Доц. Борис Попиванов: Без ГЕРБ няма да има никакво правителство
Политологът доцент Борис Попиванов, в изявление за предаването " Това е България “ на Радио " Фокус “
До конструирането на 48-ото Народно заседание, какво ще бъде неговото бъдеще, ще имаме ли постоянен кабинет? Тази прогноза в този момент ще се опитаме да създадем с политолога доцент Борис Попиванов. Здравейте.
Здравейте.
Всички сме в очакване да забележим новото Народно заседание. Сякаш погледите са съсредоточени към това дали ще реализиран консенсус към кандидатурата на Народното събрание. Това ще бъде показателно и за бъдещето и на Народното събрание, и на това дали ще има кабинет по-късно. Смятате ли, че в действителност ще има някакво реализирано обединяване към фигурата за ръководител на Народното събрание?
Това е значима и нужна стъпка въобще да работи Народното събрание, колкото и време да му е отредено, и задно с това не е и единствена от тези предварителни стъпки, тъй като с изключение на ръководител на Народното събрание, който по нужда ще бъде от една-единствена политическа мощ, би трябвало да бъдат определени и ръководители и управление на парламентарните комисии. И този самият развой ще ни подскаже не просто дали има ясно преобладаваща политическа мощ, от която се чака да излъчи държавно управление, и която ще бъде призната и припозната като излъчваща ръководител на Народното събрание, само че и дали се образуват някакви първи проблясъци на най-малко авансово болшинство, по този начин да го назовем. Не държавно към момента болшинство, не управническо болшинство, а болшинство във връзка с главната законодателна институция по отношение на нейното конституиране. Така че това са тези първи въпроси, само че тези въпроси, даже да бъдат относително бързо решение, ние към момента нямаме никаква публична информация, те сами по себе си към момента не са изискване за завършване на самия развой. И това всички ние като жители се убедихме през предходната 2021 година, когато на два пъти имахме парламенти, в които релативно бързо и леко се стигаше до избор на ръководител на парламент, имам поради госпожа Ева Митева, и до управление на парламентарните комисии, само че от това след това не следваше държавно управление. Така че една първа значима стъпка, само че никога не е най-важната и никога не е предопределяща бъдещето на тази парламент.
Смятате ли, че ще има някакво обединяване по линия на евроатлантизма, което въпреки всичко да докара до гласуването общо на няколко партии за една кандидатура, тази на ГЕРБ-СДС, защото по право те би трябвало да предложат кандидатурата за ръководител на Народното събрание?
Това е, несъмнено, най-обсъжданата сега догадка, хипотезата, която главните политически сили в най-голяма степен слагат на масата, а точно дали може да се търси обединяване към европейския-атлантически път на България. Въпросът е дали това желание е съдържателно или е желание на равнище изгодите и на равнище на обикновените послания. Какво имам поради? В последна сметка работата на българския парламент, вероятността въобще на главните институции на страната не съставлява конкурс Евроатлантик на годината, в който всички партии би трябвало да скачат по-високи и да се бият в гърдите доколко показват оптимално лоялното партньорство на България към нейните сътрудници в Европейския съюз и НАТО, а какво съставлява евроатлантизмът – доста сериозна работа в действителност за гарантиране на една непоклатимост и интензивно присъединяване на България в тези структури, към които принадлежим, и които сега чакат от нас да представим не пердашене в гърдите, чакат от нас една по-голяма непоклатимост и едно по-голямо присъединяване от тези дребнотемия, с които се занимаваме сега. Защото какво виждаме? Като че ли най-големият проблем, който стои пред конституиращото се 48-о Народно заседание, това е един типичен псевдопроблем, а точно наличието или отсъствието на съветския дипломат в България госпожа Елеонора Митрофанова на първото встъпително съвещание. Като че ли дали тя ще участва или отсъства ще има някакви основни последствия за бъдещето на страната, за законодателния развой, за съставянето на държавно управление, за решаването на тези проблеми на българските жители, които Народното събрание е претрупан безусловно да се заеме още от първия си ден, а в действителност ние си играем на знаци, на жестове, на трупане на точки и на активи, които нямат такава висока стойност. Аз не отхвърлям, несъмнено, че символиката от време на време играе значимо значение в политиката, само че тъкмо тази символика, съгласно мен, не води наникъде.
Знаете ли обаче какво споделя пред сътрудниците от БНР Вежди Рашидов, който ще ръководи първото съвещание на Народното събрание, че в случай че не бъде отправена покана към съветския дипломат Елеонора Митрофанова, това би било еднакво на война. Съгласен ли сте с тази теза? И това, че самият Вежди Рашидов, който ще бъде първият ръководител на 48-ото Народно заседание го споделя, няма ли малко по този начин да усмири пристрастеностите по тази тематика, в случай че мога по този начин да се изразя?
Именно тъй като считам, че поканата към госпожа Митрофанова е псевдопроблем, по тази причина не считам, че той има такова надълбоко значение, каквото Вежди Рашидов приписва, а точно отводът или даването на покана към Митрофанова. Но в действителност, преди да решим дали сме съгласни с господин Рашидов или не сме съгласни с него, той би трябвало да дефинира какво е окончателното му мнение, тъй като броени часове по-късно негово изказване водачът на личната му партия излезе, Бойко Борисов, излезе и съобщи, че в случай че въобще госпожа Митрофанова бъде поканена в Народното събрание, то ГЕРБ ще изоставен пленарната зала. Така че преди да решаваме дали сме съгласни или не с ГЕРБ и техните представители, е добре те самите да решат какво е мнението им, а не да се лутат в тези крайности, които заради някакви аргументи някой назовават " евроатлантизъм “.
В интерес на истината прави ли ви усещане, че ние още веднъж се вторачваме към външната политика, към интернационалните връзки, а не приказваме за това какво би трябвало да се свърши тук, вътре в България? Какво визирим, имам поради, че упованията са Народното събрание да се събере и да вземе някакво решение във връзка с това да изпратим въоръжение и техника за Украйна. Именно това е и тематиката през днешния ден на срещата на върха на НАТО на равнище министри на защитата. Защо още веднъж ние се вторачваме на открито, вместо тук да гледаме в своята лична къща?
Това е класическо бягство от отговорност на българския елитизъм, на управлението на българските политически партии. Бягство от отговорност към личните им гласоподавателите. Защото в случай че българските партии могат да свършат нещо в действителност дейно и потребно, то е фокусирано във вътрешната политика в страната, във опцията им с ресурсите, с които разполагат, да повлияят на националната политика, да повлияят на законодателството, да повлияят на всички тези отрицателни и извънредно тревожни процеси на инфлация, неустановеност на газовите доставки, цени на комуналните услуги и така нататък, да не изреждам. Там биха могли да създадат нещо. Там са съсредоточени и огромните опасения и паники на българските жители и на българския бизнес, само че точно там ще чуем минимум изказвания и минимум мнения. За сметка на това обаче сякаш партиите избират с доста по-голяма ненаситност да вземат решение проблемите на войната и мира в света, които не зависят в последна сметка от България, дотам най-малко. И развиването на тези проблеми, развиването на спора в Украйна, развиването на напрежението сред Русия и Западния свят, към който принадлежим, ние не можем да повлияем на тези процеси, заради което и използването им в политическия живот на страната е извънредно неефективна. Когато не може да влияеш върху някакъв развой, да го използваш, това значи, че в един миг този развой стартира теб да употребява. И това сякаш българските партии към момента не са стигнали до разбирането, че това е по-опасният път, в сравнение с този, който в действителност им приляга, а точно да търсят решения на тези съответни проблеми, за които българските гласоподаватели са ги изпратили в Народното събрание, и поради които българските гласоподаватели желаят сформиране на постоянно държавно управление в този момент. В последните няколко месеца имаме постоянни национални представителни социологически изследвания на разнообразни организации, които непроменяемо демонстрират големи болшинства, големи дялове от респонденти, които класират на първи места измежду най-големите проблеми на страната тъкмо тези въпроси, които не са външнополитически. Погледът на българския гласоподавател, на българския жител е вперен във вътрешността в страната – в инфлацията, в цените, в опасенията за дефицит на електричество, дефицит на газ, в терзанието от възможна бъдеща по-голяма бежанска вълна към България. Изобщо всичко това, което би трябвало да бъде в дневния ред на Народното събрание още от първия му ден. Така или другояче всичко останало, което несъмнено е значимо, съгласно мен, същинската изчистена българска позиция, такава, каквато апропо, ние имаме традиция от години, много години насам да следваме, това е да настояваме на взаимни общи позиции в границите на интернационалните формати, към които принадлежим, общите позиции в границите на Европейския съюз и в границите на НАТО, а не да сътворяваме, да конструираме и да се включваме в обединението на искащите по всеки въпрос, които неведнъж не водят до на никое място. Българската външна политика с всичките й минуси и дефекти, от най-малко началото на Прехода насам постоянно е имала една поредност най-малко в това отношение – българската външна политика постоянно е упорствала първо, за мир, и второ, за взаимни решения в необятни интернационалните формати, а не за едностранни дейности и опити в толкоз комплицирано поле, каквото е полето на интернационалната дипломация и полето на войната и мира.
Казвате бягство от отговорност и поради това политиците ни се занимават повече с външната политика, в сравнение с да вземат решение злободневните проблеми, битовите такива на българите. Защото хората в края на краищата точно от това се интересуват – какъв брой ще платят за ток през зимата, за парно, все такива едни проблеми, които чукат на вратата ни, тъй като зимата идва. Цената на газа – обстановката сега е спокойна, само че не се знае докога. И от тази позиция има ли боязън у политиците въобще да ръководят в този момент в този миг? Затова ли са тези пропаднали опити да се сформира някаква коалиция, и никой не желае да си приказва с никой точно заради причина, че се опасява да ръководи?
Всъщност, единственото, за което сякаш съществува явен политически консенсус, това е, че ни чака една по-скоро тежка зима, може би най-тежката в социално-икономическо отношение зима, което България е изживявала в последните 25 години. В този смисъл разбираемо е, че да се стартира едно постоянно ръководство в подобен миг е доста рисковано, и никой не спори по това. Но в последна сметка същинските водачи, същинските политически водачи се познават по това, че са в положение да предложат безапелационни хрумвания за ръководството, и да ги наложат точно в тежки спешни моменти, а не в моменти, когато инерцията върви свободно и когато на практика кой знае какво толкоз доста да се ръководи. Така че освен отговорността е тяхна, и предизвикването е пред тях, и няма пред кого другиго, тъй като това са в последна сметка нашите избраници, ние нямаме на този стадий други, и би трябвало да разчитаме точно на тях. Но те в действителност се опасяват, най-малко това е моето разбиране. Те се опасяват от доста неща, освен да ръководят тази зима, само че се опасяват и от това да не бъдат упрекнати, всяка от партиите имам поради, която е в Народното събрание сега, се опасява всяка от тези партии да не бъде упрекната, че е отговорна за несъставянето на кабинет и за нови предварителни избори, заради което без значение дали желаят държавно управление или не желаят, всичките ще се пробват най-малко да демонстрират, да претендират, да се преструват пред медиите и пред публиката, че ужасно доста желаят кабинет, с цел да не ги сполети нежеланата орис на партията " ИТН “, която беше осъдена явно от гласоподавателите поради нейната неконструктивност, поради очевидното й отвращение да работи за устойчиви, постоянни във времето управнически формати. Така че тези опасения, те са на напред във времето, и те вършат вид за едни нови предварителни избори в късна зима или в ранна пролет, този вид да бъде в действителност вероятен. Ние още не можем дали той ще се осъществя, само че в случай че той се осъществя, ще бъде не поради някакви други аргументи, а поради нежеланието да се носи отговорност от българските политици, и поради това не могат да се схванат, тъй като не да носят отговорност. И точно поради тези терзания от провали, терзания от тежка обстановка през зимата. Погледът на българските партии е ориентиран към локалните избори през есента на идната година – те са значимите за тях избори, те им съставляват обществената и икономическата фаза на тяхното развиване. Докато национални избори по време на сериозна интернационална рецесия са нещо доста по-опасно, и по тази причина по-малко са претендентите да се заемат с ръководството на страната точно в подобен интервал.
Кое обаче ще надделее – страхът да управляваш или опасението да останеш отвън борда по образеца на " ИТН “, както самият вие казахте доскоро?
Според мен, без значение от многообразните разновидности, сюжети, които бихме могли да начертаем още преди да се е свикало 48-ото Народно заседание, сякаш някои неща последователно стават ясни. И тези неща, приказвам имам поради като политическа настройка, и тези неща, съгласно мен, са почти следните: първото е, че или под някаква форма първата партия ГЕРБ ще взе участие в държавното управление, все едно дали като коалиция, като експертно държавно управление или както каквото и да било, или въобще няма да има държавно управление. Тоест, в тази настройка държавно управление без присъединяване на ГЕРБ няма да се получи. Това съгласно мен става към този момент все по-ясно. Второто, което излиза наяве, че в случай че, отново дублирам, в случай че при положение, че има държавно управление, то може да бъде единствено под тази тога, която сега е най-интензивно прокарвана на дневен ред, а точно евроатлантическо държавно управление под евроатлантическа тога, и това да бъде сплотяващият девиз на партиите, които биха се съгласили да влязат в такова ръководство или да го поддържат. Друг подобен сплотяващ претекст сякаш на този стадий не откриваме нито в стратегиите им, нито в обществената им политика, нито в икономическите им визии, нито в каквото и да било, единствено в този общ евроатлантически декор за всички тях. Тоест, това са двете направления, в които вероятно бихме могли да чакаме развиване на въпроса за бъдещето ръководство. И третата посока, която се обяснява последователно, че в случай че има, отново дублирам, в случай че има държавно управление в този парламент, то ще бъде експертно държавно управление и няма да бъде класическа коалиция. Няма да бъде коалиция с съдружно съглашение, с присъединяване на партийни водачи, политици на министерските кресла, а ще бъде от хора, които претендират да бъдат експерти, специалисти в дадените сфери, подкрепени от обособените партии, тъй като никоя от партиите не желае да прави крачка напред и да поема толкоз ясна отговорност за един предстоящ кабинет. Това са три условия, които са нужни, с цел да има държавно управление в този момент, при започване на 48-ото Народно заседание. Ако което и да било от тези три условия не проработи, държавно управление няма да има и отиваме на предварителни избори, което може би нормализирало някои партии, те към този момент имат доста твърда клиентела, само че поражда избрани терзания за електоралната кондиция на други, изключително на такива, които виждаме, че от много време насам се движат все надолу и не могат да овладеят тази наклонност, заради което всеки идващ избор за тях е слизане на следващото ходило към политическото забвение.
Разбирам, че вашата прогноза е, че без ГЕРБ няма по какъв начин да има каквото и да е държавно управление.
Да, тъкмо по този начин.
Евелина БРАНИМИРОВА
До конструирането на 48-ото Народно заседание, какво ще бъде неговото бъдеще, ще имаме ли постоянен кабинет? Тази прогноза в този момент ще се опитаме да създадем с политолога доцент Борис Попиванов. Здравейте.
Здравейте.
Всички сме в очакване да забележим новото Народно заседание. Сякаш погледите са съсредоточени към това дали ще реализиран консенсус към кандидатурата на Народното събрание. Това ще бъде показателно и за бъдещето и на Народното събрание, и на това дали ще има кабинет по-късно. Смятате ли, че в действителност ще има някакво реализирано обединяване към фигурата за ръководител на Народното събрание?
Това е значима и нужна стъпка въобще да работи Народното събрание, колкото и време да му е отредено, и задно с това не е и единствена от тези предварителни стъпки, тъй като с изключение на ръководител на Народното събрание, който по нужда ще бъде от една-единствена политическа мощ, би трябвало да бъдат определени и ръководители и управление на парламентарните комисии. И този самият развой ще ни подскаже не просто дали има ясно преобладаваща политическа мощ, от която се чака да излъчи държавно управление, и която ще бъде призната и припозната като излъчваща ръководител на Народното събрание, само че и дали се образуват някакви първи проблясъци на най-малко авансово болшинство, по този начин да го назовем. Не държавно към момента болшинство, не управническо болшинство, а болшинство във връзка с главната законодателна институция по отношение на нейното конституиране. Така че това са тези първи въпроси, само че тези въпроси, даже да бъдат относително бързо решение, ние към момента нямаме никаква публична информация, те сами по себе си към момента не са изискване за завършване на самия развой. И това всички ние като жители се убедихме през предходната 2021 година, когато на два пъти имахме парламенти, в които релативно бързо и леко се стигаше до избор на ръководител на парламент, имам поради госпожа Ева Митева, и до управление на парламентарните комисии, само че от това след това не следваше държавно управление. Така че една първа значима стъпка, само че никога не е най-важната и никога не е предопределяща бъдещето на тази парламент.
Смятате ли, че ще има някакво обединяване по линия на евроатлантизма, което въпреки всичко да докара до гласуването общо на няколко партии за една кандидатура, тази на ГЕРБ-СДС, защото по право те би трябвало да предложат кандидатурата за ръководител на Народното събрание?
Това е, несъмнено, най-обсъжданата сега догадка, хипотезата, която главните политически сили в най-голяма степен слагат на масата, а точно дали може да се търси обединяване към европейския-атлантически път на България. Въпросът е дали това желание е съдържателно или е желание на равнище изгодите и на равнище на обикновените послания. Какво имам поради? В последна сметка работата на българския парламент, вероятността въобще на главните институции на страната не съставлява конкурс Евроатлантик на годината, в който всички партии би трябвало да скачат по-високи и да се бият в гърдите доколко показват оптимално лоялното партньорство на България към нейните сътрудници в Европейския съюз и НАТО, а какво съставлява евроатлантизмът – доста сериозна работа в действителност за гарантиране на една непоклатимост и интензивно присъединяване на България в тези структури, към които принадлежим, и които сега чакат от нас да представим не пердашене в гърдите, чакат от нас една по-голяма непоклатимост и едно по-голямо присъединяване от тези дребнотемия, с които се занимаваме сега. Защото какво виждаме? Като че ли най-големият проблем, който стои пред конституиращото се 48-о Народно заседание, това е един типичен псевдопроблем, а точно наличието или отсъствието на съветския дипломат в България госпожа Елеонора Митрофанова на първото встъпително съвещание. Като че ли дали тя ще участва или отсъства ще има някакви основни последствия за бъдещето на страната, за законодателния развой, за съставянето на държавно управление, за решаването на тези проблеми на българските жители, които Народното събрание е претрупан безусловно да се заеме още от първия си ден, а в действителност ние си играем на знаци, на жестове, на трупане на точки и на активи, които нямат такава висока стойност. Аз не отхвърлям, несъмнено, че символиката от време на време играе значимо значение в политиката, само че тъкмо тази символика, съгласно мен, не води наникъде.
Знаете ли обаче какво споделя пред сътрудниците от БНР Вежди Рашидов, който ще ръководи първото съвещание на Народното събрание, че в случай че не бъде отправена покана към съветския дипломат Елеонора Митрофанова, това би било еднакво на война. Съгласен ли сте с тази теза? И това, че самият Вежди Рашидов, който ще бъде първият ръководител на 48-ото Народно заседание го споделя, няма ли малко по този начин да усмири пристрастеностите по тази тематика, в случай че мога по този начин да се изразя?
Именно тъй като считам, че поканата към госпожа Митрофанова е псевдопроблем, по тази причина не считам, че той има такова надълбоко значение, каквото Вежди Рашидов приписва, а точно отводът или даването на покана към Митрофанова. Но в действителност, преди да решим дали сме съгласни с господин Рашидов или не сме съгласни с него, той би трябвало да дефинира какво е окончателното му мнение, тъй като броени часове по-късно негово изказване водачът на личната му партия излезе, Бойко Борисов, излезе и съобщи, че в случай че въобще госпожа Митрофанова бъде поканена в Народното събрание, то ГЕРБ ще изоставен пленарната зала. Така че преди да решаваме дали сме съгласни или не с ГЕРБ и техните представители, е добре те самите да решат какво е мнението им, а не да се лутат в тези крайности, които заради някакви аргументи някой назовават " евроатлантизъм “.
В интерес на истината прави ли ви усещане, че ние още веднъж се вторачваме към външната политика, към интернационалните връзки, а не приказваме за това какво би трябвало да се свърши тук, вътре в България? Какво визирим, имам поради, че упованията са Народното събрание да се събере и да вземе някакво решение във връзка с това да изпратим въоръжение и техника за Украйна. Именно това е и тематиката през днешния ден на срещата на върха на НАТО на равнище министри на защитата. Защо още веднъж ние се вторачваме на открито, вместо тук да гледаме в своята лична къща?
Това е класическо бягство от отговорност на българския елитизъм, на управлението на българските политически партии. Бягство от отговорност към личните им гласоподавателите. Защото в случай че българските партии могат да свършат нещо в действителност дейно и потребно, то е фокусирано във вътрешната политика в страната, във опцията им с ресурсите, с които разполагат, да повлияят на националната политика, да повлияят на законодателството, да повлияят на всички тези отрицателни и извънредно тревожни процеси на инфлация, неустановеност на газовите доставки, цени на комуналните услуги и така нататък, да не изреждам. Там биха могли да създадат нещо. Там са съсредоточени и огромните опасения и паники на българските жители и на българския бизнес, само че точно там ще чуем минимум изказвания и минимум мнения. За сметка на това обаче сякаш партиите избират с доста по-голяма ненаситност да вземат решение проблемите на войната и мира в света, които не зависят в последна сметка от България, дотам най-малко. И развиването на тези проблеми, развиването на спора в Украйна, развиването на напрежението сред Русия и Западния свят, към който принадлежим, ние не можем да повлияем на тези процеси, заради което и използването им в политическия живот на страната е извънредно неефективна. Когато не може да влияеш върху някакъв развой, да го използваш, това значи, че в един миг този развой стартира теб да употребява. И това сякаш българските партии към момента не са стигнали до разбирането, че това е по-опасният път, в сравнение с този, който в действителност им приляга, а точно да търсят решения на тези съответни проблеми, за които българските гласоподаватели са ги изпратили в Народното събрание, и поради които българските гласоподаватели желаят сформиране на постоянно държавно управление в този момент. В последните няколко месеца имаме постоянни национални представителни социологически изследвания на разнообразни организации, които непроменяемо демонстрират големи болшинства, големи дялове от респонденти, които класират на първи места измежду най-големите проблеми на страната тъкмо тези въпроси, които не са външнополитически. Погледът на българския гласоподавател, на българския жител е вперен във вътрешността в страната – в инфлацията, в цените, в опасенията за дефицит на електричество, дефицит на газ, в терзанието от възможна бъдеща по-голяма бежанска вълна към България. Изобщо всичко това, което би трябвало да бъде в дневния ред на Народното събрание още от първия му ден. Така или другояче всичко останало, което несъмнено е значимо, съгласно мен, същинската изчистена българска позиция, такава, каквато апропо, ние имаме традиция от години, много години насам да следваме, това е да настояваме на взаимни общи позиции в границите на интернационалните формати, към които принадлежим, общите позиции в границите на Европейския съюз и в границите на НАТО, а не да сътворяваме, да конструираме и да се включваме в обединението на искащите по всеки въпрос, които неведнъж не водят до на никое място. Българската външна политика с всичките й минуси и дефекти, от най-малко началото на Прехода насам постоянно е имала една поредност най-малко в това отношение – българската външна политика постоянно е упорствала първо, за мир, и второ, за взаимни решения в необятни интернационалните формати, а не за едностранни дейности и опити в толкоз комплицирано поле, каквото е полето на интернационалната дипломация и полето на войната и мира.
Казвате бягство от отговорност и поради това политиците ни се занимават повече с външната политика, в сравнение с да вземат решение злободневните проблеми, битовите такива на българите. Защото хората в края на краищата точно от това се интересуват – какъв брой ще платят за ток през зимата, за парно, все такива едни проблеми, които чукат на вратата ни, тъй като зимата идва. Цената на газа – обстановката сега е спокойна, само че не се знае докога. И от тази позиция има ли боязън у политиците въобще да ръководят в този момент в този миг? Затова ли са тези пропаднали опити да се сформира някаква коалиция, и никой не желае да си приказва с никой точно заради причина, че се опасява да ръководи?
Всъщност, единственото, за което сякаш съществува явен политически консенсус, това е, че ни чака една по-скоро тежка зима, може би най-тежката в социално-икономическо отношение зима, което България е изживявала в последните 25 години. В този смисъл разбираемо е, че да се стартира едно постоянно ръководство в подобен миг е доста рисковано, и никой не спори по това. Но в последна сметка същинските водачи, същинските политически водачи се познават по това, че са в положение да предложат безапелационни хрумвания за ръководството, и да ги наложат точно в тежки спешни моменти, а не в моменти, когато инерцията върви свободно и когато на практика кой знае какво толкоз доста да се ръководи. Така че освен отговорността е тяхна, и предизвикването е пред тях, и няма пред кого другиго, тъй като това са в последна сметка нашите избраници, ние нямаме на този стадий други, и би трябвало да разчитаме точно на тях. Но те в действителност се опасяват, най-малко това е моето разбиране. Те се опасяват от доста неща, освен да ръководят тази зима, само че се опасяват и от това да не бъдат упрекнати, всяка от партиите имам поради, която е в Народното събрание сега, се опасява всяка от тези партии да не бъде упрекната, че е отговорна за несъставянето на кабинет и за нови предварителни избори, заради което без значение дали желаят държавно управление или не желаят, всичките ще се пробват най-малко да демонстрират, да претендират, да се преструват пред медиите и пред публиката, че ужасно доста желаят кабинет, с цел да не ги сполети нежеланата орис на партията " ИТН “, която беше осъдена явно от гласоподавателите поради нейната неконструктивност, поради очевидното й отвращение да работи за устойчиви, постоянни във времето управнически формати. Така че тези опасения, те са на напред във времето, и те вършат вид за едни нови предварителни избори в късна зима или в ранна пролет, този вид да бъде в действителност вероятен. Ние още не можем дали той ще се осъществя, само че в случай че той се осъществя, ще бъде не поради някакви други аргументи, а поради нежеланието да се носи отговорност от българските политици, и поради това не могат да се схванат, тъй като не да носят отговорност. И точно поради тези терзания от провали, терзания от тежка обстановка през зимата. Погледът на българските партии е ориентиран към локалните избори през есента на идната година – те са значимите за тях избори, те им съставляват обществената и икономическата фаза на тяхното развиване. Докато национални избори по време на сериозна интернационална рецесия са нещо доста по-опасно, и по тази причина по-малко са претендентите да се заемат с ръководството на страната точно в подобен интервал.
Кое обаче ще надделее – страхът да управляваш или опасението да останеш отвън борда по образеца на " ИТН “, както самият вие казахте доскоро?
Според мен, без значение от многообразните разновидности, сюжети, които бихме могли да начертаем още преди да се е свикало 48-ото Народно заседание, сякаш някои неща последователно стават ясни. И тези неща, приказвам имам поради като политическа настройка, и тези неща, съгласно мен, са почти следните: първото е, че или под някаква форма първата партия ГЕРБ ще взе участие в държавното управление, все едно дали като коалиция, като експертно държавно управление или както каквото и да било, или въобще няма да има държавно управление. Тоест, в тази настройка държавно управление без присъединяване на ГЕРБ няма да се получи. Това съгласно мен става към този момент все по-ясно. Второто, което излиза наяве, че в случай че, отново дублирам, в случай че при положение, че има държавно управление, то може да бъде единствено под тази тога, която сега е най-интензивно прокарвана на дневен ред, а точно евроатлантическо държавно управление под евроатлантическа тога, и това да бъде сплотяващият девиз на партиите, които биха се съгласили да влязат в такова ръководство или да го поддържат. Друг подобен сплотяващ претекст сякаш на този стадий не откриваме нито в стратегиите им, нито в обществената им политика, нито в икономическите им визии, нито в каквото и да било, единствено в този общ евроатлантически декор за всички тях. Тоест, това са двете направления, в които вероятно бихме могли да чакаме развиване на въпроса за бъдещето ръководство. И третата посока, която се обяснява последователно, че в случай че има, отново дублирам, в случай че има държавно управление в този парламент, то ще бъде експертно държавно управление и няма да бъде класическа коалиция. Няма да бъде коалиция с съдружно съглашение, с присъединяване на партийни водачи, политици на министерските кресла, а ще бъде от хора, които претендират да бъдат експерти, специалисти в дадените сфери, подкрепени от обособените партии, тъй като никоя от партиите не желае да прави крачка напред и да поема толкоз ясна отговорност за един предстоящ кабинет. Това са три условия, които са нужни, с цел да има държавно управление в този момент, при започване на 48-ото Народно заседание. Ако което и да било от тези три условия не проработи, държавно управление няма да има и отиваме на предварителни избори, което може би нормализирало някои партии, те към този момент имат доста твърда клиентела, само че поражда избрани терзания за електоралната кондиция на други, изключително на такива, които виждаме, че от много време насам се движат все надолу и не могат да овладеят тази наклонност, заради което всеки идващ избор за тях е слизане на следващото ходило към политическото забвение.
Разбирам, че вашата прогноза е, че без ГЕРБ няма по какъв начин да има каквото и да е държавно управление.
Да, тъкмо по този начин.
Евелина БРАНИМИРОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ