Доц. д-р Петър Маринов: Водеща е опасността от саморадикализиране, от ситуацията в Израел нека си направим изводите
Полк.доц.д-р Петър Маринов е началник на Центъра за проучване на екстремизма и тероризма. Започва службата си през 1997 година като офицер – инженер на радиолокационни системи. Служи в системата на противовъздушната защита на Сухопътни войски и минава през разнообразни позиции, в това число до старши специалист в командването на Сухопътните войски на Българската войска. От 2010 година е учител във Военна академия " Г.С.Раковски ". Шансът и предизвикването да взе участие в задачи на българската войска в Ирак и Афганистан разсънват интереса му освен към проявленията на тероризма, само че и към аргументите за неговото пораждане. Изследва разнообразни аспекти на неконвенционалните закани, процесите на радикализация и асиметричността в провеждането на интервенциите. Полк.доц.д-р Маринов е минал редица специализации в България, както и в Defense institute of International Legal Studies (DIILS) – Съединени американски щати и NATO Center of excellence – Defense against terrorism (COE-DAT) - Турция. Полк. доцент доктор Маринов е главен създател и началник на магистърска стратегия " Сигурност и противопоставяне на разикализацията и тероризма " във Военна академия " Г.С.Раковски ", а от 2022 година е член на NATO Independence Scientific Evaluation Group (ISEG) с отговорност " Противодействие на тероризма ".
В особено изявление за Информационна агенция " Фокус " с полк. Маринов разискваме задълбочено тематиката: " Съвременните провокации пред сигурността в подтекста на войната и сигурността в Близкия изток ".
Казвам добър ден на полковник доцент доктор Петър Маринов – началник на Центъра за проучване на екстремизма и тероризма. Добър ден, полк. Маринов. Благодаря първо, че сте тук, при нас.
Благодаря за поканата, г-жо Кузева.
Ще се опитам да дадем време и опция диалогът да се трансформира в един в действителност по-голям разбор, по-задълбочен, колкото и по тематиките, които желая да засегнем, да можем да приказваме с дни наред. Информационният повод и поради който сте тук – в Центъра за проучване на екстремизма и тероризма, който е относително нов, само че в действителност към този момент има и своята история, организирахте кръгла маса на тема " Съвременните провокации пред сигурността в подтекста на войната и сигурността в Близкия изток ". И тъй като надали Вие самичък ще се похвалите, държа да отбележа, че на място пристигнаха заместник-вътрешният министър, основният секретар на Министерство на вътрешните работи, директорът на " Гранична полиция ", онлайн се включиха и световноизвестни израелски специалисти. Разкажете повече.
Първо, да – извънредно сте права, Центърът е относително млад, няма още една година, откогато е основан. За страдание, обстановката в Близкия изток удостовери още един път нуждата от основаването на този център и несъмнено, ни накара да работим на малко по-високи обороти. Успяхме, с изключение на постоянните аналитични бюлетини, които започнахме да сътворяваме и да публикуваме в нашия уебсайт, успяхме да създадем и да публикуваме и ексклузивен бюлетин, отдаден на обстановката в Израел, и то…
Публикувахме го във " Фокус ", държа да отбележа. Нашите читатели могат да го намерят на уеб страницата ни.
Благодаря за което. И то единствено към два дни след самото събитие. А вчерашната среща, вчерашната кръгла маса, в случай че можем по този начин да я назовем, беше проведена и в границите на Годишната конференция на Военна академия " Г. С. Раковски ", само че и като независимо събитие и първото научно събитие в нашия проучвателен център. Наистина с горделивост – тук няма място за непотребна невзискателност, с горделивост мога да заявя, че участници, несъмнено, онлайн поради самата обстановка, в кръглата маса бяха господин Браян Дженкинс, който съумя да взе участие от Калифорния чрез онлайн връзка. В същото време беше проведена паралелна връзка и с Ури Бен Яков от Израел. На самата среща участваха, както вие споменахте, заместник-министърът на вътрешните работи, основният секретар, заместник-главният секретар на вътрешните работи, началникът на " Гранична полиция ", наши студенти, изявени потенциали, специалисти в проблематиката на Близкия изток.
Професор Владимир Чуков.
Разбира се, проф. Чуков. Също тук е мястото да отбележа и нашата изключителна благодарност и признателност към Сдружение за предварителна защита и противопоставяне на радикализацията и тероризма. Това е една гражданска организация, която и тя като нас, има идеята в действителност да способстваме по някакъв метод за противодействието на тия модерни закани.
Тук аз ще вметна, че е основана от Ваши студенти от магистърска програма " Сигурност и противопоставяне на радикализацията и тероризма " във Военна академия.
Ами, да, факт е това и аз се веселя, че сме съумели по някакъв метод да запалителен нашите студенти, дотам да събудим интереса им в тази тема и да предадем нашата идея на тях, по този начин, щото те в действителност напълно независимо се проведоха, окуражиха, сътвориха тази организация. И се надявам, поисквам им триумф в тяхната работа. Ние, като изследователска институт и техен сътрудник, ще сътрудничим с каквото можем.
Полк. Маринов, както казахте, съвсем незабавно – по този начин се реагира по военно му, Центърът за проучване на екстремизма и тероризма разгласява собствен ексклузивен бюлетин, безусловно ден-два, откакто стартира спорът, както беше наименуван първоначално, след това - войната Израел – Газа. Той стартира с обстоятелството, че на 7 октомври 2023 година, по време на почивен ден и набожен празник за Израел, с координирани дейности терористите на " Хамас " успяват да пробият мощно укрепеното защитно оборудване, разделящо Израел от линията Газа, като беше употребена тежка техника за физическото навлизане. И през вчерашния ден чухме доста забавни отзиви по въпроса. Вашият разбор към този момент във времето – пет седмици, откакто стартира спорът: къде сбъркаха или къде бяха пропуските на израелските служби? Въпреки че се счита, че може би има и втори проект на нещата.
Сега, първо желая, с цел да за да бъдем правилни, както е редно, желая да подчертая, че главен създател на този изчерпателен бюлетин е нашият асоцииран откривател Ури Бен Яков, който е и старши откривател в Международния институт по контратероризъм в Херцлия, Израел. Също по този начин съществена част от данните в този разбор са основани на първия ситуационен отчет, който направи нашият партньорски институт в Израел. Нашата роля беше да приспособяваме този материал, да го оформим като като разбор по този начин, щото да е по-лесен за разбиране, само че главната заслуга е на нашите сътрудници. Така че не трябва да си приписваме непознати заслуги. Той има характера по-скоро в действителност на първия разбор, ситуационен разбор. Разбира се, доста малко след самото събитие, няма характера на подобен систематизиран, бездънен разбор, какъвто би трябвало да бъде след известно време, когато всички обстоятелства и условия са налице. И в този смисъл, с цел да ви отговоря на въпроса, най-малко моето схващане и разбор за това по какъв начин въобще съумя системата за разузнаване на израелската войска, въобще на системата за сигурност в Израел позволи това нещо да се случи, е, че има както справедливи, по този начин и субективни условия. За субективните условия по повод качеството на системата, какви са проблемите – аз по-скоро бих оставил това на разбора на самите сътрудници от Израел, тъй като по този начин е редно. Не бива ние да им даваме външни оценки, без да сме наясно. Но обективните аргументи, част от обективните аргументи са самото развиване на обстановката, историческото развиване на обстановката в Израел. Давайки тази автономност, отделяйки тази общественост, палестинска общественост, в линията Газа, както и на Западния бряг, само че най-много в линията Газа, от една страна се удовлетворяват претенциите за автономия и по някакъв метод автономност, само че въпреки това, може би исторически се позволи и капсулация на тази общественост, съпроводено и с процесите на маргинализация, извънредно ниския обществен статус, който има в този район. Вече имаше информация, и преди този момент – споменавал съм няколко пъти за така наречен " тунелен тероризъм ", който беше дефиниран към този момент в далечната 2015 година
Цял град под другия град.
Точно по този начин, цялостен град. Но това не е просто подземна инфраструктура. Това е предумишлено построена инфраструктура за терористична активност. Много от каналите водеха от линията Газа с изходи в израелска територия за прекосяване на терористи и реализиране на терористичния актове. Тази маргинализация, капсулация на общността, свеждането на равнището на връзка на чисто вербално равнище, и то в доста затворена общественост, даже на фамилно равнище, прави съвсем невероятно добиването на информация за това какво се случва вътре в тази общественост и разрешава тази скрита организация. Сега има разнообразни схващания за това какъв брой по-рано е проведена тази офанзива. Аз не мога да се наемам с съответни периоди. Има анализатори, които имат смелостта да предвиждат, че това се е случило най-малко 4-5 години преди сбъдването – допустимо е. Ние имаме директна информация, която е добита от нашите сътрудници от Израел от хванат войник, който е разказал, че непосредствената подготовка, тренирането на бойците в действителност се е осъществило към една година преди самата офанзива. Но забележете – в тази една година всички бойци, които са били включени в тези отряди, са били без никаква електронна връзка, никаква. Всички телефони са им били иззети. Те са се подготвяли без никаква опция за контакт действително с външния свят, нито да бъдат засечени с каквито ще да са напреднали технологии, нито да бъде прихваната някаква връзка.
От уста на уста.
Само.
Като революционно придвижване отпреди век-два.
Точно по този начин. И другите отряди – тези, които са имали отговорност за офанзивите по въздуха, тези, които са имали отговорност за обхванат физически по суша с тия строителни машини, тези, които са имали отговорност със скоростни лодки да създадат прехода от линията Газа, те не са знаели за останалите групи. Всъщност те са функционирани на правилото на спящите кафези. Много постоянно – знаете, това е главен принцип в организацията на тези структури, спящите кафези не знаят за останалата част от структурата. Даже доста постоянно не знаят нито по вертикала, нито по хоризонтала кой е до тях в цялата конструкция. Разбират едвам когато са почнали интервенцията. Така че това слага пред извънредно огромно тестване, предизвикателство системата за разузнаване. Няма как…
Вие сте били на действителни задачи, дано го да кажем, не говорите единствено от равнището си на учител и на доцент.
Да. Разбира се, благодаря, че обръщате внимание, само че би трябвало да подчертаем, че самите задачи в чужбина имат друг темперамент. Аз не бих имал самочувствието да заявя, че безусловно съм взел участие в антитерористична интервенция, само че имах шанса да се докосна по време на задачата в Ирак, по-конкретно във Ашраф, с една доста характерна терористична организация – " Муджахидин-е халк ", които в действителност са дисидентска иранска организация. Имат и политическо крило, имат и военно крило. С военното крило, със самите бойци ние трябваше да работим в Ашраф по един или различен метод, в този момент да не влизаме в разнообразни детайлности. Но да, в случай че това значи дали съм виждал терорист онлайн – да, виждал съм.
Сравнение имам поради, да. Вие също се върнахте от Израел броени седмици, дори по-малко от месец.
По-малко от месец.
По-малко от месец преди започването на войната. Усетихте ли Вие такова нещо?
Точно такава опасност – не. По-скоро едно лъжливо успокоение, прекомерно огромно успокоение.
И самочувствие, че сме овладели ситуацията.
Точно по този начин, тъкмо по този начин, и че владеем ситуацията.
Че сме ги натикали, че сме ги капсулирали, както Вие казвате.
И държим ситуацията под надзор. В този смисъл – да.
Успиване.
Успиване. В този смисъл – да. Наистина се усещаше, защото вие знаете, от няколко години към този момент имаме постоянно съдействие с сътрудниците, постанова ни се да пътуваме, можем да проследим в развиване този развой на успиване, както го нарекохте. Наистина имаше, може да се каже, че се усеща такова едно по-голямо успокоение, в сравнение с е нашият стандарт за обстановката в Израел, и ни подсказваше.
Да, истината е, че не може да живее непрекъснато и под боязън. Виждали сме и по време на шабат, и на празник в Тел Авив – прелестен град, по какъв начин огромни фамилии с дребни деца, обществена страна, седят по полянките в градска среща, все едно са в парковете на Лондон или в Ню Йорк. Не се живее непрекъснато в боязън от набези, само че отново малко по-рано, месеци, година по-рано имаше офанзиви по улиците.
Всъщност заплахата за офанзиви в Израел в никакъв случай не е отминавала. Израелското общество се е научило да живее с това. И както и вие сте забелязали, това не значи, че те живеят в някакъв стрес. Напротив. За естествения клиент дори на моменти изчезва възприятието, че има някаква опасност. Факт. И би трябвало да кажем, че и сега животът продължава в Израел. Не би трябвало да си мислите, че… Особено в централните региони, хората не престават да вървят на работа, не престават си живота. Да, има нараснал риск. Системата за сигурност работи, както виждаме, нощес в това число също имаше ракетни обстрели. Противовъздушната защита работи. Сега тук също би трябвало да подчертая и като офицер от противовъздушната защита – такава е моята военна компетентност от " Радиотехнически войски “, че в действителност колкото и да е развита една система за противовъздушна защита, тя си има избран предел. Може би – и да се върна на вашия предишен въпрос – един от пропуските е, че анализаторите, които дават отговор за този вид разбори, е трябвало наистината да усетят, че по един или различен метод тази система се тества с непрекъснатите ракетни офанзиви, с увеличението на интензивността, с смяната на методите за офанзива, с смяната на обсега на ракетите, които се употребяват. Всъщност придвижването " Хамас “, " Палестински ислямски джихад “, още най-малко две има, само че в последна сметка, да обобщим – бойците от терористични…
Не са били единствено на учения и тренировки наскоро, да.
В никакъв случай. Това е проява на качества за добиване на поучения от практиката и за разбор, който разбор да послужи за последващо обмисляне – нещо, което е особено, в това число и за планирането на класическите военни интервенции от професионални военни. Т.е. професионализмът при тях е на друго равнище към този момент. Това не са, както и през вчерашния ден проф. Чуков се изрази доста вярно, безусловно съм склонен с него – това не са тези необразовани маргинални хора, за които…
" Палестинците се борят за своята страна, не са някакви диваци " – по този начин го назова проф. Чуков.
Да, никога. Това значи, че има стройна организация, че има командване, което си работи по всички правила за командване и ръководство. Но тази система е била тествана, с заключения, които са довели до решението с какъв брой и с каква активност ракети би трябвало да бъде атакувана едновременно тази система по този начин, че тя да стартира да пропуща. Факт е, че израелската войска е извънредно софтуерна, факт е, че въобще израелската система за сигурност е в перманентна подготвеност, доста по-висока, в сравнение с е естественото положение за всяка една страна, заради перманентната опасност, в която…
Минус ли е това, че има повече резервисти? Аз тук не дръзвам да влизам дълбоко в тематиката.
Това е доста дълъг диалог, който ще ни насочи в напълно друга посока.
Да.
Коя войска е по-добра. Дали резервистката, дали тази с непрекъснат състав. Имаме доста образци в света, които могат да поддържат и едното, и другото изказване. Промяната в обществото, самият източник на човешки запас за армията също има огромно значение. Защото с изключение на технологията, главен съставен елемент при построяването на най-малката бойна единица – боеца, е и индивидът, с неговата мотивация, с неговия дух, с неговата в случай че щете жертвоготовност.
Мога да дам образец, виждала съм ги онлайн – по време, в деня на клетвата в Йерусалим млади девойки, деца, деца безусловно, момчета на 18 години, те си и знаят, че след учебно заведение наложително отиват в армията, с редки изключения, които също желая да разясняваме. Чувството за общественост, което сме коментирали, че при тях е на неповторимо равнище, и е очевидно с невъоръжено око.
Разбира се. Не единствено, освен при тях – въобще в цялата страна възприятието за общественост и за националния интерес като водещ, дори в множеството случаи той е над персоналния интерес, е съществена характерност на обществото. Аз не бих желал да върша релации с България и съпоставения, тъй като ще тръгнем в друга посока.
Не е комфортно, да.
Но това е доста особено за тях. Но все пак, всяко ново потомство си носи характерностите. И в случай че първите генерации след 40-те години са били поколенията на огромната битка за оцеляването на тази страна, за построяването въобще на тази страна, сега поколенията, които в това число са и в армията, и тези, които са в дейния запас и сега са мобилизирани, са към този момент други генерации.
Дочуват се гласове от Израел, импровизирано, че може би въпреки всичко има някакви брожения по отношение на това, че ултрарелигиозните са освободени от войска. Вие чували ли се такова нещо?
Ами да, чувал съм. Има разнообразни отзиви. Нека да си напомним в действителност – единствено преди може би най-вероятно половин година към този момент стана, някъде към май месец, април, държавното управление на страната Израел се опита да прокара един закон, който даваше спомагателни привилегии на извънредно религиозните, ортодоксални, както се назовават, хора в Израел, който закон извънредно доста скандализира израелското общество. Тогава имаше стачки. Включително Летище " Бен Гурион " беше затворено, тъй като летищният личен състав и водачите отхвърлиха да се явят на работа, в това число бойни водачи са отказали да изпълнят задания, което е много впечатляващо, на фона на всичко това, за което доскоро говорихме.
На дисциплинираност и възприятие за общественост.
На възприятието за дисциплинираност, дълг и така нататък Това беше един белег за начална колизия в обществото. И в действителност, представете си… Тук желая да подчертая – аз не съм политически анализатор, нито експерт по геополитика, нямам никакви такива искания, но…
Да, само че някои хора пък имат сходни искания и си поставят етикети без нужното покритие – моят коментар.
Това е за тяхна сметка. Но аз се слагам на мястото на елементарния израелски жители. Ако мен са ме възпитавали от детската градина, въобще от първите ми съзнателни дни, че оцеляването на нацията е над всичко, че сигурността на нацията е над всичко, че мой безвъзвратен дълг е аз да бъда част от въоръжените сили, за момчетата – три години, за девойките – две години, това е общоизвестно, без никакви благоприятни условия за изключение, и това е генерации наред, и в случай че аз съм възпитаван по този начин, моите родители са възпитавани по този начин, единствено се пробвайте да си визиите какъв потрес и какъв брой скандализиращо е приемането на закон, който освобождава религиозните, извънредно религиозните групи.
Това обаче къде е разказано? Звучи малко субективно. Ако си ги представиш като визия – всички сме ги виждали по какъв начин наподобяват, само че въпреки всичко, в случай че искаш да се освободиш от армията, можеш и да излъжеш в някаква степен.
Говорим за техните свещеници и за религиозните учебни заведения. И техните фамилии, без да влизам в детайлности. Но тази социална група, внезапно тя е освободена от тази военна работа. Тук непроменяемо първото чувство е за това, че не е почтено. А ние сме коментирали с вас и преди, че възприятието за неправда е в основата на всеки развой следващ.
Както в България – давам образеца, българският жител има права, само че има и отговорности. И в случай че някой не покрива вторите, естествено, че стават брожения и напрежение в самото общество.
Да, не може да има двоен стандарт. Това беше шокиращо.
Е с каква цел се е направило, тъкмо в този момент? Таймингът е значим.
Може би ортодоксалните религиозни кръгове в Израел са добили нужната мощ, нужното лоби, представителност по този начин, че да съумеят да прокарат това решение – да имат още по-специален статут, да се опита да тикнат в конфесионалната, религиозната част, вид публични връзки. Както знаем, има доста страни по света, в които религиозното право и религиозните регулации са водещи – такива са ислямските републики, да вземем за пример. И това е в контрапункт на тези, които са всемирски насочени, които просто желаят да живеят в една хубава страна, такава, каквато сме я виждали – уповавам се още веднъж да я забележим, желаят да си живеят живота по най-хубавия метод, по който… без такива непотребни регулации. Сега желая да ви напомня единствено по какъв начин наподобява Ерусалим по време на шабат, някои от улиците. На мен лично ми е малко плашещо.
Около годишнината на страната Израел, на прословутия " Марш на знамената " имаше съществено напрежение още преди 2 години. Изобщо все индикации, които опълчват християни и мюсюлмани, макар че знам, че сте последният, който поставя хората в кутии и това трябва да е по този начин. Говорим за радикализирани детайли. Имало е цъкаща бомба. Сега обаче, още първоначално при вашия отчет засягате, както казахте и въз основа на сътрудниците от Израел, вие засягате значимата тематика, че тук при започване на спора имаше и различен миг с психическата акция, активността в киберпространството, пропагандата, медийно се отличават някои внушения към едната или към другата страна. Сега се вижда, че чисто медийно, големи медии застават на страната на Палестина.
Което е напълно обикновено.
Цивилните жертви, въпреки всичко?
В даден спор кой на коя страна ще застане има доста фактори. Някои от тях са напълно справедливи и са обясними, и това не трябва да ни скандализира. Нормално е на етническа основа, на религиозна основа, погледът към една и съща обстановка да бъде друг. Това, което обаче не можем да подминем като факт, когато се опитваме независимо да гледаме нещата е осъщественият терористичен акт на 7 октомври. Начинът по който са осъществени нещата, тъй като има разлика сред, дано да я назовем национално освободителната битка, по този начин както някои се пробват да я нарекат, в това число турски медии и представители. Да, би могло да се назова, само че в случай че няма безсистемно единствено насилието, в случай че няма тези безсмислени жертви.
Тогава още ZAKA рапортува, за нашите читатели това е неправителствената организация, която колкото и страшно да звучи, се занимава със събиране на трупове след терористични атентати, за първите 260 открити натрупа от фестивала, покрай границата, все на младежи...
Да, когато насилието, съпроводено с свирепост, шокираща свирепост е ориентирано не към представители на властта, не към представителите на армията, на полицията, т.е. комбатанти, то няма опрощение за тези дейности. Насилието над цивилни неангажирани с спор, с бойни дейности не е целесъобразно.
Ще кажат политици и то на високо ниво - " косвени жертви ", позната имитация.
А, не, не, тук не би трябвало да бъркаме понятията.
Не може, не би трябвало.
Косвените жертви са тези, които в резултат на противоборството сред две сили комбатанти и от двете страни армии, в резултат на детонации, в резултат на нещо друго, от дейностите, се предизвикват загуби и пострадване на хора, които са наоколо до този спор. Когато предумишлено, без да е имало спор тъкмо в това място отидеш, и с преднамерена свирепост убиеш граждански, и освен това, го заснемеш със личния му телефон.
И разпратиш убийството до всичките му контакти, до майка му, до татко му...
Точно по този начин, и продължаваш да го правиш една седмица по-късно събитие, няма нищо общо със съпътстващите загуби.
Казвам само, че може някой политик да реши да го употребява като дефиниция.
Всеки може да реши всичко, само че има общоприети, може да няма единна формулировка за това що е тероризъм, само че има, популярност Богу, критерии, по които ние да разграничаваме тероризма от всичко останало. И когато едно деяние покрива всички тези критерии, може да му се желае на всеки да даде друга някаква подготовка, само че това си е терористичен акт, без никакво подозрение.
И идващите два-три въпроса, въобще вашият разбор касае нас българите. Има ли заплаха и индикации от активизиране и радикализиране на арабите в Европа, при нас, по света. Още безусловно часове след офанзивата на " Хамас " видяхме празници в Берлин?
Настроенията сред арабската общественост и еврейската общественост не са нови. Противоборството е много остаряло, напрежението сред тези общности много във времето се е развивало. Такива апели, такива настроения имаше и по отношение на, се опитваха да радикализират избрани кръгове на ислямска основа, се опитваха да радикализират избрани общности, в това число по отношение на християнските общности. Според мен, по-голямата заплаха тук е породена от пропагандата, която съпровожда всичко това, което се случва и тя е изключително интензивна сега. Нещо повече, връщайки се още веднъж на това, че едно умеене демонстрират от “Хамас ", а точно да извличат поучения от практиката. Анализирайки пропуските в пропагандата на Ислямска страна, сега се следи извънредно развиване във връзка с пропагандата и методите за агитация на “Хамас ". Един дребен образец, незабавно след излъчването на първите шокиращи фрагменти, тъй че да предизвикат потрес, смут, в случай че щете да провокират непремерена, непропорционална реакция от страна на израелските сили за сигурност. Веднага по-късно тази агитация беше прекратена, след предизвикването на този отговор и тази реакция. И предумишлено стартира да се концентрира главно върху потърпевшите в линията Газа.
Болницата, ударите върху цивилни?
Болници, преекспониране в разнообразни медии и така нататък Така че тук борбата е за мозъка и за сърцата на хората. Това е остаряла битка.
Нека да кажем, че им се получава. Защото в действителност, когато видиш това, е обоснован въпросът - а почтените палестински дечица?
Разбира се, това е базова човешка реакция на емпатия.
Нормалната реакция, естествена, да.
Разбира се, обстановката не е естествена, само че реакцията е естествена. Така че това е поуката от практиката и развиването в пропагандата. По-голямата заплаха в тази ситуация е от активизиране на така наречен " самотни вълци ". Всъщност, за мен няма нищо вълчо в цялата работа, не знам по какъв начин пристигна този термин, само че в последна сметка, това са хора, самостоятелни персони, обособени, които не са свързани в терористични организации по никакъв метод, само че които в резултат на разнообразни аргументи самостоятелни, в средата, в която се намират са поели по пътя на радикализацията. И в един избран миг припознават идеята, която се експонира в резултат на тази агитация. И в името на тази идея, по този начин както е по образеца, видяхме и във Франция починалия учител, и в Белгия последния случай. Припознавайки тази идея те правят, минават в идващите стъпки на радикализация и душевен узряват, по този начин да се каже, за осъществяването на терористичния акт. Това е по-голямата заплаха и тук сами разбирате, че предизвикателство е това да предвидиш кой в какъв миг ще прескочи тази граница на единствено възпирането, в процеса на радикализация, ще припознае нечия идея и ще продължи нататък с осъществяването на даден терористичен акт. Изключително комплицирано. Тук, може би, би трябвало да се насочим към разбор на характерностите на избрани райони, избрани общности. С заключения дали самия район, обществен статус и всичко останало, което може да повлияе, дали не основава външни за личността фактори, които да поддържат, да укрепват или да основават предпоставки за такава радикализация. Така щото да стартира да става такива персони, такива хора да се появят по-скоро в такива райони. Това е значимото. Второто е, да си извлечем поучения от практиката, от обстановката, която се случва. И не инцидентно ние се стремим да организираме тези разбори, тези изследвания, тъй като какъвто и разбор да се организира за това какво се случва по света, той би трябвало да има изгода за това какво ние би трябвало или не би трябвало да вършим в нашата лична страна. Затова аз съм надълбоко уверен, че обстановката в Израел, в това число историческото развиване, би трябвало по някакъв метод да ни накара да създадем заключения, какво не би трябвало да позволяваме да се случва при нас. Да проучваме има ли такива предпоставки, има ли някакви условия за поява на такива общности, имаме ли условия за капсулация?
Има свеж образец от предходната седмица с палестинеца, който го закараха в съда за това, че държал знаме на Ислямска страна в дома си.
Има доста образци. Нека да си спомним за процеса...
Който, другояче споделят съседите " той е добър човек ". То нормално по този начин става.
Да, да, всички наподобяват положителни.
И за стрелеца в Съединени американски щати, този от най-масовото ликвидиране тази година споделиха " той е положително момче ", сътрудниците му военните го споделиха.
Разбира се, досега в който прехвърлиш бариерата.
Тоест, изпускаш момента на радикализация? Както споделят пък експерти, няма по какъв начин да прикачиш към всеки един поне с някакви признаци, трима да прикачиш да го наблюдават, няма по какъв начин.
Не може. Няма такава система. Но отново се връщам, това което можем е да проучваме има ли предпоставки това нещо да се случи? Концентрират ли се тези предпоставки в избрани райони повече, в сравнение с в други или в избрани общности повече, в сравнение с в други. Какво би трябвало като политики, като подходи страната да предприеме много-много преди да се наложи да реагира на такива обстановки. Защото да не забравяме, че говорейки въобще за тероризъм има две съществени понятия анти и контратероризъм.
Не вършат хората голяма разлика, да Ви кажа. Ако щете не е ставало и голям медиен въпрос, тема на диалог.
Но би трябвало. Едно е предварителната защита, в това число с приемпция и второ и реакцията, това е напълно друго. Тук има място за проучване и би трябвало в действителност страната да отдели време, внимание, запас. В никакъв случай не споделям, че това би трябвало да е водеща тематика. В никакъв случай не споделям, че това би трябвало да ни води до параноя някаква. Но във всяка страна действат разнообразни системи, всяка система е значима, по тази причина има хора, които работят за тази система във връзка с сигурността. Това би трябвало да е един от въпросите, който също трябва да ни вълнува и да не го забравяме, тъй като...
Една от задачите за основаване на вашия Център за проучване на екстремизма и тероризма е тъкмо да има по-голямо взаимоотношение сред и с институциите?
Разбира се, и аз мисля, че стартира да се получава освен взаимоотношението сред самите институции като оперативни структури, които дават отговор за тези неща, само че и сред тези институции и академичната среда, университетските общности, по този начин щото взаимно да сме си потребни. Както се споделя, от академична страна ние да подпомогнем, да подсилим разбора, въпреки това, от самите институции пък да ни подкрепят във връзка с практиката и свързване на практиката с науката. Това, в случай че успеем да го създадем, аз се надявам, и мисля, че относително сполучливо го прилагаме в нашата магистърска стратегия “Сигурност и противопоставяне на радикализацията и тероризма ", е в действителност да доближаваме и да свързваме практиката с теорията. Това като студенти нашите обучаеми, колкото може в по-голяма степен да го получат, толкоз повече резултатът ще е по-добър.
Факт. Два въпроса още и знам, че няма да ми отговорите политически и не желая. Говорих и с Ваши сътрудници, несъмнено, в неофициални диалози. Трябва ли толкоз очевидно да заемаме страна? Давам Ви образец, незабавно часове след офанзивите, Бранденбургската врата беше осветена с цветовете на израелското знаме, ние направихме същото и на Народното събрание. Може ли това пък да ядоса някои радикализирани детайли?
Разбира се.
Добре че Ви попитах.
Чувството за поддръжка, възприятието за съпричастност популярност Богу, че го има при нас.
За формата приказвам.
Не сме прочувствено закоравели. Разбира се, във връзка с тази ужасяваща неправда, свирепост, която беше приложена по отношение на почтените хора в кибуците, жертва на терористичната офанзива, аз съм също съпричастен. Разбира се, също поддържа, и по никакъв метод не мога да приема такава свирепост. Но факт е, и би трябвало да отбележим, че и от двете страни на тази стена жертвите са неприемливи. Разбира се, всички бихме желали да живеем в един свят, в който няма стени. Опитахме се да бутнем, бутнахме Берлинската стена преди години, въпросът е обаче, физическото побутване на стената, докара ли до същинското рухване на стените сред нас? Това е доста значим въпрос. Размивайки, унищожавайки границите сред Изтока и Запада, това ли е единствената граница, която ни разделя? Това са въпросите и може би, в доста по-екзистенциално равнище би трябвало да си дадем сметка какво ни разделя - вяра ли, етнос ли, обществен статус ли, цвят на кожата ли? И стандартите, които за жалост са наложени и в международен проект, в това число и в нашето общество във връзка с професионални групи, във връзка с религиозни групи, във връзка с етнически групи. Не са ли те също една от главните аргументи за тази ненавист, за радикализация даже, като причина. За капсулиране, в това число на избрани общности.
Намираме се в студиото ни в София, на метри от кръстовището на улиците " Пиротска " и " Опълченска " и близо до бул. " Мария Луиза ". преди няколко години, хора щяха да кажат " тук е котило на евентуални убийци, терористи " и тъй наречените Но тези хора живеят тук законно, виждаме ги всеки ден и на спирката на градския превоз?
Аз съм бил в Кабул, една от улиците, няма да я посочвам, с цел да не обидя някой, напълно близо тук до нас, по този начин неофициално е наричана " Малкият Кабул ". Трябва да ви кажа, че ми е извънредно прелестно да се разхождам там. Всяка, не че го върша постоянно, само че когато минавам. Всеки етнос, всяка религиозна група, всяка професионална група има своите достолепия, има своите права да съществува, има своите характерности, в случай че щете своя сексапил в избрани аспекти, който заслужава почит, заслужава почитание. Въпросът е, че това не би трябвало да се случва за сметка на другите.
И в този момент тук, би трябвало пък аз да Ви попитам и докато сме на тематиката. А заслужават ли палестинците да бъдат натикани, капсулирани в Газа? Връщам ви към тематиката, с която в действителност започнахме.
Да. Много е огромна алтернативата. Този проблем съществува, в това число е поставян и в България. Когато приказваме за интеграция, знаем има доста стратегии за интеграция, по разнообразни посоки, само че това е двупосочен развой. Първо, болшинството би трябвало да желае да интегрира по някакъв метод малцинството, само че и малцинството би трябвало да желае да бъде интегрирано. Така че, ако липсва едно от изискванията, е доста мъчно да се реализира. А историческата обусловеност и политическите аргументи за това по какъв начин се е стигнало до там, аз не бих желал да ги разясня.
Два въпроса, тъй като за жалост, сме към края на нашия диалог. Д-р Ели Кармон, няма никога потребност навръх Вас да ви го представям, старши следовател от Института в Херцлия.
Разбира се, един от водещите международни престижи в неговата област.
И Ваш сътрудник, с който работите, държа да го отбележа и сте на едно равнище.
Радвам се, за мен е изключителна чест.
Попитах го дали ние в Европа би трябвало да се тормозим от последните събития и вероятно по-голяма радикализация? Той ми отговори " най-вече би трябвало да внимават, особено означи Франция, Германия и Англия ", заради всички фактори, които и аз и вие знаем.
Много дълга тематика. При нас, аз не бих бил толкоз краен, съгласно мен, на този стадий няма чак такива условия за групова радикализация. Беше изработен опит, апропо да си спомним, беше изработен опит в Пазарджик. Не е завършил към момента.
Делото " Радикалния ислям и имамите ", отразявала съм го персонално като кореспондент. Нека да кажем, че Вие сте били на всяко едно дело. Познавате от близко основните настоящи герои.
Даже персонално.
Онзи " чаровник " Ахмед Муса, който може да се каже, че първото усещане от него онлайн е за един ужасно харизматичен, в действителност заслужен, роден ли
В особено изявление за Информационна агенция " Фокус " с полк. Маринов разискваме задълбочено тематиката: " Съвременните провокации пред сигурността в подтекста на войната и сигурността в Близкия изток ".
Казвам добър ден на полковник доцент доктор Петър Маринов – началник на Центъра за проучване на екстремизма и тероризма. Добър ден, полк. Маринов. Благодаря първо, че сте тук, при нас.
Благодаря за поканата, г-жо Кузева.
Ще се опитам да дадем време и опция диалогът да се трансформира в един в действителност по-голям разбор, по-задълбочен, колкото и по тематиките, които желая да засегнем, да можем да приказваме с дни наред. Информационният повод и поради който сте тук – в Центъра за проучване на екстремизма и тероризма, който е относително нов, само че в действителност към този момент има и своята история, организирахте кръгла маса на тема " Съвременните провокации пред сигурността в подтекста на войната и сигурността в Близкия изток ". И тъй като надали Вие самичък ще се похвалите, държа да отбележа, че на място пристигнаха заместник-вътрешният министър, основният секретар на Министерство на вътрешните работи, директорът на " Гранична полиция ", онлайн се включиха и световноизвестни израелски специалисти. Разкажете повече.
Първо, да – извънредно сте права, Центърът е относително млад, няма още една година, откогато е основан. За страдание, обстановката в Близкия изток удостовери още един път нуждата от основаването на този център и несъмнено, ни накара да работим на малко по-високи обороти. Успяхме, с изключение на постоянните аналитични бюлетини, които започнахме да сътворяваме и да публикуваме в нашия уебсайт, успяхме да създадем и да публикуваме и ексклузивен бюлетин, отдаден на обстановката в Израел, и то…
Публикувахме го във " Фокус ", държа да отбележа. Нашите читатели могат да го намерят на уеб страницата ни.
Благодаря за което. И то единствено към два дни след самото събитие. А вчерашната среща, вчерашната кръгла маса, в случай че можем по този начин да я назовем, беше проведена и в границите на Годишната конференция на Военна академия " Г. С. Раковски ", само че и като независимо събитие и първото научно събитие в нашия проучвателен център. Наистина с горделивост – тук няма място за непотребна невзискателност, с горделивост мога да заявя, че участници, несъмнено, онлайн поради самата обстановка, в кръглата маса бяха господин Браян Дженкинс, който съумя да взе участие от Калифорния чрез онлайн връзка. В същото време беше проведена паралелна връзка и с Ури Бен Яков от Израел. На самата среща участваха, както вие споменахте, заместник-министърът на вътрешните работи, основният секретар, заместник-главният секретар на вътрешните работи, началникът на " Гранична полиция ", наши студенти, изявени потенциали, специалисти в проблематиката на Близкия изток.
Професор Владимир Чуков.
Разбира се, проф. Чуков. Също тук е мястото да отбележа и нашата изключителна благодарност и признателност към Сдружение за предварителна защита и противопоставяне на радикализацията и тероризма. Това е една гражданска организация, която и тя като нас, има идеята в действителност да способстваме по някакъв метод за противодействието на тия модерни закани.
Тук аз ще вметна, че е основана от Ваши студенти от магистърска програма " Сигурност и противопоставяне на радикализацията и тероризма " във Военна академия.
Ами, да, факт е това и аз се веселя, че сме съумели по някакъв метод да запалителен нашите студенти, дотам да събудим интереса им в тази тема и да предадем нашата идея на тях, по този начин, щото те в действителност напълно независимо се проведоха, окуражиха, сътвориха тази организация. И се надявам, поисквам им триумф в тяхната работа. Ние, като изследователска институт и техен сътрудник, ще сътрудничим с каквото можем.
Полк. Маринов, както казахте, съвсем незабавно – по този начин се реагира по военно му, Центърът за проучване на екстремизма и тероризма разгласява собствен ексклузивен бюлетин, безусловно ден-два, откакто стартира спорът, както беше наименуван първоначално, след това - войната Израел – Газа. Той стартира с обстоятелството, че на 7 октомври 2023 година, по време на почивен ден и набожен празник за Израел, с координирани дейности терористите на " Хамас " успяват да пробият мощно укрепеното защитно оборудване, разделящо Израел от линията Газа, като беше употребена тежка техника за физическото навлизане. И през вчерашния ден чухме доста забавни отзиви по въпроса. Вашият разбор към този момент във времето – пет седмици, откакто стартира спорът: къде сбъркаха или къде бяха пропуските на израелските служби? Въпреки че се счита, че може би има и втори проект на нещата.
Сега, първо желая, с цел да за да бъдем правилни, както е редно, желая да подчертая, че главен създател на този изчерпателен бюлетин е нашият асоцииран откривател Ури Бен Яков, който е и старши откривател в Международния институт по контратероризъм в Херцлия, Израел. Също по този начин съществена част от данните в този разбор са основани на първия ситуационен отчет, който направи нашият партньорски институт в Израел. Нашата роля беше да приспособяваме този материал, да го оформим като като разбор по този начин, щото да е по-лесен за разбиране, само че главната заслуга е на нашите сътрудници. Така че не трябва да си приписваме непознати заслуги. Той има характера по-скоро в действителност на първия разбор, ситуационен разбор. Разбира се, доста малко след самото събитие, няма характера на подобен систематизиран, бездънен разбор, какъвто би трябвало да бъде след известно време, когато всички обстоятелства и условия са налице. И в този смисъл, с цел да ви отговоря на въпроса, най-малко моето схващане и разбор за това по какъв начин въобще съумя системата за разузнаване на израелската войска, въобще на системата за сигурност в Израел позволи това нещо да се случи, е, че има както справедливи, по този начин и субективни условия. За субективните условия по повод качеството на системата, какви са проблемите – аз по-скоро бих оставил това на разбора на самите сътрудници от Израел, тъй като по този начин е редно. Не бива ние да им даваме външни оценки, без да сме наясно. Но обективните аргументи, част от обективните аргументи са самото развиване на обстановката, историческото развиване на обстановката в Израел. Давайки тази автономност, отделяйки тази общественост, палестинска общественост, в линията Газа, както и на Западния бряг, само че най-много в линията Газа, от една страна се удовлетворяват претенциите за автономия и по някакъв метод автономност, само че въпреки това, може би исторически се позволи и капсулация на тази общественост, съпроводено и с процесите на маргинализация, извънредно ниския обществен статус, който има в този район. Вече имаше информация, и преди този момент – споменавал съм няколко пъти за така наречен " тунелен тероризъм ", който беше дефиниран към този момент в далечната 2015 година
Цял град под другия град.
Точно по този начин, цялостен град. Но това не е просто подземна инфраструктура. Това е предумишлено построена инфраструктура за терористична активност. Много от каналите водеха от линията Газа с изходи в израелска територия за прекосяване на терористи и реализиране на терористичния актове. Тази маргинализация, капсулация на общността, свеждането на равнището на връзка на чисто вербално равнище, и то в доста затворена общественост, даже на фамилно равнище, прави съвсем невероятно добиването на информация за това какво се случва вътре в тази общественост и разрешава тази скрита организация. Сега има разнообразни схващания за това какъв брой по-рано е проведена тази офанзива. Аз не мога да се наемам с съответни периоди. Има анализатори, които имат смелостта да предвиждат, че това се е случило най-малко 4-5 години преди сбъдването – допустимо е. Ние имаме директна информация, която е добита от нашите сътрудници от Израел от хванат войник, който е разказал, че непосредствената подготовка, тренирането на бойците в действителност се е осъществило към една година преди самата офанзива. Но забележете – в тази една година всички бойци, които са били включени в тези отряди, са били без никаква електронна връзка, никаква. Всички телефони са им били иззети. Те са се подготвяли без никаква опция за контакт действително с външния свят, нито да бъдат засечени с каквито ще да са напреднали технологии, нито да бъде прихваната някаква връзка.
От уста на уста.
Само.
Като революционно придвижване отпреди век-два.
Точно по този начин. И другите отряди – тези, които са имали отговорност за офанзивите по въздуха, тези, които са имали отговорност за обхванат физически по суша с тия строителни машини, тези, които са имали отговорност със скоростни лодки да създадат прехода от линията Газа, те не са знаели за останалите групи. Всъщност те са функционирани на правилото на спящите кафези. Много постоянно – знаете, това е главен принцип в организацията на тези структури, спящите кафези не знаят за останалата част от структурата. Даже доста постоянно не знаят нито по вертикала, нито по хоризонтала кой е до тях в цялата конструкция. Разбират едвам когато са почнали интервенцията. Така че това слага пред извънредно огромно тестване, предизвикателство системата за разузнаване. Няма как…
Вие сте били на действителни задачи, дано го да кажем, не говорите единствено от равнището си на учител и на доцент.
Да. Разбира се, благодаря, че обръщате внимание, само че би трябвало да подчертаем, че самите задачи в чужбина имат друг темперамент. Аз не бих имал самочувствието да заявя, че безусловно съм взел участие в антитерористична интервенция, само че имах шанса да се докосна по време на задачата в Ирак, по-конкретно във Ашраф, с една доста характерна терористична организация – " Муджахидин-е халк ", които в действителност са дисидентска иранска организация. Имат и политическо крило, имат и военно крило. С военното крило, със самите бойци ние трябваше да работим в Ашраф по един или различен метод, в този момент да не влизаме в разнообразни детайлности. Но да, в случай че това значи дали съм виждал терорист онлайн – да, виждал съм.
Сравнение имам поради, да. Вие също се върнахте от Израел броени седмици, дори по-малко от месец.
По-малко от месец.
По-малко от месец преди започването на войната. Усетихте ли Вие такова нещо?
Точно такава опасност – не. По-скоро едно лъжливо успокоение, прекомерно огромно успокоение.
И самочувствие, че сме овладели ситуацията.
Точно по този начин, тъкмо по този начин, и че владеем ситуацията.
Че сме ги натикали, че сме ги капсулирали, както Вие казвате.
И държим ситуацията под надзор. В този смисъл – да.
Успиване.
Успиване. В този смисъл – да. Наистина се усещаше, защото вие знаете, от няколко години към този момент имаме постоянно съдействие с сътрудниците, постанова ни се да пътуваме, можем да проследим в развиване този развой на успиване, както го нарекохте. Наистина имаше, може да се каже, че се усеща такова едно по-голямо успокоение, в сравнение с е нашият стандарт за обстановката в Израел, и ни подсказваше.
Да, истината е, че не може да живее непрекъснато и под боязън. Виждали сме и по време на шабат, и на празник в Тел Авив – прелестен град, по какъв начин огромни фамилии с дребни деца, обществена страна, седят по полянките в градска среща, все едно са в парковете на Лондон или в Ню Йорк. Не се живее непрекъснато в боязън от набези, само че отново малко по-рано, месеци, година по-рано имаше офанзиви по улиците.
Всъщност заплахата за офанзиви в Израел в никакъв случай не е отминавала. Израелското общество се е научило да живее с това. И както и вие сте забелязали, това не значи, че те живеят в някакъв стрес. Напротив. За естествения клиент дори на моменти изчезва възприятието, че има някаква опасност. Факт. И би трябвало да кажем, че и сега животът продължава в Израел. Не би трябвало да си мислите, че… Особено в централните региони, хората не престават да вървят на работа, не престават си живота. Да, има нараснал риск. Системата за сигурност работи, както виждаме, нощес в това число също имаше ракетни обстрели. Противовъздушната защита работи. Сега тук също би трябвало да подчертая и като офицер от противовъздушната защита – такава е моята военна компетентност от " Радиотехнически войски “, че в действителност колкото и да е развита една система за противовъздушна защита, тя си има избран предел. Може би – и да се върна на вашия предишен въпрос – един от пропуските е, че анализаторите, които дават отговор за този вид разбори, е трябвало наистината да усетят, че по един или различен метод тази система се тества с непрекъснатите ракетни офанзиви, с увеличението на интензивността, с смяната на методите за офанзива, с смяната на обсега на ракетите, които се употребяват. Всъщност придвижването " Хамас “, " Палестински ислямски джихад “, още най-малко две има, само че в последна сметка, да обобщим – бойците от терористични…
Не са били единствено на учения и тренировки наскоро, да.
В никакъв случай. Това е проява на качества за добиване на поучения от практиката и за разбор, който разбор да послужи за последващо обмисляне – нещо, което е особено, в това число и за планирането на класическите военни интервенции от професионални военни. Т.е. професионализмът при тях е на друго равнище към този момент. Това не са, както и през вчерашния ден проф. Чуков се изрази доста вярно, безусловно съм склонен с него – това не са тези необразовани маргинални хора, за които…
" Палестинците се борят за своята страна, не са някакви диваци " – по този начин го назова проф. Чуков.
Да, никога. Това значи, че има стройна организация, че има командване, което си работи по всички правила за командване и ръководство. Но тази система е била тествана, с заключения, които са довели до решението с какъв брой и с каква активност ракети би трябвало да бъде атакувана едновременно тази система по този начин, че тя да стартира да пропуща. Факт е, че израелската войска е извънредно софтуерна, факт е, че въобще израелската система за сигурност е в перманентна подготвеност, доста по-висока, в сравнение с е естественото положение за всяка една страна, заради перманентната опасност, в която…
Минус ли е това, че има повече резервисти? Аз тук не дръзвам да влизам дълбоко в тематиката.
Това е доста дълъг диалог, който ще ни насочи в напълно друга посока.
Да.
Коя войска е по-добра. Дали резервистката, дали тази с непрекъснат състав. Имаме доста образци в света, които могат да поддържат и едното, и другото изказване. Промяната в обществото, самият източник на човешки запас за армията също има огромно значение. Защото с изключение на технологията, главен съставен елемент при построяването на най-малката бойна единица – боеца, е и индивидът, с неговата мотивация, с неговия дух, с неговата в случай че щете жертвоготовност.
Мога да дам образец, виждала съм ги онлайн – по време, в деня на клетвата в Йерусалим млади девойки, деца, деца безусловно, момчета на 18 години, те си и знаят, че след учебно заведение наложително отиват в армията, с редки изключения, които също желая да разясняваме. Чувството за общественост, което сме коментирали, че при тях е на неповторимо равнище, и е очевидно с невъоръжено око.
Разбира се. Не единствено, освен при тях – въобще в цялата страна възприятието за общественост и за националния интерес като водещ, дори в множеството случаи той е над персоналния интерес, е съществена характерност на обществото. Аз не бих желал да върша релации с България и съпоставения, тъй като ще тръгнем в друга посока.
Не е комфортно, да.
Но това е доста особено за тях. Но все пак, всяко ново потомство си носи характерностите. И в случай че първите генерации след 40-те години са били поколенията на огромната битка за оцеляването на тази страна, за построяването въобще на тази страна, сега поколенията, които в това число са и в армията, и тези, които са в дейния запас и сега са мобилизирани, са към този момент други генерации.
Дочуват се гласове от Израел, импровизирано, че може би въпреки всичко има някакви брожения по отношение на това, че ултрарелигиозните са освободени от войска. Вие чували ли се такова нещо?
Ами да, чувал съм. Има разнообразни отзиви. Нека да си напомним в действителност – единствено преди може би най-вероятно половин година към този момент стана, някъде към май месец, април, държавното управление на страната Израел се опита да прокара един закон, който даваше спомагателни привилегии на извънредно религиозните, ортодоксални, както се назовават, хора в Израел, който закон извънредно доста скандализира израелското общество. Тогава имаше стачки. Включително Летище " Бен Гурион " беше затворено, тъй като летищният личен състав и водачите отхвърлиха да се явят на работа, в това число бойни водачи са отказали да изпълнят задания, което е много впечатляващо, на фона на всичко това, за което доскоро говорихме.
На дисциплинираност и възприятие за общественост.
На възприятието за дисциплинираност, дълг и така нататък Това беше един белег за начална колизия в обществото. И в действителност, представете си… Тук желая да подчертая – аз не съм политически анализатор, нито експерт по геополитика, нямам никакви такива искания, но…
Да, само че някои хора пък имат сходни искания и си поставят етикети без нужното покритие – моят коментар.
Това е за тяхна сметка. Но аз се слагам на мястото на елементарния израелски жители. Ако мен са ме възпитавали от детската градина, въобще от първите ми съзнателни дни, че оцеляването на нацията е над всичко, че сигурността на нацията е над всичко, че мой безвъзвратен дълг е аз да бъда част от въоръжените сили, за момчетата – три години, за девойките – две години, това е общоизвестно, без никакви благоприятни условия за изключение, и това е генерации наред, и в случай че аз съм възпитаван по този начин, моите родители са възпитавани по този начин, единствено се пробвайте да си визиите какъв потрес и какъв брой скандализиращо е приемането на закон, който освобождава религиозните, извънредно религиозните групи.
Това обаче къде е разказано? Звучи малко субективно. Ако си ги представиш като визия – всички сме ги виждали по какъв начин наподобяват, само че въпреки всичко, в случай че искаш да се освободиш от армията, можеш и да излъжеш в някаква степен.
Говорим за техните свещеници и за религиозните учебни заведения. И техните фамилии, без да влизам в детайлности. Но тази социална група, внезапно тя е освободена от тази военна работа. Тук непроменяемо първото чувство е за това, че не е почтено. А ние сме коментирали с вас и преди, че възприятието за неправда е в основата на всеки развой следващ.
Както в България – давам образеца, българският жител има права, само че има и отговорности. И в случай че някой не покрива вторите, естествено, че стават брожения и напрежение в самото общество.
Да, не може да има двоен стандарт. Това беше шокиращо.
Е с каква цел се е направило, тъкмо в този момент? Таймингът е значим.
Може би ортодоксалните религиозни кръгове в Израел са добили нужната мощ, нужното лоби, представителност по този начин, че да съумеят да прокарат това решение – да имат още по-специален статут, да се опита да тикнат в конфесионалната, религиозната част, вид публични връзки. Както знаем, има доста страни по света, в които религиозното право и религиозните регулации са водещи – такива са ислямските републики, да вземем за пример. И това е в контрапункт на тези, които са всемирски насочени, които просто желаят да живеят в една хубава страна, такава, каквато сме я виждали – уповавам се още веднъж да я забележим, желаят да си живеят живота по най-хубавия метод, по който… без такива непотребни регулации. Сега желая да ви напомня единствено по какъв начин наподобява Ерусалим по време на шабат, някои от улиците. На мен лично ми е малко плашещо.
Около годишнината на страната Израел, на прословутия " Марш на знамената " имаше съществено напрежение още преди 2 години. Изобщо все индикации, които опълчват християни и мюсюлмани, макар че знам, че сте последният, който поставя хората в кутии и това трябва да е по този начин. Говорим за радикализирани детайли. Имало е цъкаща бомба. Сега обаче, още първоначално при вашия отчет засягате, както казахте и въз основа на сътрудниците от Израел, вие засягате значимата тематика, че тук при започване на спора имаше и различен миг с психическата акция, активността в киберпространството, пропагандата, медийно се отличават някои внушения към едната или към другата страна. Сега се вижда, че чисто медийно, големи медии застават на страната на Палестина.
Което е напълно обикновено.
Цивилните жертви, въпреки всичко?
В даден спор кой на коя страна ще застане има доста фактори. Някои от тях са напълно справедливи и са обясними, и това не трябва да ни скандализира. Нормално е на етническа основа, на религиозна основа, погледът към една и съща обстановка да бъде друг. Това, което обаче не можем да подминем като факт, когато се опитваме независимо да гледаме нещата е осъщественият терористичен акт на 7 октомври. Начинът по който са осъществени нещата, тъй като има разлика сред, дано да я назовем национално освободителната битка, по този начин както някои се пробват да я нарекат, в това число турски медии и представители. Да, би могло да се назова, само че в случай че няма безсистемно единствено насилието, в случай че няма тези безсмислени жертви.
Тогава още ZAKA рапортува, за нашите читатели това е неправителствената организация, която колкото и страшно да звучи, се занимава със събиране на трупове след терористични атентати, за първите 260 открити натрупа от фестивала, покрай границата, все на младежи...
Да, когато насилието, съпроводено с свирепост, шокираща свирепост е ориентирано не към представители на властта, не към представителите на армията, на полицията, т.е. комбатанти, то няма опрощение за тези дейности. Насилието над цивилни неангажирани с спор, с бойни дейности не е целесъобразно.
Ще кажат политици и то на високо ниво - " косвени жертви ", позната имитация.
А, не, не, тук не би трябвало да бъркаме понятията.
Не може, не би трябвало.
Косвените жертви са тези, които в резултат на противоборството сред две сили комбатанти и от двете страни армии, в резултат на детонации, в резултат на нещо друго, от дейностите, се предизвикват загуби и пострадване на хора, които са наоколо до този спор. Когато предумишлено, без да е имало спор тъкмо в това място отидеш, и с преднамерена свирепост убиеш граждански, и освен това, го заснемеш със личния му телефон.
И разпратиш убийството до всичките му контакти, до майка му, до татко му...
Точно по този начин, и продължаваш да го правиш една седмица по-късно събитие, няма нищо общо със съпътстващите загуби.
Казвам само, че може някой политик да реши да го употребява като дефиниция.
Всеки може да реши всичко, само че има общоприети, може да няма единна формулировка за това що е тероризъм, само че има, популярност Богу, критерии, по които ние да разграничаваме тероризма от всичко останало. И когато едно деяние покрива всички тези критерии, може да му се желае на всеки да даде друга някаква подготовка, само че това си е терористичен акт, без никакво подозрение.
И идващите два-три въпроса, въобще вашият разбор касае нас българите. Има ли заплаха и индикации от активизиране и радикализиране на арабите в Европа, при нас, по света. Още безусловно часове след офанзивата на " Хамас " видяхме празници в Берлин?
Настроенията сред арабската общественост и еврейската общественост не са нови. Противоборството е много остаряло, напрежението сред тези общности много във времето се е развивало. Такива апели, такива настроения имаше и по отношение на, се опитваха да радикализират избрани кръгове на ислямска основа, се опитваха да радикализират избрани общности, в това число по отношение на християнските общности. Според мен, по-голямата заплаха тук е породена от пропагандата, която съпровожда всичко това, което се случва и тя е изключително интензивна сега. Нещо повече, връщайки се още веднъж на това, че едно умеене демонстрират от “Хамас ", а точно да извличат поучения от практиката. Анализирайки пропуските в пропагандата на Ислямска страна, сега се следи извънредно развиване във връзка с пропагандата и методите за агитация на “Хамас ". Един дребен образец, незабавно след излъчването на първите шокиращи фрагменти, тъй че да предизвикат потрес, смут, в случай че щете да провокират непремерена, непропорционална реакция от страна на израелските сили за сигурност. Веднага по-късно тази агитация беше прекратена, след предизвикването на този отговор и тази реакция. И предумишлено стартира да се концентрира главно върху потърпевшите в линията Газа.
Болницата, ударите върху цивилни?
Болници, преекспониране в разнообразни медии и така нататък Така че тук борбата е за мозъка и за сърцата на хората. Това е остаряла битка.
Нека да кажем, че им се получава. Защото в действителност, когато видиш това, е обоснован въпросът - а почтените палестински дечица?
Разбира се, това е базова човешка реакция на емпатия.
Нормалната реакция, естествена, да.
Разбира се, обстановката не е естествена, само че реакцията е естествена. Така че това е поуката от практиката и развиването в пропагандата. По-голямата заплаха в тази ситуация е от активизиране на така наречен " самотни вълци ". Всъщност, за мен няма нищо вълчо в цялата работа, не знам по какъв начин пристигна този термин, само че в последна сметка, това са хора, самостоятелни персони, обособени, които не са свързани в терористични организации по никакъв метод, само че които в резултат на разнообразни аргументи самостоятелни, в средата, в която се намират са поели по пътя на радикализацията. И в един избран миг припознават идеята, която се експонира в резултат на тази агитация. И в името на тази идея, по този начин както е по образеца, видяхме и във Франция починалия учител, и в Белгия последния случай. Припознавайки тази идея те правят, минават в идващите стъпки на радикализация и душевен узряват, по този начин да се каже, за осъществяването на терористичния акт. Това е по-голямата заплаха и тук сами разбирате, че предизвикателство е това да предвидиш кой в какъв миг ще прескочи тази граница на единствено възпирането, в процеса на радикализация, ще припознае нечия идея и ще продължи нататък с осъществяването на даден терористичен акт. Изключително комплицирано. Тук, може би, би трябвало да се насочим към разбор на характерностите на избрани райони, избрани общности. С заключения дали самия район, обществен статус и всичко останало, което може да повлияе, дали не основава външни за личността фактори, които да поддържат, да укрепват или да основават предпоставки за такава радикализация. Така щото да стартира да става такива персони, такива хора да се появят по-скоро в такива райони. Това е значимото. Второто е, да си извлечем поучения от практиката, от обстановката, която се случва. И не инцидентно ние се стремим да организираме тези разбори, тези изследвания, тъй като какъвто и разбор да се организира за това какво се случва по света, той би трябвало да има изгода за това какво ние би трябвало или не би трябвало да вършим в нашата лична страна. Затова аз съм надълбоко уверен, че обстановката в Израел, в това число историческото развиване, би трябвало по някакъв метод да ни накара да създадем заключения, какво не би трябвало да позволяваме да се случва при нас. Да проучваме има ли такива предпоставки, има ли някакви условия за поява на такива общности, имаме ли условия за капсулация?
Има свеж образец от предходната седмица с палестинеца, който го закараха в съда за това, че държал знаме на Ислямска страна в дома си.
Има доста образци. Нека да си спомним за процеса...
Който, другояче споделят съседите " той е добър човек ". То нормално по този начин става.
Да, да, всички наподобяват положителни.
И за стрелеца в Съединени американски щати, този от най-масовото ликвидиране тази година споделиха " той е положително момче ", сътрудниците му военните го споделиха.
Разбира се, досега в който прехвърлиш бариерата.
Тоест, изпускаш момента на радикализация? Както споделят пък експерти, няма по какъв начин да прикачиш към всеки един поне с някакви признаци, трима да прикачиш да го наблюдават, няма по какъв начин.
Не може. Няма такава система. Но отново се връщам, това което можем е да проучваме има ли предпоставки това нещо да се случи? Концентрират ли се тези предпоставки в избрани райони повече, в сравнение с в други или в избрани общности повече, в сравнение с в други. Какво би трябвало като политики, като подходи страната да предприеме много-много преди да се наложи да реагира на такива обстановки. Защото да не забравяме, че говорейки въобще за тероризъм има две съществени понятия анти и контратероризъм.
Не вършат хората голяма разлика, да Ви кажа. Ако щете не е ставало и голям медиен въпрос, тема на диалог.
Но би трябвало. Едно е предварителната защита, в това число с приемпция и второ и реакцията, това е напълно друго. Тук има място за проучване и би трябвало в действителност страната да отдели време, внимание, запас. В никакъв случай не споделям, че това би трябвало да е водеща тематика. В никакъв случай не споделям, че това би трябвало да ни води до параноя някаква. Но във всяка страна действат разнообразни системи, всяка система е значима, по тази причина има хора, които работят за тази система във връзка с сигурността. Това би трябвало да е един от въпросите, който също трябва да ни вълнува и да не го забравяме, тъй като...
Една от задачите за основаване на вашия Център за проучване на екстремизма и тероризма е тъкмо да има по-голямо взаимоотношение сред и с институциите?
Разбира се, и аз мисля, че стартира да се получава освен взаимоотношението сред самите институции като оперативни структури, които дават отговор за тези неща, само че и сред тези институции и академичната среда, университетските общности, по този начин щото взаимно да сме си потребни. Както се споделя, от академична страна ние да подпомогнем, да подсилим разбора, въпреки това, от самите институции пък да ни подкрепят във връзка с практиката и свързване на практиката с науката. Това, в случай че успеем да го създадем, аз се надявам, и мисля, че относително сполучливо го прилагаме в нашата магистърска стратегия “Сигурност и противопоставяне на радикализацията и тероризма ", е в действителност да доближаваме и да свързваме практиката с теорията. Това като студенти нашите обучаеми, колкото може в по-голяма степен да го получат, толкоз повече резултатът ще е по-добър.
Факт. Два въпроса още и знам, че няма да ми отговорите политически и не желая. Говорих и с Ваши сътрудници, несъмнено, в неофициални диалози. Трябва ли толкоз очевидно да заемаме страна? Давам Ви образец, незабавно часове след офанзивите, Бранденбургската врата беше осветена с цветовете на израелското знаме, ние направихме същото и на Народното събрание. Може ли това пък да ядоса някои радикализирани детайли?
Разбира се.
Добре че Ви попитах.
Чувството за поддръжка, възприятието за съпричастност популярност Богу, че го има при нас.
За формата приказвам.
Не сме прочувствено закоравели. Разбира се, във връзка с тази ужасяваща неправда, свирепост, която беше приложена по отношение на почтените хора в кибуците, жертва на терористичната офанзива, аз съм също съпричастен. Разбира се, също поддържа, и по никакъв метод не мога да приема такава свирепост. Но факт е, и би трябвало да отбележим, че и от двете страни на тази стена жертвите са неприемливи. Разбира се, всички бихме желали да живеем в един свят, в който няма стени. Опитахме се да бутнем, бутнахме Берлинската стена преди години, въпросът е обаче, физическото побутване на стената, докара ли до същинското рухване на стените сред нас? Това е доста значим въпрос. Размивайки, унищожавайки границите сред Изтока и Запада, това ли е единствената граница, която ни разделя? Това са въпросите и може би, в доста по-екзистенциално равнище би трябвало да си дадем сметка какво ни разделя - вяра ли, етнос ли, обществен статус ли, цвят на кожата ли? И стандартите, които за жалост са наложени и в международен проект, в това число и в нашето общество във връзка с професионални групи, във връзка с религиозни групи, във връзка с етнически групи. Не са ли те също една от главните аргументи за тази ненавист, за радикализация даже, като причина. За капсулиране, в това число на избрани общности.
Намираме се в студиото ни в София, на метри от кръстовището на улиците " Пиротска " и " Опълченска " и близо до бул. " Мария Луиза ". преди няколко години, хора щяха да кажат " тук е котило на евентуални убийци, терористи " и тъй наречените Но тези хора живеят тук законно, виждаме ги всеки ден и на спирката на градския превоз?
Аз съм бил в Кабул, една от улиците, няма да я посочвам, с цел да не обидя някой, напълно близо тук до нас, по този начин неофициално е наричана " Малкият Кабул ". Трябва да ви кажа, че ми е извънредно прелестно да се разхождам там. Всяка, не че го върша постоянно, само че когато минавам. Всеки етнос, всяка религиозна група, всяка професионална група има своите достолепия, има своите права да съществува, има своите характерности, в случай че щете своя сексапил в избрани аспекти, който заслужава почит, заслужава почитание. Въпросът е, че това не би трябвало да се случва за сметка на другите.
И в този момент тук, би трябвало пък аз да Ви попитам и докато сме на тематиката. А заслужават ли палестинците да бъдат натикани, капсулирани в Газа? Връщам ви към тематиката, с която в действителност започнахме.
Да. Много е огромна алтернативата. Този проблем съществува, в това число е поставян и в България. Когато приказваме за интеграция, знаем има доста стратегии за интеграция, по разнообразни посоки, само че това е двупосочен развой. Първо, болшинството би трябвало да желае да интегрира по някакъв метод малцинството, само че и малцинството би трябвало да желае да бъде интегрирано. Така че, ако липсва едно от изискванията, е доста мъчно да се реализира. А историческата обусловеност и политическите аргументи за това по какъв начин се е стигнало до там, аз не бих желал да ги разясня.
Два въпроса, тъй като за жалост, сме към края на нашия диалог. Д-р Ели Кармон, няма никога потребност навръх Вас да ви го представям, старши следовател от Института в Херцлия.
Разбира се, един от водещите международни престижи в неговата област.
И Ваш сътрудник, с който работите, държа да го отбележа и сте на едно равнище.
Радвам се, за мен е изключителна чест.
Попитах го дали ние в Европа би трябвало да се тормозим от последните събития и вероятно по-голяма радикализация? Той ми отговори " най-вече би трябвало да внимават, особено означи Франция, Германия и Англия ", заради всички фактори, които и аз и вие знаем.
Много дълга тематика. При нас, аз не бих бил толкоз краен, съгласно мен, на този стадий няма чак такива условия за групова радикализация. Беше изработен опит, апропо да си спомним, беше изработен опит в Пазарджик. Не е завършил към момента.
Делото " Радикалния ислям и имамите ", отразявала съм го персонално като кореспондент. Нека да кажем, че Вие сте били на всяко едно дело. Познавате от близко основните настоящи герои.
Даже персонално.
Онзи " чаровник " Ахмед Муса, който може да се каже, че първото усещане от него онлайн е за един ужасно харизматичен, в действителност заслужен, роден ли
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ