Полицай от секретното Бюро за оперативно издирване простреля смъртоносно млада

Полицай от секретното Бюро за оперативно търсене простреля смъртоносно млада футболна вяра, тъй като бил нервозен след несполучлива акция. Правейки се на Рамбо, като кара и гърми по едно и също време, Александър Вълков съумява да уцели не гумите на преследвания автомобил, а гърба на младежа зад кормилото, напомня Труд. Въпреки това той не е отхвърлен от работа години наред, до момента в който най-сетне чува присъдата. Вместо да влезе зад решетките обаче, служителят на реда духва в чужбина като Братя Галеви и куп други бандити. Денят е 2 декември 1998 година Няколко спецполицаи от Бюрото за оперативно търсене (БОИ) се връщат от несполучлива акция по залавянето на Ганчо Въчков – Ганеца в село до София. Мъжете в микробуса, който е без опознавателни знаци и надписи “Полиция ”, са гневни, че са изпуснали автокрадеца. Те се от една от най-секретните служби на Министерство на вътрешните работи и сами себе си считат за рамбовците на вътрешното ведомство. Малко след 21.00 ч. виждат “Фолксваген Голф ”, който кара на автомагистрала “Хемус ” компактно зад тях. Подават му сигнал да ги изпревари, само че водачът не реагира. По-късно ще стане ясно, че зад кормилото е младият футболист Айредин Мустафов от Славяново, който е взел автомобила без знанието на чичо си. 19-годишното момче приключило спортното учебно заведение и играело първо в юношеския тим на Спартак (Плевен). После футболистът бил включен в мъжкия тим, три пъти бил викан и в юношеския народен тим. На 1 декември по обед той взел скрито от гаража на чичо си фолксвагена, който към момента не бил регистриран. Колата била купена от татко му, който работел в Швейцария. Чичото я ремонтирал, само че преднамерено не желал да я закара в КАТ и да є постави номера, с цел да не я подкара Айредин, който към момента нямал брошура. В региона на Гара Яна служителите на реда стопират, това прави и голфът. След това ненадейно лекият автомобил дава газ. На фаровете на буса се вижда, че колата е без регистрационни номера. Спецполицаите вземат решение да го спрат със пукотевица. Те считат, че боравят с огнестрелно оръжие като богове, треньор им е известния инструктор Емил Жечев, който пътува с тях. Лейтенант Александър Вълков също вади револвер, макар, че се намира зад кормилото на буса. С едната ръка кара, с другата гърми по голфа. И вместо гумите уцелва седалката на Айредин два пъти. Куршумите я пробиват и пронизват младежа в гърба. Въпреки че е прострелян, той продължава да бяга. Голфът и микробусът влизат в София по “Ботевградско шосе ”, лекият автомобил свива в една от дребните улици в кв. “Христо Ботев ” и там стопира. Айредин е арестувани отведен в Пето РПУ, където признава, че се е уплашил, тъй като няма брошура. При огледа на автомобила му служителите на реда забелязали дупки от патрони, както и пробойна в седалката. Те извикали екип на Спешна помощ, само че медиците не разкрили пострадвания по Айредин и си тръгнали. Час по-късно младежът се оплакал, че се усеща доста зле. Бил откаран в “Пирогов ”, където лекарите разкрили две рани от патрони и го оперирали. Пет дни по-късно Айредин умрял. Според експертизите по колата били изстреляни 21 патрона. Смъртоносният бил от револвера на Вълков – водача на буса. През 2000-та година служителят на Министерство на вътрешните работи е предаден на съд. Процесът е засекретен поради справките за длъжностната характерност на подсъдимия и изпълняваният по това време конфиденциален проект за задържането на Ганеца. В края на същата година 27-годишният тогава Вълков е наказан на 4 години и половина затвор за ликвидиране в положение на афект. Магистратите одобряват неуместната теза, че служителят на реда бил толкоз нервиран от отхвърли на момчето да спре, че не се сдържал и почнал да стреля. Половин година по-късно присъдата е анулирана от Военно-алепативния съд, който връща делото на прокуратурата. Правят се нови огледи на автомобила, следствени опити и експертизи. Те удостоверяват виновността на Вълков, само че все пак през идващите 11 години следствието е прекратявано 12 пъти от военната прокуратурата, като съдът всякога анулира постановленията. През цялото време обвинителите сменят тезата си – от ликвидиране в положение на афект, през надвишаване рамките на неизбежна защита до закононарушение заради несъобразителност. През всичките тези години Вълков продължава да е чиновник на Министерство на вътрешните работи. Той живее с мисълта, че след толкоз време пандизът му се е разминал. На това съображение магистратите с пагони вземат решение, че служителят на реда няма да лежи в пандиза заради изтекла отминалост. Върховен касационен съд обаче прекатурва процеса, като споделя, че освен отминалостта не е изтекла, само че Александър би трябвало да отиде в пандиза за 7 години за съзнателно ликвидиране. Интерпол продължава да търси Александър Вълков за убийството на младия футболист. Вълков, който е в залата, не има вяра на ушите си. Камерите на публицистите го хващат по какъв начин се е хванал за главата. И решението му идва стремително. Когато чиновниците на Съдебна защита го търсят в дома му, с цел да го отведат в пандиза, от служителя на реда към този момент няма и диря. Той е разгласен изначало за общодържавно, а по-късно и за интернационално търсене. Снимката му е качена в уеб страницата на Интерпол, само че никой към момента не знае къде се намира спецполицаят-убиец. Айредин Мустафов в първите часове даже не усетил, че е прострелян. Край секретна база на язовир “Искър ”: Служители на БОИ стрелят по туристи и ги бият На 8 май 1999 година край Щъркелово гнездо цивилни служители на реда пребиват двама туристи. Те освен пускат в ход юмруците си, само че и изстрелват по джета им 19 патрона, тъй като ги взели за шпиони. Наблизо се намира секретната база на БОИ, където под надеждна отбрана Министерство на вътрешните работи тогава криело застрашени очевидци. По-често обаче тайното място се употребило за купони на служители на реда и съмнителни предприемачи. Пострадалите са 57-годишният предприемач Светльо Шишков и 32-годишният му наследник Славейко. По-късно бащата споделя, че до момента в който били на плаж на брега на язовира и се возели с джета, попаднали на база със скъпи лодки, коли и коне. При тях пристигнали непознати и питали за какво ги шпионират. Докато се изяснявали, пристигнали още 12 мъже с джип и бус. Били в камуфлажни облекла и жилетки с надписи “Полиция ”, въоръжени с автомати. Започнали да бият наред, не протегнали ръка единствено на една жена, която била бременна. Шишков бил с 4 счупени ребра, а Славейко – с 2 и разрушена глава. По-късно 7 спецченгета от БОИ са упрекнати за нанасяне на междинни телесни повреди. Военният съд на два пъти стопира делото и го връща във военната прокуратура. Първия път, тъй като Министерство на вътрешните работи не е било вписано като страна, а вторият, тъй като не ставало ясно кой от обвинените какво е направил. През 2010 година Шишкови татко и наследник осъдиха България в Страсбург и получиха 19 хиляди евро обезщетение.