Полицаите лежаха 8 месеца в затвора за умишлено убийство, но

Полицаите лежаха 8 месеца в пандиза за съзнателно ликвидиране, само че бяха оправдани
Полицаите, които бяха приети за отговорни за гибелта на Ангел Димитров - Чората, само че не бяха осъдени поради изтекла отминалост, имат право да търсят обезщетение от прокуратурата. Това следва от решение на Върховния касационен съд по желае на един от тях - Борис Механджийски, по който имаше спорни произнасяния на предходните инстанции, оповестява правният уебсайт Lex.bg.

Преди окончателния завършек на делото за гибелта на Чората, служителите на реда бяха упрекнати и наказани за съзнателно ликвидиране, поради което лежаха 8 месеца в пандиза, а по-късно бяха оправдани по това по-тежко обвиняване.
Исковете на Механджийски
Борис Механджийски и Георги Калинков заведоха искове против прокуратурата, като делото на Механджийски стигна до Върховен касационен съд, откакто предходните две инстанции бяха на разнообразни отзиви за това дали му се дължи обезщетение по Закона за отговорността на страната и общините за вреди.

Исковете на Механджийски са за общо 576 000 лв., като той желае да бъде заплатен със 70 000 лв. единствено за това, че е лежал 8 месеца в пандиза. Отделно претендира за още 430 000 лв. компенсации за неимуществени вреди за два интервала от наказателното дело - до 2011 година, когато беше оневинен от Върховен касационен съд, както и до последното решение на висшите съдии от 2021 година, с което пък не е осъден. Механджийски желае и над 76 000 лв. за имуществени вреди от воденото против него дело.
Противоречиви решения на инстанциите
През 2022 година Софийският градски съд му присъди само обезщетение от 5000 лв. за неимуществени вреди, тъй като одобри, че е изтърпял по-тежко наказване от това, което би могъл да получи, в случай че отминалостта за наказателно гонене не беше изтекла.

Миналата година Софийският апелативен съд отхвърли всички искове против прокуратурата, откакто одобри, че щом Механджийски е бил приет за отговорен, обвиняването не е било нелегално. Според САС оправдаването във връзка с една от формите на виновност не е равнозначно на оправдаване по обвиняване за настрана закононарушение.
Решението на Върховен касационен съд
Върховният касационен съд се съгласи с практиката, че прокуратурата дава отговор и в хипотезата, при която има влезнала в действие присъда, с която подсъдимият е наказан, само че по-късно делото е обновено, той е оневинен, а действието е преквалифицирано, декриминализирано и му е наложена санкция. В случая отговорността се поражда от противозаконното покачване и поддържане на обвиняване.

" Прокуратурата дава отговор и в хипотезата, при която има влезнала в действие присъда, с която лицето е било прието за отговорно и наказано на наказване по Наказателен кодекс, само че по реда на обновяване на наказателните каузи е целесъобразно по повдигнатото обвиняване, а действието е преквалифицирано, декриминализирано и на дееца е наложено административно наказване ", декларират висшите съдии Мими Фурнаджиева, Велислав Павков и Десислава Попколева.

Решението на САС е обезсилено и делото би трябвало да стартира изначало в градския съд, защото Върховен касационен съд е открил и нелегално позволено изменение на желае.
Делото на Калинков
Аналогична е ориста досега и на делото на Георги Калинков, който заведе иск за 150 000 лв. против прокуратурата. При него обаче още на първа инстанция градският съд отхвърли желае му с претекст, че отговорността на прокуратурата не може да бъде ангажирана, тъй като той е приет за отговорен по главния състав на закононарушението, а не е оневинен. След това обаче апелативните съдии пък установяваха същите пороци при позволеното изменение на желае на някогашния служител на реда, заради което обезсилиха решението и го върнаха на първата инстанция.
Съдебната сага
Ангел Димитров-Чората почина на 10 ноември 2005 година в Благоевград при полицейската интервенция " Респект ", разпоредена от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. След това беше обявено, че Димитров е бил пребит от служителите на реда, взели участие в акцията по задържането му, а упрекнати и дадени на съд бяха петимата униформени. Впоследствие лекарите заключиха, че той е умрял от задушаване, тъй като е бил с белезници на гърба и подложен по очи на земята, като тялото му е и притискано. Спорният въпрос беше служителите на реда ли са го притискали или личното му тегло.

Първоначално Софийският боен съд призна за отговорни и петимата за това, че са умъртвили Димитров съзнателно и с особена свирепост, като Мирослав Писов беше наказан на 19 години затвор, а останалите на по 18 години отнемане от независимост. Последва правосъдна въртележка сред инстанциите, като Военно-апелативният съд първо върна делото, по-късно удостовери присъдите, само че решението му беше анулирано от Върховен касационен съд и най-после понижи наказванията на подсъдимите на половина, а Върховен касационен съд дефинитивно ги оправда през 2011 година

След това обаче процесът беше обновен, тъй като околните на Чората осъдиха България в Страсбург.

Така делото още веднъж се върна във Военно-апелативен съд, който промени обвиняването в ликвидиране по несъобразителност и не наказа подсъдимите поради изтеклата отминалост. После обаче различен състав на Върховен касационен съд реши отначало делото като въззивен съд и осъди служителите на реда на по 7 години затвор, откакто одобри, че те са умъртвили Чората, като не са целели директно умъртвяването му, само че умишлено са допускали настъпването на гибелта му. Именно след тази присъда униформените влязоха и в пандиза.

В последното дефинитивно решение Върховен касационен съд одобри, че служителите на реда са направили убийството по несъобразителност като са бездействали. След като поставили белезници на Чората и го съборили на земята, той почнал да вика, че се задушава, само че униформените не създали нищо.