Политологът доц. Даниел Смилов в интервю за сутрешния блок Добро

Политологът доцент Даниел Смилов в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "

Г-н Смилов, за какво не можем да излезем от турбуленцията на изборите?

Това, което се задава, наподобява още веднъж ще е фрагментираност на Народното събрание. Прогнозите дават сред пет-шест, даже до осем партии. Може да има и изненади, несъмнено, може да се понижи броят на партиите в Народното събрание, само че това е една от аргументите и за компликацията да се сформира държавно управление.

Нека да разбираем на хората какво значи фрагментиран парламент, тъй като може би не всички знаят какво значи това.

Това значи в действителност разделянето на вота на хората сред голям брой партии, огромен брой партии. Аз загатнах до осем. Вероятно е в този парламент, който се задава, да са по-малко, може би шест, отново споделям, че може да има и изненади. Но по принцип точно това делене на гласоподавателите всред голям брой партии води до компликация за сформиране на държавно управление. Вторият фактор, с изключение на фрагментацията, е, че имаме и съществени разграничителни линии сред тези партии, които в допълнение затрудняват съставянето на държавно управление. Аз бих обрисувал две такива разграничителни линии. Едната е по-скоро геополитическа и е обвързвана с ориентацията на страната. Има партии, които са намерено русофилски към този момент – това е " Възраждане “, само че има и други, които по този начин да се каже имат едно мислено във връзка с геополитическата ориентировка, и тук можем да разположим партията " Български напредък “ на Стефан Янев, ненапълно Българска социалистическа партия. Друга разграничителна линия е във връзка с ГЕРБ-ДПС – по този начин наречения модел на ръководство " Борисов “. Там пък партии като " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “, те имат проблем да се коалират с ГЕРБ и Движение за права и свободи.

Що се отнася до служебния кабинет, съгласно вас той ще окаже ли въздействие на тези разграничителни линии по някакъв метод да се задълбочат?

Една от главните задания на служебния кабинет наподобява е да възобнови договарянията с " Газпром “, да върне България към доставки от " Газпром “ и това ми се коства, че задълбочава най-малко малко разграничителните линии. Също по този начин явно е, че дейностите на служебния кабинет са ориентирани главно против партии като " Продължаваме промяната “, което също е някакъв тип присъединяване в предизборната акция.

Ние сме правова страна. Спазват ли се съгласно вас главните правила и метод на действие на правовата страна? Какви са вашите наблюдения?

Мисля, че не е загадка, че България има проблем с правовата страна. Правовата страна е базов принцип освен на Европейския съюз, само че на всяка модерна народна власт. Това, което ние не можем някак си да изпълним, е безпристрастното използване на закона.

Защо?

Става по този начин, че основни политически кавги остават висящи. Спомняте си абсурда с КТБ. Само преди няколко дни излезе решение от Европейския съд по правата на индивида, с което се споделя, че в действителност лицензът на тази банка е бил лишен непозволено от българските институции. Виждате какъв брой години по-късно се оказва, че по един от главните кавги в българския политически живот имаме базови проблеми, свързани с правовата страна. И оттук насетне към този момент като минем по другите кавги – да речем хазартната спекулация с Божков, към момента нямаме финален и безапелационен отговор от страна на българските институции по този скандал. Това е, което се случва, а аргументите за неналичието на безпристрастни дейности на съответните органи ми се коства, че се коренят в политическо и може би друго, само че най-много политическо въздействие върху тях.

Какъв е характерът на евентуално рисковите разновидности за развиването на обстановката в нашата страна? Виждате ли светлина в тунела или в противен случай, задълбочаване на тези рецесии, на тези проблеми, които споменахте?

Най-опасните сюжети от моя позиция са свързани с ескалация на външните рецесии по отношение на България. Това са две съществени, едната, несъмнено, е войната в Украйна. Важно е тази война освен да завърши бързо, само че да завърши по подобен метод, който не дава кураж на агресори да организират бъдещи експанзии по отношение на други страни. Това е първото и централно нещо, за което би трябвало да следим. Тук позицията на България би трябвало да бъде еднопосочно против експанзията от вида на тази, която Русия организира в Украйна. Второто е обвързваното с тази война, несъмнено, развиване в енергийната сфера, ескалацията на енергийните цени, които водят до сериозна инфлация, особено в Европа.

Тук още веднъж решенията би трябвало да бъдат общоевропейски, тъй като и казусът е общ. Един метод да бъде укротено това повишение на цените е Европейският съюз като цяло да покаже, че няма да бъде изнудван от съветска страна и от " Газпром “ с разнообразни енергоносители. За тази цел Европа би трябвало да стане оптимално самостоятелна освен от съветски газ, и от други енергоносители.

Големите стопански системи, особено Германия и Франция ще го реализиран до края на годината, това са го декларирали, само че въпреки всичко тук би трябвало в действителност да има доста координирани на европейско равнище дейности, тъй като има страни, в които би имало компликации една такава политика да се организира. Това са страни, които нямат изход на море, като да речем Австрия, Унгария и някои други. Там би трябвало да се търсят групови решения на равнище Европейския съюз. Това са бих споделил световните, или най-малко районни европейски измерения на рецесията.

Имаме си и чисто домашни, български измерения. Разбира се, имаме потребност от устойчиво държавно управление, което да ни преведе през тези сложни месеци, които предстоят. Това е българската задача и се надявам тя да бъде решена на идните избори, въпреки че говорихме каква е обстановката и има заплаха още веднъж да се стигне до обстановка, сложна за сформиране на държавно управление. Но по този начин или другояче, на мен ми се коства, под натиска на събитията политиците би трябвало да проявят отговорност и оптимални старания да положат, с цел да не остават страната неуправляема в тая неволя, в която като цяло е попаднала освен тя, само че и Европейският континент. И това е едната задача. Другата, несъмнено, към този момент са съдържателни въпроси. Аз отново ще кажа, че България сама не може да овладее обстановката с инфлацията, само че това, което можем да създадем, е да спомагаме за положително групово решение на европейско равнище, от една страна, и въпреки това, в България да бъдат подхванати доста прецизни ограничения за подкрепяне на тези бизнеси и тези жители, които са най-нуждаещи се. И в този момент страната дава немалки помощи и обезщетения за повишението на цените, само че един от проблемите е, че те не са добре таргетирани и компании, които печелят доста от актуалната обстановка, също получават обезщетения, което е консумиране на обществен запас по неефикасен метод. Това би трябвало да се промени.

" В тестванията ще оцелеят тези страни и нации, които осъзнаят общата си орис и надмогнат лутанията на егоизма “ – думите са на президента Румен Радев от през вчерашния ден, по време на честванията на Деня на Съединението в Пловдив. Какво е значимо да създадат, господин Смилов, политиците през този един месец? Ще надмогнат ли егоизма си съгласно вас?

Да, това надмогване на егоизма има две измерения. Едното е национално, а другото е наднационално. Наднационалното е това да се търсят решения в границите на Европейския съюз, които са дълготрайни и преференциални за всички. И тук България би трябвало също да се замисли дали с тая политика, която организира, оптимално спомага за най-рационалното решение на европейско равнище. На национално равнище, несъмнено, би трябвало да се стигне до сформиране на държавно управление. Аз не мисля, че партиите би трябвало да изоставят всичките си съществени цели и да се търси някаква формула непременно. Много известна е тая концепция, че да речем, би трябвало да забравим за битката с корупцията, за правовата страна, защото те не са значими сега, да се търсят някакви евроатлантически обединения, без акцент върху правовата страна. Все отново не трябва да се не помни, че правовата страна и върховенството на правото са основна евроатлантическа по този начин да се каже полезност. Аз не виждам по какъв начин може да се построи коалиция, евроатлантическа, която да подценява намерено тъкмо тези правила. Така че има компликации пред сформиране на държавно управление. Трябва да се вършат отстъпки от разнообразни политически играчи и ще забележим дали те са подготвени за тях. Пак споделям, обстановката е задоволително сериозна.

Кого визирате?

Да речем от една страна ГЕРБ и Движение за права и свободи застават зад тая позиция че моментът не е да се оправят въпросите по правова страна да речем, би трябвало да се заложи на други цели – битка с инфлация и прочие, и прочие. Това е мотив, който би основал компликации за съставяне на коалиция, по-широка коалиция, изключително с партии като " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “. Това го виждам като един от препъникамъните, а и това е един от централните въпроси, който ще излезе отново след изборите, в случай че не и преди тях – за сформиране на обединения. Има и други, несъмнено. Говорихме за геополитическата тематика – тя също е един подобен препъникамък.

Времето ни напредна, финални думи, господин Смилов?

Финалните ми думи са, че е комплицирана обстановката. В последна сметка, България мина през три парламентарни избора предходната година, нямахме изключително потребност от четвърти, и то предварителни парламентарни избори, само че по този начин или другояче, въпреки всичко в една народна власт изборите вземат решение спешни обстановки. И аз се надявам както на мъдростта на гласоподавателите, по този начин и на отговорността на политиците след 2 октомври да имаме решение, което да е задоволително положително за сегашната обстановка, която е сложна, само че въпреки всичко хората не би трябвало да остават с усещане, че сме в някаква невъзможност. Напротив, България има ресурсите да се оправи с другите рецесии, както и самият Европейски съюз.