Америка отбелязва края на робството на фона на напрежението заради расисткото си минало
Полицейско принуждение, ежедневен расизъм, робовладелческо минало: Съединените щати означават през днешния ден анулацията на робството в интервал на напрежение и осъзнаване на дискриминациите, на които е подложено чернокожото население.
Очаква се хиляди хора да вземат присъединяване в огромен брой демонстрации от Ню Йорк до Лос Анджелис във връзка 155-ата годишнина от 19 юни 1865 година, когато робите в Галвестън, Тексас, научават, че към този момент са свободни, предава Българска телеграфна агенция.
Тази година обаче няколко трагични условия накараха страната да се изправи пред съвестта си по отношение на расизма, белязал предишното й и който към момента участва в обществото.
Джордж Флойд, афроамериканец на 46 години, беше задушен от бял служител на реда при ареста си в края на предишния месец в Минеаполис. Той умря, откакто остана повече от осем минути под коляното на Дерек Човин, на който споделяше още веднъж и още веднъж: "Не мога да вдишвам ".
Разпространението на фрагментите от случая, сниман от началото до края от минувачи, предизвика вълна на потрес в страната и големи демонстрации против всекидневния расизъм и полицейското принуждение.
"Тъжната истина е, че това не е изолиран случай ", съобщи братът на жертвата, Филонис Флойд, на среща, отдадена на расизма и полицията в Съединени американски щати, проведена от Съвета на Организация на обединените нации за правата на индивида в Женева. "Начинът, по който брат ми бе малтретиран и погубен пред камера, е методът, по който чернокожите хора са третирани от полицията в Америка ".
Скандирайки "Black Lives Matter " (Животът на чернокожите е от значение), няколко милиона души излязоха по улиците, с цел да стачкуват против расовото неравноправие. Движението, придружено от принуждение и грабежи, хвърли ярка светлина върху методите на силите на реда и оскърбителното им отношение по отношение на малцинствата.
В Атланта друго събитие от 12 юни предизвика яд: бял служител на реда простреля с два патрона в гърба афроамериканеца Рейшард Брукс, който се опитваше, с електрошок в ръка, да избяга от арест поради шофиране в нетрезво положение.
Както и в Минеаполис, забърканият в тази ситуация служител на реда бе уволнен, а по-късно му бе повдигнато обвиняване за ликвидиране.
Тръмп смени датата на първия си огромен избирателен протест поради съвпадане с деня за възпоменание на края на робството
Сваляне на портрети
Макар да разкритикува гибелта на Флойд и Брукс, Доналд Тръмп
Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския пропусна опцията да се показа като президент обединител. Той по-скоро се опълчи на стачкуващите, като изявленията му бяха разкритикувани поради расисткия си подтекст.
Милиардерът републиканец наля масло в огъня, като възнамерява за през днешния ден, на годишнината от анулацията на робството, огромен протест в Тълса, Оклахома, част от акцията за преизбирането си през ноември. Градът е белязан от загатна за едни от най-големите безредици на расова основа в историята, при които през 1921 година към триста афроамериканци са избити от бяло голям брой.
Изборът бе неодобрен като провокация и Тръмп бе заставен да отсрочи митинга за на следващия ден.
Демонстрациите накараха американците да си напомнят за историята на една страна, разкъсвана от въпроса за робството - една система, подсигурила икономическото й благоденствие.
Зачестиха апели за премахването на монументи на генерали и чиновници на Конфедерацията от времето на Гражданската война (1861-1865 г.), които изобилстват в южната част на страната, като някои бяха унищожени.
Автомобилният шампионат Наскар, който е много известен в южните щати, забрани на своите надпревари знамената на Конфедерацията, които постоянно са развявани от феновете на Юг, а председателката на Камарата на представителите в Конгреса подреди през вчерашния ден свалянето на портретите на четирима някогашни ръководители на Камарата на представителите, служили на Конфедерацията.
Въпреки достиженията на придвижването за цивилен права през 50-те и 60-те години, чернокожото малцинство (което съставлява 13 % от населението) е забравено от просперитета. Чернокожите са най-бедни, най-болни, най-слабо показани на политическо равнище и всеобщо биват хвърляни зад решетките.
Кризата с ковид в допълнение изостри проблемите им: броят на безработните измежду тях стремглаво се усили със прекъсването на американската стопанска система, като в това време доста от тях работят в производства от първостепенна значимост, само че с ниско възнаграждение, и са изложени на по-голям риск от заразяване с Ковид-19 от останалите американци.
Очаква се хиляди хора да вземат присъединяване в огромен брой демонстрации от Ню Йорк до Лос Анджелис във връзка 155-ата годишнина от 19 юни 1865 година, когато робите в Галвестън, Тексас, научават, че към този момент са свободни, предава Българска телеграфна агенция.
Тази година обаче няколко трагични условия накараха страната да се изправи пред съвестта си по отношение на расизма, белязал предишното й и който към момента участва в обществото.
Джордж Флойд, афроамериканец на 46 години, беше задушен от бял служител на реда при ареста си в края на предишния месец в Минеаполис. Той умря, откакто остана повече от осем минути под коляното на Дерек Човин, на който споделяше още веднъж и още веднъж: "Не мога да вдишвам ".
Разпространението на фрагментите от случая, сниман от началото до края от минувачи, предизвика вълна на потрес в страната и големи демонстрации против всекидневния расизъм и полицейското принуждение.
"Тъжната истина е, че това не е изолиран случай ", съобщи братът на жертвата, Филонис Флойд, на среща, отдадена на расизма и полицията в Съединени американски щати, проведена от Съвета на Организация на обединените нации за правата на индивида в Женева. "Начинът, по който брат ми бе малтретиран и погубен пред камера, е методът, по който чернокожите хора са третирани от полицията в Америка ".
Скандирайки "Black Lives Matter " (Животът на чернокожите е от значение), няколко милиона души излязоха по улиците, с цел да стачкуват против расовото неравноправие. Движението, придружено от принуждение и грабежи, хвърли ярка светлина върху методите на силите на реда и оскърбителното им отношение по отношение на малцинствата.
В Атланта друго събитие от 12 юни предизвика яд: бял служител на реда простреля с два патрона в гърба афроамериканеца Рейшард Брукс, който се опитваше, с електрошок в ръка, да избяга от арест поради шофиране в нетрезво положение.
Както и в Минеаполис, забърканият в тази ситуация служител на реда бе уволнен, а по-късно му бе повдигнато обвиняване за ликвидиране.
Сваляне на портрети
Макар да разкритикува гибелта на Флойд и Брукс, Доналд Тръмп
Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския пропусна опцията да се показа като президент обединител. Той по-скоро се опълчи на стачкуващите, като изявленията му бяха разкритикувани поради расисткия си подтекст. Милиардерът републиканец наля масло в огъня, като възнамерява за през днешния ден, на годишнината от анулацията на робството, огромен протест в Тълса, Оклахома, част от акцията за преизбирането си през ноември. Градът е белязан от загатна за едни от най-големите безредици на расова основа в историята, при които през 1921 година към триста афроамериканци са избити от бяло голям брой.
Изборът бе неодобрен като провокация и Тръмп бе заставен да отсрочи митинга за на следващия ден.
Демонстрациите накараха американците да си напомнят за историята на една страна, разкъсвана от въпроса за робството - една система, подсигурила икономическото й благоденствие.
Зачестиха апели за премахването на монументи на генерали и чиновници на Конфедерацията от времето на Гражданската война (1861-1865 г.), които изобилстват в южната част на страната, като някои бяха унищожени.
Автомобилният шампионат Наскар, който е много известен в южните щати, забрани на своите надпревари знамената на Конфедерацията, които постоянно са развявани от феновете на Юг, а председателката на Камарата на представителите в Конгреса подреди през вчерашния ден свалянето на портретите на четирима някогашни ръководители на Камарата на представителите, служили на Конфедерацията.
Въпреки достиженията на придвижването за цивилен права през 50-те и 60-те години, чернокожото малцинство (което съставлява 13 % от населението) е забравено от просперитета. Чернокожите са най-бедни, най-болни, най-слабо показани на политическо равнище и всеобщо биват хвърляни зад решетките.
Кризата с ковид в допълнение изостри проблемите им: броят на безработните измежду тях стремглаво се усили със прекъсването на американската стопанска система, като в това време доста от тях работят в производства от първостепенна значимост, само че с ниско възнаграждение, и са изложени на по-голям риск от заразяване с Ковид-19 от останалите американци.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ