнение
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Изданието е допълнено със изчерпателен увод от специалиста в Държавна организация " Архиви " Иванка Гезенко и с подробни обяснителни бележки от нея към събития и персони, упоменати в проучването. Обширен следговор е написал проф. Иван Илчев, който е придружавал американския историк при визитите му в България.
Анотацията отбелязва, че въпреки историографията по тематиката да е доста повишена, ориста на българските евреи през Втората международна война в Царство България към момента поражда разнопосочни, а постоянно и крайни отзиви - от изказванието за цялостна заслуга на цар Борис III за спасението на еврейското население в рамките на България, до отказване и вменяване на цялостна виновност на българската страна за депортацията на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот.
Фредерик Б. Чери, който умира през 2020 година, посещава България няколко пъти през 60-те години и началото на 70-те години на предишния век и не крие интереса и благосклонностите си към страната ни. Запознава се, благодарение на български архиви, а в чужбина и с немски и израелски документи, с изявленията с очевидци и оживели, измежду които британския дипломат в София до 1941 година Джордж Рендъл и на Германия през Втората международна война Адолф Бекерле, както и с голям брой други източници.
Така, ползвайки и архиви на Третия райх, които след войната се намират в Съединени американски щати, построява историческа хроника, която се пробва да показа събитията оптимално независимо, без да робува на идеологии и без да спекулира.
Какво е отношението на нацистка Германия към евреите и какъв е бил натискът, който се упражнява върху цар Борис III и българското държавно управление по еврейския въпрос? Кои са събитията, довели до депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия? Каква е публичната реакция в страната? И за какво години наред по този начин и не може да се реализира исторически консенсус за случилото се в тези години? На тези въпроси търси отговора американският историк, професор и експерт по българска история в Университета на Индиана, Съединени американски щати.
Обстойно са прегледани икономическите и политическите предпоставки, които обуславят комплицираната обстановка, в която се оказва обвързаната с Третия райх България. Авторът наблюдава с детайлности включването на страната във Втората международна война като съдружник на Оста, прави изчерпателен разбор на мирните връзки сред евреите и останалите етноси в страната, както и обзор на спорадичните антиеврейски политики, прилагани с изменчив триумф.
Освен политиката на държавните институции откривателят проучва и ролята на духовници, политици, общественици и елементарни хора за спасяването на евреите от територията на Царство България, измежду тях дейностите на митрополит Стефан и митинга на зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев с групата депутати против депортацията на българските евреи.
Пред " Дневник " Иванка Гезенко прави оценка монографията като обективно проучване, едно от най-хубавите, които са се появявали у нас. А проф. Иван Илчев приключва следговора си в книгата с разсъждения по трънливия въпрос, по който откривателите към момента не реализират консенсус:
" И най-после, за ролята на цар Борис III. За нея са счупени доста исторически шпаги. Самият проф. Чери е доста внимателен, само че по-скоро накланя виновността към владетеля. Нямам желание да влизам в полемиката, само че дано посоча две неща. На първо място, Борис III в никакъв случай не е бил антисемит, само че ползите на българската страна за него са стояли преди всичко и в случай че бе считал, че евреите би трябвало да бъдат пожертвани за това, надали би се колебал.
И второ: След 1936 година, та до гибелта му, на процедура никое значимо решение в България не е вземано без неговото категорично или подразбиращо се единодушие, та съгласно мен, нито депортацията, нито отлагането й биха били вероятни без най-малко безмълвното единодушие на царя. "
" Дневник " разгласява въведението на създателя Фредерик Б. Чери към книгата " Българските евреи и Окончателното решение ", предоставено от издателство " Сиела ":
Моят аргумент да реша да проучвам използването на нацистката политика на Окончателно решение на еврейския въпрос във връзка с евреите в България, е смайващият факт, че след Втората международна война броят на евреите в България е по-голям, в сравнение с преди войната. През призмата на общата покруса от военните години наподобява необикновено, че еврейската общественост в една дребна страна - изключително в страна, част от Оста - е съумяла да избегне повсеместното заличаване.
За самите българи тази особеност е източник на горделивост: те претендират, че са единствената нация в окупирана Европа, в която всички евреи са оживели. По този въпрос се разгаря сериозен политически спор, който визира и идеята, и метода на оцеляване на еврейската общественост в България. Спорът се показва посредством въпроса: " Кой избави българските евреи? "
В момента значителните несъгласия се въртят към ролята на цар Борис ІІІ в събитията, засягащи еврейския въпрос в страната му. Едни приписват заслугата за спасяването на евреите на царя и настояват, че го е направил по авансово премислен проект, по който умишлено е преиначавал пред Берлин желанията си. Други настояват, че неочакваната и необяснена гибел на царя през 1943 година е в действителност ликвидиране, поръчано или персонално от Хитлер, или от Хитлеровото обграждане, заради отхвърли на Борис да позволи на нацистите да депортират българските евреи в лагерите на гибелта в Полша.
Реакцията на България към Окончателното решение се усложнява от депортацията на гръцки и югославски евреи от териториите на Балканите, окупирани от България. Защо София депортира евреите оттова, а се поколебава да стори същото с евреите с българско поданство? Може би българският надзор над тези територии е бил по-слаб? Или небългарските евреи са били пожертвани, с цел да се спасят евреите с българско поданство?
Настоящият труд си слага за цел да прегледа позицията и дейностите на българското държавно управление във връзка с евреите в тези решаващи години. Като изследвам политическия напън, оказван на София, и отклика на този напън, изразил се в приемането на антисемитското законодателство, и процедурите по депортацията - и осъществените, и анулираните, се надявам да назова повода за парадокса на Окончателното решение в един от балканските съдружници на Германия.
В книгата се проучват и разликите в позицията на София и реакцията във връзка с
" българските " и " небългарските " евреи. Описал съм в по-големи детайлности подготовката към депортацията и процедурите, с цел да покажа нечовешката и в същото време чудновато механична и бюрократична природа в реализирането на условието за Окончателно решение в България (вероятно и другаде). Подробностите в процедурите по депортация в България са основа за изследване на същите тези процедури в други области на нацистка Европа. Нещо повече, държанието на българското държавно управление под политически напън може да разясни освен естеството на политиката на България и на Оста при започване на четиридесетте години, само че и общото естество на еврейския проблем в Европа.
Настоящата книга изследва и отношението на другите сегменти в българските ръководещи кръгове и обществото към еврейския въпрос и Окончателното решение. Тези сегменти включват царя и Двора, Църквата, Народното събрание (парламента), политическата съпротива и разнообразни други групи. Проучвам също значимия въпрос за относителната тежест на политическите сили вътре в страната, както и на тези отвън нея, да вземем за пример Съюзниците, при намесата им в събитията, засягащи евреите в България.
Накрая преглеждам претенцията на българите, че са единствената нация в нацистка Европа, която е избавила евреите си; в действителност дискутирам дали има изгода да се задава въпросът " Кой избави българските евреи? ".
" Спасяването на българските евреи ": загадката на едно необятно публикувано мнение Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ