Детските домове в ГДР: Сексуални посегателства, физическо и емоционално насилие
Половин милион деца и младежи са настанени преди време в детски домове в Германска демократична република. Близо 70% от тях са били подложени на физическо принуждение. А над половината споделят и за полови похищения.
Много от хората, които са живели в домовете за деца в ГДР все още се борят с следствията от годините на принуждение и занемаряване. Това демонстрира изследване на изследователската мрежа " Свидетелства " под управлението на Лайпцигския университет, оповестява " Дойче веле ".
В рамките на плана откривателите беседват с 273 души, 93% от които споделят, че са били подценявани физически. 95 на 100 от тях пък не са получавали прочувствени грижи. 68 на 100 от интервюираните свидетелстват за физическо принуждение, а 54 % - за полови похищения. " Това са извънредно високи индикатори ", споделя ръководителката на изследването Хайде Глезмер пред АРД.
Изследването демонстрира още, че 43 % от живелите в детски домове страдат от пост-травматичен стрес. Един на всеки пет е бил в пандиза най-малко един път в живота си, изяснява немската медия. Засегнатите постоянно не престават да се опасяват от държавните институции, управляващите и лекарите, споделя Глезмер пред АРД. Други са обезверени, когато престоят им в дома към този момент не може да бъде документиран заради непълни биографии.
Страх от нов престой в дом в преклонна възраст
Чувствата на обезсърчение и яд са постоянно срещани у интервюираните, които обясняват, че не са се чувствали готови за живота заради неналичието на просветителни и обществени благоприятни условия. Мнозина изпитват боязън, че ще се наложи да живеят още веднъж в подобен вид дом, когато доближат преклонна възраст.
" Важно е, че към момента има очевидци, които да споделят за това, което им се е случило там ", отбелязва ръководителката на плана пред АРД. Според изследователската мрежа " Свидетелства " между 1949 и 1990 година около половин милион деца и младежи са изпратени в детски домове и възпитателни центрове за младежи в Германска демократична република. Преживяното от тях в тези институции към момента не е проучвано в детайлности, изяснява се в отчета, представен от АРД.
Нужни са повече старания
Изследователите от Лайпцигския университет, Медицинския факултет в Берлин, Висшето учебно заведение " Алиса Саломон " в Берлин и Университета " Хайнрих Хайне " в Дюселдорф приканиха за спомагателни старания за превъзмогване на контузиите в " Лайпцигска декларация ".
Достъпът до услуги за поддръжка би трябвало да стане по-лесно наличен, а управляващите би трябвало да обезпечат сензитивен метод към травматичните прекарвания, написа АРД. Не е допустимо обаче напълно да се оправдават преживяванията в детските домовете в Германска демократична република, изясняват откривателите.
Много от хората, които са живели в домовете за деца в ГДР все още се борят с следствията от годините на принуждение и занемаряване. Това демонстрира изследване на изследователската мрежа " Свидетелства " под управлението на Лайпцигския университет, оповестява " Дойче веле ".
В рамките на плана откривателите беседват с 273 души, 93% от които споделят, че са били подценявани физически. 95 на 100 от тях пък не са получавали прочувствени грижи. 68 на 100 от интервюираните свидетелстват за физическо принуждение, а 54 % - за полови похищения. " Това са извънредно високи индикатори ", споделя ръководителката на изследването Хайде Глезмер пред АРД.
Изследването демонстрира още, че 43 % от живелите в детски домове страдат от пост-травматичен стрес. Един на всеки пет е бил в пандиза най-малко един път в живота си, изяснява немската медия. Засегнатите постоянно не престават да се опасяват от държавните институции, управляващите и лекарите, споделя Глезмер пред АРД. Други са обезверени, когато престоят им в дома към този момент не може да бъде документиран заради непълни биографии.
Страх от нов престой в дом в преклонна възраст
Чувствата на обезсърчение и яд са постоянно срещани у интервюираните, които обясняват, че не са се чувствали готови за живота заради неналичието на просветителни и обществени благоприятни условия. Мнозина изпитват боязън, че ще се наложи да живеят още веднъж в подобен вид дом, когато доближат преклонна възраст.
" Важно е, че към момента има очевидци, които да споделят за това, което им се е случило там ", отбелязва ръководителката на плана пред АРД. Според изследователската мрежа " Свидетелства " между 1949 и 1990 година около половин милион деца и младежи са изпратени в детски домове и възпитателни центрове за младежи в Германска демократична република. Преживяното от тях в тези институции към момента не е проучвано в детайлности, изяснява се в отчета, представен от АРД.
Нужни са повече старания
Изследователите от Лайпцигския университет, Медицинския факултет в Берлин, Висшето учебно заведение " Алиса Саломон " в Берлин и Университета " Хайнрих Хайне " в Дюселдорф приканиха за спомагателни старания за превъзмогване на контузиите в " Лайпцигска декларация ".
Достъпът до услуги за поддръжка би трябвало да стане по-лесно наличен, а управляващите би трябвало да обезпечат сензитивен метод към травматичните прекарвания, написа АРД. Не е допустимо обаче напълно да се оправдават преживяванията в детските домовете в Германска демократична република, изясняват откривателите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ