„Американската противоракетна отбрана е мит, измислен от Пентагона“
Полковникът от запаса Попов изясни за какво американската противоракетна защита няма да може да спре ракетата " Сармат "
Изстрелването на ракетата " Сармат " сложи началото на полемика за надеждността на американската противоракетна защита в американската експертна общественост. Как работи американската система за противоракетна защита и какви недостатъци има - в материала на Gazeta.Ru.
Съвременната противоракетна защита на Съединени американски щати стартира да се основава през 2002 година, когато Вашингтон едностранно се отдръпна от Договора за противоракетна отбрана. Този документ беше подписан от Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати през 1972 година
Ръководителят на Съвета за отбранителна политика към Министерството на защитата на Съединени американски щати Ричард Пърл тогава сподели, че „ договорът имаше смисъл единствено в подтекста на Студената война, в атмосфера на боязън, когато трябваше да се застраховате против изкушението на врагът да удари първи под прикритието на ракетен щит. "
Москва отговори с думите, че отдръпването от контракта е удар по интернационалната сигурност. Така съветският външен министър Игор Иванов сподели, че това решение „ е ориентирано против цялата интернационална общественост, защото голямото болшинство от страните са за опазване на контракта за ПРО “.
Оттогава Съединените щати разположиха световна система за противоракетна защита по целия свят, състояща се от мобилни и стационарни противоракетни системи. Тази система е отчасти ситуирана в самите Съединени щати (Аляска и Калифорния), където са конфигурирани 44 ракети-прехващачи излитащи от силози.
Под формата на мобилните комплекси Patriot американската система за противоракетна защита е ситуирана и в Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Япония, Турция и Израел. Маршаловите острови имат радари AN/TPY-2.
В Европа е образуван военноморският съставен елемент на американската система за противоракетна защита, състоящ се от няколко разрушителя със система Aegis и ракети-прехващачи SM-3. Също по този начин, сухопътните системи на Aegis Ashore се намират в Румъния и Полша.
В същото време надеждността на противоракетната защита на Съединени американски щати повдигна въпроси в американската експертна общественост. И по този начин, още през 2017 година, след тестване на мотора на първата степен на Sarmat, в американското списание The National Interest се появи публикация, в която опциите на системата за противоракетна защита бяха сложени под въпрос.
„ Все още нямаме ефикасни средства за битка с междуконтинентални балистични ракети, носещи голям брой единици. С такива ракети битката е допустима единствено посредством прихващане в дейния бранш, преди отделянето на бойните глави. След това сложността на работата на противоракетната защита се усилва неведнъж, а вероятността за отбиване на офанзива понижава съразмерно.
Наред с всичко друго, „ това изисква внезапно увеличение на броя на ракетите-прехващачи, което ще окаже най-сериозно влияние върху бюджета за защита “, се отбелязва в публикацията в The National Interest.
Според откритите източници, броят на ракетите-прехващачи в Съединени американски щати не се е нараснал от 2017 година
След изстрелването на ракетата " Сармат " на 20 април, Майкъл Колрисър, професор в Центъра за проучвания на защитата и външната политика към Колумбийския университет, написа публикация за сп. Military Watch Magazine, в която показва минусите на американската противоракетна защита.
„ Задачата за битка с голям брой бойни глави не е решена от системата за противоракетна защита /на САЩ/. С помощта на противоракети и други системи можем да проведем ефикасна битка против най-простите ракети, само че даже и против такава система като Сатана (ракетата R-36M Войвода, на въоръжение от 1975 г.), множествената бойна глава се състои от 10 бойни глави, ние нямаме обезпечени решения. Броят на противоракетите също не може да се смята за задоволителен през днешния ден “, счита Колрисър.
Председателят на Колегията на военните специалисти генерал-майор Александър Владимиров е склонен с тази позиция.
„ Американската противоракетна защита е мит, фиктивен от Пентагона. Разбира се, съществува, само че опциите на американската противоракетна защита са мощно пресилени. Особено в контраст на съветските междуконтинентални балистични ракети. Първоначално Пентагонът разгласи своите разработки като отговор на евентуални закани от Иран и Северна Корея, макар че у първите междуконтинентални балистични ракети просто не съществуват, а последната се снабди с тях едвам неотдавна “, сподели Владимиров пред „ Газета.Ru “.
От своя страна военният специалист, полковникът от запаса Владимир Попов означи, че „ Сармат “ се разграничава качествено от предходните ракети по способността си да прави дейни маневри по траекторията на полета, което затруднява ударите на противоракетите даже преди разгръщането на бойните глави.
„ Русия непрестанно работи по казуса за превъзмогване на противоракетната защита. Беше належащо да се основат такива комплекси, които да анулират всевъзможни системи за прихващане във всички области на полета. И това беше реализирано от съветски учени и конструктори.
Създадена е ракета, способна да прави дълбоки и многократни маневри по време на полет. Това разрешава или заобикаляне на зоните на вероятно прихващане от противоракети, или ограничение на времето, прекарано в тези зони до най-малко “, заключи Попов.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!!!
Редакцията на и ПогледТВ
осведоми, че провежда посредством Клубовете „ Приятели на “ по предварителна поръчка срещи-дискусии в съответните градове по настоящи вътрешнополитически и геополитически тематики с
доцент Валентин Вацев, Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши създатели и с екипа на редакцията.
Заявки изпращайте на email:
Заявки с изключение на от самите клубове могат да постъпват и от обособени читатели на и фенове на ПогледТВ.
Колкото повече самостоятелни поръчки има от един град, толкоз вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.
От редакцията на и ПогледТВ
Изстрелването на ракетата " Сармат " сложи началото на полемика за надеждността на американската противоракетна защита в американската експертна общественост. Как работи американската система за противоракетна защита и какви недостатъци има - в материала на Gazeta.Ru.
Съвременната противоракетна защита на Съединени американски щати стартира да се основава през 2002 година, когато Вашингтон едностранно се отдръпна от Договора за противоракетна отбрана. Този документ беше подписан от Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати през 1972 година
Ръководителят на Съвета за отбранителна политика към Министерството на защитата на Съединени американски щати Ричард Пърл тогава сподели, че „ договорът имаше смисъл единствено в подтекста на Студената война, в атмосфера на боязън, когато трябваше да се застраховате против изкушението на врагът да удари първи под прикритието на ракетен щит. "
Москва отговори с думите, че отдръпването от контракта е удар по интернационалната сигурност. Така съветският външен министър Игор Иванов сподели, че това решение „ е ориентирано против цялата интернационална общественост, защото голямото болшинство от страните са за опазване на контракта за ПРО “.
Оттогава Съединените щати разположиха световна система за противоракетна защита по целия свят, състояща се от мобилни и стационарни противоракетни системи. Тази система е отчасти ситуирана в самите Съединени щати (Аляска и Калифорния), където са конфигурирани 44 ракети-прехващачи излитащи от силози.
Под формата на мобилните комплекси Patriot американската система за противоракетна защита е ситуирана и в Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Япония, Турция и Израел. Маршаловите острови имат радари AN/TPY-2.
В Европа е образуван военноморският съставен елемент на американската система за противоракетна защита, състоящ се от няколко разрушителя със система Aegis и ракети-прехващачи SM-3. Също по този начин, сухопътните системи на Aegis Ashore се намират в Румъния и Полша.
В същото време надеждността на противоракетната защита на Съединени американски щати повдигна въпроси в американската експертна общественост. И по този начин, още през 2017 година, след тестване на мотора на първата степен на Sarmat, в американското списание The National Interest се появи публикация, в която опциите на системата за противоракетна защита бяха сложени под въпрос.
„ Все още нямаме ефикасни средства за битка с междуконтинентални балистични ракети, носещи голям брой единици. С такива ракети битката е допустима единствено посредством прихващане в дейния бранш, преди отделянето на бойните глави. След това сложността на работата на противоракетната защита се усилва неведнъж, а вероятността за отбиване на офанзива понижава съразмерно.
Наред с всичко друго, „ това изисква внезапно увеличение на броя на ракетите-прехващачи, което ще окаже най-сериозно влияние върху бюджета за защита “, се отбелязва в публикацията в The National Interest.
Според откритите източници, броят на ракетите-прехващачи в Съединени американски щати не се е нараснал от 2017 година
След изстрелването на ракетата " Сармат " на 20 април, Майкъл Колрисър, професор в Центъра за проучвания на защитата и външната политика към Колумбийския университет, написа публикация за сп. Military Watch Magazine, в която показва минусите на американската противоракетна защита.
„ Задачата за битка с голям брой бойни глави не е решена от системата за противоракетна защита /на САЩ/. С помощта на противоракети и други системи можем да проведем ефикасна битка против най-простите ракети, само че даже и против такава система като Сатана (ракетата R-36M Войвода, на въоръжение от 1975 г.), множествената бойна глава се състои от 10 бойни глави, ние нямаме обезпечени решения. Броят на противоракетите също не може да се смята за задоволителен през днешния ден “, счита Колрисър.
Председателят на Колегията на военните специалисти генерал-майор Александър Владимиров е склонен с тази позиция.
„ Американската противоракетна защита е мит, фиктивен от Пентагона. Разбира се, съществува, само че опциите на американската противоракетна защита са мощно пресилени. Особено в контраст на съветските междуконтинентални балистични ракети. Първоначално Пентагонът разгласи своите разработки като отговор на евентуални закани от Иран и Северна Корея, макар че у първите междуконтинентални балистични ракети просто не съществуват, а последната се снабди с тях едвам неотдавна “, сподели Владимиров пред „ Газета.Ru “.
От своя страна военният специалист, полковникът от запаса Владимир Попов означи, че „ Сармат “ се разграничава качествено от предходните ракети по способността си да прави дейни маневри по траекторията на полета, което затруднява ударите на противоракетите даже преди разгръщането на бойните глави.
„ Русия непрестанно работи по казуса за превъзмогване на противоракетната защита. Беше належащо да се основат такива комплекси, които да анулират всевъзможни системи за прихващане във всички области на полета. И това беше реализирано от съветски учени и конструктори.
Създадена е ракета, способна да прави дълбоки и многократни маневри по време на полет. Това разрешава или заобикаляне на зоните на вероятно прихващане от противоракети, или ограничение на времето, прекарано в тези зони до най-малко “, заключи Попов.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!!!
Редакцията на и ПогледТВ
осведоми, че провежда посредством Клубовете „ Приятели на “ по предварителна поръчка срещи-дискусии в съответните градове по настоящи вътрешнополитически и геополитически тематики с
доцент Валентин Вацев, Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши създатели и с екипа на редакцията.
Заявки изпращайте на email:
Заявки с изключение на от самите клубове могат да постъпват и от обособени читатели на и фенове на ПогледТВ.
Колкото повече самостоятелни поръчки има от един град, толкоз вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.
От редакцията на и ПогледТВ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ