Политологът Румян Русинов е роден през 1967 година. Той е

Политологът Румян Русинов е роден през 1967 година. Той е приключил в УНСС. В момента е шеф на Програма за ромско присъединяване към Институт „ Отворено общество” – Европа в Букурещ.

- Г-н Русинов, за какво българските институции не могат да се оправят във връзка с реда и разпоредбите в обществото ни – ето елементарни образци – българи дефинират ромските сватби като „ терор”, в доста села възрастни хора се жалват, че ги обират ежедневно и така нататък? Според вас тези проблеми имат ли етнически профил?

- Проблемите, които изброявате, нямат етнически профил, несъмнено. Преди години, когато тематиката не беше политически използвана, ромските сватби в другите краища на България бяха добър мотив българите да дойдат в близост, да се насладят на хубавата музика, да се видят и поприказват с хората. Знам го от личен опит. Днес и от шума от ромските сватби и от шума от заведенията по Черноморието се вършат опити за избрана политическа приложимост. Неоснователно е и етнизирането и на прословутите нападения по селата, тъй като нито причинителите им са единствено роми, нито пострадалите от тях са единствено българи. Но и тази тематика стана комфортна за политическа приложимост, тъй като сполучливо отклонява вниманието от значимите въпроси.

- Говореше се за доста интеграционни политики, за „ Десетилетие на ромското включване” и така нататък, а до през днешния ден забележими резултати няма, за какво стана по този начин?

- Именно, доста се говореше, а малко се вършеше. Дейностите на неправителствения бранш, развивани основно до присъединението към Европейски Съюз, имаха за цел да предложат работещи модели, тествани от тях в дребен мащаб, а страната да го осъществя по-късно като политика на национално равнище. Тези положителни модели бяха препоръчани, въз основата на тях се написаха тактики, само че до стадий на реализация от страната действително не се стигна. Разбира се, на места по общини може да има някоя читава самодейност, само че те са по-скоро изключения. В този смисъл държавните интеграционни политики не са несполучливи, а по-скоро непроведени. Разбира се, би трябвало да се посочи, че по този начин е освен по ромския въпрос. На общонационално равнище държавната политика към всички жители и в други сфери като просветителната, обществената, здравната и така нататък не реализира значими резултати, тъй че, не трябва да се показват като пострадали от прехода единствено ромите. Или, казано по различен метод, ромите при прехода пострадаха доста повече от неуспеха в общобългарските политики, касаещи всички, в сравнение с от неналичието на резултати от политики към ромите.

- Работи ли се по европроекти за възстановяване на изискванията на живот в ромските гета? Съществуват изказвания, че доста средства за това са потънали като в пясък.

- До присъединението ни към Европейски Съюз имаше поддръжка по линия на неправителствения бранш, част от която отиваше и по ромско направление. Някои действия и планове, в областта на образованието, да вземем за пример, бяха сполучливи, други – не чак толкоз. Това, което е значимо да се знае за същността на тези действия е, че те нямаха за цел да заместят страната, а единствено да подкрепят активността й с хрумвания, разговор, положителни практики и експертиза. След присъединението към Европейски Съюз поддръжката за тези действия бе доста понижена.

- Бедността ли е в основата на недоволствата от неприятен живот у нас?

- Над 70% от българските семейства живеят с по-малко средства от нужните за прехрана на живот, съгласно информация от разнообразни източници. Това е голям % и той е подобен години наред. Бедността е функционалност на безработицата и ниските приходи. Тук няма етнос, страдат и роми и българи. Засега ситуацията се удържа с поддръжка от родственици – емигранти, само че този модел не е резистентен, не знам докога ще издържи.

- Оптимист ли сте, че е вероятен търпелив диалог сред българи и българи?

- Това са естествени неща, освен търпелив диалог, само че и естествената човешка съпричастност и взаимопомощ. Това са естествените заварки на общността. Така е било през вековете. Друг е въпросът, че политическата класа е късогледа и схваща като собствен интерес да генерира борба, спорове и разцепление.

- Как определяте ролята на политиците и отношението на партиите към съсловията в махалите от цигански генезис? Само по избори ли се сещат за тях?

- Не съм сигурен, че към този момент даже и по избори вървят в циганските махали. Вижте, политическата класа е в огромна степен дискредитирана и измежду роми и измежду българи, към този момент е заличено даже и минималното базисно доверие. Хората са наясно, че са непредставени в политическото поле и че са оставени да се оправят сами с компликациите.

- Защо на ромите у нас продължава да се гледа като на проблем, а не като на капацитет?

- Защото налагането на възгледа, че ромите са проблем носи полза на избрани политически фактори. Ползата за тях е краткотрайна, само че вредите са за цялото общество и са дълготрайни.