Зловещо от Хасково: Помним ли Милания - килърката
Полковник Васил Матвеев от Хасково е криминалист с голям опит. Роден е на 30 септември 1960 година Кариерата си стартира от най-ниското ходило, последователно и с доста труд израства в работата си.
От 1975 до 1979 година учил в междинното милиционерско учебно заведение „ Феликс Едмундович Дзержински ”. „ Първо то беше в Стрелча, след това се преместихме в Пазарджик ”, споделя опитният служител на реда, който сега е пенсионер. С усмивка обаче прибавя, че бивше ченге, някогашен индианец и някогашна продажница няма.
След милиционерското учебно заведение Васил Матвеев незабавно е назначен на работа - на 6 септември 1979 година, на патрулна-постова работа в Хасково. „ С нас стартира подмяната на остарялото потомство ”, спомня си той.
През 1980 година Васил е признат във Висшата специфична школа на Министерство на вътрешните работи „ Георги Димитров ” в „ Симеоново ” - София.
„ През 1983 година се срещнах с полковник Георги Тишевишки - шеф на отдел „ Криминален ” в тогавашното Окръжно ръководство на Министерство на вътрешните работи. Той е необикновен експерт. Каза ми, че има свободни щатове и да пристигам в престъпна. С още един мой сътрудник започнахме работа там и трупахме опит. Учехме се от полковник Тишевишки - потенциал в специалността. Началник на районното беше Бончо Владев, а началник на криминалистите в ръководството - Тенчо Узунов.
Постепенно Васил Матвеев се издига до шеф на група тежки закононарушения и извършва длъжността шеф на бранш „ Криминална полиция ” в ОДМВР (по негово време РДВР).
Като началник на криминалистите в района управлява и акцията по залавянето на украинска група за мокри поръчки.
Става въпрос за убийството на Ергюн Рашид - Лизнатия. Той бе убит на 24 март 1997 година пред блок № 9 на улица „ Червена стена ” в Хасково. Арестите на обвързваните с разстрела бяха осъществени на 5 април същата година.
„ Разследването и задържанията бяха извършени по всички догми. Операцията беше на територията на три области ”, споделя опитният служител на реда.
След изтезанието на Лизнатия криминалистите влизат в дирите на украинците Андрей Емилиянов, Владимир Шелепко и младата жена Милания Бережная. Според оперативната информация Емилянов е началник на групата за поръчкови убийства. Самият той е служил в Афганистан по времето на тогавашния СССP.
„ Първите двама бяха в Стара Загора, а физическата извършителка на убийството се криеше в Силистра. Взехме позволения за СРС и всички бяха сложени под наблюдаване. На 4 април умря чичо ми Иван Атанасов - Дъвката.Той е от първите началници на престъпната милиция след 9 септември 1944 година Бях на бдението при покойника, когато ми се обади началникът на работа „ Полиция ” в Регионална дирекция на вътрешните работи Георги Антонов. И на него му смъквам шапка. Научи ме доста по организационните неща. „ Време е да тръгваш към Силистра. Милания се готви да бяга. Веднага сформирай оперативна група за задържането <210> ", сподели той. Избрах още двама сътрудници и в 1 ч. поехме към другия завършек на България ”, връща се Матвеев 21 година обратно в спомените си.
Когато пристигнали, посрещнал ги персонално шефът на тамошната дирекция. „ Събра сътрудниците, уточни ме и сподели: „ Този човек управлява акцията, каквото ви заповяда той, това ще вършиме ". Тогава един от локалните криминалисти ме попита: „ Какво вършим? ”. Отвърнах му, че първо ще подремнем малко.
Междувременно всички полицейски сили бяха вдигнати накрак и градът беше блокиран. Къщата, където се криеше Бережная, бе под наблюдаване. Същото се случваше в Стара Загора. Разпоредих да не се нахлува в жилището, тъй като вътре имаше дете ”, коментира обстановката криминалистът.
Накрая изчакването дало резултат. Украинката повикала такси, а хасковлията дал команда да започва интервенцията по задържането на убийците. „ Направихме <210> композиция. Началникът на районното в Силистра и шефът на криминалистите им се преоблякоха като катаджии и стопираха таксито. Уж за рутинна инспекция. Аз също отидох до колата и задържах Милания, която в същия миг четеше публикация за себе си във вестник „ 168 часа ”. Рубриката беше „ Десет дребни негърчета ”, а създател на материала - Миролюба Бенатова.
Украинката стартира да изяснява, че не разбирала езика ни. „ Отиваме в Хасково, имаш да мислиш 5 часа ”, споделих <210>. После <210> сложихме чувал на главата, с цел да <210> влияем психически, и я качихме в нашата кола с другите ми двама сътрудници. Още на излизане от града махнахме торбата, откакто Милания проговори на чист български и изиска да отиде до тоалетната ”, споделя в елементи Васил, като че ли случката става през днешния ден.
Пътят към Хасково минал в безмълвие. Другите двама от групата също пътували към ареста.
При разпитите на родената през 1970 година в Крим Милания Бережная криминалистите приложили тактиката на положителното и неприятното ченге. „ Естествено, неприятното бях аз ”, акцентира Матвеев.
На 6 април 1997 година задържаната признава и споделя детайлите по убийството на Лизнатия. „ След като разстреляла жертвата, от „ Червена стена ” украинката избягала по улица „ Крали Марко ”. Пистолетът „ Макаров ” изхвърлила в резервоар до Техникума за публично хранене. Оръжието, с патрон в цевта, намерихме на 7 април. Имахме шанс, че не са прибрали сметта оттова ”, споделя офицерът.
Бережная излязла с версията, че се срещнала с Ергюн Рашид в Турция. Там той я тормозил и насилвал, по тази причина решила да си отмъсти. „ Лично ревизирах датите, за които твърдеше, че са били с Лизнатия в Турция, не съвпадаха, бил си е в България ”, довери Матвеев.
По време на следствието обаче, необяснимо по какъв начин, тези дати внезапно съвпаднали. Милания е наказана, но против другите двама няма задоволително доказателства за съпричастност в изтезанието.
„ Без претекст няма ликвидиране, а какъв беше той в този случай? ”. С подобен отворен край приключва тази история.
От 1975 до 1979 година учил в междинното милиционерско учебно заведение „ Феликс Едмундович Дзержински ”. „ Първо то беше в Стрелча, след това се преместихме в Пазарджик ”, споделя опитният служител на реда, който сега е пенсионер. С усмивка обаче прибавя, че бивше ченге, някогашен индианец и някогашна продажница няма.
След милиционерското учебно заведение Васил Матвеев незабавно е назначен на работа - на 6 септември 1979 година, на патрулна-постова работа в Хасково. „ С нас стартира подмяната на остарялото потомство ”, спомня си той.
През 1980 година Васил е признат във Висшата специфична школа на Министерство на вътрешните работи „ Георги Димитров ” в „ Симеоново ” - София.
„ През 1983 година се срещнах с полковник Георги Тишевишки - шеф на отдел „ Криминален ” в тогавашното Окръжно ръководство на Министерство на вътрешните работи. Той е необикновен експерт. Каза ми, че има свободни щатове и да пристигам в престъпна. С още един мой сътрудник започнахме работа там и трупахме опит. Учехме се от полковник Тишевишки - потенциал в специалността. Началник на районното беше Бончо Владев, а началник на криминалистите в ръководството - Тенчо Узунов.
Постепенно Васил Матвеев се издига до шеф на група тежки закононарушения и извършва длъжността шеф на бранш „ Криминална полиция ” в ОДМВР (по негово време РДВР).
Като началник на криминалистите в района управлява и акцията по залавянето на украинска група за мокри поръчки.
Става въпрос за убийството на Ергюн Рашид - Лизнатия. Той бе убит на 24 март 1997 година пред блок № 9 на улица „ Червена стена ” в Хасково. Арестите на обвързваните с разстрела бяха осъществени на 5 април същата година.
„ Разследването и задържанията бяха извършени по всички догми. Операцията беше на територията на три области ”, споделя опитният служител на реда.
След изтезанието на Лизнатия криминалистите влизат в дирите на украинците Андрей Емилиянов, Владимир Шелепко и младата жена Милания Бережная. Според оперативната информация Емилянов е началник на групата за поръчкови убийства. Самият той е служил в Афганистан по времето на тогавашния СССP.
„ Първите двама бяха в Стара Загора, а физическата извършителка на убийството се криеше в Силистра. Взехме позволения за СРС и всички бяха сложени под наблюдаване. На 4 април умря чичо ми Иван Атанасов - Дъвката.Той е от първите началници на престъпната милиция след 9 септември 1944 година Бях на бдението при покойника, когато ми се обади началникът на работа „ Полиция ” в Регионална дирекция на вътрешните работи Георги Антонов. И на него му смъквам шапка. Научи ме доста по организационните неща. „ Време е да тръгваш към Силистра. Милания се готви да бяга. Веднага сформирай оперативна група за задържането <210> ", сподели той. Избрах още двама сътрудници и в 1 ч. поехме към другия завършек на България ”, връща се Матвеев 21 година обратно в спомените си.
Когато пристигнали, посрещнал ги персонално шефът на тамошната дирекция. „ Събра сътрудниците, уточни ме и сподели: „ Този човек управлява акцията, каквото ви заповяда той, това ще вършиме ". Тогава един от локалните криминалисти ме попита: „ Какво вършим? ”. Отвърнах му, че първо ще подремнем малко.
Междувременно всички полицейски сили бяха вдигнати накрак и градът беше блокиран. Къщата, където се криеше Бережная, бе под наблюдаване. Същото се случваше в Стара Загора. Разпоредих да не се нахлува в жилището, тъй като вътре имаше дете ”, коментира обстановката криминалистът.
Накрая изчакването дало резултат. Украинката повикала такси, а хасковлията дал команда да започва интервенцията по задържането на убийците. „ Направихме <210> композиция. Началникът на районното в Силистра и шефът на криминалистите им се преоблякоха като катаджии и стопираха таксито. Уж за рутинна инспекция. Аз също отидох до колата и задържах Милания, която в същия миг четеше публикация за себе си във вестник „ 168 часа ”. Рубриката беше „ Десет дребни негърчета ”, а създател на материала - Миролюба Бенатова.
Украинката стартира да изяснява, че не разбирала езика ни. „ Отиваме в Хасково, имаш да мислиш 5 часа ”, споделих <210>. После <210> сложихме чувал на главата, с цел да <210> влияем психически, и я качихме в нашата кола с другите ми двама сътрудници. Още на излизане от града махнахме торбата, откакто Милания проговори на чист български и изиска да отиде до тоалетната ”, споделя в елементи Васил, като че ли случката става през днешния ден.
Пътят към Хасково минал в безмълвие. Другите двама от групата също пътували към ареста.
При разпитите на родената през 1970 година в Крим Милания Бережная криминалистите приложили тактиката на положителното и неприятното ченге. „ Естествено, неприятното бях аз ”, акцентира Матвеев.
На 6 април 1997 година задържаната признава и споделя детайлите по убийството на Лизнатия. „ След като разстреляла жертвата, от „ Червена стена ” украинката избягала по улица „ Крали Марко ”. Пистолетът „ Макаров ” изхвърлила в резервоар до Техникума за публично хранене. Оръжието, с патрон в цевта, намерихме на 7 април. Имахме шанс, че не са прибрали сметта оттова ”, споделя офицерът.
Бережная излязла с версията, че се срещнала с Ергюн Рашид в Турция. Там той я тормозил и насилвал, по тази причина решила да си отмъсти. „ Лично ревизирах датите, за които твърдеше, че са били с Лизнатия в Турция, не съвпадаха, бил си е в България ”, довери Матвеев.
По време на следствието обаче, необяснимо по какъв начин, тези дати внезапно съвпаднали. Милания е наказана, но против другите двама няма задоволително доказателства за съпричастност в изтезанието.
„ Без претекст няма ликвидиране, а какъв беше той в този случай? ”. С подобен отворен край приключва тази история.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ