Пещерата Орлова чука – природен феномен, случайно открит от овчар
Поломието е хубав ъгъл от Русенска област, където девствени гори, красиви меандри на реката и каньоновидни долини са отлично място за отмора и прелестен фон за снимане на уестърни. Пещера „ Орлова чука “ е естествено обучение в живописния каньон на река Черни Лом в Природен парк „ Русенски Лом “. Намира се на 36 км южно от град Русе, покрай село Пепелина.
Пещерата е открита през 1941 година от овчаря Стоян Спасов, който забелязал, че овцете му се натрупат на едно място в горещината. Овчарят разместил камъните и разкрил входа на естествения феномен. Благоустрояването на пещерата стартира през 1959 година, когато по ската й се построяват 124 каменни стъпала и се пробива неестествен тунел за вход. Името се свързва със скалния венец при входа, който е бил местообитание на орли. От 1963 година е оповестена за естествена забележителност, а от 1978 година - за археологически монумент на културата от национално значение.
Общата дължина на пещерните галерии е над 13,5 км. С това тя се подрежда на второ място по дължина в България, след пещерата " Духлата ". Днес, в " Орлова чука " са налични и осветени към 3 км. Пещерата е формирана в кредни варовици, отсрочени на дъното на тогавашното Сарматско море. Пещерните галерии са завършени доста по-късно вследствие на карстовите процеси, настъпили през кватернера. Намерените скелети на мечки, върхове на копия, кремъчни стъргалки, топор, парчета от глинени съдове от енеолита (каменно-медната епоха) удостоверяват, че пещерата е била населявана от Homo sapiens (200 000 – 40 000 година преди н.е.).
Използвана е с известни спирания като комфортно място за малко поселение чак до ранножелязната ера. В галериите се редят сталактити, сталагмити и сталактони, изваяни от варовикови капки от антични времена до през днешния ден. От изкуствения вход на " Орлова чука " се влиза в първата пещерна зала. Наричана е „ Концертна “, тъй като поради положителната й звучност в нея постоянно се изнасят концерти. В Големия вестибюл сред красиви сталактити във форма на пердета и драперии се откроява Големият сталактон, висок 3,5 м. Десетте каменни бойци, Безлистата гора, Семейството, Трионът, Гейзерът, Ледникът, Водопадът, Грамадата, Стряхата, изящното Вретено, калцинирано в бяло, се редят пред екскурзианта.
При почукване върху Пеещия сталактон се отронват звуци като от музикален инструмент. В пещерата има и доста други забавни формирания – „ Динозавъра”, „ Бухала “, „ Костенурката “ и други Най-голямата и благоустроена зала е „ Големите сипеи “. По стените има синтрови формирания, в които при положително въображение, може да видите форми, наподобяващи змия, футболист с топка и други До „ Големите сипеи” е ситуирана залата „ Малките сипеи “. На запад от основната изложба стартира тунел, на края на който се намира „ Космическата зала “. При дребната зала „ Почивка “ е завършен тунел, в края на който има калцитни кристали, наподобяващи на пукнатини.
Изворчето се счита за най-хубавото място в " Орлова чука " и легендата споделя, че който пие вода от него и си пожелае нещо, то ще се сбъдне в светлото бъдеще . Сталагмитите край Изворчето са млечнобели и доста красиви. Следват Сухото езеро, Самотният сталактон, Малката гора, Монасите, Еленчето, Близнаците, Кошерът, Раят, Адам и Ева. Сипеите са две огромни зали, високи по 30 и дълги от 50 до 70 м. В някои галерии са открити красиви игловидни кристали. Пещерата е дом на към 10 000 прилепа. Най-често се срещат: елементарен креслив прилеп, който е неповторим за цяла Европа, огромен и дребен подковонос.
До " Орлова чука " има хижа на 2 етажа. Тя е водоснабдена и електрифицирана и дава покрив на 27 души. Има кухня и трапезария с камина, а в съседство - бар и тераса със 70 места. Тоалетните са външни, само че има вътрешни и външни чешми и баня. Местността предлага отлични услови за скално катерене, насочване, опция за зелено учебно заведение, пукотевица с лък, езда, забавни еко пътеки, условия за барбекю и др.
Пещерата е открита през 1941 година от овчаря Стоян Спасов, който забелязал, че овцете му се натрупат на едно място в горещината. Овчарят разместил камъните и разкрил входа на естествения феномен. Благоустрояването на пещерата стартира през 1959 година, когато по ската й се построяват 124 каменни стъпала и се пробива неестествен тунел за вход. Името се свързва със скалния венец при входа, който е бил местообитание на орли. От 1963 година е оповестена за естествена забележителност, а от 1978 година - за археологически монумент на културата от национално значение.
Общата дължина на пещерните галерии е над 13,5 км. С това тя се подрежда на второ място по дължина в България, след пещерата " Духлата ". Днес, в " Орлова чука " са налични и осветени към 3 км. Пещерата е формирана в кредни варовици, отсрочени на дъното на тогавашното Сарматско море. Пещерните галерии са завършени доста по-късно вследствие на карстовите процеси, настъпили през кватернера. Намерените скелети на мечки, върхове на копия, кремъчни стъргалки, топор, парчета от глинени съдове от енеолита (каменно-медната епоха) удостоверяват, че пещерата е била населявана от Homo sapiens (200 000 – 40 000 година преди н.е.).
Използвана е с известни спирания като комфортно място за малко поселение чак до ранножелязната ера. В галериите се редят сталактити, сталагмити и сталактони, изваяни от варовикови капки от антични времена до през днешния ден. От изкуствения вход на " Орлова чука " се влиза в първата пещерна зала. Наричана е „ Концертна “, тъй като поради положителната й звучност в нея постоянно се изнасят концерти. В Големия вестибюл сред красиви сталактити във форма на пердета и драперии се откроява Големият сталактон, висок 3,5 м. Десетте каменни бойци, Безлистата гора, Семейството, Трионът, Гейзерът, Ледникът, Водопадът, Грамадата, Стряхата, изящното Вретено, калцинирано в бяло, се редят пред екскурзианта.
При почукване върху Пеещия сталактон се отронват звуци като от музикален инструмент. В пещерата има и доста други забавни формирания – „ Динозавъра”, „ Бухала “, „ Костенурката “ и други Най-голямата и благоустроена зала е „ Големите сипеи “. По стените има синтрови формирания, в които при положително въображение, може да видите форми, наподобяващи змия, футболист с топка и други До „ Големите сипеи” е ситуирана залата „ Малките сипеи “. На запад от основната изложба стартира тунел, на края на който се намира „ Космическата зала “. При дребната зала „ Почивка “ е завършен тунел, в края на който има калцитни кристали, наподобяващи на пукнатини.
Изворчето се счита за най-хубавото място в " Орлова чука " и легендата споделя, че който пие вода от него и си пожелае нещо, то ще се сбъдне в светлото бъдеще . Сталагмитите край Изворчето са млечнобели и доста красиви. Следват Сухото езеро, Самотният сталактон, Малката гора, Монасите, Еленчето, Близнаците, Кошерът, Раят, Адам и Ева. Сипеите са две огромни зали, високи по 30 и дълги от 50 до 70 м. В някои галерии са открити красиви игловидни кристали. Пещерата е дом на към 10 000 прилепа. Най-често се срещат: елементарен креслив прилеп, който е неповторим за цяла Европа, огромен и дребен подковонос.
До " Орлова чука " има хижа на 2 етажа. Тя е водоснабдена и електрифицирана и дава покрив на 27 души. Има кухня и трапезария с камина, а в съседство - бар и тераса със 70 места. Тоалетните са външни, само че има вътрешни и външни чешми и баня. Местността предлага отлични услови за скално катерене, насочване, опция за зелено учебно заведение, пукотевица с лък, езда, забавни еко пътеки, условия за барбекю и др.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ