Андрей Янкулов за полицията и прокуратурата: Основният проблем е манталитетен
Полицаите би трябвало да се образоват на по-адекватно държание с жителите, съобщи Андрей Янкулов, юридически специалист в Антикорупционния фонд и някогашен заместител вътрешен и заместител правосъден министър пред БНР.
Според специалиста обаче главният проблем, на който би трябвало да се обърне внимание, е манталитетен:
" Той първоначално е осъзнаване, че полицията има проблем с метода, по който упражнява репресивните си пълномощия, когато това се постанова. Това досега не сме го виждали. Ако това осъзнаване не се случи преди всичко в управлението на министерството и надолу из управителните равнища в цялата страна, то тези образования ще бъдат единствено проформа – нещо, което би трябвало да се отхвърли като някаква зародила нужда, да отчетем, че сме създали нещо, че поставяме усърдие, че желаеме да се изправим. Ако в действителност няма осъзнаване, че подобен проблем съществува, от тези образования няма да произлезе нищо ".
На манталитетния проблем няма елементарно решение, акцентира специалистът. По думите му досега при случай с хипотетично полицейско принуждение реакцията на управлението на Министерство на вътрешните работи е, че " са се справили и в случай че има чиновник, който е превишил пълномощията си, то той ще бъде осъден ". Янкулов обаче не си спомни случай, че в който да е проявена изначално някаква самокритичност при такива произшествия.
" А в действителност логиката на нещата би трябвало да бъде следната – откакто има породени телесни увреждания или гибел на жител, презумпцията би трябвало да бъде, че полицията не се е справила, с цел да се стигне до подобен резултат от нейните дейности. Тогава към този момент – да, може да се окаже в хода на една евентуална инспекция на тези произшествия, че в действителност в този случай използването на смъртоносна мощ е била неизбежна и оправдана. Не може презумпцията да бъде противоположната. Докато това съществува като настройка в управлението на министерството, това се трансферира и върху самите чиновници и тяхното схващане за това по какъв начин би трябвало да работят в сходни обстановки ".
Експертът уточни обаче и различен проблем:
" Опираме малко или доста и до манталитета в прокуратурата. Там ситуацията във връзка с полицейското принуждение не е доста по-различно от това в Министерство на вътрешните работи. Горе-долу работи също културата на отказване на такива произшествия, на това, че в големия % в действителност потърпевшите са отговорни, от тях е тръгнало цялото това нещо, а реакцията на служителите на реда е била вярна, замитане под килима, в случай че има превишаване на някакви пълномощия, даже това да е установено, търсене на извинения на такова държание ".
Според него конституционните промени сами по себе си безусловно нищо не могат да подсигуряват – нито самостоятелен съд, нито отчетна прокуратура. Касае се за един комплекс от ограничения, които са на нормативно равнище, които би трябвало да бъдат взети и които стартират с промените в Конституцията, само че би трябвало да продължат с промени в Закона за правосъдната власт, с Наказателно-процесуален кодекс и така нататък, разяснява той. По думите му промените на Основния закон не са били задоволително всеобхватни. Ясна идея за това какво ще се случва по законите няма, безапелационен бе Андрей Янкулов.
И въпреки всичко специалистът означи, че полицейското принуждение не е проблем единствено в България:
" Полицейското принуждение е проблем, който съществува на всички места, където има полиция. Мерките, с които да му се противодейства, не е нужно ние да ги измисляме сами. Просто би трябвало да вземем работещи модели ".
Снимка: БГНЕС
Според специалиста обаче главният проблем, на който би трябвало да се обърне внимание, е манталитетен:
" Той първоначално е осъзнаване, че полицията има проблем с метода, по който упражнява репресивните си пълномощия, когато това се постанова. Това досега не сме го виждали. Ако това осъзнаване не се случи преди всичко в управлението на министерството и надолу из управителните равнища в цялата страна, то тези образования ще бъдат единствено проформа – нещо, което би трябвало да се отхвърли като някаква зародила нужда, да отчетем, че сме създали нещо, че поставяме усърдие, че желаеме да се изправим. Ако в действителност няма осъзнаване, че подобен проблем съществува, от тези образования няма да произлезе нищо ".
На манталитетния проблем няма елементарно решение, акцентира специалистът. По думите му досега при случай с хипотетично полицейско принуждение реакцията на управлението на Министерство на вътрешните работи е, че " са се справили и в случай че има чиновник, който е превишил пълномощията си, то той ще бъде осъден ". Янкулов обаче не си спомни случай, че в който да е проявена изначално някаква самокритичност при такива произшествия.
" А в действителност логиката на нещата би трябвало да бъде следната – откакто има породени телесни увреждания или гибел на жител, презумпцията би трябвало да бъде, че полицията не се е справила, с цел да се стигне до подобен резултат от нейните дейности. Тогава към този момент – да, може да се окаже в хода на една евентуална инспекция на тези произшествия, че в действителност в този случай използването на смъртоносна мощ е била неизбежна и оправдана. Не може презумпцията да бъде противоположната. Докато това съществува като настройка в управлението на министерството, това се трансферира и върху самите чиновници и тяхното схващане за това по какъв начин би трябвало да работят в сходни обстановки ".
Експертът уточни обаче и различен проблем:
" Опираме малко или доста и до манталитета в прокуратурата. Там ситуацията във връзка с полицейското принуждение не е доста по-различно от това в Министерство на вътрешните работи. Горе-долу работи също културата на отказване на такива произшествия, на това, че в големия % в действителност потърпевшите са отговорни, от тях е тръгнало цялото това нещо, а реакцията на служителите на реда е била вярна, замитане под килима, в случай че има превишаване на някакви пълномощия, даже това да е установено, търсене на извинения на такова държание ".
Според него конституционните промени сами по себе си безусловно нищо не могат да подсигуряват – нито самостоятелен съд, нито отчетна прокуратура. Касае се за един комплекс от ограничения, които са на нормативно равнище, които би трябвало да бъдат взети и които стартират с промените в Конституцията, само че би трябвало да продължат с промени в Закона за правосъдната власт, с Наказателно-процесуален кодекс и така нататък, разяснява той. По думите му промените на Основния закон не са били задоволително всеобхватни. Ясна идея за това какво ще се случва по законите няма, безапелационен бе Андрей Янкулов.
И въпреки всичко специалистът означи, че полицейското принуждение не е проблем единствено в България:
" Полицейското принуждение е проблем, който съществува на всички места, където има полиция. Мерките, с които да му се противодейства, не е нужно ние да ги измисляме сами. Просто би трябвало да вземем работещи модели ".
Снимка: БГНЕС
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ