Драмата с мустачките на приятелката ми
Положението е такова, че приятелката ми има мустачки. Не, не приказвам за такива огромни хусарски, а за дребни черни мустачки. Те не всеки път се виждат, само че откакто ги видях за пръв път – няма връщане обратно. Аз в действителност я одобрявам доста, намирам я за симпатично момиче, само че тези мустачки… Те са отрова за любящото ми сърце.
Няколко месеца тънки и акуратни подмятания не дадоха никакви плодове, с изключение на чувството, че тя просто не знае какво има! Как може, като се гледа в огледалото всеки ден!
След дълги премеждия и непрестанни нощни кошмари създадох съвършения проект. Да купя ваучер за електроепилация и да ú кажа, че мой другар го е спечелил на откриването на нов фитнес клуб. Той си няма другарка и епилацията не му е нужна. Идеално, нали? Да.
Отидох до салона. Платих сумата, нужна за цялостен курс за освобождение от мустачките и се втурнах към у дома. Дадох ваучера на своята изгора. Всичко мина без проблеми, като по часовник, тя не заподозря нищо. Чувствах се като Джеймс Бонд, Щирлиц и Черната вдовица (Скарлет Йохнасон) в едно. Тя даже се зарадва, обади се в салона и си резервира час за идващия ден.
Отидох на терасата и възпламених цигара. Гледах оттатък хоризонта и усещах прилив на същинска годрост от себе си. Ех, бях като нацистите през 40-те…
И тогава пристигна денят X. Моята отиде да си махне мустачките, а аз към момента в положение на еуфория от личната си талантливост, взех решение да сготвя нещо изключително вкусно преди пристигането ú. Исках денят, в който най-сетне ще целувам нейните безмъхести устни, да бъде съвършен. С течение на времето, се тормозих, талази на паника отслабиха вярата ми в триумфа. Може ли нещо да се обърка? Успокоявах се с мисли за това по какъв начин ще допирам изцяло гладката ú горна джука и всичко ще бъде наред.
Чух вратата да се отваря, подозренията ме изоставиха и се подготвих да видя своята обичана в друга светлина. Тя влиза в стаята… с мустаци!!! Сърцето ми отиде в петите.
– Как? Какво? Не се ли подложи на процедурата? – мозъкът ми към момента се вкопчваше в последните влакна вяра.
– Подложих се, първата процедура мина, би трябвало да се създадат още няколко, скъпи, с цел да се получи. Като че ли нищо не се е случило – отвърна тя.
Тук проумях всичко. За да бъда изцяло сигурен, я попитах къде се е епилирала. Бикини зоната. Зоната, мамка му, на бикините. Защото ú били писнало непрекъснато да се бръсне с бръсначка и решила да се отърве от този проблем един път вечно. Бикини… зона…
Излязох на улицата, като споделих, че съм приключил цигарите. Излъгах. Спрях пред входа. Запалих цигара. Вдишах дима толкоз дълбоко в дробовeте си, колкото бе допустимо. Горчивите сълзи на провалянето се стичаха по бузите ми и падаха в бялото, блeстящо покривалo на безизходността. Ден на болежка.
