Защо Радев иска да превърне България в неприятелска страна за Украйна
Полк. Диман Георгиев, член на Атлантическия съвет на България
Задълженията на президента Румен Радев, според конституцията, са сходни на тези на кралицата на Англия. Когато тя бъде на среща на върха на НАТО, тогава и той ще има това право. Но по-притеснително е изявлението, което Радев направи тръгвайки на посещаване за Австрия - още веднъж потвърди, че е марионетка в ръцете на Путин и неговите служби. Две изречения от това изявление вършат усещане в тази злобна и непремерена от политическа позиция обществена изява. Президентът даже не скри, че тази завист е резултат на отхвърли на държавното управление да бъде позволен до срещата на върха на НАТО във Вилнюс.
Държавният глава безусловно съобщи: “Курсът на държавното управление тласка България все по-близо към войната. ” Подобно изказване е
безспорна неистина и операция
Над 30 страни, най-вече членки на НАТО, оказват помощ с оръжие на украинската страна, с цел да отблъсне тя агресора, Това е обвързване и на всяка страна, член на Организация на обединените нации, в сходство с устава на организацията - да оказва помощ по всевъзможен начин на страна, станала жертва на експанзия. Такова е и моралното обвързване на всяка същинска народна власт. Но у нас очевидно няма публицист, който да зададе на самообявилия се “военен пълководец ”, следните въпроси:
- С какви очи и от кого ще поискате воена помощ българският президент, в случай че страната ни също стане жертва на военна експанзия? Може би ще потърси путинова Русия?
- Знае ли Радев, че членуването във военни блокове носи с изключение на изгоди и отговорности?
- Как тъкмо България и той като държавен глава извършват своите?
- При какви тъкмо условия България може да бъде въвлечена във войната и по какъв начин Русия ще ни нападне?
- Дава ли се сметка като “стратег ”, който пророкуваше, че Украйна ще загуби войната за седмица, че вчерашната му позиция може да бъде пагубна за бъдещето на страната ни. Че ние можем да се превърнем в неприятелска страна за Украйна, която е обречена на победа и в околните десетилетия ще диктува политиката в Централна и Източна Европа.
Къде ни води българският президент?
“Всеки, който има упоритости и отговорности в областта на сигурността и защитата, би трябвало добре да познава и да се придържа освен към Конституцията, само че и към Закона за защитата и въоръжените сили и решенията на Констотуционния съд, които изрично регламентират, че президентът е висш главнокомандващ, както във военно, по този начин и в спокойно време ”. Това е следващият опит за операция вплетена в думите на Радев. Този човек очевидно нито Конституцията познава, нито интернационалните институции и структури.
Съгласно главния закон на страната президентът има най-вече представителни функционалности, а като висш главнокомандващ е задължен да изпълнявате решенията на Народното събрание и политиките на определеното от него държавно управление. За 7 години Радев не съумя да научи, че няма изпълнителна власт. Не разбра, че функционалностите му са най-вече церемониални и представителни - като на британската кралица. Политиките в региона на защитата са отговорност на военния министър, в тази ситуация на проф. Тодор Тагарев. България не е във война, в случай че с непремерените си изявления и интелектуален недостиг президентът не ни вкара в такава. А може би това желае, да се изявява на политическата сцена като един балкански Путин. Не бяха ли това политическите му “стратегии ”, когато подвигна пестник против мутрите? Днес той е в техния тим!
Война ли желае Радев? Та него не го желаят във Вилнюс, не му имат вяра,
не е мечтан измежду съдружниците от НАТО,
не е другар.
Няма да бъда сюрпризиран, в случай че това отношение към сегашния президент е подсказано на българското държавно управление от нашите съдружници. Още повече, че срещата на върха на НАТО не е среща на висшите главнокомандващи, за какъвто се изявява. Тя е на политическото управление на Алианса. Поне това да беше научил, господин водач на аероплан.
Задълженията на президента Румен Радев, според конституцията, са сходни на тези на кралицата на Англия. Когато тя бъде на среща на върха на НАТО, тогава и той ще има това право. Но по-притеснително е изявлението, което Радев направи тръгвайки на посещаване за Австрия - още веднъж потвърди, че е марионетка в ръцете на Путин и неговите служби. Две изречения от това изявление вършат усещане в тази злобна и непремерена от политическа позиция обществена изява. Президентът даже не скри, че тази завист е резултат на отхвърли на държавното управление да бъде позволен до срещата на върха на НАТО във Вилнюс.
Държавният глава безусловно съобщи: “Курсът на държавното управление тласка България все по-близо към войната. ” Подобно изказване е
безспорна неистина и операция
Над 30 страни, най-вече членки на НАТО, оказват помощ с оръжие на украинската страна, с цел да отблъсне тя агресора, Това е обвързване и на всяка страна, член на Организация на обединените нации, в сходство с устава на организацията - да оказва помощ по всевъзможен начин на страна, станала жертва на експанзия. Такова е и моралното обвързване на всяка същинска народна власт. Но у нас очевидно няма публицист, който да зададе на самообявилия се “военен пълководец ”, следните въпроси:
- С какви очи и от кого ще поискате воена помощ българският президент, в случай че страната ни също стане жертва на военна експанзия? Може би ще потърси путинова Русия?
- Знае ли Радев, че членуването във военни блокове носи с изключение на изгоди и отговорности?
- Как тъкмо България и той като държавен глава извършват своите?
- При какви тъкмо условия България може да бъде въвлечена във войната и по какъв начин Русия ще ни нападне?
- Дава ли се сметка като “стратег ”, който пророкуваше, че Украйна ще загуби войната за седмица, че вчерашната му позиция може да бъде пагубна за бъдещето на страната ни. Че ние можем да се превърнем в неприятелска страна за Украйна, която е обречена на победа и в околните десетилетия ще диктува политиката в Централна и Източна Европа.
Къде ни води българският президент?
“Всеки, който има упоритости и отговорности в областта на сигурността и защитата, би трябвало добре да познава и да се придържа освен към Конституцията, само че и към Закона за защитата и въоръжените сили и решенията на Констотуционния съд, които изрично регламентират, че президентът е висш главнокомандващ, както във военно, по този начин и в спокойно време ”. Това е следващият опит за операция вплетена в думите на Радев. Този човек очевидно нито Конституцията познава, нито интернационалните институции и структури.
Съгласно главния закон на страната президентът има най-вече представителни функционалности, а като висш главнокомандващ е задължен да изпълнявате решенията на Народното събрание и политиките на определеното от него държавно управление. За 7 години Радев не съумя да научи, че няма изпълнителна власт. Не разбра, че функционалностите му са най-вече церемониални и представителни - като на британската кралица. Политиките в региона на защитата са отговорност на военния министър, в тази ситуация на проф. Тодор Тагарев. България не е във война, в случай че с непремерените си изявления и интелектуален недостиг президентът не ни вкара в такава. А може би това желае, да се изявява на политическата сцена като един балкански Путин. Не бяха ли това политическите му “стратегии ”, когато подвигна пестник против мутрите? Днес той е в техния тим!
Война ли желае Радев? Та него не го желаят във Вилнюс, не му имат вяра,
не е мечтан измежду съдружниците от НАТО,
не е другар.
Няма да бъда сюрпризиран, в случай че това отношение към сегашния президент е подсказано на българското държавно управление от нашите съдружници. Още повече, че срещата на върха на НАТО не е среща на висшите главнокомандващи, за какъвто се изявява. Тя е на политическото управление на Алианса. Поне това да беше научил, господин водач на аероплан.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ